Codex Marianus

Luca 1

Понеже оубо мъноѕи начѧсѧ чинити повѣсть о ꙇзвѣстованꙑхъ въ насъ вештехъ. ѣкоже прѣдашѧ намъ бꙑвъшеи искони самовидьци ꙇ слоугꙑ словесе. ꙇзволи сѧ и мьнѣ хождъшю ис пръва по вьсѣхъ. въ істинѫ по рѧдѫ писати тебѣ. славънꙑ теофиле. да разоумѣеши о нихъже наоучилъ сѧ еси словесехъ оутвръждение ⁘

Бꙑстъ въ дьни ирода цѣсѣрѣ июдеиска. ꙇереи единъ именемъ захариѣ. отъ ефимѣриѩ авиѣнѧ. ꙇ жена его о҃тъ дъштеръ арѡнь. ꙇ имѧ еи елисаветъ.

бѣашете же оба праведъна прѣдъ б҃мъ. ходѧшта въ заповѣдехъ въсѣхъ. ꙇ оправъданиихъ г҃нихъ бес порока.

и не бѣ има чѧда. понеже бѣ елисаветь неплодꙑ. ꙇ оба заматорѣвъша вь дьнехъ своихъ бѣашете.

бꙑстъ же слоужѧштоу емоу. въ чиноу чрѣдꙑ своеѩ. прѣдъ б҃мъ. по обꙑчаю иереискоумоу. ключи сѧ емоу покадити въшедъшю въ ц҃рквъ г҃нѭ. ꙇ вьсе мъножъство людии бѣ молитвѫ дѣѩ вьнѣ въ годъ темьѣна.

ѣви же сѧ емоу а҃нꙉъ г҃нь стоѩ о деснѫѭ олтарѣ кадилънаего.

ꙇ съмѧте сѧ захариѣ видѣвъ. ꙇ страхъ нападе на нь.

рече же къ немоу а҃нꙉлъ.
не бои сѧ захарие. зане оуслꙑшана бꙑстъ молитва твоѣ. ꙇ жена твоѣ елисаветь родитъ с҃нъ тебѣ. ꙇ наречеши имѧ емоу иоанъ.

ꙇ бѫдетъ тебѣ радость и веселие. ꙇ мъноѕи о рождьствѣ его въздрадоуѭтъ сѧ.

бѫдетъ бо велеи прѣдъ г҃мь. и вина и сикера не иматъ пити. ꙇ д҃ха с҃тааго исплънитъ сѧ еште и чрѣва матере своеѩ. ꙇ мъногꙑ с҃нвъ и҃здрлвъ обратитъ къ г҃и б҃оу ихъ.

ꙇ тъ прѣдъидетъ прѣдъ нимь д҃хомь и силоѭ илииноѭ҄. обратити сръдъца отъцемъ на чѧда. ꙇ противънꙑѩ въ мѫдрость праведънꙑхъ. оуготовати г҃ви люди съвръшенꙑ.

ꙇ рече захариѣ къ а҃нꙉоу.
по чесомоу разоумѣѭ се.
азъ бо есмъ старъ и жена моѣ заматорѣвъши вь дьнехъ своихъ.

ꙇ отъвѣштавъ а҃нꙉлъ. рече емоу.
азъ есмъ г҃аврлъ прѣстоѩи прѣдъ б҃мъ. ꙇ посъланъ есмъ г҃лти къ тебѣ. ꙇ благовѣстити тебѣ.

ꙇ се бѫдеши млъчѧ и не могꙑ проглаголати. до негоже дьне бѫдетъ се. зане не вѣрова словесемъ моимъ. ѣже събѫдѫтъ сѧ въ врѣмѧ свое҅.

ꙇ бѣшѧ людье жидѫще захариѩ. ꙇ чюждаахѫ сѧ еже къшнѣаше тъ въ цръкъве.

ꙇшедъ же не можааше г҃лати къ людемъ. ꙇ разоумѣшѧ ѣко видѣние видѣ въ ц҃ркви.
ꙇ тъ бѣ помаваѩ имъ. ꙇ прѣбꙑвааше нѣмъ.

