Codex Marianus - Matthaeo

Matthaeo 5

остави тоу даръ твои прѣдъ олътаремъ. ꙇ шедъ прѣжде съмири сѧ. съ братромъ своимъ. и тогда пришедъ принеси даръ твои ⁘

Бѫди оувѣщаѩ сѧ съ сѫпьремь своимь скоро. доньдеже еси на пѫти съ нимь. да не прѣдастъ тебе сѫдии. ꙇ сѫдии тѧ прѣдастъ слоуѕѣ. ꙇ въ темьницѫ въвръжетъ тѧ.

аминь г҃лѭ тебѣ
не изидеши отъ тѫдѣ. доньдеже въздаси послѣдьнии кодрантъ ⁘

Слꙑшасте ѣко речено бꙑⷭ҇ древънимъ.
не прѣлюбꙑ сътвориши.

азъ же г҃лѭ вамъ. ѣко вьсѣкъ иже вьзьритъ на женѫ съ похотиѭ. юже любꙑ сътвори съ неѭ въ с҃рдци своемь.

аще же око твое десное съблажнаатъ тѧ. ꙇзьми е и връзи отъ тебе.
оунѣе бо ти естъ да погꙑблетъ единъ оудъ твоихъ. а не вьсе тѣло твое въвръжено бѫдетъ въ ꙉеонѫ.

ꙇ аште десна твоѣ рѫка съблажнаатъ тѧ оусѣци ѭ. и връзи отъ себе.
оунѣе бо ти естъ да погꙑблетъ единъ оудъ твоихъ. а не вьсе тѣло твое идетъ въ ꙉеонѫ ⁘

речено же бꙑстъ.
ꙇже аште поуститъ женѫ своѭ. да дастъ еи кънигꙑ распоустънꙑѩ.

азъ же г҃лѭ вамъ. ѣко вьсѣкъ поуштаѩи женѫ своѭ развѣ словесе любодѣинааго. творитъ ѭ прѣлюбꙑ дѣати. ꙇ иже подъпѣгѫ поемлетъ прѣлюбꙑ творитъ.

пакꙑ слꙑшасте. ѣко речено бꙑⷭ҇ древьниимъ.
не въ лъжѫ клънеши сѧ.
въздаси же г҃ви клѧтвꙑ твоѩ.

азъ же г҃лѭ вамъ. не клѧти сѧ отънѫдъ. ни н҃бмь ѣко прѣстолъ естъ б҃жии. ни землеѭ҄. ѣко подъножие естъ ногама его. ни и҃ерслмъмъ ѣко гⷬ҇дъ естъ великааго ц҃срѣ.

ни главоѭ своеѭ клъни сѧ. ѣко не можеши власа единого бѣла ли чръна сътворити.

бѫди же слово ваше еи ей. ꙇ҅ ни ни.
лихое бо сеѭ отъ неприѣзни естъ.

Слꙑшасте ѣко речено бꙑⷭ҇.
око за око и зѫбъ за зѫбъ.

азъ же г҃лѭ вамъ. не противити сѧ зълоу.
Нъ аще кто тѧ оударитъ въ деснѫѭ ланитѫ. обрати емоу и дроугѫѭ҄.

ꙇ хотѧщоумоу сѫдъ приѩти съ тобоѭ и ризѫ твоѭ възѧти. отъпоусти емоу и срачицѫ твоѭ.

и аще къто поиметъ тѧ по силѣ. попьрище едино. ꙇди съ нимь дьвѣ ⁘

Просѧштоумоу оу тебе даи. ꙇ хотѧштаго отъ тебе заѩти не отъврати.

слꙑшасте ѣко речено естъ.
възлюбиши искрьнѣго своего. ꙇ вьзненавидиши врага своего.

азъ же г҃лѭ вамъ.
любите врагꙑ вашѧ.
б҃лагслвите клънѫштѧѩ вꙑ.
добро творите ненавидѧштиимъ васъ
ꙇ молите за творѧщѧѩ вамъ напасти. и изгонѧщѧѩ вꙑ. да бѫдете с҃нве о҃тца вашего иже естъ на н҃ебсхъ. ѣко слъньце свое сьѣатъ на зълꙑ и благꙑ. ꙇ҅ дъждитъ на праведънꙑ и на неправедънꙑ.

аще бо любите любѧщѧѩ вꙑ. кѫѭ҄ мъздѫ имате.
не и мꙑтаре ли тожде творѧтъ.

ꙇ аще цѣлоуете дроугꙑ вашѧ. токъмо что лихо творите.
не и мꙑтаре ли тако творѧтъ.

бѫдѣте оубо вꙑ съвръшени. ѣко и отецъ вашъ н҃бскꙑ съвръшенъ естъ ⁘

Matthaeo 6

Вьнемлѣте милостꙑнѧ вашеѩ не творити прѣдъ ч҃лвкꙑ да видими бѫдете ими.
аште ли же ни мъздꙑ не имате. отъ о҃тца вашего иже естъ на н҃бсхъ.

егда оубо твориши милостꙑнѭ҄. не въстрѫби прѣдъ собоѭ҄. ѣко ѵпокрити творѧтъ. въ съньмиштихъ и въ стъгнахъ. да прославѧтъ сѧ отъ ч҃лвкъ.
аминь г҃лѭ вамъ.
вьсприимѫтъ мъздѫ своѭ҄ ⁘

Тебѣ же творѧщю милостꙑнѭ. да не чюетъ шюица твоѣ. чьто творитъ десꙿница твоѣ. да бѫдетъ милостꙑни твоѣ въ таинѣ. и о҃тцъ твои видѧи въ таинѣ въздастъ тебѣ авѣ.

ꙇ҅ егда молиши сѧ не бѫди ѣко и лицемѣри.
ѣко любѧтъ на сонъмиштихъ и въ стъгнахъ и на распѫтихъ стоѩште молити сѧ. да ѣвѧтъ сѧ чловѣкомъ.
аминь г҃лѭ вамъ. ѣко въсприемлѭтъ мъздѫ своѭ҄.

тꙑ же егда молиши сѧ въниди въ клѣть твоѭ и затвори двьри твоѩ.
помоли сѧ о҃тцоу твоемоу въ таинѣ. ꙇ҅ о҃тцъ твои видѧи въ таинѣ. въздастъ тебѣ авѣ

Молѧще же сѧ не лихо г҃лте. ѣкоже и ѩзꙑчъници.
мьнѧтъ бо сѧ ѣко во мъноѕѣ г҃лни своемь оуслꙑшани бѫдѫтъ.

не подобите сѧ оубо имъ.
вѣстъ бо отецъ вашъ ихъже трѣбоуете. прѣжде прошениѣ вашего.

тако оубо молите вꙑ сѧ.
Ѡ҅тьче нашъ иже си на н҃бсхъ да с҃вт сѧ имѧ твое.

да придетъ ц҃срествие твое.
да бодетъ волѣ твоѣ. ѣко на н҃бси и на земи.

хлѣбъ нашъ наставъшааго дьне. даждъ намъ дънесь

ꙇ отъпоусти намъ длъгꙑ нашѧ. ѣко и мꙑ отъпоуштаемъ длъжъникомъ нашимъ.

ꙇ не вьведи насъ въ напасть. нь избави нꙑ отъ неприѣзни. ѣко твое естъ ц҃срствие. ꙇ сила и слава вь вѣкꙑ аминь.

Аще оубо отъпоущаете ч҃лвкмъ съгрѣшениѣ ихъ отъпоуститъ и вамъ о҃тцъ вашъ н҃ебескꙑ.

аште ли не отъпоущаете ч҃лвкомъ съгрѣшени ихъ. ни о҃тцъ вашъ отъпоуститъ съгрѣшении вашихъ.

егда же постите сѧ. не бѫдѣте ѣко и ѵ҅покрити.
просмраждаѭтъ бо лица своѣ. да бѫ сѧ авили ч҃лвкомъ постѧще.
аминъ г҃лѭ вамъ. ѣко въсприемлѭтъ мъздѫ своѭ҄.

тꙑ же постѧ сѧ помажи главѫ своѭ҄. ꙇ лице твое оумꙑи. да не авиши сѧ ч҃лвкмъ постѧ сѧ. нъ отъцоу твоемоу иже естъ въ таинѣ.

ꙇ о҃тцъ твои видѧи въ таинѣ. въздастъ тебѣ ѣвѣ.

Не съкрꙑваите себѣ съкровишта на земи. ꙇ҅деже чръвъ и тьлѣ тьлитъ. ꙇ҅деже татие подъкопаваѭ҄тъ й крадѫтъ.

съкрꙑваите же себѣ съкровишта н҃бсе. ꙇдеже ни чръвь ни тьлѣ тьлитъ. идеже татие не подъкопаваѭтъ. ни крадѫтъ.

ꙇдеже бо естъ съкровище ваше. тоу и с҃рдце ваше. кⷰ҇

Свѣтильникъ тѣлоу естъ око.
аще оубо бѫдетъ око твое просто. вьсе тѣло твое свѣтъло бѫдетъ.

аште ли око твое лѫкаво бѫдетъ. вьсе тѣло твое тьмъно бѫдетъ.
аще оубо свѣтъ иже въ тебѣ. тъма естъ тѣ тъма кольми.

никꙑ же рабъ можетъ дьвѣма господьма работати.
ли бо единого въсненавидитъ. а дроугаго вьзлюбитъ. ли единого дръжитъ сѧ а о дроуѕѣемь неродити начьнетъ.
не можете б҃оу работати. и мамонѣ

сего ради г҃лѭ вамъ.
не пьцѣте сѧ д҃шеѭ вашеѭ. что ѣсте ли что пиете ни тѣломъ вашимъ въ что облѣчете сѧ.
не ⷣ҇ша ли больши естъ пиштѧ. и тѣло одеждѧ.

възьрите на пⷮ҇ицѧ н҃бскꙑѩ. ѣко не сѣѭ҄тъ ни жьнѭтъ. ни събираѭтъ вь житьницѫ. ꙇ о҃тцъ вашъ н҃бскꙑ питѣетъ ѩ.
не вꙑ ли паче ихъ лоучъши есте.

кто же отъ васъ пекꙑ сѧ. можетъ приложити тѣлесе своемь лакоть единъ.

ꙇ о одежди что сѧ печете.
съмотрите кринъ селънꙑхъ. како растѫтъ.
не троуждаѭ҄тъ сѧ ни прѧдѫтъ.

г҃лѭ же вамъ. ѣко ни соломонъ во вь сеи славѣ своеи облѣче сѧ. ѣко единъ отъ сихъ.

аще же сѣно селъное дьнесъ сѫштее. а оутрѣ въ огнь вьметомо. б҃ъ тако ѡдѣетъ. кольми паче васъ маловѣри.

не пьцѣте сѧ оубо г҃лѭще.
что ѣмъ ли что пиемъ.
ли чимъ одеждемъ сѧ.

вьсѣхъ бо сихъ ѩ҃зци ищѫтъ.
вѣстъ бо отецъ вашъ н҃бскꙑ. ѣко трѣбоуете сихъ вьсѣхъ.

ꙇштѣте же паче ц҃срствиѣ б҃жиѣ. ꙇ҅ правъдꙑ его. ꙇ҅ си вьсѣ приложѧтъ сѧ вамъ. ⁘ кⷰ҇ ⁘

не пьцѣте сѧ оубо на оутрѣи.
оутрни бо день собоѭ печетъ сѧ.
довьлетъ дьни зълоба своѣ.

Matthaeo 7

Не осѫждаите да не осѫждени бѫдете.

ꙇмъже бо сѫдомъ сѫдите сѫдѧтъ вамъ. ꙇ въ нѭже мѣрѫ мѣрите вьзмѣритъ сѧ вамъ.

Что же видиши сѫчецъ въ оцѣ братра твоего. а бръвъна еже естъ въ оцѣ твоемь не чюеши. ли како речеши братроу твоемоу.
остави и изъмѫ сѫчецъ из очесе твоего.
ꙇ се бръвъно въ оцѣ твоемь.

лицемѣре. ꙇ҅зьми пръвѣе бръвъно из очесе твоего. ꙇ҅ тогда оузьриши изѧти сѫчецъ из очесе братра твоего.

Не дадите с҃таго псомъ. ни помѣтаите бисьръ вашихъ прѣдъ свиньѣми. да не поперѫтъ ихъ ногами своими. ꙇ҅ вращьше сѧ растръгнѫтъ вꙑ. ⁘

Просите и дастъ сѧ вамъ.
ꙇ҅щѣте и обрѧщете.
тлъцѣте и отвръзетъ сѧ вамъ.

вьсѣкъ бо просѧи приемлетъ. ꙇ ищѧи обрѣтаатъ. ꙇ тлъкѫщюмоу отвръзаатъ сѧ ⁘

ли кто естъ отъ васъ ч҃лвкъ. егоже аще проситъ с҃нъ свои хлѣба. еда камень подастъ емоу

ли аще рꙑбꙑ проситъ. еда змьѭ҅ подастъ емоу.

аще оубо вꙑ лѫкавьни сѫште. оумѣете дааниѣ блага даѣти чѧдомъ вашимъ. кольми паче о҃тцъ вашъ иже естъ на небесехъ. дастъ благаа҄ просѧщиимъ его.

Вьсѣ оубо елико аще хощете да творѧтъ вамъ ч҃лвци. тако и вꙑ творите имъ.
се бо естъ законъ и пророци.

вьнидѣте ѫзъкꙑми вратꙑ.
ѣко пространа врата и широкъ пѫть. въводѧи въ пагоубѫ.
ꙇ мъноѕи сѫтъ въходѧщи имъ.

коль ѫзъка врата и тѣснъ пѫть въводѧи въ животъ.
ꙇ мало ихъ естъ иже и обрѣтаѭтъ.

Вънемлѣте отъ лъжихъ пророкъ. ꙇже приходѧтъ къ вамъ. въ одеждахъ овьчахъ.
вьнѫтрь же сѫтъ влъци хꙑштьници.

отъ плодъ ихъ познаите ѩ.
еда обемлѭтъ отъ тръниѣ грознꙑ. ли отъ рѣпиѣ смокъви.

тако вьсѣко дрѣво добро. плодꙑ добрꙑ творитъ. а зъло дрѣво плодꙑ зълꙑ творитъ.

не можетъ дрѣво добро плодъ золъ творити. ни дрѣво зъло плодъ добръ творити.

вьсѣко дрѣво еже не творитъ плода добра. посѣкаѭтъ и въ огнь вьмѣтаѭтъ.

тѣмь же оубо отъ плодъ ихъ познаете ѩ ⁘

Не вьсѣкъ г҃лѧи мьнѣ. г҃и г҃и вьнидетъ въ ц҃срствие н҃ебское. нъ творѧи волѭ о҃тца моего иже естъ на небесьхъ.

мъноѕи бо рекѫтъ мьнѣ вь тъ день.
г҃и г҃и. не въ твое ли имѧ п҃рчствовахомъ. и твоимь именемь бѣсꙑ изгонихомъ. и твоимь именемь силꙑ мъногꙑ сътворихомъ.

и тогда исповѣмь имъ. ѣко
николиже знахъ васъ.
отидѣте отъ мене дѣлаѭ҄щеи безаконие ⁘

Вьсѣкъ оубо иже слꙑшитъ словеса моѣ си и творитъ ѣ. оуподоблѭ и мѫжѭ мѫдроу. иже созъда храминѫ своѭ҄ на камене.

ꙇ҅ съниде дождъ и придѫ рѣкꙑ. и вьзвѣашѧ вѣтри. ꙇ҅ нападѫ на храминѫ тѫ.
и не паде сѧ
основана бо бѣ на камене.

и вьсѣкъ слꙑшѧи словеса моѣ си и не творѧи ихъ. оуподобитъ сѧ мѫжѫ боуѭ҄. ꙇже созъда своѭ храминѫ на пѣсъцѣ.

ꙇ съниде дождъ и придѫ рѣкꙑ и вьзвѣашѧ вѣтри и опьрѣшѧ сѧ храминѣ тои.
ꙇ паде сѧ. ꙇ бѣ разроушение еѩ велие ѕѣло.

ꙇ҅ бꙑⷭ҇ егда съконьча и҃съ вьсѣ словеса си. дивлѣхѫ сѧ народи о оучении его.

бѣ бо оучѧ ѣко власть ймꙑ. ꙇ не ѣко кънижъници ихъ и фарисѣи.

Matthaeo 8

Съшедъшоу же емоу съ горꙑ. вь слѣдъ его идѫ народи мъноѕи.

ꙇ се прокаженъ пристѫпь. кланѣше сѧ емоу г҃лѧ.
г҃и аште хощеши можеши мѧ ищистити.

и простеръ рѫкѫ и҃съ коснѫ и г҃лѧ.
хощѫ
ищисти сѧ.
и абие ищисти сѧ отъ проказꙑ.

ꙇ҅ рече емоу и҃҅съ
виждь
никомоуже не повѣждь. нъ шедъ покажи сѧ архиереови. и неси даръ иже повелѣ моси въ съвѣдѣние имъ.

Въшедъшоу же емоу и҃сви. въ каперънаоумъ. пристѫпи къ немѫ сотьникъ. молѧ и҅ г҃лѧ.

г҃и отрокъ мои лежитъ въ домоу ослабленъ. лютѣ ѣко страждѧ.

ꙇ г҃ла емоу и҃съ
азъ пришедъ исцѣлѭ и.

ꙇ отъвѣщавъ сотьникъ рече емоу.
г҃и. нѣсмъ достоинъ да въ домъ мои вьнидеши.
нъ ткъмо ръци слово. ꙇ исцѣлѣетъ отрокъ мои.

ꙇбо азъ ч҃лвкъ есмь подъ в҃лкоѭ. ꙇмꙑ подъ собоѭ воинꙑ.
ꙇ г҃лѭ семоу иди и идетъ.
ꙇ дроугоумоу... приди и придетъ.
ꙇ рабоу моемоу сътвори се и сътворитъ.

слꙑшавъ же и҃съ. диви сѧ емоу. ꙇ рече грѧдѫштимъ по немь.
аминь г҃лѭ вамъ.
ни въ и҃зли толикꙑ вѣрꙑ не обрѣтъ.

Г҃лѭ же вамъ ѣко мъноѕи отъ въстокъ и западъ придѫтъ. ꙇ вьзлѧгѫтъ съ авраамомъ и исакомь. ꙇ҅ иѣковомь. въ ц҃рствии н҃ебсцѣемь.

а с҃нве ц҃ствиѣ изгънани бѫдѫтъ. въ тъмѫ кромѣштьнѭѭ҄.
тоу бѫдетъ плачь и скрьжетъ зѫбомъ.

ꙇ рече и҃съ сътьникоу.
иди
ѣкоже вѣрова бѫди тебѣ. коⷰ҇
Ꙇ҅ исцѣлѣ отрокъ его во тъ часъ ⁘
ꙇ҅ възвраштъ сѧ сотьникъ въ домъ свои въ тъ часъ обрѣте и съдравъ.

Ꙇ пришедъ и҃съ въ домъ петровъ. видѣ тъщѫ его лежѧщѫ. огнемъ жегомѫ.

ꙇ прикоснѫ сѧ рѫцѣ еѩ.
ꙇ остави ѭ҄ огꙿнь.
ꙇ въста и слоужаше емоу.

Поздѣ же бꙑвъшоу. привѣсѧ къ немоу. бѣсънꙑ мъногꙑ. ꙇ҅ изгъна словомъ д҃хꙑ. ꙇ҅ вьсѧ недѫжънꙑѩ исцѣли. да събѫдетъ сѧ реченое пророкомъ. ꙇсаиемь г҃лѭщемь.

тъ недѫгꙑ нашѧ приѩтъ. и болѣзни понесе.

оузьрѣ же и҃ссъ мьногꙑ народꙑ окръсть себе.
повелѣ ити на онъ полъ.

ꙇ҅ пристѫпь единъ кънижъникъ рече емоу.
оучителю идѫ по тебѣ. ѣможе колижъдо идеши.

г҃ла емоу и҃съ.
лиси ѣзвинꙑ имѫтъ. ꙇ птицѧ н҃бскꙑѩ гнѣзда. а с҃нъ ч҃лвчскꙑ не иматъ къде главꙑ подъклонити.

дроугꙑи же отъ оученикъ рече емоу
г҃и. повели ми прѣжде ити. ꙇ҅ погрети о҃тца моего.

ꙇ҃҅съ же г҃ла емоу.
грѧди по мьнѣ. ꙇ҅ остави мрътвꙑѩ погрети своѩ мрътвъцѧ.

Ꙇ вьлѣзъшоу емоу въ корабь. по немь идѫ оученици его.

ꙇ се трѫсъ великъ бꙑстъ въ мори. ѣко покрꙑвати сѧ кораблю влънами.
а тъ съпаше.

ꙇ҅ пришедъше оученици его. възбоудишѧ и г҃лѭще
г҃и. с҃ъпс нꙑ
погꙑблемъ.

ꙇ г҃ла имъ.
что страшиви есте маловѣри.
тогда въставъ запрѣти вѣтромь и морю. ꙇ҅ бꙑстъ тишина велиѣ.