ꙇ бꙑстъ ѣко исплънишѧ сѧ денье слоужьбꙑ его иде въ домъ свои.

по сихъ же дьнехъ ⁘ зⷱ҇ ⁘ зачѧтъ елисаветь жена его.
ꙇ таѣше сѧ д҃ м҃сцъ г҃лѭшти. ѣко

тако сътвори мьнѣ г҃ъ. вь дьни вь нѧже призьрѣ. отъѩти поношение мое въ ч҃лвцѣхъ ⁘

Въ шестꙑ же мѣсѧцъ посъланъ бꙑстъ а҃нꙉлъ гавьрилъ отъ б҃а. въ градъ галилеискъ. емоуже имѧ назаретъ. къ дѣвѣ обрѫченѣ мѫжеви. емоуже имѧ иосифъ. отъ домоу д҃авдва. ꙇ имѧ дѣвѣ мариѣ.

ꙇ въшедъ къ неи а҃нꙉлъ рече.
радоуи сѧ
благодатънаѣ г҃ъ съ тобоѭ.
б҃лгсна тꙑ въ женахъ.

она же видѣвъши съмѧте сѧ о словеси его. ꙇ помꙑшлѣаше вь себѣ
каково се бѫдетъ цѣлование.

ꙇ рече еи а҃нꙉлъ.
не бои сѧ марие.
обрѣте бо благодатъ отъ б҃а.

ꙇ се зачьнеши вь чрѣвѣ и родиши с҃нъ. ꙇ наречеши имѧ емоу и҃съ.

сь бѫдетъ велии. ꙇ с҃нъ вꙑшънѣаго наречетъ сѧ ⁘ ꙇ дастъ емоу г҃ъ б҃ъ прѣстолъ д҃авда о҃тца его. ꙇ въцѣсаритъ сѧ въ домоу иѣковли въ вѣкꙑ. ꙇ ц҃срствию его не бѫдетъ коньца ⁘

Рече же мариѣ къ а҃нꙉлоу.
како бѫдетъ се
иде мѫжа не знаѭ҄.

ꙇ отъвѣштавъ а҃нꙉлъ рече еи.
д҃хъ с҃тꙑ наидетъ на тѧ. ꙇ сила вꙑшънѣаго осѣнитъ тѧ.
тѣмь же еже родитъ сѧ с҃то наречетъ сѧ с҃нъ б҃жіи.

ꙇ се елисаветь ѫжика твоѣ. ꙇ та зачѧтъ с҃на въ старость своѭ. ꙇ сь мѣсѧцъ шестꙑ естъ еи. нарицаемѣи неплодъви. ѣко не изнеможетъ отъ б҃а вьсѣкъ г҃лъ.

рече же мариѣ
се раба г҃нѣ.
бѫди мьнѣ по г҃лоу твоемоу.
ꙇ отиде отъ неѩ а҃нꙉлъ ⁘ кⷰ҇ ⁘

Въставъши же мариѣ въ тꙑ дьни. ꙇде въ гⷬ҇ѫ съ тъштаниемь. въ градъ июдовъ. ꙇ вьниде въ домъ захариинъ. ꙇ цѣлова елисаветь ⁘

ꙇ бꙑстъ ѣко оуслъша елисаветь. цѣлование мариино. вьзигра сѧ младънецъ въ чрѣвѣ еѩ҅.
ꙇ исплъни сѧ д҃хмь с҃тꙑмъ елисаветь.

ꙇ възъпи г҃ласомь велиемь и рече.
б҃лгсна тꙑ въ женахъ. ꙇ б҃лгслвнъ плодъ ѫтробꙑ твоеѩ҅.

ꙇ отъ кѫдѫ се мьнѣ. да придетъ мати г҃и моего къ мьнѣ.

се бо ѣко бꙑстъ гласъ цѣлованиѣ твоего въ ноушию моею҅. вьзигра сѧ младьнецъ радоштами въ ѫтробѣ моеи҅.