ч҃лвци же чюдишѧ сѧ г҃лще.
къто сь естъ ѣко вѣтри и море послоушаѭтъ его ⁘

Ꙇ пришедъшоу емоу и҃сви на онъ полъ. въ странѫ ꙉерꙉесиискѫ. сърѣтете и дъва бѣсъна отъ жалии ꙇ҅сходѧща лютѣ ѕѣло. ѣко не можааше никтоже минѫти пѫтемь тѣмь.

ꙇ҅ се възъписте г҃лща.
что естъ нама и тебѣ и҃ссе с҃не б҃жии.
пришелъ еси сѣмо прѣжде врѣмене мѫчитъ насъ.

бѣ же далече отъ неѭ҄ стадо свиний. мъного пасомо.

бѣси же молѣхѫ и г҃лѭще.
аще изгониши нꙑ. повели намъ ити въ стадо свиное.

ꙇ рече имъ
идѣте.
они же ишедъше идѫ въ свиниѩ̆.
ꙇ абье оустръми сѧ стадо вьсе по брѣгоу въ море. ꙇ҅ оутопѫ въ водахъ.

а пасѫщеи бѣжашѧ. ꙇ шедъше въ градъ възвѣстишѧ вьсѣ. ꙇ о бѣсъноую.

ꙇ се весь градъ изидѫ противѫ и҃сви. ꙇ видѣвъше и молишѧ. да би прѣшелъ отъ прѣдѣлъ ихъ.

Matthaeo 9

ꙇ вьлѣзъ въ корабь и҃съ прѣѣде. ꙇ приде въ свои градъ. кⷰ҇ ⁘

Ꙇ се принѣсѧ емоу ослабленъ жилами на одрѣ лежѧщъ.
ꙇ видѣвъ и҃съ вѣрѫ ихъ. рече ослабленоуемоу.
дръзай
чѧдо отъпоуштаѭтъ сѧ грѣси твои.

ꙇ се едини отъ кънижъникъ рѣшѧ вь себѣ.
сь власвимлѣатъ.

ꙇ видѣвъ и҃съ помꙑшлениѣ ихъ рече.
въскѫѭ вꙑ мꙑслите зъло въ с҃рдцихъ вашихъ.

чъто бо естъ оудобѣе решти. отъпоущаѭтъ сѧ грѣси твои. ли рещи
въставъ ходи.

нъ да оувѣсте ѣко власть иматъ с҃нъ ч҃лвчскꙑ на земи отъпоущати грѣхꙑ.
тъгда г҃ла о҅слабленоумоу
въставъ возьми ложе твое. ꙇ иди въ домъ свои.

видѣвъше же народи чюдишѧ сѧ и прославишѧ б҃а. давъшааго власть такѫ ч҃лвкомъ. кⷰ҇ ⁘

Ꙇ҅ прѣходѧ и҃ссъ отъ тоудѫ видѣ члⷦ҇ва. на мꙑтьници сѣдѧща. ꙇ҅мене матеа. ꙇ г҃ла емоу
по мьнѣ грѧди.
ꙇ въставъ по немь иде.

ꙇ бꙑⷭ҇ емоу вьзлежѧщю въ домоу. ꙇ се мъноѕи грѣшъници и мꙑтаре. пришедъше възлежаахѫ съ и҃смъ. ꙇ съ оученикꙑ его.

ꙇ видѣвъше фарисеи г҃лхѫ оученикомъ его.
по что съ мꙑтари и грѣшъникꙑ оучитель вашъ ѣстъ.

ꙇ҃сь же слꙑшавъ рече имъ.
не трѣбоуѭ҄тъ съдравии врача. нъ болѧщеи.

шедъше же наоучите сѧ. что естъ
милостꙑни хоштѫ а не жрътвѣ.
не придъ бо праведьникъ призъватъ. нъ грѣшъникꙑ на покаание҅. кⷰ҇

Тогда пристѫпишѧ къ немоу оученици иоанови г҃лще.
по что мꙑ и фарисѣи постимъ сѧ мъного. а оученици твои не постѧтъ сѧ.

рече имъ и҃съ.
еда могѫтъ сⷩ҇ве брачънии плакати сѧ. доньдеже съ ними естъ женихъ.
придѫтъ же дьние. егдаже отъиметъ сѧ отъ нихъ женихъ. ꙇ тогда постѧтъ сѧ.

никтоже бо не приставлѣатъ. приставлениѣ. плата не бѣлена ризѣ ветъсѣ.
вьзьметъ бо коньчинѫ своѭ҄ отъ ризꙑ. ꙇ больши дира бѫдетъ.

ни вьливаѭ҄тъ вина нова. въ мѣхꙑ ветъхꙑ.
аще ли же ни. просѧдѫтъ сѧ мѣси. ꙇ вино пролѣетъ сѧ. ꙇ мѣси погꙑблѭтъ.
нъ вино ново въ мѣхꙑ новꙑ въливаѭтъ. ꙇ обое съблюдетъ сѧ.

сице г҃лѭщю емоу къ нимъ. кⷰ҇. Се кьнѧзъ въшедъ кланѣше сѧ емоу г҃лѧ. ѣко
дъшти моѣ нꙑнѣ оумьрѣтъ. нъ пришедъ нꙑнѣ възложи на нѭ рѫкѫ твоѭ и оживетъ.

и въставъ и҃съ по немь идѣаше и оученици его.

ꙇ се жена кръвоточива. дьвѣ на десѧте лѣтѣ имѫшти. пристѫпьши съ зади. прикоснѫ сѧ вьскрилии ризꙑ его.

г҃лаше бо вь себѣ.
аще токмо прикоснѫ сѧ ризꙑ его с҃псна бѫдѫ.

ꙇ҃съ же обраштъ сѧ и видѣвъ ѭ рече.
дръзаи
дъщи вѣра твоѣ с҃псе тѧ.
ꙇ с҃псна бꙑстъ жена отъ часа того.

ꙇ пришедъ и҃съ въ домъ кънѧжь. ꙇ видѣвъ сопьцѧ и народъ млъвѧщъ г҃ла имъ.

отидѣте
не оумьрѣтъ бо дѣвица нъ съпитъ.
ꙇ рѫгахо сѧ емоу.

егда же изгънанъ бꙑстъ народъ. въшедъ ѩтъ ѭ за рѫкѫ. ꙇ въста дѣвица.

ꙇ изиде вѣсть си по вьсеи земи тои҅ ⁘

Ꙇ прѣходѧщю тѫдѣ и҃сви. по немь идете дьва слѣпьца зовѫща и г҃лща.
помилоуи нꙑ с҃ноу д҃въ.

пришедъшоу же емоу въ домъ. пристѫⷫ҇сте къ немоу слѣпъца. ꙇ г҃ла има и҃съ.
вѣроуета ли ѣко могѫ се сътворити.
г҃ласте емоу
ей г҃и.

тъгда коснѫ ѣ въ очи г҃лѧ.
по вѣрѣ ваю бѫди вама.

ꙇ҅ отврѣсте сѧ има очи.
ꙇ запрѣти има и҃съ г҃лѧ.
блюдѣта да никтоже не оувѣстъ.

она же ишедъша прослависте и по вьсеи земи тои.

тѣма же исходѧштема. се привѣсѧ ч҃лвкъ нѣмъ бѣсенъ.

ꙇ изгънаноу бѣсоу п҃рогла нѣмꙑ.
ꙇ дивишѧ сѧ народи г҃лѭще.
николиже ави сѧ тако в҃ издраили.

а фарисѣи г҃лахѫ.
о кънѧѕи бѣсъ изгонитъ бѣсꙑ ⁘

Ꙇ҅ прохождаше и҃съ градꙑ вьсѧ и вьси. оучѧ на соньмиштихъ ихъ. ꙇ проповѣдаѩ е҃внꙉлие ц҃срствиѣ. ꙇ цѣлѧ вьсѣкъ недѫгъ ꙇ҅ вьсѣкѫ ѩ̆зѫ вь людхъ.

Видѣвъ же народъи и҃съ. м҃илосрдва о нихъ ѣко бѣхѫ съмѧтени. ꙇ отъвръжени ѣкоже овъцѧ. не имѫщѧ пастꙑрѣ.

тогда г҃ла оученикомъ своимъ.
жѧтва оубо мънога. а дѣлатель мало.

молите сѧ оубо г҃ноу жѧтвѣ. да изведетъ дѣлателѧ на жѧтвѫ своѭ. кⷰ҇.

Matthaeo 10

Ꙇ҅ призъва оба на десѧте оученика своѣ
дастъ имъ власть. на д҃схь нечистꙑхъ да изгонѧтъ ѩ҅. ꙇ҅ цѣлити вьсѣкъ недѫгъ и вьсѣкѫ болѣзнь.

Ѡбѣма же на десѧте а҃плма. ꙇ҅мена сѫтъ се.
Пръвꙑ симонъ. ꙇ҅же наречетъ сѧ петръ. ꙇ аньдрѣа братръ его. филипъ и вартоломѣи. тома и матьтеи мꙑтарь. иѣковъ альфеовъ. ꙇ келевеи нареченꙑ тадеи. симонъ кананѣи. ꙇю̆да искариотъскꙑ. ꙇже и прѣдастъ.

Сиѩ оба на десѧте посъла и҃съ. заповѣдавъ имъ г҃лѧ.
на пѫть ѩ҃зкъ не идѣте. ꙇ въ градъ самарѣнъ не вьнидѣте.

ꙇдѣте же паче къ овъцамъ погꙑбъшимъ домоу и҃лва.

ходѧще же проповѣдаите г҃лще. ѣко приближи сѧ ц҃срствие н҃бское.

болѧщѧѩ цѣлите.
мрътвꙑѩ вьскрѣшаите.
прокаженꙑѩ очиштаите.
бѣсꙑ изгоните.
тоуне приѩсте
тоуне дадите. кⷰ҇.

не сътѧжите злата ни съребра. ни мѣди при поѣсѣхъ вашихъ. ни мошънꙑ на пѫти. ни дъвою ризоу. ни сапогъ ни жъзла.

достоинъ бо естъ дѣлатель мъздꙑ своеѩ҅.

Въ ньже колижъдо градъ ли вь весь вьнидете. ꙇспꙑтаите кто вь немь достоинъ естъ.
ꙇ тоу прѣбѫдете доньдеже изидете.

Въходѧште же въ домъ цѣлоуите и.

ꙇ аште оубо бѫдетъ домъ достоинъ. придетъ миръ вашъ на нь.
аще ли же не бѫдетъ достоинъ. миръ вашъ къ вамъ възвратитъ сѧ.

Ꙇ иже колижъдо не прииметъ васъ. ни послоушаатъ словесъ вашихъ. ꙇсходѧще из домоу. ли из града того. отътрѧсѣте прахъ отъ ногъ вашихъ.

аминь г҃лѭ вамъ.
отърадьнѣе бѫдетъ земи содомьсцѣи гоморьсцѣи. вь день сѫдънꙑ. неже градоу томоу ⁘

Се азъ сълѭ вꙑ ѣко овьцѧ по срѣдѣ влъкъ.
бѫдѣте же мѫдри ѣко змиѩ. ꙇ цѣли ѣко голѫбье ⁘

Вьнемлѣте же отъ ч҃лвкъ.
прѣдадѧтъ бо вꙑ на сонъмꙑ. ꙇ на съньмищихъ вашихъ оубиѭтъ вꙑ.

ꙇ прѣдъ в҃лдкꙑ же и цѣсарѧ ведени бѫдете мене ради. вь съвѣдѣние имъ и ѩ҃зкмъ.

Егда же прѣдаѭтъ вꙑ. не пцѣте сѧ како ли что възглаголете
дастъ бо сѧ вамъ въ тъ часъ. что г҃лте.

не вꙑ бо есте г҃лѭщеи. нъ д҃хъ о҃тца вашего г҃лѧи въ васъ.

прѣдастъ же братръ братра на съмръть. ꙇ отецъ чѧдо. ꙇ въстанѫтъ чѧда на родителѧ и оубьѭтъ ѩ҅.

ꙇ бѫдете ненавидими вьсѣми. имене моего ради
прѣтръпѣвꙑ же до коньца сь с҃пнъ бѫдетъ ⁘ кⷰ҇ ⁘

Егда же гонѧтъ вꙑ въ градѣ семь. бѣгаите въ дроугꙑ.
аминь бо г҃лѭ вамъ. ѣко не имате исконьчати градъ и҃здрлвъ. доньдеже придетъ с҃нъ ч҃лвчскꙑ ⁘

Нѣстъ оученикъ надъ оучителемь. ни рабъ надъ г҃мь своимь.

довьлетъ оученикоу да бѫдетъ ѣкоже оучитель его. и рабоу ѣко г҃ь его.
Ꙇ аште господина домоу вельзѣвола нарѣшѧ. кольми паче домаштьнѧѩ его.

не оубоите сѧ оубо ихъ ⁘ зⷱ҇.
Ничтоже бо естъ покръвено еже не отъкръвено бѫдетъ. ꙇ таино еже не оувѣдѣно бѫдетъ.

еже г҃лѭ вамъ въ тъмѣ. рьцѣте вь свѣтѣ.
ꙇ еже въ оухо слꙑшите. проповѣдите на кровѣхъ.

ꙇ не оубоите сѧ оубиваѭщихъ тѣло. ꙇ д҃шѧ не могѫштъ оубити.
боите же сѧ паче. могѫщааго и д҃шѫ и тѣло погоубити въ ꙉее҅ннѣ

не дьвѣ ли пьтици на ссарии вѣнимѣ есте.
ꙇ ни едина же отъ нею не падетъ на земи без отъца вашего.

вамъ же и власи главꙑ вьси ищътени сѫтъ.
не оубоите сѧ оубо
мънозѣхъ птицъ лоучъши вꙑ есте.

Вьсѣкъ оубо иже исповѣстъ мѧ прѣдъ ч҃лвкꙑ. ꙇсповѣмъ і и азъ прѣдъ о҃тцмь моимъ иже естъ на н҃бсхъ.

иже отъвръжетъ сѧ мене прѣдъ ч҃кꙑ. отъвръгѫ сѧ его и азъ прѣдъ отъцемь иже естъ на н҃бсхъ.

не мъните ѣко придъ въврѣшти мира на землѭ҄.
не придъ въврѣщъ мира нъ мечъ.

придъ бо разлѫчитъ ч҃лвка. на о҃тца своего ꙇ дъштерь на матерь своѭ҄. и невѣстѫ на свекровь своѭ҄.

ꙇ врази ч҃лкоу домащьнии его ⁘

Ꙇже любитъ о҃тца ли матерь паче мене нѣстъ мене достоинъ и ꙇже любитъ с҃нъ ли дъштерь паче мене. нѣстъ мене достоинъ. ꙇ҅ иже не прииметъ к҃рста своего и въ слѣдъ мене грѧдетъ. нѣстъ мене достоинъ.

Обрѣтꙑ д҃шѫ своѭ҄ погоубитъ ѭ҅. а иже погоубитъ д҃шѫ своѭ҅ мене ради обрѧщетъ ѭ҅.

ꙇже вꙑ приемлетъ мѧ приемлетъ. ꙇ иже приемл҅етъ мѧ приемлетъ посълавъшааго мѧ.

Приемлѧи п҃рка въ імѧ пророче мьздѫ пророчѫ приемлетъ. ꙇ приемлѧи праведьника. въ імѧ праведьниче мъздѫ праведьничѫ прииметъ.

И иже колижьдо напоитъ единого отъ малꙑхъ сихъ. чашѫ стоуденꙑ водꙑ. тъкмо въ імѧ оученика. аминь глаголѭ вамъ не погоубитъ мьздꙑ своеѩ.

Matthaeo 11

Ꙇ бꙑстъ егда съвръши и҃съ. заповѣдаѩ обѣма на десѧте оученикома своима.
прѣиде отъ тѫдѫ оучитъ. ꙇ проповѣдатъ въ градѣхъ ихъ ⁘ кⷰ҇

Ꙇоанъ же слꙑшавъ въ ѫзилищи дѣла х҃ва. посълавъ оученикꙑ своими рече емоу.

тꙑ ли еси грѧдꙑи. ли иного чаемъ.

ꙇ отъвѣщавъ и҃съ рече имъ.
шедъше възвѣстите иоанови.

слѣпии прозираѭтъ. ꙇ хромии ходѧтъ. прокажении очищаѭтъ сѧ и глоусии слꙑшѧтъ. мрътвии въстаѭтъ. ꙇ ништии благовѣстоуѭ҅тъ.

ꙇ блаженъ естъ иже не съблазнитъ сѧ о мьнѣ.

тѣмъ же исходѧщемъ. начѧтъ и҃съ г҃лти народомъ. о иоанѣ.
чесо видѣтъ изидете въ поустꙑнѭ
трьсти ли вѣтромь колѣблемꙑ.

нъ чесо изидете видѣтъ.
ч҃лвка ли въ мѧкъкꙑ ризи облъчена.
се иже мѧкъка носѧтъ. въ домохъ ц҃срихъ сѫтъ.

нъ чесо изидете видѣтъ.
пророка ли
г҃лѭ вамъ.
ꙇ лише пророка.

сь бо естъ о немьже естъ писано.
Се азъ посълѭ а҃нꙉлъ мои прѣдъ лицемь твоимъ. ꙇ оуготовитъ пѫть твои прѣдъ тобоѭ҄.

Аминь г҃лѭ вамъ.
не въста въ рожденꙑхъ женами болеи иоана кръстителѣ.
мьнѣи же въ ц҃срстви н҃бсцѣмь болеи естъ его.

Отъ дьнии же иоана кръстителѣ до селѣ. ц҃срствие небеское нѫдитъ сѧ. ꙇ нѫждъници въсхꙑтаѭтъ е.

въси бо п҃рци и законъ до иоана прорѣшѧ. ꙇ аще хощете приѩти. тъ естъ илиѣ хотѧи прити.

ꙇмѣѩи оуши слꙑшати да слꙑшитъ.

Комоу оуподоблѭ҄ родо сь.
подобенъ естъ дѣтищемъ сѣдѣштемъ. на тръжиштихъ. ꙇже възглашаѭтъ дроугомъ своимъ и г҃лалѭтъ.

пискахомъ вамъ и не плѧсасте.
плакахомъ вамъ и не рꙑдасте.

приде бо иоанъ не пиѩ ни ѣдꙑ. и г҃лѭтъ
бѣсъ иматъ.

приде с҃нъ ч҃лвчскъ ѣдꙑ и пиѩ. ꙇ г҃лтъ
се сь ч҃лвкъ ѣдъца и винопиица. мꙑтаремъ дроугъ и грѣшъникомъ.
ꙇ оправьди сѧ прѣмѫдрость отъ чѧдъ своихъ.

тогда начѧтъ поносити градомъ. вь нихъже бꙑшѧ мъножѣишѧѩ силꙑ имъ. зане не покаашѧ сѧ ⁘

Горе тебѣ хоразинъ. горе тебѣ витъсаида.
ѣко аще въ тоурѣ и сидонѣ. бѫ силꙑ бꙑлꙑ бꙑвъшѧѩ въ васъ. древле оубо въ врѣтищи и попелѣ покаали сѧ бѫ.

обаче г҃ллѭ вамъ
тоуромъ и сидоноу. отърадьнѣе бѫдетъ вь день сѫдънꙑ. неже вамъ.

И тꙑ каперънаоумъ. вьзнесꙑи сѧ до н҃бсе до ада сънидеши.
зане аште въ содомѣхъ бѫ силꙑ бꙑвъшѧѩ вь тебѣ. прѣбꙑлꙑ бѫ до дьнесьнѣго дьне.

обаче г҃лѭ вамъ ѣко земи содомьсцѣ отърадьнѣе бѫдетъ. въ день сѫдънꙑ неже тебѣ.

Въ то врѣмѧ отъвѣщавъ и҃съ рече.
ꙇсповѣдаѭ ти сѧ отъче г҃и небоу и земи. ѣко оутаилъ еси се отъ прѣмѫдрꙑхъ и разоумънꙑхъ. ꙇ ѣвилъ ѣ еси младеньцемъ.

еи о҃тче. ѣко тако бꙑстъ волѣ прѣдъ тобоѭ҄.

Вьсѣ мьнѣ прѣдана сѫтъ о҃тцмь моимь. ꙇ никтоже не знаетъ с҃на. тъкмо о҃тцъ. ни о҃тца кто знаетъ. ткмо с҃нъ. ꙇ емоуже волитъ с҃нъ отъкрꙑти.

Придѣте кь мънѣ въси троуждаѭштеи сѧ. ꙇ҅ обрѣменении.
ꙇ азъ покоѭ вꙑ.

вьзьмѣте иго мое на себѣ. ꙇ наоучите сѧ отъ мене ѣко кротокъ есмъ и съмѣренъ с҃рдцмъ. ꙇ обрѧщете покои д҃шамъ вашимъ.

ꙇ҅го бо мое благо и брѣмѧ мое легъко естъ.

Matthaeo 12

Въ то врѣмѧ приде и҃съ сквозѣ сѣаниѣ.
оученици же его възаалкашѧ сѧ. и начѧсѧ въстръгати класꙑ и ѣсти

фарисѣи же видѣвъше рѣшѧ емоу.
се оученици твои творѧтъ. егоже не достоитъ творити въ соботꙑ.

Онъ же рече имъ.
нѣсте ли чъли чъто сътвори д҃въ егда възаалка самъ. ꙇ сѫщи съ нимь.

како вьниде въ храмъ б҃жии. ꙇ хлѣбꙑ прѣдъложениѣ сънѣстъ. ꙇхъже не достоино емоу бѣ ѣсти. ни сѫщимъ съ нимъ. тъкъмо иереомъ единѣмъ.

ли нѣсте чъли въ законѣ. ѣко въ соботꙑ иереи въ ц҃ъркве соботꙑ скврънѧтъ. ꙇ неповиньни сѫтъ.

г҃лѭ вамъ. ѣко ц҃ркве. ꙇ бол҄еи естъ съде.

аще ли бисте вѣдѣли. чъто естъ милости хоштѫ а не жрътвѣ. николиже оубо бисте осѫдили неповинънꙑхъ.

г҃ь бо естъ соботѣ с҃нъ чловѣчскꙑ ⁘

ꙇ прѣшедъ отъ тѫдѣ и҃съ. приде на соньмиште ихъ.

ꙇ се ч҃лвкъ бѣ тоу. рѫкѫ имꙑ соухѫ.
ꙇ въпросишѧ и г҃лѭще. аще достоитъ въ соботѫ цѣлити. да на нь в҃ъзглѭтъ.

онъ же рече имъ.
кто естъ отъ васъ ч҃лвкъ. ꙇже иматъ овьчѧ едино. ꙇ҅ аще въпадетъ сѧ въ ѣмѫ въ соботѫ. не изьметъ ли его.

кольми оубо лоучеи естъ ч҃лвкъ овьчѧте.
тѣмь же достоитъ въ соботѫ добро творити.

тъгда г҃ла ч҃вкоу.
простьри рѫкѫ
и простьрѣ.
ꙇ оутвръди сѧ цѣла ѣко и дроугаѣ ⁘

Фарисѣи же ишедъше съвѣтъ сътворишѧ на нь. како и погоубѧтъ.

ꙇ҃съ же разоумѣвъ отиде отъ тѫдѣ.
Ꙇ по немь идѫ народи мьноѕи. ꙇ исцѣли ѩ вьсѧ.

ꙇ запрѣти имъ да не ѣвѣ его сътворѧтъ.да събѫдетъ сѧ реченое п҃ркомь исаиемь г҃лщемь.

се отрокъ мои егоже изволихъ. вьзлюбленꙑ мои. на ньже благоизволи д҃ша моѣ.
положѫ д҃хъ мои. на немь. ꙇ сѫдъ ѩзкмь вьзвѣститъ.

не прѣречетъ. ни възъпиетъ. не оуслꙑшитъ никтоже на распѫтихъ гласа его.

трьсти съкроушенꙑ не прѣломитъ. ꙇ пръта вънемъша сѧ не оугаситъ. доньдеже вьзведетъ на побѣдѫ сѫдъ.

ꙇ на имѧ его ѩ҃зци оупъваѭтъ.

Тъгда привѣсѧ къ немоу бѣсънѫѭщь сѧ слѣпъ и нѣмъ и исцѣли и. ѣко слѣпъ і нѣмъ г҃лаше и глѧдаше.

ꙇ дивлѣхѫ сѧ вьси народи г҃лѭще.
еда сь естъ с҃нъ д҃въ

Фарисеи же слꙑшавъше рѣшѧ.
сь не изгонитъ бѣсъ. тъкмо о вельзѣволѣ кънѧѕи бѣсъ.

Вѣдꙑ же мꙑсли ихъ рече имъ.
вьсѣко ц҃ѣсрство раздѣлъ сѧ на сѧ. запоустѣетъ ꙇ въсѣкъ градъ ли домъ раздѣлъ сѧ на сѧ не станетъ.

ꙇ аще сотона сотонѫ изгонитъ. на сѧ раздѣлилъ сѧ естъ
како оубо станетъ ц҃ствие его.

ꙇ аште азъ о велъѕѣволѣ изгонѭ бѣсꙑ. с҃нве ваши о комь изгонѧтъ.
Сего ради ти вамъ бѫдѫтъ сѫдиѩ.

аще ли о доусѣ б҃жии. азъ изгонѭ бѣсꙑ. оубо постиже на васъ ц҃срствие б҃жие.

ли како можетъ къто вьнити въ домъ крѣпъкааго. ꙇ съсѫдꙑ его расхꙑтити. аще не пръвѣе съвѧжетъ крѣпъкааго. ꙇ тогда домъ его расхꙑтитъ. зⷱ҇.

Ꙇже нѣстъ съ мноѭ на мѧ естъ. ꙇ иже не събираатъ съ мноѭ҄ растачаатъ.

сего ради г҃лѭ вамъ
вьсѣкъ грѣхъ и хоула отъпоуститъ сѧ чловѣкомъ. а ѣже на д҃хъ хоула не отъпоуститъ сѧ ч҃лкмъ

ꙇ иже колижъдо речетъ слово на с҃нъ ч҃лвчскꙑ. отъпоуститъ сѧ емоу.
а иже речетъ на д҃хъ с҃тꙑ не отъпоуститъ сѧ емоу. ни вь сь вѣкъ ни въ бѫдѫщии.

ли сътворите дрѣво добро и плодъ его добръ. ли сътворите дрѣво зъло и плодъ его золъ
отъ плода бо дрѣво познано бѫдетъ.

ꙇштѧдьѣ ехидънова како можете добро г҃лати зъли сѫще
отъ избꙑтъка бо с҃рдцоу оуста г҃лѭтъ.

Добрꙑ ч҃лвкъ отъ добраго съкровишта износитъ добраѣ ꙇ зълꙑ ч҃лвкъ отъ зълааго съкровишта износитъ зълаа҅.

г҃лѭ же вамъ. ѣко вьсѣко слово праздъно. еже аще рекѫтъ ч҃лвци. въздадѧтъ о немь слово. вь день сѫдьнꙑ.

отъ словесъ бо своихъ. оправъдиши сѧ. ꙇ словесꙑ своими сѫдиши си ⁘ кⷰ҇

Тъгда отъвѣщашѧ етери отъ кънижъникъ. ꙇ фарисѣи г҃лѭще.
оучителю хощемъ отъ тебе знамение видѣти ⁘

Ѡнъ же отъвѣщавъ рече имъ.
родъ лѫкавъ и любодѣи знамениѣ ищетъ. ꙇ знамение не дастъ сѧ емоу. тъкмо знамение ионꙑ п҃рка.

ѣко бо бѣ иона въ чрѣвѣ китовѣ. три дьни и три ношти. тако бѫдетъ с҃нъ ч҃лвскꙑ. въ с҃рдци землѧ три дни и три ношти.

мѫжи ниневьꙉитьстии въстанѫтъ на сѫдъ. съ родомь симь и осѫдѧтъ и. ѣко покаашѧ сѧ. проповѣдиѭ иониноѭ҄. ꙇ се болеи ионꙑ сьде.

егда же нечистꙑ д҃хъ ꙇ҅зидетъ отъ ч҃лвка. прѣходитъ скозѣ бездънаа мѣста. ꙇштѧ покоѣ и не обрѣтаатъ.

тъгда речетъ.
възвраштѫ сѧ въ храмъ мои. отъ нѭдоуже изидъ.
ꙇ пришедъ обрѧштетъ празденъ. пометенъ. оукрашенъ.

тъгда идетъ и поиметъ съ собоѭ седмь инѣхъ д҃хъ. люштьшь себе. ꙇ въшедъше живѫтъ тоу. ꙇ бѫдѫтъ послѣдьнѣ ч҃лвка того горьша пръвꙑхъ.
тако бѫдетъ и родоу семоу лѫкавоуемоу ⁘

Еще емоу глаголѭщоу къ народомъ. се мати и братрьѣ его стоѣхѫ вьнѣ. ꙇскѫште г҃лти емоу.

рече же къ немоу единъ.
се мати твоѣ и братрьѣ твоѣ вьнѣ стоѩтъ хотѧще г҃лти къ тебѣ.

онъ же отъвѣштавъ рече къ г҃лѭ҄штюмоу.
къто естъ мати моѣ и кто сѫтъ братриѣ моѣ.

ꙇ простеръ рѫкѫ на оученикꙑ своѩ рече.
се мати моѣ и братрьѣ моѣ.

ꙇже бо аще творитъ волѭ о҃тца моего иже естъ на н҃бсхъ. тъ братръ мои и сестра и мати естъ.

Matthaeo 13

Въ тъ же день ишедъ и҃съ из домоу сѣдѣше при мори.

ꙇ събърашѧ сѧ кь немоу народи мъноѕи. ꙇ ѣко вьлѣзъ въ корабь сѣде. и весь народъ на помори стоѣше.

и г҃ла имъ мъного притъчами г҃лѧ.
Се изиде сѣѩи да сѣетъ.

ꙇ сѣѭштоумоу. ова оубо падѫ при пѫти. ꙇ придѫ птицѧ н҃ебскꙑѩ и позобашѧ ѣ.

дроугаа же падѫ на каменеихъ. ѣже не имѣшѧ землѧ мъногꙑ. ꙇ абье прозѧбѫ. зане не имѣше глѫбинꙑ землѣ.

слънъцоу же восиѣвъшю присвѧдѫ. ꙇ зане не имѣхѫ корениѣ исъхѫ.

а дроуга падѫ въ трънии. ꙇ҅ вьзиде тръние и подави ѣ.

дроугаа же падѫ на земи добрѣ. ꙇ даѣхѫ плодъ. ово съто. ово шесть десѧтъ. ово три десѧти.

ꙇмѣѩи оуши слꙑшати да слꙑшитъ.

и пристѫпьше оученици рѣшѧ емоу.
по что притъчами глаголеши имъ.

онъ же отъвѣщавъ рече.
ѣко вамъ дано естъ разоумѣти. таинаа ц҃срствиѣ. н҃бскааго.
онѣмъ же не дано естъ.

ꙇмѫщоумоу бо дастъ сѧ ꙇ избѫдетъ емоу.
а иже не иматъ. ꙇ҅ еже иматъ възьметъ сѧ отъ него.

Сего ради притъчами имъ г҃лѭ. ѣко видѧще не видѧтъ ꙇ слꙑшѧште не слꙑшѧтъ ни разоумѣваѭтъ.

ꙇ събꙑваетъ сѧ имъ пророчъсто исаино г҃лѭщее҅
слоухомь оуслꙑшите и не имате разоумѣти.
ꙇ зьрѧще оузьрите и не имате видѣти.

отлъстѣ бо с҃рдце людеи сихъ. ꙇ оушима тѧжъко слꙑшашѧ. ꙇ очи свои съмѣжишѧ. еда когда оузьрѧтъ очима. ꙇ оушима оуслꙑшѧтъ. ꙇ с҃рдцемь разоумѣѭтъ. ꙇ обратѧтъ сѧ и исцѣлѭ ѩ҅.

Ваши же блаженѣи очи ѣко видите. ꙇ оуши ваши ѣко слꙑшите.

аминь бо г҃лѭ вамъ. ѣко мъноѕи п҃рци и праведьници въжделѣшѧ видѣти. ѣже видите и не видѣшѧ. и слꙑшати ѣже слꙑшите и не слꙑшашѧ.

вꙑ же оуслꙑшите притъчѫ сѣвъшааго.

вьсѣкъ иже слꙑшитъ словеса цсарествиѣ. ꙇ не разоумѣваатъ. приходитъ же неприѣзнь и въсхꙑтаатъ сѣное въ с҃рдци его.
се естъ сѣное при пѫти.

а сѣаное на камении. сь естъ слꙑшѧи слово. ꙇ абие съ радостиѭ приемлѧ е.

не иматъ же корене вь себѣ. нъ врѣменъно естъ.
бꙑвъши же печали и гонению словесе ради. абье съблажнѣатъ сѧ.

а сѣаное въ трънии. сь естъ слꙑшѧи слово. ꙇ печаль свѣта сего. ꙇ льсть бгатъства подавлѣетъ е. ꙇ бес плода бꙑваетъ.

а сѣаное на добрѣ земи. сь естъ слꙑшѧи слово и разоумѣваѩ е. ꙇ приноситъ плодъ ѣко подобаатъ. и творитъ ово. р҃. ово. м҃. ово ꙉ҃.

Ꙇ҅нѫ притъчѫ прѣдъложи имъ г҃лѧ ⁘
Оу҅подоби сѧ ц҃рствие небеское. ч҃лвкоу сѣвъшоу добро сѣмѧ на селѣ своемь.

съпѧщемъ же ч҃лвкомъ. приде врагъ его. и вьсѣ плѣвелъ по срѣдѣ пшеницѧ и отиде.

егда же прозѧбе трѣва и плодъ сътвори. тъгда ави сѧ и плѣвелъ.

пришедъше же раби г҃ина рѣшѧ емоу
г҃и. не добро ли сѣмѧ сѣлъ еси на селѣ твоемь.
отъ коудѫ оубо иматъ плѣвелъ.

онъ же рече имъ
врагъ ч҃лвкъ се сътвори.
раби же рѣшѧ емоу.
хощеши ли оубо да шедьше исплѣвемъ ѩ҅.

онъ же рече
ни. еда въстръгаѭще плѣвелъ. въстръгнете коупъно съ нимь и пшеницѫ.

оставите е коупьно расти оубо до жѧтвꙑ. ꙇ въ врѣмѧ жѧтвꙑ. рекѫ дѣлателемъ.
съберѣте пръвѣе плѣвелъ. ꙇ съвѧжате и въ снопꙑ. ѣко съжешти ѩ. а пшеницѫ съберѣте вь житьницѫ моѭ҄ кⷰ҇.

ꙇнѫ притъчѫ прѣдложи имъ г҃лѧ.
подобно естъ ц҃срствие н҃бское. зръноу гороушъноу. еже вьземъ чловѣкъ вьсѣ на селѣ своемъ.

еже мьне естъ вьсѣхъ сѣменъ.
егда же въздрастетъ боле зелии естъ. ꙇ҅ бꙑваатъ дрѣво. ѣко прити птицамь н҃бскꙑмъ. ꙇ витати на вѣтвехъ его.

Ꙇнѫ притъчѫ г҃ла имь.
подобъно естъ ц҃срствие н҃ебское квасоу. ꙇже въземъши жена съкрꙑ въ мѫцѣ три сатъ доньдеже вьскꙑсѣ вьсѣ.

Вьсѣ г҃ла и҃съ притъчами къ народомъ. ꙇ бес притъчѧ ничесо же г҃лше къ нимъ. да събодетъ сѧ реченое п҃ркмь г҃лѭштемь.

отвръзѫ въ притъчахъ оуста моѣ.
отъкрꙑѭ҄ съкръвенаа. отъ съложениѣ вьсего мира.

Тъгда оставль народꙑ приде въ домъ и҃с.
ꙇ пристѫпишѧ къ немоу оученици его г҃лѭште.
съкажи намъ притъчѫ. плѣвелъ селънꙑхъ.

онъ же отъвѣщавъ рече имъ ⁘
вьсѣавꙑ естъ доброе сѣмѧ с҃нъ ч҃лвскꙑ.

а село естъ весь миръ.
доброе же сѣмѧ се сѫтъ. с҃нве ц҃срствиѣ.
а плѣвелъ сѫтъ с҃нве неприѣзнини.

а врагъ естъ вьсѣавꙑ ѩ҅ диѣволъ.
а жѧтва естъ коньчина вѣка. а жѧтеле сѫтъ а҃нꙉли.

ѣко бо оубо събираѭтъ плѣвелꙑ. ꙇ огнемь съжиѕаѭ҄тъ. тако бѫдетъ вь съконъчание вѣка сего.

посълетъ с҃нъ ч҃л҃вѣчскꙑ а҃нꙉлꙑ своѩ. ꙇ съберѫтъ отъ ц҃срствиѣ его вьсѧ сканьдѣлꙑ. ꙇ творѧщѧѩ безаконение. ꙇ въвръгѫтъ ѩ вь пешть огньнѫ.

тъгда бѫдетъ плачь и скрьжетъ зѫбомъ.

тъгда праведьнии просвьтѧтъ сѧ ѣко слъньце. въ ц҃срствии отъца ихъ.
ꙇмѣѩи оуши слꙑшати да слꙑшитъ.

пакꙑ подобъно естъ ц҃срствие н҃бское. съкровищю съкръвеноу. на селѣ. еже обрѣтъ ч҃лвкъ съкрꙑ.
ꙇ отъ радости его идетъ. ꙇ вьсе елико иматъ продаетъ. ꙇ҅ коупоуетъ село то.

пакꙑ подобъно естъ ц҃срствие н҃бское ч҃лвкоу коупъцоу. ꙇщѫщѫ добръ бисьръ. ꙇже обрѣтъ единъ мьногоцѣнень бисьръ. шедъ продастъ вьсе имѣние. елико имѣаше и коупи и ⁘

Пакꙑ подобъно естъ ц҃срствие н҃ебское неводоу въвръженоу въ море. ꙇ отъ вьсѣкого рода избъравъшю.

ꙇже егда исплъни сѧ извлъкъше и на краи. ꙇ сѣдъше избⷬ҇ашѧ добрꙑѩ҅ вь съсѫдꙑ. а зълꙑѩ извръгѫ вонъ.

тако бѫдетъ въ съконьчание вѣка.
ꙇзидѫтъ а҃нꙉли. ꙇ отълѫчѧтъ зълꙑѩ отъ срѣдꙑ праведънꙑхъ.

ꙇ въвръгѫтъ ѩ въ пещь огньнѫ.
тоу бѫдетъ плачь и скрьжетъ зѫбомь.

Г҃ла имъ и҃съ
разоумѣете ли вьсѣ си.
г҃лшѧ емоу ей г҃и.

и҃съ же рече имъ.
сего ради вьсѣкъ кънижъникъ наоучь сѧ. ц҃срствию н҃бскоумоу. подобенъ естъ ч҃лвкоу домовитоу. ꙇже износитъ отъ съкровища своего нова и ветъхаа.

Ꙇ бꙑстъ егда съконьча и҃съ притъчѧ сиѩ.
прѣиде отъ тѫдѣ.

ꙇ пришедъ въ отьчьствие свое оучаше ѩ҅. на съньмиштихъ ихъ. ѣко дивлѣхѫ сѧ емоу и г҃лхѫ.
отъ кѫдѫ семоу естъ прѣмѫдрость си и сила.

не сь ли естъ тектоновъ с҃нъ.
не мати ли его нарицаетъ сѧ мариѣ.
ꙇ братрьѣ его иѣковъ и осифъ. ꙇ симонъ июда.

ꙇ сестрꙑ его не вьсѧ ли въ насъ сѫтъ.
отъ кѫдоу оубо семоу вьсѣ си сѫтъ.

ꙇ блажнѣхѫ сѧ о немь.
Ꙇ҃с же рече имъ.
нѣстъ п҃ркъ бещьстии. тъкмо въ своемь отьчьствии. ꙇ въ домоу своемь.

ꙇ не сътвори тоу силъ мъногъ. за невѣрьство ихъ ⁘

Matthaeo 14

въ врмѧ оно оуслꙑшавъ иродъ тетрархъ слоухъ и҃свъ. ꙇ рече отрокомъ своимъ.

сь естъ иоанъ кръститель.
тъ въскрьсе отъ мрътвꙑхъ. ꙇ сего ради силꙑ дѣѭтъ сѧ о немь.

Ꙇ҅родъ бо емъ иоанꙿна съвѧза и. ꙇ въсади и вь темьницѫ. ꙇродиѣдꙑ ради женꙑ филипа братра своего.

г҃лаше бо емоу иоанъ.
не достоитъ ти имѣти еѩ҅.

ꙇ хотѧ и оубити оубоѣ сѧ народа. зане ѣко прка имѣхѫ и.

Дьни же бꙑвъшоу розьства иродова. плѧса дъшти иродиѣдина по срѣдѣ и оугоди иродови

тѣмь же съ клѧтвоѭ издрече еи дати егоже аште въспроситъ.

она же наваждена материѭ своеѭ. даждь ми рече сьде. на мисѣ главѫ иоана к҃рстителѣ.

ꙇ печаленъ бꙑⷭ҇ ц҃сръ.
клѧтвꙑ же ради и възлежѧщихъ съ нимъ. повелѣ дати и. ꙇ посълавъ оусѣкнѫ иоана вь темьници.

ꙇ принѣсѧ главѫ его на мисѣ. и дашѧ дѣвици. ꙇ несе матери своеи.

и пристѫпьше оученици его вьзѧсѧ тѣло его. и погрѣсѧ е. ꙇ пришедъше възвѣстишѧ и҃сви.