ꙇ блажена ѣже вѣрѫ ѩтъ. ѣко бѫдетъ съвръшение г҃ланꙑмъ отъ г҃и.

ꙇ рече мариѣ.
величитъ д҃ша моѣ г҃а.

ꙇ въздрадова сѧ д҃хъ мои о б҃ѕѣ с҃псѣ моемь. ѣко призърѣ на съмѣрение рабꙑ своеѩ҅.

се бо отъ селѣ блажѧтъ мѧ вьси роди. ѣко сътвори мьнѣ величьѣ силънꙑ.

ꙇ свѧто имѧ его.

ꙇ милость его въ родъ и родъ боѩштиимъ сѧ его.

сътвори дръжавѫ мꙑшъцеѭ своеѭ.
растачи гръдꙑѩ҅ мꙑслиѭ с҃рдца ихъ.

низъложи силънꙑѩ съ прѣстолъ. ꙇ възнесе съмѣренꙑѩ.

алчѫштѧѩ исплъни благъ. ꙇ богатѧштѧѩ сѧ отъпоусти тъштѧ.

приѩтъ и҃лѣ отрока своего. помѣнѫти милость. ѣкоже г҃ла къ о҃тцмъ нашимъ. аврамоу и сѣмени его до вѣка ⁘

Прѣбꙑстъ же мариѣ съ неѭ ѣко и три мсцѧ. ꙇ възврати сѧ въ домъ свои ⁘ ⁘ кⷰ҇ ⁘

Елисавети же исплъни сѧ врѣмѧ родити еи. ꙇ роди с҃нъ.

ꙇ слꙑшашѧ окръсть живѫштеи ꙇ рождение еѩ҅. ѣко вьзвеличилъ естъ г҃ъ милость своѭ съ неѭ. ꙇ радовахѫ сѧ съ неѭ҄.

Ꙇ҅ бꙑстъ въ осмꙑ день придѫ обрѣзатъ отрочѧте. ꙇ нарицахѫ е именемь о҃тца своего захариѣ.

ꙇ отъвѣштавъши мати его рече.
ни нъ да наречетъ сѧ иоанъ.

ꙇ рѣшѧ еи. ѣко
никтоже естъ отъ рождениѣ твоего. ꙇже нарицаатъ сѧ именемь тѣмь.

Помаваахѫ же отъцю его. како би хотѣлъ нарешти е.

ꙇ испрошъ дъштицѫ написа г҃лѧ.
ꙇоанъ естъ имѧ емоу.
ꙇ чюдишѧ сѧ вьси.

о҅тврѣсѧ же сѧ оуста его абие и ѩ҃зкъ его. ꙇ г҃лаше благословѧ б҃а.

ꙇ бꙑстъ на вьсѣхъ страхъ живѫштиихъ окръсть ихъ. ꙇ въ вьсеи странѣ июдеистцѣи повѣдаеми бѣахѫ вьси г҃ли сии. ꙇ положишѧ вьси слꙑшавъшеи на сръдьцихъ своихъ г҃лѭште.

что оубо отрочѧ се бѫдетъ.
ꙇ рѫка г҃нѣ бѣ съ нимь.

ꙇ захариѣ о҃тцъ его. ꙇсплъни сѧ д҃хмь с҃тꙑмъ. ꙇ пророчъствова г҃лѧ ⁘

Б҃лгнъ г҃ъ б҃ъ и҃злвъ. ѣко посѣти и сътвори избавление людемъ своимъ. ꙇ вьздвиже рогъ с҃псниѣ нашего. въ домоу д҃авда отрока своего. ѣкоже г҃ла оустꙑ с҃тꙑхъ сѫштиихъ отъ вѣка п҃ркъ. с҃псние отъ врагъ нашихъ. ꙇ из-д- рѫкъ въсѣхъ ненавидѧштиихъ насъ. сътворити милость съ о҃ци нашими. ꙇ помѧнѫти завѣтъ с҃тои свои. клѧтвоѭ еѭже клѧтъ сѧ. къ авраамоу о҃тцю нашемоу дати намъ бе- страха. ꙇз-д- рѫкꙑ врагъ нашихъ избавльшемь сѧ. слоужити емоу прѣподобиемь. ꙇ правъдоѭ прѣдъ нимь вьсѧ дьни живота нашего.