Ꙇ҅ слꙑшавъ и҃с. отиде отъ тоудѣ въ корабли. въ поусто мѣсто единъ.
ꙇ слꙑшавъше народи. по немь идѫ пѣши отъ градъ ⁘ кⷰ҇

Ꙇ҅ ишедъ и҃с видѣ народъ мъногъ. ꙇ м҃илосрдва о нихъ. ꙇ исцѣли недѫжънꙑѩ ихъ.

Поздѣ же бꙑвъшоу пристѫпишѧ къ немоу оученици его. г҃лѭште.
поусто естъ мѣсто.
ꙇ година минѫ юже
о҅тъпоусти народꙑ. да шедъше вь ближьнѧѩ градъцѧ. коупѧтъ брашъна себѣ.

ꙇ҃с же рече имъ.
не трѣбоуѭтъ отити.
дадите имъ вꙑ ѣсти.

они же г҃лашѧ емоу
не имамъ съде тъкмо пѧть хлѣбъ и дьвѣ рꙑбѣ.

онъ же рече
принесѣте ми ѩ сѣмо.

ꙇ повелѣвъ народомъ вьзлещи на трѣвѣ ꙇ҅ приемъ пѧть хлѣбъ и дьвѣ рꙑбѣ вьзьрѣвъ на н҃бо б҃лгсви. ꙇ прѣломъ хлѣбꙑ дастъ оученикомъ. оу҅ченици же народомъ.

ꙇ ѣшѧ вьси и насꙑтишѧ сѧ. ꙇ вьзѧсѧ избꙑтъкꙑ оукроухъ. дъва на десѧте коша испльнь.

ѣдѫщихъ же бѣ мѫжъ. ѣко пѧть тꙑсѫщь. развѣ женъ и дѣтеи.

Ꙇ҅ абие оубѣди и҃съ оученикꙑ вьлѣсти въ корабь. ꙇ варити и на ономь полоу. доньдеже отъпоуститъ народꙑ ⁘ кⷰ҇

Ꙇ отъпоущъ народꙑ вьзиде на горѫ единь помолитъ сѧ.
Поздѣ же бꙑвъшю единь бѣ тоу.

корабь же бѣ по срѣдѣ морѣ вълаѩ сѧ влънами.
бѣ бо противенъ вѣтръ.

въ четврътѫѭ же стражѫ нощи. ꙇде къ нимъ и҃съ ходѧ по морю.

ꙇ видѣвъше и оученици ходѧштъ по морю. съмѧшѧ сѧ г҃лѭште. ѣко призракъ естъ.
ꙇ отъ страха възъпишѧ

абие же рече имъ и҃с г҃лѧ.
дръзаите
азъ есмъ
не боите сѧ.

Ѡтъвѣштавъ же петръ рече емоу
г҃и аште тꙑ еси. повели ми прити къ тебѣ по водамъ.

онъ же рече
приди.
ꙇ излѣзъ ис кораблѣ петръ хождаше на водахъ.
и прити къ и҃сви.

видѧ же вѣтрꙑ крѣпькꙑ оубоѣ сѧ. ꙇ наченъ оутапати возъпи г҃лѧ.
г҃и с҃пс мѧ.

абие же и҃съ простеръ рѫкѫ ѩтъ і.
ꙇ г҃ла емоу
маловѣре по чьто сѧ оусоумьнѣ.

Ꙇ вьлѣзъшема има въ корабь прѣста вѣтръ.

сѫштеи же въ кораби пришедъше поклонишѧ сѧ емоу г҃лѭште.
въ істинѫ с҃нъ б҃жи е҅си.

ꙇ прѣѣвъше придѫ на землѭ ꙉенисаретъскѫ. кⷰ҇.

Ꙇ познавъше и мѫжи мѣста того. посълашѧ въ вьсѫ странѫ тѫ. ꙇ принѣсѧ къ немоу вьсѧ болѧштѧѩ҅. ꙇ молѣхѫ и да...тъкъмо прикоснѫтъ сѧ въскрилии҅ ризꙑ его.

ꙇ елико прикоснѫшѧ сѧ емь с҃псни бꙑшѧ.

Matthaeo 15

Тъгда пристѫпишѧ къ и҃сви иже бѣахѫ въ и҃мѣ. кънижъници и фарисѣи г҃лѭште.

по чъто оученици твои прѣстѫпаѭтъ прѣдааниѣ старецъ.
не омꙑваѭ҄тъ бо рѫкъ своихъ егда хлѣбъ ѣдѧтъ.

онъ же отъвѣштавъ рече имъ.
по чъто вꙑ прѣстѫпаете заповѣдь б҃жиѭ҄. за прѣдание ваше.

б҃ъ бо заповѣда г҃лѧ.
чьти о҃тца и матерь.
ꙇ иже зълословитъ о҃тца ли матерь. съмрътьѭ҄ оумьретъ.

вꙑ же г҃лте.
ꙇже колижъдо речетъ о҃тцю ли матери даръ. ꙇже колижъдо отъ мене польѕевалъ сѧ еси. ꙇ҅же не почьтетъ о҃тца ли матере своеѩ҅.

ꙇ разористе законъ б҃жии҅. за прѣдание ваше

лицемѣри. добрѣ пророчъствова о васъ исаиѣ г҃лѧ.

приближаѭ҄тъ сѧ мьнѣ лѭдъе си оустꙑ своими. и оустънами чьтѫтъ мѧ. а с҃рдце ихъ далече отъстоитъ от мене.

въ соуе же чътѫтъ мѧ. оучѧще оучениѣ заповѣдеи ч҃лвчскъ.

ꙇ призъвавъ народꙑ рече имъ.
слꙑшите и разоумѣите.

не въходѧщее въ оуста скврънитъ ч҃лвка. нъ исходѧщее из оустъ то скврънитъ ч҃лвка.

Тъгда пристѫпьше оученици его рѣшѧ емоу.
вѣси ли ѣко фарисѣи слъшавъшеи слово съблазнишѧ сѧ.

онъ же отъвѣщавъ рече.
вьсѣкъ садъ егоже не сади о҃тцъ мои н҃ебскꙑ. ꙇскоренитъ сѧ.

Останѣте ихъ.
вожди сѫтъ слѣпи слѣпьцемъ.
слѣпецъ же слѣпъца аште водитъ. оба вь ѣмѫ въпадете сѧ.

отъвѣщавъ же петръ рече емоу.
съкажи намъ притъчѫ сиѭ.

ꙇ҃с же рече емоу.
единаче ли и вꙑ безд разоума есте.

не ю ли разоумѣваате. ѣко вьсѣко еже въходитъ въ оуста. въ чрѣво въмѣщаатъ сѧ. ꙇ афедрономъ исходитъ.

а исходѧщаа из оустъ. отъ с҃рдца исходѧтъ. ꙇ та скврънѧтъ ч҃лвка.

отъ с҃рдца бо исходѧтъ. помꙑшлениѣ зъла оубииства прѣлюбодѣаниѣ. любодѣаниѣ. татьбꙑ лъжесъвѣдѣниѣ. власфимиѣ.

си сѫтъ скврнѧштаа ч҃лка.
а еже не оумъвенами рѫками ѣсти. не скврънитъ ч҃лвка.

Ꙇ ишедъ отъ тоудѣ и҃с. отиде въ странѫ тоурьскѫ и сѵдонъскѫ.

ꙇ се жена хананеиска отъ прѣдѣлъ тѣхъ ишедъши. възъпи г҃лѭшти.
помилоуи мѧ г҃и с҃ноу д҃авдвъ.
дъшти моѣ зълѣ бѣсъноуетъ сѧ.

онъ же не отъвѣща еи словесе.
Ꙇ пристѫпьше оученици его молѣхѫ и г҃лѭще.
отъпоусти ѭ ѣко въпиетъ въ слѣдъ насъ.

онъ же отъвѣщавъ рече.
нѣсмъ посъланъ. тъкмо къ овъцамъ погꙑбъшимъ домоу и҃злвоу.

она же пришедъши поклони сѧ емоу г҃лшти.
г҃и помоѕи ми.

онъ же отъвѣштавъ рече.
нѣстъ добро отѧти хлѣба чѧдомъ и поврѣщи псомъ.

она же рече
еи г҃и. ꙇбо и пси ѣдѧтъ отъ кроупицъ падаѭштихъ съ трапезꙑ господеи своихъ.

Тъгда отъвѣштавъ и҃с рече еи.
Ѡ̈ жено вельѣ естъ вѣра твоѣ҅.
бѫди тебѣ ѣкоже хощеши.
ꙇ исцѣлѣ дъщи еѩ во тъ часъ.

ꙇ пришедъ отъ тоудѣ и҃с. ꙇде при мори галилѣисцѣмъ. ꙇ въшедъ на горѫ сѣде тоу.

ꙇ пристѫпишѧ къ немоу народи мънози. ꙇмѫще съ собоѭ хромꙑ. нѣмꙑ и слѣпꙑ и бѣсънꙑ. ꙇ инꙑ мъногꙑ. ꙇ привръгѫ ѩ къ ногама и҃свама.
и исцѣли ѩ. ѣко народоу дивити сѧ. видѧще нѣмꙑ г҃лѭштѧ. бѣдънꙑѩ съдравꙑ. ꙇ хромꙑѩ ходѧштѧ. слѣпꙑѩ видѧштѧ.

ꙇ славлѣхѫ б҃а и҃здрлва. кⷰ҇ ⁘

Ꙇ҃҅с же призъвавъ оученикꙑ своѩ рече имъ.
милосрдоуѭ҄ о народѣ. ѣко юже три дьни присѣдѧтъ мьнѣ. ꙇ не имѫтъ чесо ѣсти.
и отъпоустити ихъ не ѣдьшъ не хоштѫ. да не како ослабѣѭ҄тъ на пѫти.

ꙇ г҃лшѧ емоу оученици.
отъ кѫдѣ вьзьмемъ на поустѣ мѣстѣ хлѣбꙑ. насꙑтити толико народа.

ꙇ г҃ла имъ и҃с.
колико хлѣбъ и҅мате.
они же рѣшѧ.
ж҃. и мало рꙑбицъ.

ꙇ повелѣ народоу възлешти на земли. ꙇ приемъ ж҃ хлѣбъ. ꙇ рꙑбꙑ. хвалѫ въздавъ. прѣломи и дастъ оученикомъ своимъ. оученици же народомъ.

ꙇ ѣшѧ вьси и насꙑтишѧ сѧ. и вьзѧсѧ. ꙇзбꙑтъкꙑ оукроухъ. седмь кошъницъ исплънь.

ꙇ ѣдъшихъ бѣшѧ четꙑри тꙑсѫштѧ мѫжъ. развѣ женъ и дѣтеи.

ꙇ отъпоушть народъ вьлѣзе въ корабь. и пришедъ въ прѣдѣлꙑ магдаланьскꙑ ⁘ кⷰ҇

Matthaeo 16

ꙇ пристѫпьше фарисѣи и садѵкеи искоушаѭште и. просишѧ знамениѣ с н҃бсе. показати имъ.

Онъ же отъвѣщавъ рече имъ.
вечеръ сѫщоу г҃лте.
ведро
чръмъноуетъ сѧ н҃бо.

ꙇ ютро
дьне сь зименъ.
чръмъноуетъ бо сѧ дрѧселоуѩ н҃бо.
лице оубо н҃бси оумѣете расѫждати. а знамениѣ врѣменемь не можете.

родъ золъ и прѣлюбодѣи. знамениѣ ищетъ.
ꙇ знамение не дастъ сѧ имъ. тъкмо знамение ионꙑ пророка.
ꙇ оставль ѩ отиде.

ꙇ прѣшедъше оученици его на онъ полъ. забꙑшѧ хлѣбꙑ възѧти.

Ꙇ҃с же рече имъ.
вьнемлѣте и блюдѣте сѧ отъ кваса фарисеиска и садѵкеиска.

они же помꙑшлѣхѫ г҃лѭще.
како хлѣбъ не възѧсомъ.

разоумѣвъ же и҃с рече.
чъто мꙑслите въ себѣ маловѣри. ѣко хлѣбъ не възѧсте.

не оу ли разоумѣсте. ни помьните д҃ хлѣбъ. пѧти тꙑсѫштъ. ꙇ колико кошъ вьзѧсте.

ни ли ж҃ хлѣбъ. четꙑремъ тꙑсѫштамъ. ꙇ колико кошъницъ възѧсте.

како не разоумѣете. ѣко не о хлѣбѣхъ вамъ въньмати рѣхъ.
храните же сѧ отъ кваса фарисеиска и садѵкеиска.

Тъгда разоумѣшѧ ѣко рече
храните сѧ. не отъ кваса хлѣбънааго. нъ отъ оучениѣ фарисеиска и садѵкеиска ⁘

Пришедъ же и҃с въ странѫ кесариѩ филиповꙑ. въпрашаше оученикꙑ своѩ г҃лѧ.
кого г҃лѭтъ мѧ ч҃лвци сѫшта с҃на ч҃лвчскааго.

они же рѣшѧ емоу.
ови иоана к҃рстителѣ.
ꙇни же илиѭ.
дроуѕии же иеремиѭ҄. ли единого отъ п҃ркъ.

г҃ла имъ и҃с.
вꙑ же кого мѧ г҃лете бꙑти.

отъвѣщавъ же симонъ петръ рече.
тꙑ еси х҃ъ с҃нъ б҃а живааго.

ꙇ отъвѣщавъ и҃с. рече емоу.
Блаженъ еси симоне вариѡ̈на. ѣко плъть и крвъ не ави тебѣ. нъ о҃тцъ мои иже естъ на небесьхъ.

ꙇ азъ же тебѣ г҃лѭ. ѣко тꙑ еси петръ. ꙇ на семь камене съзиждѫ ц҃рквъ моѭ҄ ꙇ врата адова не оудолѣѭтъ еи.

и дамь тебѣ клѧⷱ҇ ц҃срствиѣ н҃ебскааго. и еже аще съвѧжеши на земи. бѫдетъ съвѧзано на нбесехъ. ꙇ еже аще раздрѣшиши на земи бѫдетъ раздрѣшено на небесехъ ⁘ кⷰ҇ ⁘

Тъгда запрѣти оученикомъ своимъ. да никомоуже не рекѫтъ. ѣко
сь естъ и҃съ х҃ъ.

отъ толѣ начѧтъ и҃съ. съказати оученикомъ своимъ. ѣко подобаатъ емоу ити въ иероусалимъ. ꙇ мъного пострадати отъ старецъ. ꙇ архиереи. ꙇ кьнижъникъ. ꙇ оубьеноу бꙑти. и трети дьнь въстати.

ꙇ поемъ і петръ начѧтъ прѣрѣкати емоу г҃лѧ.
м҃илосрдъ тꙑ г҃и.
не иматъ тебѣ бꙑти се.

онъ же обраштъ сѧ рече петрови.
ꙇди за мъноѭ҄
сотоно съблазнъ ми еси. ѣко не мꙑслиши ѣже сѫтъ б҃жиѣ и ч҃лчскаѣ.

Тъгда и҃съ рече оученикомъ своимъ.
аще къто хощетъ по мьнѣ ити да отъвръжетъ сѧ себе. ꙇ възъметъ к҃рстъ свои. ꙇ҅ вь слѣдъ мене грѧдетъ.

ꙇже бо хощетъ д҃шѫ своѭ с҃псти погоубитъ ѭ.
ꙇ иже погоубитъ д҃шѫ своѭ мене ради. обрѧштетъ ѭ.

каа полъѕа естъ ч҃лвкоу. аште весь миръ приобрѧщетъ. а д҃шѫ своѭ҄ отъштетитъ.
ли что дастъ ч҃лвкъ. ꙇзмѣнѫ за д҃шѫ своѭ҄.

Прити бо иматъ с҃нъ чловѣчскꙑ. въ славѣ о҃тца своего. съ а҃нꙉлꙑ с҃тꙑми. ꙇ тогда въздастъ комоужъдо по дѣломъ своимъ.

аминь г҃лѭ вамъ.
сѫтъ етери отъ съде стоѩштихъ. ꙇже не имѫтъ съмръти въкоусити. доньдеже видѧтъ с҃нъ ч҃лвчскꙑ грѧдѫшть въ ц҃срствии своемь ⁘

Matthaeo 17

ꙇ бꙑстъ по шести денъ. Поѩтъ и҃с петра и иѣкова и иоана братра его. ꙇ вьзведе ѩ на горѫ вꙑсокѫ единꙑ.

ꙇ прѣобрази сѧ прѣдъ ними. ꙇ просвьтѣ сѧ лице его ѣко слънъце. а ризꙑ его бꙑшѧ бѣлꙑ ѣко свѣтъ.

ꙇ се ависте сѧ имъ моси и илиѣ. съ нимь г҃лѭща.

отъвѣщавъ же петръ къ и҃сви рече.
г҃и: добро естъ намъ сьде бꙑти.
аште хощеши да сътворимъ съде три кровꙑ. тебѣ единъ и мосеови единъ. и илии единъ.

еште же емоу г҃лѭштю. се облакъ свѣтелъ осиѣ ѩ. ꙇ се гласъ из облака г҃лѧ.
сь естъ с҃нъ мои вьзлюбленꙑ о немьже благоизволихъ.
того послоушаите.

ꙇ слꙑшавъше оученици падѫ ници. и оубоѣшѧ сѧ ѕѣло.

и пристѫпь и҃с прикоснѫ сѧ ихъ.
ꙇ рече
въстанѣте и не боите сѧ.

възведъше же очи свои не видѣшѧ никогоже токъмо и҃са единого.

и съходѧщемъ и҅мъ съ горꙑ. заповѣдѣ имъ и҃съ г҃лѧ.
никомоуже не повѣдите видѣниѣ. доньдеже с҃нъ ч҃лвчскꙑ из мрътвꙑхъ въскръснетъ.

Ꙇ҅ въпросишѧ и оученици его г҃лѭще
чъто оубо г҃лѭтъ кънижъници. ѣко илии подобаатъ прити прѣжде.

ꙇ҃с же отъвѣщавъ рече имъ.
ꙇлиѣ оубо придетъ прѣжде и оустроитъ вьсѣ.

г҃лѭ же вамъ. ѣко илиѣ ю҅же приде и не познашѧ его. нъ сътворишѧ о немь въсѣ елико въсхотѣшѧ
тако и с҃нъ ч҃лвчскꙑ иматъ страдати отъ нихъ.

тъгда разоумѣшѧ оученици. ѣко о иоанѣ кръстители рече имъ.

ꙇ пришедъшемъ имъ къ народоу. Пристѫпи къ немоу ч҃къ. кланѣѩ сѧ емоу и г҃лѧ.

г҃и. помилоуи с҃нъ мои. ѣко на новꙑ м҃сцѧ бѣсъноетъ сѧ ꙇ зьлѣ страждетъ.
мъножицеѭ бо падаетъ на огнь. ꙇ мъножицеѭ въ водѫ.

ꙇ привѣсъ і къ оученикомъ твоимъ. ꙇ не могѫ его исцѣлити.

отъвѣштавъ же и҃съ рече.
ѡ̆ роде невѣрънꙑ и развращенꙑ. до колѣ съ вами бѫдѫ
до колѣ тръплѭ васъ.
приведѣте ми и сѣмо.

ꙇ запрѣти емоу и҃с. и изиде из него бѣсъ. ꙇ҅ исцѣлѣ отрокъ томь часѣ.

Тогда пристѫпьше оученици и҃сви единомоу рѣшѧ.
по чьто мꙑ не възмогомъ изгънати его.

ꙇ҃с же рече имъ.
за невѣръство ваше.
аминь бо г҃лѭ вамъ.
аще имате вѣрѫ ѣко зръно горюшъно. речете горѣ сеи
прѣиди отъ сѫдѣ тамо.
ꙇ прѣидетъ.
ꙇ ничтоже не възможъно бѫдетъ вамъ.

родъ же сь не исходитъ тъкмо молитвоѭ и постомь ⁘

Живѫштемъ же имъ въ галилеи. рече имъ и҃съ
прѣданъ иматъ бꙑти с҃нъ ч҃лвчскꙑ въ рѫцѣ ч҃лвкомъ. ꙇ оубиѭтъ і и трети день въстанетъ ჻ кⷰ҇.

Ꙇ скръбьни бꙑшѧ ѕѣло ⁘

Пришедъшемъ же имъ въ каферънаоумъ. пристѫпишѧ приемлѭщеи дидрагма. къ петрови и рѣшѧ.
оучитель вашъ не даетъ ли дидрагма.

рече еи.
ꙇ егда вьниде въ домъ. вари и҃с. г҃лѧ.
что ти сѧ мьнитъ симоне.
ц҃сри земьсции отъ кꙑхъ приемлѭтъ дани. ли кинсь.
отъ своихъ ли с҃нвъ. ли отъ тоуждихъ.

ꙇ рече емоу петръ.
отъ тоуждиихъ.
рече емоу и҃с.
оубо свободьни сѫтъ с҃нве.

нъ да не съблазнимъ ихъ. шедъ въ море въвръѕи ѫдицѫ. ꙇ ѭже имеши прѣжде рꙑбѫ вьзьми и отвръзъ оуста еи҅. ꙇ обрѧштеши статиръ.
тъ въземъ даждъ имъ за мѧ и за сѧ.