ꙇ тꙑ отрочѧ проркъ вꙑшьнѣаго наречеши сѧ.
прѣдъидеши бо прѣдъ лицемъ г҃немь оуготовати пѫти его. дати разоумъ с҃псниѣ людемъ его въ отъпоуштение грѣховъ ꙇ҅хъ. м҃илосрдеи ради б҃а нашего. вь нихъже посѣтилъ естъ насъ въстокъ съ вꙑше. просвѣтити сѣдѧштѧѩ вь тъмѣ: ꙇ сѣни съмрътьнѣ. направити ногꙑ нашѧ на пѫть миренъ.

отрочѧ же растѣаше и крѣплѣаше сѧ д҃хмь. ꙇ бѣ въ поустꙑнѣхъ до дьне авлениѣ своего къ издраилю. ⁘ кⷰ҇ ⁘

Luca 2

Бꙑстъ же вь дьни тъ. ꙇзиде повелѣние отъ кесарѣ авъгоуста. написати вьсѫ оуселенѫѭ.

се написание пръвое бꙑстъ. владѫштю сѵриеѭ и кѵринию.

ꙇ идѣахѫ вьси кьжъдо напсати сѧ въ свои градъ ⁘

вьзиде же иосифъ отъ галилеѩ. ꙇз града назаретъска. вь июдеѫ въ градъ д҃въ. ꙇже нарицаатъ сѧ витлеемъ. зане бѣаше отъ домоу и отьчьствиѣ д҃авдва. написати сѧ съ мариеѭ҄ обрѫченѫѭ е҅моу женоѭ. сѫштеѭ непраздъноѭ҄.

бꙑстъ же егда бꙑсте тоу. ꙇсплънишѧ сѧ дьние родити еи. ꙇ роди с҃нъ свои пръвѣнецъ. ꙇ повитъ і. ꙇ положи и вь ѣслехъ. зане не бѣ има мѣста въ обитѣли ⁘

ꙇ бѣахѫ пастꙑри въ тоижде странѣ. бьдѧще и стрѣгѫще стражѫ нощънѫѭ о стадѣ своемь.

ꙇ се а҃нꙉлъ г҃нь ста вь нихъ. ꙇ слава г҃нѣ осиѣ ѩ. ꙇ оубоѣшѧ сѧ страхомь велиемь.

ꙇ рече имъ а҃нꙉлъ
не боите сѧ.
се бо благовѣштаѭ вамъ радость велиѭ҅. ѣже бѫдетъ вьсѣмъ людемъ. ѣко роди сѧ вамъ дьнесь с҃псъ. ꙇже естъ х҃ъ г҃ъ. въ градѣ д҃вѣ.

ꙇ се вамъ знамение.
обрѧщете младенецъ повитъ лежѧштъ въ ѣслехъ.

ꙇ вънезаапѫ бꙑстъ съ а҃нꙉлмъ мъножъство вои н҃ебскꙑихъ. хвалѧштъ б҃а и г҃лглѭштиихъ.

слава въ вꙑшъниихъ б҃оу. ꙇ на земи миръ. въ ч҃лвцхъ благоволение.

Ꙇ бꙑстъ ѣко отидѫ отъ нихъ а҃нꙉли на небо. и҅ ч҃лвци пастꙑри рѣшѧ дроугъ къ дроугоу.
прѣидѣмъ оубо до витлеема. ꙇ видимъ г҃лъ съ бꙑвъшии҅. ꙇже съказа намъ г҃ъ.

ꙇ придѫ подвигъше сѧ. ꙇ обрѣтѫ мариѭ же и осифа. ꙇ младенецъ лежѧштъ въ ѣслехъ.