Matthaeo 18

Въ тъ часъ пристѫпишѧ оученици къ и҃сѵ г҃лште.
кто оубо болеи естъ въ ц҃сртви н҃ебсцѣе҅мь...

ꙇ призъвавъ и҃съ отрочѧ. постави е по срѣдѣ ихъ и рече.

аминь г҃лѭ вамъ.
аще не обратите сѧ и бѫдете ѣко дѣти. не имате вьнити въ ц҃срствие н҃ебское.

ꙇже бо сѧ съмѣритъ ѣко отрочѧ се. тъ естъ болеи въ ц҃срствии н҃бсцѣемъ ⁘ кⷰ҇.

Ꙇ҅ иже колижъдо прииметъ отрочѧ таково едино. въ імѧ мое: мене приемлетъ.

ꙇ иже аще скандалисаетъ единого отъ малꙑхъ сихъ вѣроуѭщихъ въ мѧ. оунѣе емоу естъ да обѣсѧтъ жръновъ на вꙑи его осьльскꙑ. ꙇ потопѧтъ і въ пѫчинѣ морьстѣи҅.

Горе вьсемоу мироу отъ сканъдѣлъ.
неволѣ бо естъ прити сканьдаломъ.
обаче горе ч҃лкоу томоу имьже сканьдаль приходитъ.

Аште ли рѫка твоѣ ли нога твоѣ съблажнѣетъ тѧ. отъсѣци и и отъвръѕи отъ себе.
добрѣа ти естъ вънити въ животъ хромоу ли бѣдъноу. неже дьвѣ рѫцѣ и дъвѣ ноѕѣ имѫштю въвръженоу бꙑти въ огнь вѣчънꙑ.

ꙇ аште око твое съблажнаатъ тѧ. ꙇзьми е и връѕи отъ себе
добрѣа ти естъ съ единѣмь окомь вь животъ вьнити. неже дьвѣ очи имѫштю. въвръженоу бꙑти въ ꙉеонѫ огньнѫѭ҄ ⁘

Блюдѣте сѧ и не родите о единомъ отъ малꙑхъ сихъ.
г҃л бо вамъ. ѣко а҃нꙉли ихъ на небесьхъ. въ інѫ видѧтъ лице отъца моего н҃бскааго.

приде бо с҃нъ ч҃лвчскꙑ възискатъ и с҃пстъ погꙑбъшааго.

чъто сѧ вамъ мьнитъ.
аште бѫдетъ етероу ч҃лвкоу. п҃. овецъ. ꙇ҅ заблѫдитъ едина отъ нихъ. не оставитъ ли девѧти десѧтъ и девѧти на горахъ. и шедъ иштетъ заблѫждьшѧѩ.

и аще обрѧщетъ ѭ҄. аминь г҃лѭ вамъ...ѣко радоуетъ сѧ о неи паче. неже о девѧти десѧтъ и девѧти не заблѫждьшиихъ.

тако нѣстъ волѣ. прѣдъ отъцемь вашимъ н҃бскꙑимъ. да погꙑбнетъ единъ отъ малꙑхъ сихъ.

аще же съгрѣшитъ къ тебѣ братръ твои. ꙇди обличи и междю собоѭ и тѣмь единѣмь.
аще тебе послоушаатъ приобрѧщеши братръ твои.

аще ли тебе не послоушаатъ. поими пакꙑ съ собоѭ единого ли два. да въ оустѣхъ дъвою ли трии съвѣдѣтель станетъ вьсѣкъ г҃лъ.

аще же не послоушаатъ ихъ. рьци ц҃ркви.
аште же и о цркви не родити вьчьнетъ. да бѫдетъ ти ѣко ѩзꙑчьникъ. ꙇ мꙑтарь.

аминь г҃лѭ вамъ.
елико аще съвѧжете на земи. бѫдетъ съвѧзано на небесехъ. ꙇ елико аште раздрѣшиши на земи. бѫдетъ раздрѣшено на н҃бсхъ.

Пакꙑ аминъ г҃л вмъ. ѣко аште дъва отъ васъ съвѣштаате на земи о вьсѣкои вешти еѩже колижъдо просите бѫдетъ има. отъ о҃тца моего иже естъ на небесьхъ.

ꙇдеже бо есте дъва. ли трье събрани въ імѧ мое҅. тоу есмъ по срѣдѣ ихъ ⁘ кⷰ҇.

тъгда пристѫпь къ немоу петръ рече.
г҃и коль кратꙑ съгрѣшитъ братръ мои въ мѧ. ꙇ отъпоуштѫ емоу.
до седмь кратъ ли.

г҃ла емоу и҃съ.
не г҃лѭ тебѣ до седмь кратъ. нъ до седмь десѧтъ кратъ седмицеѭ҄ ⁘

Сего ради оуподобило сѧ естъ ц҃срствие н҃бское ч҃лвкоу ц҃срю. ꙇже въсхотѣ сътѧзати сѧ о словеси. съ рабꙑ своими.

наченъшю же емоу сътѧзати сѧ о словеси. привѣсѧ емоу длъжъникъ единъ. тъмоѭ таланътъ.

не имѫштю же емоу въздати. повелѣ г҃ъ его да продадѧтъ і и женѫ его и чѧда. ꙇ вьсе елико имѣаше. ꙇ отъдати й.

падъ оубо рабо тъ. кланѣше сѧ емоу г҃лѧ.
г҃и потръпи на мьнѣ и вьсѣ въздамъ ти.

м҃илосрдвавъ же г҃ъ раба того. поусти и и длъгъ отъпоусти емоу.

ꙇшьдъ же рабо тъ. обрѣте единого отъ клеврѣтъ своихъ. ꙇже бѣ длъженъ емоу сътомъ пѣнѧѕъ. ꙇ имъ давлѣше и г҃лѧ.
даждь ми имъже еси длъженъ.

падъ же клеврѣтъ молѣше и г҃лѧ.
потръпи на мънѣ и вьсе въздамъ ти.

онъ же не хотѣше. нъ ведъ въсади и въ темьницѫ. доньдеже въздастъ емоу весь длъгъ.

видѣвъше же оубо клеврѣти...бꙑвъша съжалишѧ си ѕѣло. ꙇ пришедъше съказашѧ г҃ноу своемоу вьсѣ бꙑвъшаа.

тъгда призъвавъ і г҃ъ его г҃ла емоу.
рабе лѫкавꙑ. вьсъ длъгъ твои отъпоустихъ тебѣ. понеже оумоли мѧ.

не подобаше ли и тебѣ помиловати клеврѣта твоего. ѣко и азъ тѧ помиловахъ ⁘

ꙇ прогнѣвавъ сѧ г҃ь его. прѣдастъ і мѫчителемъ. доньдеже въздастъ вьсь длъгъ свои.

Тако и отецъ мои н҃бскъ сътворитъ вамъ. аще не отъпоущаате кожъдо братроу своемоу отъ с҃рдцъ вашихъ ⁘ кⷰ҇.

Matthaeo 19

ꙇ бꙑстъ егда съконьча и҃съ словеса си. прѣіде отъ галилеѩ. ꙇ приде въ прѣдѣлꙑ июдеискꙑ. об онъ полъ иоръдана.

ꙇ по немь идѫ народи мъноѕи и исцѣли ѩ тоу ⁘

Ꙇ пристѫпишѧ къ немоу фарисѣи искоушаѭште и г҃лѭще.
аште достоитъ ч҃лкоу поустити женѫ своѭ҄. по вьсѣкои винѣ.

онъ же отъвѣштавъ рече имъ.
нѣсте ли чьли. ѣко сътвори и ꙇскони мѫжескъ полъ и женескъ. сътворилъ естъ.

ꙇ рече
сего ради оставитъ ч҃лкъ о҃тца своего и матерь своѭ.
ꙇ прилѣпитъ сѧ женѣ своеи. ꙇ бѫдете оба въ плъть единѫ.

тѣмь же юже нѣсте дъва нъ едина плътъ.
еже оубо б҃ъ съчета ч҃лвкъ да не разлѫчаатъ.

г҃лашѧ емоу
что оубо моси заповѣдѣ. дати кънигꙑ распоустънꙑѩ и отъпоустити ѭ.

г҃ла имъ. ѣко
моси по жестосръдью вашемоу повелѣ вамъ. отъпоустити женꙑ вашѧ.
ꙇскони же не бꙑстъ тако.

Г҃лѭ же вамъ. ѣко иже аще поуститъ женѫ своѭ҄. развѣ словесе прѣлюбодѣина. творитъ ѭ прѣлюбꙑ творити. ꙇ҅ женѧи сѧ подъбѣгоѭ҄. прѣлюбꙑ творитъ.

и г҃лшѧ емоу оученици его.
аште тако естъ вина ч҃лкоу съ женоѭ҄. оунѣе естъ не женити сѧ.

онъ же рече имъ.
не вьси въмѣстѧтъ словесе сего. нъ имъже дано естъ.

сѫтъ бо каженици иже из чрѣва мⷬ҇нѣ родишѧ сѧ тако. ꙇ сѫтъ каженици ѩже исказишѧ ч҃лци. ꙇ҅ сѫтъ каженици иже исказишѧ сѧ сами. ц҃срствиѣ ради нⷠ҇скааго.
могꙑ вьмѣштати да вьмѣститъ ⁘

Тъгда привѣсѧ къ немоу дѣти да рѫцѣ възложитъ на нѧ. ꙇ помолитъ сѧ.
оученици же запрѣтишѧ имъ.

ꙇ҃с же рече имъ.
останѣте дѣтии и не браните имъ. прити къ мьнѣ.
таковꙑхъ бо е҅стъ ц҃срствие н҃ебское.

ꙇ възложъ на нѧ рѫцѣ отиде отъ тоудѣ ⁘

Ꙇ се етеръ пристѫпь рече емоу.
оу҅чителю благꙑ. что благо сътворѭ. да имамъ животъ вѣчънꙑ.

онъ же рече емоу.
что мѧ г҃леши блага.
никтоже благъ тъкмо единъ б҃ъ.
аште ли хоштеши въ животъ вьнити. съблюди заповѣди.

г҃ла емоу
кꙑѩ.
ꙇ҃с же рече емоу.
еже не оубьеши. не прѣлюбꙑ сътвориши не оукрадеши. не лъжесъвѣдѣтель бѫдеши. чьти о҃тца и матерь. ꙇ възлюбиши искрьнѣаго своего ѣко самъ сѧ.

г҃ла емоу юноша.
вьсѣ си съхранихъ отъ юности моеѩ҅.
чесо есмъ еште не доконьчалъ.

рече емоу и҃с.
аште хощеши съвръшенъ бꙑти. ꙇди продаждъ имѣние твое. ꙇ даждъ ништиимъ. ꙇ имѣти имаши съкровиште на н҃ебсе. ꙇ приди въ слѣдъ мене.

Слꙑшавъ же юноша слово отиде скръбѧ.
бѣ бо имѣѩ҅ сътѧжаниѣ мънога.

ꙇ҃с же рече къ оученикомъ своимъ.
амин г҃лѭ вамъ. ѣко не оу҅добь вьнидетъ богатъ въ ц҃срествие н҃бское ⁘

пакꙑ г҃лѭ вамъ. ѣко оудобѣе естъ вельбѫдоу. сквозѣ оуши игълинѣ проити. неже богатоу въ ц҃срствие б҃жие вьнити.

слъша????въше же оученици дивлѣахѫ сѧ ѕѣло г҃лѭште.
кто оубо можетъ с҃пн бꙑти.

възьрѣвъ же и҃с рече имъ.
отъ ч҃лвкъ се невъзможъно естъ. а отъ б҃а вьсѣ възможъна ⁘ кⷰ҇.

Тъгда отъвѣштавъ петръ рече емоу.
г҃и се мꙑ оставихомъ вьсѣ и вь слѣдъ тебе идомъ.
что оубо бѫдетъ намъ.

ꙇ҃с рече имъ.
аминь г҃лѭ вамъ. ѣко
вꙑ шедъшеи по мънѣ въ пакꙑбꙑтии. егда сѧдетъ с҃нъ ч҃лвскꙑ. на прѣстолѣ славꙑ своеѩ҅. Сѧдете и вꙑ на дъвою на десѧте прѣстолоу. сѫдѧште обѣма на десѧте колѣнома и҃здраилвма.

ꙇ вьсѣкъ иже оставитъ братриѭ҄ ли сестрꙑ. ли о҃тца ли матерь. ли женѫ ли дѣти. ли села ли храмꙑ. ꙇмене моего ради. съторицеѭ приметъ. ꙇ животъ вѣчънꙑ наслѣдитъ.

мьноѕи же бодѫтъ пръвии послѣдьнии. ꙇ послѣдьнии пръвии ⁘

Matthaeo 20

Подобъно естъ ц҃срствие небеское. ч҃лвкоу домовитоу. ꙇже изиде коупъно ѵтро. наѩтъ дѣлателъ виноградоу своемоу.

съвѣщавъ же съ дѣлателꙑ. по пѣнѧзоу на день. посъла ѩ въ виногⷬ҇дъ свои.

ꙇ ишедъ въ третиѭ годинѫ. видѣ инꙑ на тръжищи стоѩштѧ праздънꙑ. ꙇ тѣмъ рече

идѣте и вꙑ въ виноградъ мои.
ꙇ еже бѫдетъ правъда дамъ вамъ.

они же идѫ.
пакꙑ же ишедъ въ шестѫѭ и въ девѧтѫѭ҄ годинѫ. сътвори такожде.

вь единѫѭ҄ же на десѧте годинѫ ишедъ. обрѣте дроугꙑѩ стоѩштѧ праздънꙑ.
ꙇ г҃ла имъ
чъто стоите сьде весь день праздьни.

ꙇ г҃лашѧ емоу ѣко
никтоже насъ не наѩтъ.
г҃ла имъ
идѣте и вꙑ въ виноградъ мои.
ꙇ еже бѫдетъ правъда приимете.

вечероу же бꙑвъшю. г҃ла г҃нъ винограда. къ приставъникоу своемоу.
призови дѣлателѧ.
ꙇ даждь имъ мъздѫ. наченъ отъ послѣдьниихъ до пръвꙑихъ.

пришедъше же иже въ единѫѭ на десѧте годинѫ. приѩсѧ по пѣнѧзю.

ꙇ пришедъше пръвии мьнѣахѫ сѧ вѧште приѩти.
ꙇ приѩсѧ по пѣнѧзоу.

приемъше же ръпътаахѫ на г҃нъ г҃лѫште.

како сьѩ послѣдьнѧѩ. единъ часъ сътворьшѧ. ꙇ равънꙑ намъ сътворилъ ѩ еси. понесъшеимъ тѧготѫ дьне и варъ.

онъ же отъвѣщавъ рече единомоу ихъ.
дроуже не обиждѫ тебе.
не по пѣнѧѕоу ли съвѣштахъ съ тобоѭ.

вьзьми свое и иди.
хоштѫ же семоу послѣдьнюмоу дати ѣко и тебѣ.

ꙇли нѣстъ ми лѣть сътворити въ своихъ ми еже хоштѫ.
аште око твое лѫкаво естъ. ѣко азъ благъ есмъ.

тако бѫдѫтъ послѣдьнии пръвии. ꙇ пръвии послѣдьнии.
мъноѕи бо сѫтъ зъвании мало же избъранꙑихъ ⁘

Ꙇ въсходѧ и҃с въ и҃мъ. поѩтъ оба на десѧте оученика единꙑ на пѫть и рече имъ.

се въсходимъ въ е҃рслмъ. ꙇ снъ ч҃лвчскъ прѣданъ бѫдетъ архиереомъ. ꙇ кънижъникомъ. ꙇ осѫдѧтъ і на съмръть.

ꙇ прѣдадѧтъ і на порѫгание ѩ҃зкмъ. ꙇ биение и пропѧтье. ꙇ въ трети день вьскръснетъ.

Тъгда пристѫпи къ немоу мати с҃новоу зеведеовоу. съ с҃ньма своима кланѣѭ҄шти сѧ. ꙇ просѧшти нѣчесо отъ него.

онъ же рече еи
чъто хоштеши.
г҃ла емоу
рьци да сѧдете сьѣ с҃нꙑ моѣ. единъ о деснѫѭ҄ тебе и единъ о шюѭ тебе. въ ц҃срствии твоемъ.

отъвѣштавъ же и҃с рече.
не вѣста сѧ чесо просѧшта.
можета ли пити чашѫ. ѭ҄же азъ имамъ пити. ли кръштение еже азъ кръштаѭ сѧ кръстити сѧ.
г҃ласте емоу
можевѣ.

ꙇ г҃ла има.
чашѫ моѭ испиета.
ꙇбо и крьштениемь имъже азъ крьштаѭ сѧ кръстита сѧ.
а еже сѣсти о деснѫ и о шѫѭ мене нѣстъ мьнѣ сего дати.
нъ имъже оготовано естъ отъ о҃тца моего.

ꙇ слꙑшавъше десѧтий. негодовашѧ о обою братроу.

ꙇ҃с же призъвавъ ѩ рече.
вѣсте ѣко кънѧзи ѩ҃зкъ оустоѩтъ имъ. и велиции обладаѭтъ малꙑими.

не тако оубо бѫдетъ въ васъ.
нъ іже аще хощетъ вѧштии бꙑти въ васъ. да бѫдетъ вашъ слоуга.

ꙇ иже аще хощетъ въ васъ бꙑти прѣдьнии. да бѫдетъ вашъ рабъ.

ѣкоже с҃нъ ч҃лвскꙑ. не приде бо да послоужѧтъ емоу. нъ послоужитъ. и дати д҃шѫ своѭ҄. ꙇзбавление за мъногꙑ ⁘ кⷰ҇ ⁘

Ꙇ исходѧщю емоу отъ иерихона. по немь идѫ народи мъноѕи.

ꙇ се дъва слѣпъца сѣдѧшта при пѫти. ꙇ҅ слꙑшавъша ѣко и҃съ мимо ходитъ. възъписте глаголѭшта.
помилои нꙑ г҃и с҃ноу д҃вдвъ.

народи же запрѣтишѧ има да оумлъчите.
она же паче въпиѣшете г҃лѭшта
помилоуи нꙑ г҃и с҃ноу д҃въ.

ꙇ ставъ и҃съ възгласи ѣ. и рече.
что хощета да сътворѭ вама.

г҃ласте емоу
г҃и. да отвръзете сѧ наю очи.

милоср҃двавъ же и҃съ. прикоснѫ сѧ очию има. ꙇ абье прозьрѣсте има очи. ꙇ по немь идете ⁘ кⷰ҇ ⁘

Matthaeo 21

Ꙇ егда приближи сѧ въ е҃рслмъ. ꙇ приде въ витфаꙉиѭ ⁘ къ горѣ елеоньсцѣ. тъгда и҃с посъла дъва оученика своѣ.

ꙇ г҃ла има
идѣта въ весь ѣже естъ прѣмо вама. ꙇ абье обрѧштета осьлѧ привѧзано и жрѣбѧ съ нимь.
ꙇ отрѣшъша приведѣта ми е.

ꙇ аще речетъ кто вама что. речета ѣко г҃ь трѣбоуетъ ею.
ꙇ абье же посълетъ ѣ.

Се же вьсе бꙑстъ да събѫдетъ сѧ реченое п҃ркмъ г҃лѭщемъ.

ръцѣте дъщери сионовѣ.
се ц҃сръ твои грѧдетъ тебѣ. кротокъ и вьсѣдъ на осьлѧ. ꙇ жрѣбѧ с҃на ѣрьмьнича.

Шедъша же оученика и сътворьша ѣже повелѣ има и҃с. привѣсте осьлѧ и жрѣбѧ. ꙇ възложишѧ връхоу ризꙑ своѩ. ꙇ вьсѣде връхоу ихъ.

мъножѣише же народи. постълашѧ ризꙑ своѩ по пѫти.
дроузии же рѣзахѫ вѣтви отъ дрѣва. и постилахѫ по пѫти.

народи же ходѧштеи прѣдъ нимъ. ꙇ вь слѣдъ. зъваахѫ г҃лѭште
Ѡ҅санна⁘ с҃нови давꙑдовоу. б҃л҃гослвнъ грѧдꙑ въ імѧ г҃не. ѡ҅санна въ вꙑшъниихъ.

ꙇ въшедъшоу емоу въ иероусалимъ. потрѧсе сѧ весь градъ г҃лѧ
кто сь естъ.

народи же г҃лаахѫ. ѣко
сь естъ и҃с пророкъ. ꙇже отъ назарета галилеискааго.

ꙇ вьниде и҃с въ ц҃рквъ б҃жиѭ҄. ꙇ изгъна вьсѧ продаѭштѧѩ. ꙇ коупоуѭштѧѩ въ ц҃ркве. ꙇ дъскꙑ тръжьникъ испровръже. ꙇ сѣдалишта продаѭштихъ голѫби. ꙇ г҃ла имъ.

писано естъ
храмъ мои храмъ молитвѣ наречетъ сѧ.
вꙑ же сътвористе и врътъпъ разбоиникомъ. ⁘

Ꙇ пристѫпишѧ къ немоу хроми и слѣпии въ ц҃ркве и исцѣли ѩ҅.