видѣвъше же съказашѧ о г҃лѣ. г҃лнмь имь о отрочѧте семь.

ꙇ вьси слꙑшавъшеи дивишѧ сѧ. о г҃ланꙑхъ отъ пастꙑрь къ нимь.

мариѣ же съблюдааше вьсѧ г҃лꙑ сиѩ сълагаѭшти въ с҃рдци своемь.

Ꙇ възвратишѧ сѧ пастꙑри славѧште и хвалѧште б҃а. о вьсѣхъ еже видѣшѧ и слꙑшашѧ. ѣкоже г҃лано бꙑстъ къ нимь ⁘ кⷰ҇ ⁘

ꙇ егда исплънишѧ сѧ осмь дьнии да и обрѣжѫтъ. ꙇ нарѣшѧ имѧ емоу и҃съ. нареченое а҃нꙉлмъ прѣжде даже не зачѧтъ сѧ вь чрѣвѣ ⁘

ꙇ егда исплънишѧ сѧ дьнье очиштениѣ ею҅. по законоу мосеовоу. възнѣсѧ и въ и҃лмъ. поставити прѣдъ г҃мь. ѣкоже естъ писано въ законѣ г҃ни. ѣко вьсѣкъ младенецъ мѫжъска полоу. развръзаѩ л҃ожесна с҃то г҃ви наречетъ сѧ. ꙇ дати жрътвѫ по реченоумоу въ законѣ г҃ни. дъва кагръличишта ли дъва птенъца голѫбина ⁘

Ꙇ се бѣ ч҃къ въ и҃лмѣ. емоуже имѧ сѵмеонъ. ꙇ ч҃къ съ правъденъ и чьстивъ. чаѩ оутѣхꙑ и҃здрвꙑ. ꙇ д҃хъ бѣ с҃тъ въ немь.

ꙇ бѣаше емоу отъвѣштано д҃хмь с҃тꙑмь. не видѣти съмръти прѣжде даже видитъ х҃а г҃нѣ.

ꙇ приде д҃хмъ въ ц҃рквь.
ꙇ егда вьвѣсте родителѣ отрочѧ и҃са. сътворити има по обꙑчаѭ законьноумоу о немь. ꙇ тъ приѩтъ е на рѫкоу своею. ꙇ б҃лгсви б҃а и рече.

нꙑнѣ отъпоустиши раба твоего в҃лдко. по г҃лоу твоемоу съ миромъ. ѣко видѣсте очи мои съпасение твое. еже еси оуготовалъ прѣдъ лицемъ вьсѣхъ людии. свѣтъ въ окръвение ѩзꙑкъ. и славѫ лидии твоихъ и҃лѣ.

ꙇ бѣ иосифъ и мати его чюдѧшта сѧ. о г҃лемꙑхъ о немь.

ꙇ҅ б҃лгслви ѣ сѵмеонъ и рече къ марии матери его.
се лежитъ съ на падение и на въстание мъногомъ въ и҃ли. ꙇ въ знамение прѣрочъно.

ꙇ тебѣ же самои д҃шѫ проидетъ орѫжие. да отъкрꙑѭтъ сѧ отъ мъногъ с҃рдцъ помꙑшлениѣ. ⁘

Ꙇ бѣ анна пророчица. дъшти фаноуилева. отъ колѣна асоурова.
си заматорѣвъши въ дьнехъ мноѕѣхъ. живъши съ мѫжемь ж҃ лѣтъ. отъ дѣвъства своего.

и та въдова до осми десѧтъ и четꙑръ лѣтъ. ѣже не охождааше постомь и молитвами. слоужѧшти день и ношть.

ꙇ та въ тъ часъ приставъши исповѣдааше сѧ г҃ви. ꙇ г҃лаше о немь. вьсѣмъ чаѭштиимъ избавлениѣ въ и҃мѣ.

ѣко съконьчашѧ сѧ вьсѣ по законоу г҃ню. възвратишѧ сѧ въ галилеѭ. въ градъ свои назаретъ.

отрочѧ же растѣаше и крѣплѣаше сѧ д҃хмь. ꙇсплънѣѩ сѧ прѣмѫдрости. ꙇ благодатъ б҃жиѣ бѣ на немь ⁘ кⷰ҇.

Ꙇ хождаашете родителѣ его по вьсѣ лѣта въ и҃мъ. въ праздьникъ пасхꙑ.

ꙇ егда бꙑстъ дъвою на десѧте лѣтоу. въшедъшемъ имъ въ и҃мъ. по обꙑчаѭ праздьника. ꙇ коньчавъшемъ дъни възвраштаѭштемъ сѧ имъ. оста отрокъ и҃с въ и҃мѣ. ꙇ не чю иосифъ и мати его.

мьнѣвъша же и въ дроужинѣ сѫштъ. придете пѧть дьне ꙇ искаашете его въ рождении. ꙇ въ знании. ꙇ не обрѣтъша его. възвратисте сѧ въ и҃мъ. възискаѭшта его.

ꙇ бꙑстъ по трехъ дънехъ. обрѣтете и въ ц҃ркви сѣдѧштъ. по срѣдѣ оучитель и послоушаѭшта ихъ. ꙇ въпрашаѭшта ѩ҅.

оужасаахѫ же сѧ вьси. послоушаѭштеи его. о разоумѣ и о отъвѣтѣхъ его.

ꙇ видѣвъша и дивисте сѧ. ꙇ рече къ немоу мати его.
чѧдо что сътвори нама тако.
се отецъ твои и азъ. скръбѧща искааховѣ тебе.

ꙇ рече къ нима.
что ѣко искаашета мене.
не вѣста ли ѣко ѣже сѫтъ о҃ца моего. вь тѣхъ достоитъ ми бꙑти.

ꙇ та не разоумѣсте г҃ла иже рече има.

и съниде съ нима и приде въ назаретъ. ꙇ бѣ повиноуѩ сѧ има.
ꙇ мати его съблюдааше вьсѧ г҃лꙑ сиѩ҅ въ с҃рдци своемь.

ꙇ҃съ же спѣаше прѣмѫдростиѭ и тѣломъ и благодатиѭ. отъ б҃а. и ч҃лкъ ⁘ кⷰ҇ ⁘ ⁘

Luca 3

Въ пѧтое на десѧте лѣто. владꙑчъства тивериѣ ке҄сарѣ. обладаѭштоу понтьскоумоу пилатоу июдѣеѭ. ꙇ четврътовластъствоуѭштоу галилѣеѭ иродоу. филипоу же братроу его четврътовластъствоуѭштоу итоуриеѭ и трахонитъскоѭ страноѭ. ꙇ лѵсанию четврътовластъствоуѭштоу. авилиниеѭ при архиереи аннѣ и каиѣфѣ ⁘ Бꙑстъ г҃лъ б҃жіи къ иоаноу захарииноу с҃ноу въ поустꙑни.

ꙇ приде во вьсѫ странѫ иоръданъскѫѭ. проповѣдаѩ кръштение покааниѣ. въ отъпоуштение грѣхомъ. ѣкоже естъ писано въ кънигахъ словесъ. исаиѩ пⷬ҇ка г҃лшта.

Гласъ въпиѭштааго въ поустꙑни.
оуготоваите пѫть г҃нь.
правꙑ творите стьзѧ его.

вьсѣка дьбрь исплънитъ сѧ. и вьсѣка гора и хлъмъ съмѣритъ сѧ. ꙇ бѫдѫтъ стръпътънаѣ въ праваѣ. ꙇ острии въ пѫти гладъкꙑ.

ꙇ оузьритъ вьсѣка плъть с҃псние б҃жие.

г҃лааше же исходѧштиимъ народомъ. кръститъ сѧ отъ него.
ꙇштѧдиѣ ехидънова. къто съказа вамъ бѣжати отъ грѧдѫштааго гнѣва.