Видѣвъше же арьхиереи и кънижьници чюдеса. ѣже сътвори ꙇ отрокꙑ зовѫщѧ въ ц҃ркве. ꙇ г҃лѭштѧ. Ѡ҅санна с҃нови д҃вдвоу. негодовашѧ и рѣшѧ емоу.

слꙑшиши ли что сии г҃лѭтъ.
ꙇ҃с же рече имъ.
ей.
нѣсте ли чьли николиже. ѣко из оустъ младьнечь и съсѫштихъ съвръшилъ еси хвалѫ.

ꙇ оставль ѩ изиде вънь из града въ витаниѭ. ꙇ въдвори сѧ тоу ⁘ кⷰ҇ ⁘

Ютро же възвраштъ сѧ въ градъ възалка.

ꙇ оузьрѣвь смоковьницѫ единѫ при пѫти. приде къ неи. ꙇ ничъсоже не обрѣте на неи. тъкмо листвье едино. ꙇ г҃ла еи.
да николиже плода отъ тебе не бѫдетъ въ вѣкъ.
ꙇ абье исъше смоковьница.

ꙇ видѣвъше оученици дивишѧ сѧ г҃лште.
како абье оусъше смоковьніца.

Отъвѣщавъ же и҃с рече имъ.
аминь г҃лѭ вамъ.
аще имате вѣрѫ и не оусѫмьните сѧ. не ткмо смоковьничъное сътворите. нъ аште и горѣ сеи речете двигни сѧ. ꙇ въвръѕи сѧ въ море бѫдетъ.

ꙇ вьсего егоже въспросите въ молитвѣ вѣроуѭще приимете ⁘

ꙇ егда приде въ ц҃рквъ. пристѫпишѧ къ немоу оучѧщю. архиереи҅ и старьци людьстии г҃лще.
коеѭ властиѭ си твориши. ꙇ кто ти дастъ область сиѭ҄.

отъвѣштавъ же и҃с рече имъ.
въпрошѫ вꙑ и азъ единого словесе. еже аште речете мънѣ и азъ вамъ рекѫ. коеѭ властиѭ си творѭ҄.

кръщение иоаново отъ кѫдѫ бѣ. съ н҃бсе ли или отъ ч҃лвкъ.
они же помꙑшлѣхѫ вь себѣ г҃лѭште.

аште речемъ съ небесе. по чъто оубо не ѩсѧ емоу вѣрꙑ.
аште ли речемъ отъ ч҃лкъ. боимъ сѧ народа.
вьси бо ѣко п҃рка имѫтъ иоана.

отъвѣштавъше же и҃сви рѣшѧ
не вѣмъ.
рече имъ и тъ.
ни азъ г҃лѭ вамъ. коеѭ властиѭ҄ си творѭ ⁘

Чьто же сѧ мьнитъ вамъ.
ч҃къ етеръ имѣ дьвѣ чѧдѣ.
ꙇ пришедъ къ пръвоумоу рече.
чѧдо иди дьнесь
дѣлаи вь виноградѣ моемъ.

онъ же отъвѣштавъ рече
не хощѫ.
послѣдь же раскаавъ сѧ иде.

ꙇ пристѫпь къ дроугоумоу рече такожде.
онъ же отъвѣштавъ рече
азъ идѫ г҃и
и не иде.

кꙑ отъ обоѭ сътвори волѭ отьчѫ.
г҃лшѧ емоу
пръвꙑ.
г҃ла имъ и҃с
аминъ г҃лѭ вамъ. ѣко мꙑтаре и любодѣицѧ варѣѭтъ вꙑ. въ ц҃срствии б҃жии.

приде бо иоанъ к҃рститель пѫтемь праведъномъ. ꙇ не ѩсте емоу вѣрꙑ.
мꙑтаре же и любодѣицѧ ѩсѧ емоу вѣрѫ.
вꙑ же видѣвъше и не раскаасте сѧ послѣдь ѩти емоу вѣрѫ ⁘

Ꙇ҅нѫ притъчѫ слꙑшите.
ч҃лкъ бѣ домовитъ. ꙇже насади виноградъ. ꙇ оплотомъ і огради. ꙇ ископа вь немь точило. ꙇ созъда въ немъ стлъпъ. ꙇ въдастꙑ и дѣлателемъ. и отиде.

егда же приближи сѧ врѣмѧ плодомъ. посъла рабꙑ своѩ. къ дѣлателемъ. приѩти плодꙑ его.

емъше же дѣлателе рабꙑ его ового бишѧ ового же оубишѧ. ового же камениемь побишѧ.

пакꙑ посъла инꙑ рабꙑ. мъножѣишѧ пръвꙑхъ. ꙇ сътворишѧ имъ тожде.

послѣдь же посъла къ нимъ с҃нъ свои г҃лѧ.
оусрамлѣѭтъ сѧ с҃на моего.

дѣлателе же егда оузьрѣшѧ с҃нъ. рѣшѧ вь себѣ.
сь естъ наслѣдъникъ.
придѣте
оубимъ і. ꙇ оудръжимъ достоѣние его.

ꙇ емъше и извѣсѧ вонъ из винограда. ꙇ оубишѧ и.

егда же оубо придетъ г҃нь винограда. чъто сътворитъ дѣлателемъ тѣмъ.

зълꙑ зълѣ погоубитъ ѩ.
и виноградъ прѣдастъ инѣмъ дѣлателемъ. ꙇже въздадѧтъ емоу плодꙑ въ врѣмена своѣ.

г҃ла имъ и҃с.
нѣсте ли чьли николиже въ кънигахъ.
камень егоже не врѣдоу сътворишѧ зиждѫштеи. съ бꙑстъ въ главѫ ѫгълѫ.
отъ б҃а бꙑстъ си. и естъ дивъна въ очию нашею. кⷰ҇ ⁘

Сего ради г҃лѭ вамъ. ѣко отъиметъ сѧ отъ васъ ц҃срствие б҃жие. ꙇ дастъ сѧ ѩ҃зкоу. творѧштоумоу плодъ его ꙇ падꙑ на камене семъ съкроушитъ сѧ. а на немъже падетъ сътъретъ і.

ꙇ слꙑшавъше архиереи и фарисеи притъчѫ его. разоумѣшѧ ѣко о нихъ г҃лаше.

ꙇ искѫште ѩти и. оубоѣшѧ сѧ народа понеже ѣко пророка имѣахѫ и.

Matthaeo 22

ꙇ отъвѣштавъ и҃с рече имъ въ притъчахъ г҃лѧ ⁘

Оуподоби сѧ ц҃срствие н҃бское҅. ч҃лкоу ц҃рю. ꙇже сътвори бракъ с҃ноу своемоу.

ꙇ посъла рабꙑ своѩ призъвати зъванꙑѩ на бракъ. ꙇ не хотѣахѫ прити.

Пакꙑ посъла инꙑ рабꙑ. г҃лѧ
рьцѣте зъванꙑмъ
се обѣдъ мои оуготовахъ.
ю҅ньци мои и оупитѣнаа исколена и вьсѣ готова.
придѣте на бракъ.

они же не рождъше отидѫ. овъ на село свое овъ на коуплѭ своѭ.

а прочи имъше рабꙑ его досадишѧ имъ и избишѧ ѩ҅.

ꙇ слꙑшавъ цс҃р тъ разгнѣва сѧ и посъла воѩ своѩ. погоуби оубицѧ тꙑ. ꙇ градꙑ ихъ зажьже.

тъгда г҃ла рабомъ своимъ.
бракъ оубо готовъ естъ.
а зъвании не бѣшѧ достоини.

ꙇдѣте оубо на исходишта пѫтии. ꙇ елико аште обрѧштете призовѣте на бракъ.

ꙇ ишедъше раби ти на пѫти. събърашѧ вьсѧ ѩже обрѣтѫ. зълꙑѩ же и добрꙑ. ꙇ исплънишѧ бракъ възлежѧштихъ.

Въшедъ же ц҃сръ видѣтъ възлежѧщихъ. видѣ тоу ч҃ка не облъчена въ одѣание брачъное.

ꙇ г҃ла емоу
дроуже како вьниде сѣмо. не имꙑ одѣаниѣ брачъна.
онъ же оумлъча.

тъгда рече ц҃сръ слоугамъ.
съвѧзавъше емоу рѫцѣ и ноѕѣ. възьмѣте и. ꙇ въвръѕѣте въ тъмѫ кромѣштьнѭѭ.
тоу бѫдетъ плачь и скрьжетъ зѫбомъ.

мъноѕи бо сѫтъ зъвани. мало же изъбранꙑхъ ⁘ кⷰ҇ ⁘

Тъгда шедъше фарисѣии ⁘ Съвѣтъ сътворишѧ на нъ да обльстѧтъ і словомь.

ꙇ посꙑлаѭтъ къ немоу оученикꙑ своѩ. съ іродиѣнꙑ г҃лѭще
оучителю вѣмъ ѣко истиненъ еси.
пѫти б҃жию въ істинѫ оучиши. ꙇ ни-комьже о не родиши.
не зьриши бо на лице ч҃комъ.

рьци оубо намъ чъто ти сѧ мьнитъ.
достоино ли естъ дати кинъсъ кесареви или ни.

разоумѣвъ же и҃с. лѫкавъство ихъ рече.
чъто мѧ окоушаате ѵ҅покрити.

покажите ми склѧзъ кинъсънꙑ.
они же принѣсѧ емоу пѣнѧзъ.

онъ же г҃ла имъ
чи естъ образо сь и написание.

г҃лшѧ емоу
кесаровъ.
тъгда г҃ла имъ.
въздадите оубо кесарева кесареви. ꙇ҅ б҃жиѣ б҃гви ⁘ кⷰ҇ ⁘

ꙇ слꙑшавъше дивишѧ сѧ. ꙇ оставьше и отидѫ. кⷰ҇ ⁘

Въ тъ день пристѫпишѧ къ немоу г҃лѭште садоукеи. не бꙑти вьскрѣшению. ꙇ въпросишѧ и г҃лѭште.

оучителю моси рече.
аште къто оумьретъ не имꙑ чѧдъ. да поиметъ братръ женѫ его. ꙇ вьскрѣситъ сѣмѧ братра своего.

бѣ же въ насъ седмь братриѩ҅. ꙇ пръвꙑ ожень сѧ оумьрѣтъ. ꙇ не имꙑ сѣмене. остави же женѫ своѭ братроу своемоу.

такожде и въторꙑ. и трети до седмааго.

послѣжде же ихъ вьсѣхъ оумьрѣтъ и жена.

въ вьскрѣшение оубо. котораго отъ седми бѫдетъ жена.
вьси бо имѣшѧ ѭ.

отъ вѣщавъ же и҃съ рече имъ.
блѫдите не вѣдѫште кънигъ. ни силꙑ б҃жиѩ҅.

въ вьскрѣшение бо ни женѧтъ сѧ ни посагаѭтъ. нъ ѣко а҃нꙉи б҃жии на небесе сѫтъ.

о вьскрѣшени же мрътвꙑхъ. нѣсте ли чьли. реченааго вамъ б҃гмъ г҃лѫщемъ.

азъ есмъ б҃ъ аврамль. ꙇ богъ исаковъ. ꙇ б҃ъ иѣковль.
нѣстъ б҃ъ мрътвꙑхъ нъ живꙑхъ.

ꙇ слꙑшавъше народи дивлѣхѫ сѧ о оучении его.

Фарисеи же слꙑшавъше ѣко срами садоукеѩ҅. събърашѧ сѧ въ коупѣ. ⁘ Ꙇ въпроси отъ нихъ. законооучитель искоушаѩи и г҃лѧ.

оучителю. каѣ заповѣдь естъ больши въ законѣ.

ꙇ҃с же рече емоу.
възлюбиши г҃а б҃а твоего. вьсѣмъ с҃рдцемъ твоимъ. и вьсеѭ д҃шеѭ своеѭ. ꙇ вьсеѭ мꙑсльѭ҄ твоеѭ҄.

си естъ пръва и большиѣ заповѣдь.

вътораа же подобъна еи.
вьзлюбиши искрънѣго твоего ѣко самъ сѧ.

вь сею обою заповѣдию. весь законъ и пророци висѧть. ⁘

Събъраномъ же фарисеомъ. въпроси ѩ и҃съ г҃лѧ.

что сѧ вамъ мънитъ о х҃ѣ.
чи естъ с҃нъ.
г҃лашѧ емоу
д҃авꙑдвъ.

г҃ла имъ
како оубо давꙑдъ. д҃хмъ нарицаатъ і г҃а г҃лѧ.

рече г҃ъ г҃ви моемоу.
сѧди о деснѫѭ мене. дондеже положѫ врагꙑ твоѩ. подъножие ногама твоима.

аще оубо д҃вдъ д҃хомъ г҃а нарицаетъ і како емоу естъ с҃нъ.

ꙇ никътоже не можааше отъвѣштати емоу словесе.
ни съмѣ къто отъ дьне того въпросити его къ томоу ⁘ кⷰ҇. зⷱ҇ ⁘

Matthaeo 23

Тъгда и҃с г҃ла къ народомъ. и оученикомъ своимъ г҃лѧ.

на мосѣовѣ сѣдалищи сѣдѫ кънижъници и фарисеи.

вьсѣ оубо елико аште рекѫтъ вамъ блюсти. съблюдаите и творите.
по дѣломъ же ихъ не ходиите.
г҃лѭтъ бо и не творѧтъ.

събираѭтъ же брѣмена тѧжъка и не оудобь носима. ꙇ възлагаѭтъ на плешта ч҃лвска.
а пръстомь своимь не хотѧтъ двигнѫти ихъ.

вьсѣ же дѣла своѣ творѧтъ да видими бѫдѫтъ ч҃лвкꙑ.
раширѣѭтъ же хранилишта своѣ.
ꙇ величаѭтъ подъметꙑ. вьскрилиѣ ризъ своихъ.

любѧтъ же прѣждевъзлѣганиѣ на вечерѣхъ. ꙇ прѣждесѣданиѣ на сонъмиштихъ. ꙇ цѣлованиѣ на тръжиштихъ ꙇ нарицати сѧ отъ ч҃лкъ равьви.

вꙑ же не нарицаите сѧ равъви.
единъ бо естъ вашъ оучитель х҃ъ.
вьси же вꙑ братрьѣ есте

ꙇ отъца не нарицаите себѣ на земи.
единъ бо естъ о҃тцъ вашъ. ꙇже естъ на небесьхъ.

ни нарицаите сѧ наставьници. ѣко наставьникъ вашъ единъ естъ.

а болеи васъ да бѫдетъ вамъ слоуга.

А иже вьзнесетъ сѧ съмѣритъ сѧ. ꙇ съмѣрѣѩи сѧ вьзнесетъ сѧ ⁘ кⷰ҇.

Горе вамъ кънигъчиѩ. и фарисѣи. ꙇ ѵ҅покрити. ѣко сънѣдаате домꙑ въдовицъ.
ꙇ виноѭ далече молитвѫ творѧще. сего ради приимете лише осѫждение.

Горе вамъ къникьчиѩ и фарисѣи. лицемѣри. ѣко затварѣате ц҃срствие н҃бское прѣдъ ч҃лвкъ.
вꙑ бо не въходите.
ни въходѧштиихъ оставлѣате вънити.

Горе вамъ кънигъчиѩ и фарисѣи ѵ҅покрити. ѣко прѣходите море и соушѫ сътворити единого пришелъца. ꙇ егда бѫдетъ творите и с҃на ꙉеоньнѣ соугоубѣиша васъ.

Горе вамъ вожди слѣпии г҃лѭштеи.
ꙇже аще клънетъ сѧ ц҃рквьѭ҄. ничтоже естъ.
а иже клънетъ сѧ златомь ц҃рквнꙑмъ длъжень естъ.

боуи и слѣпии. кто болеи естъ.
злато ли ли ц҃ркꙑ. с҃вщаѭщиѣ злато.

ꙇ иже аще кльнетъ сѧ олтаремь. ничтоже естъ.
а иже кльнетъ сѧ даромь иже естъ връхоу его. длъженъ естъ.

боуи и слѣпии...что бо естъ боле.
даръ ли или олтарь с҃вщаѩи даръ.

клънꙑи сѧ оубо олтаремь кльнетъ сѧ имь и сѫштиими връхоу его.

ꙇ клънꙑи сѧ ц҃рквиѭ. кльнетъ сѧ еѭ и живѫштимъ вь неи.

ꙇ клънꙑи сѧ н҃бсемь. кльнетъ сѧ прѣстоломъ. б҃жиемь. ꙇ сѣдѧщимь на немь ⁘

Горе вамъ кънигъчиѩ и фарисѣи. лицемѣри. ѣко отъдесѧтъствоуете мѧтѫ и копръ. ꙇ҅ кѵминъ. ꙇ остависте тѧжьшаа закона сѫдъ и милость и вѣрѫ.
си же подобааше сътворити. ꙇ҅ тѣхъ не оставити.

Вожди слѣпии. оцѣждаѭщеи мьшицѫ. а вельбѫдъ поглъштаѭще.

Горе вамъ кънижьници и фарисеи ѵ҅покрити. ѣко очиштаате вьнѣщънее стькльници. ꙇ паропсидѣ. ѫтрьѫдѫ же сѫтъ. плъни хꙑштениѣ. ꙇ нечистотꙑ ⁘

Фарисею слѣпе. очисти прѣжде вьнѫтрьнее стекльници. ꙇ поропсидѣ да бѫдетъ и вьнѣщьнее има чисто ⁘

Горе вамъ кьнижьници и фарисѣи ѵ҅покрити. ѣко подобите сѧ гробомъ повапьненомъ. ꙇже вьнѣѭдѫ оубо сѫтъ красьни. вънѫтрьѫдѫ же плъни сѫтъ костии мрътвꙑихъ. ꙇ вьсѣкоѩ нечистотꙑ.

тако и вꙑ вьнѣѫ҄доу оубо авлѣате сѧ ч҃лвкомъ праведьни.
вънѫтрьѫдоу же есте пльни лицемѣриѣ и безакониѣ ⁘

Горе вамъ кънижъници и фарисѣи ꙇ ѵ҅покрити. Ѣ҅ко зиждете гробꙑ пророчьскꙑѩ҅ ꙇ красите ракꙑ праведьнꙑхъ ꙇ г҃лете.

аште бимъ бꙑли вь дьни отецъ нашихъ. не бимь оубо обещьници имъ бꙑли въ кръви пророкъ.

тѣмъ же сами съвѣдѣтельствоуете себѣ. ѣко с҃нове есте избивъшихъ п҃ркꙑ.

ꙇ вꙑ исплъните мѣрѫ отецъ вашихъ.

змиѩ ищѧдьѣ ехидънова како оубѣжите отъ сѫда ꙉеонъскааго. ⁘

Сего ради се азъ сълѭ҄ къ вамъ п҃ркꙑ и прѣмѫдрꙑ. ꙇ кънижъникꙑ.
ꙇ отъ нихъ оубиете. ꙇ пропьнете. ꙇ отъ нихъ бьете на соньмиштихъ вашихъ. ꙇ ижденете отъ града въ градъ.

да придетъ на вꙑ вьсѣка кръвъ праведъна. проливаема на землѭ҄. отъ кръве авела праведънааго. до крьве захариѩ с҃на варахиина. егоже оубисте междю ц҃рквиѭ҄ и олт҄аремь.

амин г҃лѭ вамъ.
придѫтъ вьсѣ си на родо сь ⁘

Ꙇ҃рме. избивꙑ п҃ркꙑ. ꙇ҅ камениемь побиваѩ. посъланꙑѩ къ тебѣ. коль кратꙑ въсхотѣхъ събърати чѧда твоѣ. ѣкоже събираатъ кокошъ птенъцѧ своѩ подъ крилѣ. ꙇ не въсхотѣсте.

се оставлѣетъ сѧ вамъ домъ вашъ поустъ.
г҃лѭ бо вамъ
не имате видѣти мене. дондеже речете.
б҃лгнъ грѧдꙑ въ імѧ г҃не ⁘

Matthaeo 24

ꙇ ишедъ и҃с. и ц҃ркве ꙇдѣаше. ꙇ пристѫпишѧ къ немоу оученици его показати емоу зъданиѣ ц҃рквънаѣ.

онъ же отъвѣштавъ рече имъ.
не видите ли вьсѣхъ сихъ.
аминь г҃лѭ вамъ.
не иматъ съде остати камень на камени. ꙇ҅же не разоритъ сѧ ⁘

Сѣдѧштю же емоу на горѣ елеооньсцѣ. пристѫпишѧ къ немоу оученици его единомоу г҃лще.
повѣждъ намъ когда си бѫдѫтъ. ꙇ что естъ знамение твоего пришествиѣ и коньчание вѣка.

ꙇ отъвѣштавъ и҃с рече имъ.
Блюдѣте сѧ
никтоже васъ да не прѣльститъ.

мъноѕи бо придѫтъ въ імѧ мое г҃лѭще.
азъ есмъ х҃ъ.
ꙇ҅ мъногꙑ прѣльстѧтъ.

оуслъшати же имате брани. ꙇ слꙑшаниѣ брании
видите.
не оужасаите сѧ.
подобаатъ бо вьсѣмъ бꙑти.
нъ не тогда естъ коньчина.

въстанетъ бо ѩ҃зкъ на ѩ҃зкъ. ꙇ҅ ц҃ство на ц҃срство. ꙇ бѫдѫтъ глади и пагоубꙑ. ꙇ трѫси по мѣста.

вьсѣ же си начѧло болѣзнии.

Тъгда прѣдадѧтъ вꙑ въ скръбь. ꙇ оубьѭтъ вꙑ. ꙇ бѫдете ненавидими вьсѣми ѩ҃зкꙑ. ꙇмене моего ради.

ꙇ тъгда съблазнѧтъ сѧ. мьноѕи. ꙇ дроугъ дроуга прѣдастъ ꙇ вьзненавидитъ дроугъ дроуга.

ꙇ мъноѕи лъжии п҃рци въстанѫтъ. ꙇ прѣльстѧтъ мъногꙑ.

ꙇ за оумъножение безакониѣ. ꙇсѧкнетъ любꙑ мъногꙑхъ.

прѣтръпѣвꙑ же до коньца тъ с҃пст сѧ ⁘ кⷰ҇ ⁘

Ꙇ҅ проповѣстъ сѧ е҃внꙉлие ц҃срствиѣ по вьсеи вьселенѣи. вь съвѣдѣтельство вьсѣмъ ѩзꙑкомъ. и тъгда придетъ коньчина ⁘

Егда же оузьрите мръзость запоустѣниѣ. реченѫѭ данииломъ п҃ркмь. стоѩштѫ на мѣстѣ. ꙇже чьтетъ да разоумѣваатъ. Тъгда сѫштеи въ іюдеи да бѣгаѭтъ на горꙑ. ꙇ иже на кровѣ да не сълазитъ вьзѧти еже естъ въ храмѣ его. ꙇ иже на селѣ такожде да не възвратитъ сѧ вьспѧть. вьзѧтъ ризъ своихъ ⁘

Горе же непраздънꙑмъ и доѩштимъ въ тꙑ дьни ⁘

Молите же сѧ да не бѫдетъ бѣство ваше зимѣ ни въ соботѫ.

Бѫдетъ бо тогда скрьбь велиѣ. ѣкаже нѣстъ бꙑла отъ начѧла въсего мира до селѣ. ни иматъ бꙑти.

и аще не бишѧ прѣкратили сѧ дъне ти. не би оубо съпс҃л сѧ вьсѣка плъть.
за избъранꙑѩ же прѣкратѧтъ сѧ дьне ти.

тъгда аште кто вамъ речетъ се съде х҃ъ ли сьде. не имѣте вѣрꙑ.

Въстанѫтъ бо лъжи хръсти и лъжи п҃рци. и дадѧтъ знамениѣ велиѣ и чюдеса. ѣко прѣльстити. аште естъ възможъно избъранꙑѩ.

се прѣжде рѣхъ вамъ.

аще же рекѫтъ вамъ. се въ поустꙑни естъ. не изидѣте.
се въ съкровиштихъ
не имѣте вѣрꙑ.

ѣкоже бо млъни исходитъ отъ въстокъ. ꙇ авлѣатъ сѧ до западъ. тако бѫдетъ и пришествие с҃на ч҃лчьскааго.

ꙇдеже бо аште бѫдетъ троупъ. тоу съберѫтъ сѧ орьли.

абие же по скръби дьнии тѣхъ. слъньце мръкнетъ. и лоуна не дастъ свѣта своего. ꙇ звѣздꙑ съпадѫтъ с н҃бсе. ꙇ силꙑ небескꙑѩ҅ двигнѫтъ сѧ.

ꙇ тъгда авитъ сѧ знамение с҃на ч҃лвчъскааго на н҃бсе. ꙇ тъгда въсплачѫтъ сѧ въсѣ колѣна землъскаѣ҅. ꙇ оузьрѧтъ с҃на ч҃лвчскааго. грѧдѫшта на облацѣхъ небесъскꙑхъ. съ силоѭ и славоѭ҄ велиеѭ҄.

ꙇ посълетъ а҃нꙉлꙑ съ гласомъ велиемь трѫбънꙑмь. ꙇ съберетъ избъранꙑѩ его. отъ четꙑръ вѣтръ. отъ к҃нцъ н҃бсъ до конецъ ихъ ⁘

Отъ смоковъницѧ же наоучите сѧ притъчи.
егда оуже вѣѣ еѩ бѫдетъ млада и листвье прозѧбнетъ. вѣсте ѣко близъ естъ жѧтва.

такожде и вꙑ. егда оузьрите вьсѣ си. вѣдите ѣко близъ естъ при двьрехъ.

аминь ⷢ҇лѭ вамъ ѣко не мимо идетъ родо сь. доньдеже вьсѣ си бѫдѫтъ.

н҃бо и землѣ мимо идетъ. а словеса моѣ не мимо идѫтъ.

а о дьни томъ и о годинѣ тои никтоже не вѣстъ. ни а҃нꙉли н҃бсции. тъкмо о҃тцъ единъ.

ѣкоже бо во дьни ноевꙑ. тако бѫдетъ и въ дьни с҃на ч҃лвчскааго.

ѣко бо бѣхѫ въ дьни прѣжде потопа. ѣдѫще и пьѭште. женѧще сѧ и посагаѭште. до негоже дьне вьниде ное вь ковьчегъ. ꙇ не ощютишѧ доньдеже приде вода и вьзѧтъ вьсѧ. тако бѫдетъ и пришествие с҃на ч҃лвчскааго.

тъгда дъва бѫдете на селѣ.
единъ поемлѭтъ.
а дроугꙑ оставлѣатъ сѧ.

дьвѣ мелѭщи въ жрънъвахъ.
едина поемлетъ сѧ и едина оставлѣатъ сѧ.

бьдите оубо ѣко не вѣсте въ кѫѭ годинѫ г҃ь вашъ придетъ.

се же вѣдите. ѣко аще би вѣдѣлъ г҃нъ храма. въ кѫѭ стражѫ тать придетъ. бьдѣлъ оубо би. ꙇ не би оставилъ подърꙑти храма своего.

сего ради и вꙑ бѫдѣте готови. ѣко вь ньже не мъните часъ. сн ч҃скꙑ придетъ ⁘ кⷰ҇ ⁘

Кто оубо естъ вѣрънꙑ рабъ и мѫдрꙑ. егоже постави г҃ъ надъ домомь своимъ. да дастъ имъ вь врѣмѧ пиштѫ ихъ.

блаженъ рабъ тъ. егоже пришедъ гⷩ҇ъ свои обрѧштетъ тако творѧшта.

аминь г҃лѭ вамъ. ѣко надъ вьсѣмь имѣниемъ поставитꙑ и҅.

аште ли речетъ зълꙑ рабъ въ с҃ръдци своемь. кьснитъ мои г҃нъ прити. ꙇ начьнетъ бити клеврѣтꙑ своѩ. ѣсти же и пити съ пиѣницами. придетъ г҃нъ раба того. вь день вь ньже не чаетъ. ꙇ въ часъ въ ньже не вѣстъ. ꙇ протешетъ і полъма. ꙇ чѧсть его съ ѵ҅покритꙑ положитъ.

тоу бѫдетъ плачь и скрьжетъ зѫбомъ ⁘

Matthaeo 25

Тъгда оуподобитъ сѧ ц҃с҃рствие н҃бское десѧти дѣвъ. ѩже приімъшѧ свѣтильникꙑ своѩ. ꙇзидѫ противоу женихоу...

пѧть же бѣ отъ нихъ боуи. ꙇ пѧть мѫдръ.

боуѩ бо приемъшѧ свѣтильникꙑ своѩ. не вьзѧшѧ съ собоѭ олеа.

а мѫдрꙑѩ приѩшѧ олѣи҅. въ съсѫдѣхъ съ свѣтилъникꙑ своими.

кьснѧщоу же женихоу. вьздрѣмашѧ сѧ вьсѧ и съпаахѫ.

полоу ношти же въпль бꙑстъ.
се женихъ грѧдетъ.
ꙇсходите вь сърѣтение его.

тъгда въсташѧ дѣвꙑ тꙑ вьсѧ. и оукрасишѧ свѣтильникꙑ своѩ.

боуѩ рѣшѧ мѫдрꙑимъ.
дадите намъ отъ олѣа вашего. ѣко свѣтильници наши оугасаѭтъ.

отьвѣшташѧ же мѫдрꙑѩ г҃лѭштѧ.
еда како не достанетъ намъ и вамъ.
ꙇдѣте же паче къ продаѭщимъ и коупите себѣ.

ꙇдѫштамъ же имъ коупитъ приде женихъ. ꙇ готовꙑѩ вънидѫ съ нимъ на бракъ. ꙇ затворенꙑ бꙑшѧ двьри.

послѣдь же придѫ и прочѧѩ дѣвꙑ. г҃лѭщѧ
г҃и г҃и отъвръзи намъ.

онъ же отъвѣштавъ рече.
аминь г҃лѭ вамъ.
не вѣмь васъ.

бьдите оубо ѣко не вѣсте дьни ни часа ⁘ кⷰ҇ ⁘

Ѣкоже бо ч҃лвкъ отъходѧ призъва своѩ рабꙑ. ꙇ прѣдастъ имъ имѣние свое. ꙇ овомоу же дастъ пѧть таланътъ. овомоу же дъва. овомоу же единъ. комоужъдо противѫ силѣ своеи҅. ꙇ҅ отиде абие.

шедъ же приемꙑ. д҃ таланътъ дѣла о нихъ. ꙇ приобрѣте дроугѫѭ д҃ талантъ.

тако и иже дъва. приобрѣте дроугаѣ дъва.

а приемꙑ единъ. шъдъ раскопа земл҄ѭ. ꙇ съкрꙑ съребро г҃на своего.

по мьнозѣхъ же врѣменехъ приде г҃ь рабъ тѣхъ. ꙇ сътѧза сѧ съ ними о словеси.

ꙇ пристѫпь приимꙑ д҃ таланътъ. принесе дроугѫѭ д҃ таланътъ г҃лѧ.
г҃и пѧть таланътъ ми еси прѣдалъ.
се дроугѫѭ҄ д҃ таланътъ приобрѣтъ ими.

рече емоу г҃ь его.
добрꙑ рабе и благꙑ и҅ вѣрьне о малѣ бѣ вѣренъ.
надъ мъногꙑ тѧ поставлѭ.
вьниди вь радость г҃и твоего.

пристѫпь же и приемꙑ дъва таланъта рече.
г҃и б҃ таланъта ми еси прѣдалъ.
се дроугаѣ дъва приобрѣтъ има.

рече емоу г҃ь его.
добрꙑ рабе благꙑ и вѣрьне. о малѣ бѣ вѣренъ
надъ мъногꙑ тѧ поставлѭ.
вьниди въ радость г҃и твоего.

пристѫпь же и приемꙑ единъ таланътъ рече г҃и.
вѣдѣхъ тѧ ѣко жестокъ еси ч҃лкъ. жьнѧ идеже нѣси сѣлъ и събираѩ ѭ҄доуже не расточъ

ꙇлꙇ оубоѣвъ сѧ шедъ съкрꙑхъ талантъ твои вь земи.
се имаши твое.

отъвѣштавъ же г҃ъ его рече емоу.
зълꙑ рабе и лѣнꙑ. вѣдѣаше ѣко жьнѭ идеже не сѣахъ. ꙇ събираѭ ѭдоуже не расточихъ.

подобааше ти оубо въдати съребро мое...тръжъникомъ. ꙇ҅ пришьдъ азъ вьзѧлъ оубо бимь свое съ лихвоѭ҄.

вьзьмѣте оубо отъ него таланътъ. ꙇ дадите имѫщюмоу. ꙇ҃. таланътъ.

ꙇмѫщюмоу бо весьде дано бѫдетъ и избѫдетъ.
а отъ не имѫштааго и еже аште мьнитъ сѧ имꙑ вьзѧто бѫдетъ отъ него ⁘ кⷰ҇ ⁘

ꙇ҅ неключимааго раба въвръѕѣте въ тъмѫ кромѣштьнѭ҄ѭ҄.
тоу бѫдетъ плачь и скрьжетъ зѫбомъ ⁘

Егда придетъ с҃нъ ч҃лскꙑ въ славѣ своеи. ꙇ вьси а҃нꙉли съ нимъ. тъгда сѧдетъ на прѣстолѣ славꙑ своеѩ.

ꙇ съберѫтъ сѧ прѣдъ нимь вьси ѩзꙑци. ꙇ разлѫчитъ ѩ дроугъ отъ дроуга. ѣкоже пастꙑръ ражлѫчаатъ овъцѧ отъ козьлиштъ. ꙇ поставитъ овьцѧ о деснѫѭ себе. а козьлищѧ о шюѭ҄.

тъгда речетъ ц҃сръ сѫштиимъ о деснѫѭ его.
придѣте б҃лгні отъца моего.
наслѣдоуите оуготованое вамъ ц҃срствие. отъ съложениѣ вьсего мира.

възалкахъ бо сѧ и дасте ми ѣсти.
въждѧдахъ сѧ и напоисте мѧ.
страненъ бѣхъ и вьвѣсте мѧ.

нагъ и одѣсте мѧ.
болѣхъ и посѣтисте мене.
въ темъници бѣхъ и придете къ мьнѣ.

тъгда отъвѣштаѭтъ емоу праведьници г҃лѭште.
г҃и когда тѧ видѣхомъ алчѫ҄ща ꙇ натроухомъ.
ли жѧждѫща и напоихомъ.

когда же тѧ видѣхомъ странъна и въвѣсомъ.
ли нага и одѣхомъ.

когда же тѧ видѣхомъ болѧшта ꙇли вь темьници и придомъ къ тебѣ.

ꙇ отъвѣштавъ ц҃ръ речетъ имъ.
аминь г҃лѭ вамъ.
понеже сътвористе единомоу отъ сихъ малꙑхъ братръ моихъ мьньшихъ мьнѣ сътвористе ⁘

Тъгда речетъ и сѫщимъ о шѫѭ его.
ꙇдѣте отъ мене проклѧтии въ огнъ вѣчънꙑ. оуготованꙑ диѣволоу и а҃нꙉломъ его.

възалкахъ бо сѧ и не дасте ми ѣсти.
вьждѧдахъ сѧ и не напоисте мене.

страненъ бѣхъ и не въвѣсте мене.
нагъ и не одѣсте мене.
боленъ и въ темьници и не посѣтисте мене.

Тъгда отъвѣштаѭтъ и ти г҃лѭще.
г҃и когда тѧ видѣхомъ алчѫща. ли жѧждѫшта ли странъна ли нага. ли больна ли вь темьници. ꙇ не послоужихомъ тебѣ.

тъгда отъвѣщаатъ имъ г҃лѧ.
аминь г҃лѭ вамъ.
понеже не сътвористе единомоу отъ сихъ мьньшихъ ни мьнѣ сътвористе.

ꙇ идѫтъ ти въ мѫкѫ вѣчънѫѭ. а праведьници въ животъ вѣчънꙑ ⁘ кⷰ҇ ⁘

Matthaeo 26

Ꙇ бꙑстъ егда съконьча и҃съ. вьсѣ словеса си. рече оученикомъ своимъ. ⁘

Вѣсте ѣко по дъвою дъноу пасха҄ бѫдетъ. ꙇ с҃нъ ч҃лвчскꙑ прѣданъ бѫдетъ на пропѧтие.

тъгда събърашѧ сѧ архиереи и кънижъници и старьци людьстии. на дворъ архиереовъ. нарицаемааго каиѣфа. ꙇ съвѣтъ сътворишѧ да и҃сса льстиѭ имѫтъ и оубиѭтъ.

г҃лхѫ же
нъ не въ праздьникъ. да не мльва бѫдетъ въ людехъ ⁘

Ꙇс҃ѵ же бꙑвъшю въ витании. въ домоу симона прокаженаго. пристѫпи кь немоу жена имѫшти алавастръ мѵра драга. ꙇ вьзльѣ на главѫ его вьзлежѧшта.

видѣвъше же оученици его негодовашѧ г҃лште.
чесо ради гꙑбѣль си.

можаше бо се мѵро продано бꙑти на мьнозѣ. ꙇ дано бꙑти нищиимъ.

разоумѣвъ же и҃с рече имъ
чьто троуждаате женѫ.
дѣло бо добро сътвори вь мьнѣ.

вьсегда бо нищѧѩ имате съ собоѭ҄.
мене же не вьсегда имате.

вьзльѣвъши бо си мѵро се на тѣло мое на погребение мѧ сътвори.

амин г҃лѭ вамъ.
ꙇдеже аште проповѣдѣно бѫдетъ е҃внꙉие се въ вьсемъ мирѣ речетъ сѧ. ꙇ еже сътвори си въ памѧть еѩ҅.

Тъгда шедъ отъ обоѭ на десѧте нарицаемꙑ июда искариотъскꙑ къ архиереомъ рече.

что хоштете ми дати. ꙇ азъ вамъ прѣдаме и.
они же поставишѧ емоу. ꙉ҃.-ти съребрьникъ.

ꙇ отъ толи искаше подобъна врѣмени. да и прѣдастъ ⁘ кⷰ҇ ⁘

Въ пръвꙑ же денъ опрѣснокъ. пристѫпишѧ оученици къ и҃сви г҃лѭще къ немоу.
Къде хоштеши оуготоваемь тебѣ пасхѫ ѣсти.

онъ же рече.
ꙇ҅дѣте въ градъ къ етероу.
и рьцѣте емоу.
оучитель г҃лтъ
оу тебе. сътворѭ пасхѫ съ оученикꙑ своими.

ꙇ сътворишѧ оученици ѣкоже повелѣ имъ и҃с. ꙇ оуготовашѧ пасхѫ.

вечероу же бꙑвъшоу. възлеже съ обѣма на десѧте оученикома.

ꙇ ѣдѫщемъ имъ рече.
аминъ г҃л вмъ. ѣко единъ отъ васъ прѣдастъ мѧ.

ꙇ скръбѧще ѕѣло начѧсѧ г҃лти емоу единъ кожъдо ихъ.
еда азъ есмъ г҃и.

онъ же отъвѣщавъ рече.
омочии съ мъноѭ рѫкѫ въ солило. тъ мѧ прѣдастъ.

с҃нъ же ч҃лвѣчскꙑ идетъ. ѣкоже естъ писано о немь.
горе же ч҃лвкоу томоу имьже с҃нъ ч҃скъ прѣдастъ сѧ.
добрѣа҅ би бꙑло емоу аште сѧ би не родилъ ч҃къ тъ.

отъвѣщавъ же июда прѣдаѩи его рече.
еда азъ есмъ равьви.
г҃ла емоу
тꙑ рече ⁘

Ѣдѫщемъ же имъ. приимь и҃с хлѣбъ и б҃лгсшть. прѣломи
и даѣше оученикомъ своимъ.
ꙇ рече
Приимѣте
ѣдите
се естъ тѣло мое.

ꙇ приимъ чашѫ и хвалѫ въздавъ. дастъ имъ г҃лѧ.
пиите отъ неѩ вьси

се естъ кръвъ моѣ новааго завѣта. проливаемаа за мъногꙑ въ отъдание грѣхомъ.

г҃лѭ же вамъ. ѣко не имамъ пити юже отъ сего плода лозънааго. до того дьне егда пьѭ҄ съ вами новъ въ ц҃срствии о҃тца моего.

ꙇ вьспѣвьше изидѫ въ горѫ елеонъскѫ ⁘

Тъгда г҃ла имъ и҃с.
вьси вꙑ съблазните сѧ о мьнѣ вь сьѭ ношть.
псано бо естъ
поражѫ пастꙑрь и разидѫтъ сѧ овъцѧ стада.

по въскьсновени же моемь. варѣѭ вꙑ въ галилеи҅.

отъвѣщавъ же петръ рече емоу.
аште и вьси съблазнѧтъ сѧ о тебѣ. азъ николиже не съблажнѭ сѧ.

рече емоу и҃с.
аминь г҃лѭ тебѣ. ѣко
вь сьѭ ношть прѣжде даже кокотъ не възгласитъ. три кратꙑ отъвръжеши сѧ мене.

Г҃ла емоу петръ.
аште ми сѧ ключитъ съ тобоѭ оумьрѣти. не отъвръгѫ сѧ тебе.
такожде и вьси оученици рѣшѧ.

тъгда приде и҃с. вь весь нарицаемѫѭ ꙉедсимани. ꙇ г҃ла оученикомъ
сѣдѣте тоу. дондеже шедъ помолѭ сѧ тамо.

ꙇ поемъ петра. и оба с҃на зеведеова. начѧтъ скръбѣти и тѫжити.

тъгда г҃ла имъ и҃с.
прискръбъна естъ д҃ша моѣ до съмръти.
пожидѣте сьде и бьдите съ мъноѭ.

ꙇ прѣшьдъ мало паде ницъ молѧ сѧ и г҃лѧ.
Ѡ҃̆че мои аште възможьно естъ да мимо идетъ отъ мене чаша си.
обаче не ѣко азъ хощѫ. нъ ѣкоже тꙑ ⁘ кⷰ҇ ⁘

Ꙇ приде къ оученикомъ и обрѣте ѩ съпѧштѧ. ꙇ г҃ла петрови.
тако ли не възможе единого часа побьдѣти съ мъноѭ.

бьдите и молите сѧ да не вьнидете въ напасть.
д҃хъ бо бьдръ а плъть немощьна ⁘

Пакꙑ въторицеѭ шедъ помоли сѧ г҃лѧ.
о҅тч҃е мои аште не възможетъ чаша си. мимо ити отъ мене. аште не пиѭ еѩ бѫди волѣ твоѣ:

и пришедъ пакꙑ обрѣте ѩ съпѧщѧ.
бѣсте бо очи имъ тѧжьцѣ.

ꙇ оставль ѩ. пакꙑ шедъ помоли сѧ третицеѭ҄. тожде слово рекъ.

тъгда приде къ оученикомъ.
ꙇ г҃ла имъ
съпите прочее и почиваате.
се приближи сѧ година. ꙇ с҃нъ ч҃скꙑи прѣдаатъ сѧ въ рѫкꙑ грѣшъникомъ.

въстанѣте
идѣмъ.
се приближи сѧ прѣдаѩи мѧ.

ꙇ ещте г҃лѭштю емоу. се июда единъ отъ обою на десѧте приде. ꙇ съ нимъ народъ мъногъ. съ орѫжии и дрькьльми. отъ архиереи и старецъ людьскꙑхъ.

прѣдаѩи же и дастъ имъ знамение г҃лѧ.
егоже аште лобьжѫ тъ естъ
имѣте и.

ꙇ абье пристѫпь къ и҃сви рече емоу.
радоуи сѧ равьви.
ꙇ облобꙑза и.

ꙇсоусъ же рече емоу.
дроуже на неже еси пришелъ.
тъгда пристѫпьше възложишѧ рѫцѣ на и҃са и ѩсѧ и.

ꙇ се единъ отъ сѫщтихъ съ и҃смъ. простеръ рѫкѫ извлѣче ножъ свои. ꙇ оударь раба архиереова. оурѣза емоу оухо.

тъгда г҃ла емоу и҃съ.
възврати ножь свои въ свое мѣсто.
вьси бо приемъшеи ножь ножемь погꙑбнѫтъ.

ли мьнитъ ти сѧ ѣко не могѫ нꙑнѣ оумолити отъца моего. ꙇ приставитъ мьнѣ вѧште ли дъва на десѧте леꙉеона а҃нꙉлъ

како же оубо събѫдѫтъ сѧ кънигꙑ. ѣко тако подобааше бꙑти.

Въ тъ часъ рече и҃с народомъ.
ѣко на разбоиника ли изидете съ орѫжьемь и дрькольми ѩти мѧ.
по вьсѧ дьни сѣдѣахъ при васъ въ ц҃ркве и не ѩсте мене ⁘

Се же вьсе бꙑстъ. да събѫдѫтъ сѧ кънигꙑ пророчъскꙑѩ.
тъгда оученици вьси оставльше и бѣжашѧ ⁘

Они же емъше исс҃а вѣсѧ къ каиѣфѣ архиереови. ꙇдеже кънижьници и старьци събьрашѧ сѧ.

петръ же идѣаше по немь из далече. до двора архиереова. ꙇ въшедъ вънѫтрь сѣдѣаше съ слоугами. видѣти коньчинѫ ⁘ ⁘

а҅рхиереи же и старьци. ꙇ сьнемь вьсь. ꙇскаахѫ лъжа съвѣдѣтелѣ на и҃са. ѣко да оубиѭтъ і. ꙇ҅ не обрѣтѫ. мьногомь лъжемъ съвѣдѣтелемъ. пристѫпьшемъ.

Послѣдь же пристѫпьша дъва лъжа съвѣдѣтелѣ рѣсте.

сь рече
могѫ разорити ц҃рквь б҃жиѭ҄. ꙇ трьми дьньми созъдати ѭ҄.

ꙇ въставъ архиереи рече емоу.
ничьсоже ли не отъвѣштаваеши.
чъто сии на тѧ съвѣдѣтельствоуѭтъ.

ꙇ҃с же млъчааше.
ꙇ отъвѣштавъ архиереи рече емоу.
заклинаѭ тѧ б҃мь живꙑмъ да речеши намъ. аще тꙑ еси х҃ъ с҃нъ б҃жии.

г҃ла имъ и҃съ
тꙑ рече.
обаче г҃лѭ вамъ.
отъ селѣ оузьрите с҃на ч҃лвѣчс҃кааго. сѣдѧшта о деснѫѭ силꙑ. ꙇ грѧдѫщь на облацѣхъ н҃бскꙑхъ ⁘

Тъгда архиереи растръѕа ризꙑ своѩ г҃лѧ. ѣко
власфимиѭ рече.
чъто еще трѣбоуемъ съвѣдѣтель.
се нꙑнѣ слꙑшасте власфимиѭ его.

чъто сѧ вамъ мьнитъ.
они же отъвѣщавъше рѣшѧ.
повиненъ естъ съмръти.

Тъгда запльвашѧ лице его. ꙇ пакости емоу дѣашѧ.
ови же за ланитѫ оударишѧ г҃лште.

прорьци намъ
х҃е кто естъ оудареи тѧ.

Петръ же вьнѣ сѣдѣаше на дворѣ.
ꙇ пристѫпи къ немоу едина рабꙑни г҃лѭщи.
ꙇ тꙑ бѣ съ и҃҅смь галилеискꙑмъ.

онъ же отъвръже сѧ прѣдъ вьсѣми г҃лѧ.
не вѣмь чьто г҃лши.

ꙇшьдъшоу же емоу въ врата. оузьрѣ и дроугаѣ. ꙇ г҃ла имъ
тоу и сь бѣ ч҃лкъ. съ и҃смъ назарѣаниномь.

ꙇ пакꙑ отъвръже сѧ съ клѧтвоѭ. ѣко
не знаѭ ч҃лвка.

не по мъногоу же пристѫпьше стоѩштеи рѣшѧ петрови.
въ істинѫ и тꙑ отъ нихъ еси.
ꙇбо и бесѣда твоѣ авѣ тѧ творитъ.

тогда начѧтъ ротити сѧ и клѧти сѧ ѣко
не знаѭ ч҃лвка.
ꙇ абие кокотъ възгласи.

ꙇ помѣнѫ петръ г҃лъ и҅сѵсовъ ꙇже рече емоу. ѣко
прѣжде даже кокотъ не възгласитъ. три кратꙑ отъвръжеши сѧ мене.
ꙇ ишедъ вонъ плака сѧ горько ⁘ кⷰ҇.

Matthaeo 27

Ютроу же бꙑвъшоу. Съвѣтъ сътворишѧ вьси архиереи и старьци людьсции на и҃са. ѣко оубити и.

ꙇ съвѣзавъше и вѣсѧ. ꙇ прѣдашѧ и понтьскоумоу пилатоу. ꙇꙉемоноу ⁘ кⷰ҇.

Тъгда видѣвъ июда прѣдавꙑи его. ѣко осѫдишѧ и. раскаавъ сѧ възврати три десѧти съребрьникъ. архиереомъ и старьцемъ г҃лѧ.

съгрѣшихъ прѣдавъ кръвъ не повинънѫ.
они же рѣшѧ
что естъ намъ
тꙑ оузьриши.

ꙇ повръгъ съребро въ ц҃ркве отиде. ꙇ ошедъ вьзвѣси сѧ ⁘

Архиереи же приемъше съребро рѣшѧ.
не достоино естъ въложити его въ карванѫ. понеже цѣна кръве естъ.

съвѣтъ же сътворьше коупишѧ имь село скѫдельниково. въ погрѣбание странънꙑмъ.

тѣмь же нарече сѧ село то село кръве до сего дьне.

Тъгда събꙑстъ сѧ реченое пророкомь г҃лѭштемь.
ꙇ приѩсѧ три десѧти съребръникъ цѣнѫ цѣненааго. егоже цѣнишѧ отъ с҃нъ и҃̆злвъ.

ꙇ дашѧ ѩ на селѣ скѫдельничи. ѣкоже съказа мьнѣ г҃ь ⁘

ꙇ҃с же ста прѣдъ иꙉемономъ.
ꙇ въпроси и иꙉемонъ г҃лѧ.
тꙑ ли еси ц҃срь июдеискъ.
ꙇ҃с же рече емоу
тꙑ г҃лши.

ꙇ егда на нь г҃лхѫ архиереи и старьци. ничьсоже отъвѣштавааше.

Тъгда г҃ла емоу пилатъ.
не слꙑшиши ли колико на тѧ съвѣдѣтельствоуѭ҄тъ.

ꙇ не отъвѣшта емоу ни къ единомоу г҃лоу. ѣко дивити сѧ иꙉемоноу ѕѣло.

На вьсѣкъ же день великъ обꙑчаи бѣ ꙇꙉемоноу. отъпоуштати народоу. съвѧзьнѣ егоже хотѣахѫ.

ꙇмѣаше же тъгда съвѧзьнѣ нарочита нарицаемааго варавва.

събъравъшемъ же сѧ имъ. рече имъ пилатъ.
кого хощете отъ обою отъпоуштю вамъ. вараввѫ ли. ꙇ҅ли и҃са нарицаемааго х҃а.

вѣдѣше бо ѣко зависти ради прѣдашѧ и ⁘

Сѣдѧштю же емоу на сѫдишти. посъла къ немоу жена своѣ г҃лѭщи.
ничьсоже тебѣ ꙇ҅ праведьникоу томоу.
мъного бо пострадахъ дьнесь вь сьнѣ его ради ⁘

Архиереи же и старьци наоустишѧ народꙑ. да испросѧтъ вараввѫ. ꙇ҃са же погоубѧтъ.

отъвѣщавъ же ꙇ҅ꙉемонъ рече имъ.
кого хоштете отъ обою отъпоуштѫ вамъ.
они же рѣшѧ
вараввѫ.

г҃ла имъ пилатъ.
что же сътворѭ и҃са нарицаемааго х҃а.
г҃лашѧ емоу вьси.
да пропѧтъ бѫдетъ.

ꙇꙉемонъ рече имъ.
что бо зъло сътвори.
они же из лиха въпиѣхѫ г҃лѭште.
да пропѧтъ бѫдетъ.

видѣвъ же пилатъ ѣко ничесоже не оуспѣатъ. нъ паче млъва бꙑваатъ. приемъ водѫ оумꙑ рѫцѣ прѣдъ народомъ г҃лѧ.
не повиненъ есмъ отъ кръве сего праведънааго.
вꙑ оузьрите.

ꙇ отъвѣщавъше вьси людье рѣшѧ.
кръвь его на насъ и на чѧдѣхъ нашихъ. ⁘

Тъгда отъпоусти имъ вараввѫ.
ꙇ҃са же бивъ прѣдастъ имъ да и пропънѫтъ.

тъгда воини иꙉемонови. прѣимъше и҃са на сѫдишти. събърашѧ на нь вьсѫ спирѫ.

ꙇ съвлъкъше и хламидоѭ чръвленоѭ одѣшѧ и. ꙇ съплетъше вѣнецъ отъ тръниѣ҅ възложишѧ на главѫ его. ꙇ трьсть вь десницѫ его. ꙇ поклоньше сѧ на колѣноу прѣдъ нимь. рѫгаахѫ сѧ емоу г҃лѭште.

радоуи сѧ ц҃срю июдеискъ ⁘

Ꙇ плинѫвъше на нь приѩсѧ трьсть. ꙇ биѣхѫ и по главѣ.

ꙇ егда порѫгашѧ сѧ емоу. съвлѣшѧ съ него хламидѫ ꙇ облѣшѧ и въ ризꙑ своѩ. ꙇ вѣсѧ і на пропѧтие.

Ꙇсходѧще же обрѣтѫ ч҃ка кѵринѣиска. ꙇменемь симона
семоу задѣшѧ понести к҃рсть его. ⁘ кⷰ҇ ⁘

ꙇ пришедъше на мѣсто нарицаемое голъгота. еже естъ нарицаемое краниево мѣсто дашѧ емоу оцътъ пити съ злъчьѭ съмѣшънъ.

ꙇ въкоушъ не хотѣше пити.

пропьньше же и. раздѣльше ризꙑ его меташѧ жрѣбиѩ. ꙇ сѣдъше стрѣжаахѫ и тоу.

ꙇ положишѧ връхоу главꙑ его винѫ написанѫ.
сь естъ ц҃срь июдеискъ.

Тъгда пропѧшѧ съ нимь дъва разбоиника. единого о деснѫѭ҄ и единого о шѫѭѫ҄.

мимо ходѧштеи же хоулѣахѫ и. покꙑваѭште главами своими. ꙇ г҃лаголѭште.

оува. разарѣѩи ц҃рквъ. ꙇ трьми деньми съзидаѩ с҃ъпси себе.
аште с҃нъ б҃жии еси. сълѣзи съ к҃рта.

Такожде же и аархиереи рѫгаѭште сѧ. съ кънижьникꙑ и старьцꙑ. ꙇ фарисеи г҃лаахѫ.

ꙇ҅нꙑ с҃псе
себе ли не можетъ с҃псти. аште ц҃срь и҃здлвъ естъ.
да сълѣзетъ нꙑнѣ съ к҃рста. ꙇ вѣрѫ имемъ емоу.

оупъва на б҃а
да избавитꙑ и нꙑнѣ. аште хоштетъ емоу.
рече бо ѣко
б҃жии с҃нъ есмъ.

тожде же и разбоиника распѧта съ нимъ поношаасте. емоу.

Отъ шестꙑѩ же годинꙑ тъма бꙑстъ по вьсеи земи. до девѧтꙑѩ годинꙑ ⁘

При девѧтѣи же годинѣ вьзьпи и҃с гласомь велиемь г҃лѧ.
елѡꙇ елѡꙇ лема савахтани.
еже естъ
б҃же мои б҃же мои. въскѫѭ мѧ еси оставилъ.

едини же отъ стоѩ҅щихъ тоу слꙑшавъше г҃лаахѫ. ѣко илиѭ зоветъ.

ꙇ абие текъ единъ отъ нихъ. ꙇ приемъ гѫбѫ. ꙇспльнь оцьта. ꙇ вьзнезъ на трьсть. напаѣше и.

а прочии г҃лхѫ.
остани да видимъ. аще придетъ илиѣ с҃пстъ его.
дроугꙑ же приемъ копие прободе емоу ребра. ꙇ изиде вода и кръвь. ⁘

Ꙇ҃с҃ъ же възъпивъ г҃лсмъ въльемь испоусти д҃хъ.

ꙇ се катапетазма ц҃рквнаѣ раздъра сѧ. съ вꙑшънѣаго краѣ до ни???жънѣаго на дъвое҅. ꙇ землѣ потрѧсе сѧ. ꙇ камение распаде сѧ. ꙇ гроби отврѣсѧ сѧ. ꙇ мънога тѣлеса почиваѭштиихъ с҃тꙑхъ въсташѧ.

ꙇ ишедъше из гробъ по воскръсновении его. вънидѫ въ с҃тꙑ градъ. ꙇ ѣвишѧ сѧ мъногомъ.

сътъникъ же и иже бѣхѫ съ нимъ стрѣгѫште и҃са. видѣвъше трѫсъ и бꙑвъшаа. оубоѣшѧ сѧ ѕѣло г҃лѭще.
вꙑ истинѫ б҃жии с҃нъ съ бѣ ⁘ кⷰ҇ ⁘

Бѣахѫ же тоу женꙑ мъногꙑ из далече зьрѧштѧ. ѩже идѫ по и҃сѣ. отъ галилеѩ слоужѧштѧ емоу.

вь нихъ же бѣ мариѣ магдалꙑні і҅ мариѣ иѣковлѣ и осии мати. ꙇ мати с҃новоу зеведеовоу.

Поздѣ же бꙑвъшю. приде ч҃лкъ богатъ отъ ариматѣѩ҅. ꙇменемь иосифъ. ꙇже и оучи сѧ оу и҃са.

съ пристѫпь къ пилатоу проси тѣла и҃сва.
пилатъ же повелѣ въдати тѣло и҃сво.

ꙇ приемъ тѣло иосифъ. обитъ е плащаницеѭ чистоѭ. ꙇ положи е въ новѣмь своемь гробѣ. ꙇже исѣче въ камени. ꙇ възваль камень велии на двьри гроба и отиде.

бѣ же тоу маⷬ҇ѣ магдалꙑни҄. ꙇ дроугаѣ мариѣ сѣдѧщи прѣмо гробоу ⁘ кⷰ҇ ⁘

Въ оутрънии же день иже естъ по параскевьꙉии. събрашѧ сѧ архиереи и фарисеи. къ пилатоу г҃лѭште

г҃и помѣнѫхомъ ѣко льстецъ онъ рече. еште сꙑ живъ.
по трехъ дьнехъ въстанѫ.

повели оубо оутвръдити гробъ до третиѣаго дьне. еда како пришедъше оученици его ноштиѭ оукрадѫтъ і. ꙇ рекѫтъ людемъ
въста отъ мрътвꙑхъ.
ꙇ бѫдетъ послѣдьнѣа лесть горьши пръвꙑѩ.

рече имъ пилатъ
имате коустодиѭ
идѣте
оутвръдите ѣкоже вѣсте.

они же шедъше оутвръдишѧ гробъ. знаменавъше камень съ коустодиеѭ҄ ⁘ кⷰ҇ ⁘

Matthaeo 28

Въ вечеръ же соботънꙑ. свитаѭ҄щи въ пръвѫѭ҄ соботѫ. приде мариѣ магдалꙑни҄. ꙇ дроугаѣ мариѣ видѣтъ гроба.

ꙇ се трѫсъ бꙑстъ велии.
а҃нꙉл бо г҃нь съшедъ с н҃бсе. ꙇ пристѫпь отъвали камень отъ двьреи гроба. ꙇ сѣдѣаше на немь.

бѣ бо зракъ его ѣко млънии. ꙇ одѣние его бѣло ѣко снѣгъ.

отъ страха же его сътрѧсѧ сѧ стрѣгѫштеи. ꙇ҅ бꙑшѧ ѣко мрътви.

отъвѣштавъ же а҃нꙉль рече женама.
не боита вꙑ сѧ.
вѣмъ бо ѣко и҃са пропѧтааго ищета.

нѣстъ сьде
въста бо ѣкоже рече.
придѣта
видита мѣсто. ꙇдеже лежа х҃ъ.

ꙇ ѩдро шьдъши рьцѣта оученикомъ его. ѣко
въста отъ мрътвꙑхъ. ꙇ се варѣатъ вꙑ въ галилей.
тоу и оузьрите
се рѣхъ вама.

Ꙇ отъшедъши ѩдро отъ гроба съ страхомъ. ꙇ радостиѭ велиеѭ. тѣсте вьзвѣститъ оученикомъ его.

ꙇ се и҃съ сърѣте и г҃лѧ
радоуита сѧ.
онѣ же пристѫпьши ѩсте сѧ за ноѕѣ его.
и поклонисте сѧ емоу.

тъгда г҃ла има и҃съ
не боита сѧ
идѣта и вьзвѣстита братрии моеи. да идѫтъ въ галилеѭ҄ и тоу мѧ видѧтъ.

ꙇдѫштама же има. се едині отъ коустодиѩ пришедъше въ градъ. вьзвѣстишѧ архиереомъ вьсѣ бꙑвъшаа.

ꙇ събърашѧ сѧ старьци.
съвѣтъ же сътворьше. съребро мъного дашѧ воиномъ. г҃лѭште.

рьцѣте ѣко
оученици его ноштьѭ. пришедъше оукрадѫ и намъ съпѧштемъ.

ꙇ аште се оуслꙑшано бѫдетъ оу и҅ꙉемона. мꙑ оутолимꙑ и. ꙇ вꙑ бес печали сътворимъ.

они же приемъше съребро. сътворишѧ ѣкоже наоучени бꙑшѧ.
ꙇ промьче сѧ слово се въ іюдеихъ до сего дьне ⁘

Е҅динꙑ же на десѧте оученикъ. ꙇдѫ въ галилеѭ҄. въ горѫ ѣможе повелѣ имъ и҃съ. ꙇ҅ видѣвъше и поклонишѧ сѧ емоу.

ови же оусѫмьнѣшѧ сѧ.

ꙇ пристѫпь и҃с рече имъ г҃лѧ.
дана ми естъ вьсѣка власть. на н҃ебсе и на земи.

Шьдъше оубо наоучите вьсѧ ѩ҃зкꙑ. крьстѧште ѩ въ імѧ о҃тца и с҃на и с҃тааго д҃ха. оучѧще ѩ блюсти. вьсѣ елико заповѣдахъ вамъ.

ꙇ҅ се азъ съ вами есмъ вьсѧ дьни до съконьчаниѣ вѣка аминь ⁘ ⁘ кⷰ҇ ⁘ ⁘ ⁘