сътворите оубо плодꙑ достоинꙑ покаанию.
ꙇ не начинаите г҃лати въ себѣ.
о҃тца имамъ аврама.
г҃лѭ бо вамъ. ѣко
можетъ б҃ъ отъ камениѣ сего. вьздвигнѫти чѧда авраамоу.

Юже бо секꙑра при корении дрѣва лежитъ.
вьсѣко оубо дрѣво не творѧщее плода добра посѣкаѭтъ и въ огнь вьмѣтаѭтъ ჻

Ꙇ въпрашаахѫ и народи г҃лѭщ.
что оубо сътворимъ.

отъвѣштавъ же г҃ла имъ.
ꙇмѣѩи дьвѣ ризѣ да подастъ не имѫштоумоу. ꙇ имѣѩи брашъна такожде да творитъ.

придѫ же и мꙑтаре кръститъ сѧ.
ꙇ рѣшѧ къ немоу.
оучителю что сътворимъ.

онъ же рече къ нимъ.
ничтоже боле повелѣнааго вамъ творите.

въпрашаахѫ же и и воини г҃лште.
ꙇ мꙑ чъто сътворимъ.
ꙇ рече къ нимъ.
никогоже обидите ни оклеветаите. ꙇ дьвьльни бѫдете оброкꙑ вашими.

Чаѭштемъ же людемъ и помꙑшлѣѭштемь вьсѣмъ въ сръдьцихъ своихъ. о иоанѣ еда тъ естъ х҃ъ. отъвѣштавааше иоанъ вьсѣмъ г҃лѧ.

азъ оубо водоѭ кръштаѭ вꙑ.
грѧдетъ же крѣплеи мене. емоуже нѣсмъ достоинъ отрѣшити ремене сапогъ его.
тъ вꙑ крьститъ д҃хмь с҃тꙑмъ и о҃гнемь. емоуже лопата въ рѫцѣ его. ꙇ потрѣбитъ гоумьно свое҅. ꙇ съберетъ пшеницѫ въ житьницѫ своѭ. а плѣвꙑ съжежетъ огнемь не гашѫштиимь.

мънога же и ина оутѣшаѩ благовѣстъствоваше къ людемь. ⁘ кⷰ҇ ⁘

Ꙇродъ же четврътовластьникъ обличаемъ имъ. о иродиѣдѣ женѣ братра своего. ꙇ о вьсемь зьлѣ еже сътвори иродъ. приложи и се надъ вьсѣми. ꙇ заклепе иоана въ темьници. ⁘

Бꙑстъ же егда кръстишѧ сѧ вьси людье. ꙇ҃соу крьштьшю сѧ и молѧштю сѧ. отвръзе сѧ небо. ꙇ съниде д҃хъ с҃тꙑи тѣлесънꙑмъ зракомъ. ѣко голѫбь на нь. ꙇ г҃лсъ съ небесе бꙑстъ г҃лѧ.

тꙑ еси с҃нъ мои възлюбленꙑ.
о тебѣ благоволихъ.

ꙇ тъ бѣ и҃съ ѣко тремъ десѧтемъ лѣтъ начинаѩ. с҃нъ сꙑ ѣко мьнимъ бѣ ⁘ ⁘ ⁘ ꙇосифовъ. ꙇлиевъ. маттатовъ. ⁘ левьꙉиинъ ⁘ мелхиевъ. ꙇ аннаевъ ⁘ ꙇосифовъ ⁘ маттатиевъ ⁘ амосовъ ⁘ наоумовъ ⁘ еслимовъ. ⁘ наанꙉеовъ ⁘ маатовъ ⁘ мататиевъ ⁘ семеоновъ ⁘ ꙇосифовъ ⁘ ꙇюдинъ ⁘ иоанаевъ ⁘ рисиевъ ⁘ зоровавелевъ ⁘ салатилевъ ⁘ нириевъ ⁘ мелхиевъ ⁘ адъдиевъ ⁘ касамовъ. алмодановъ. ꙇровъ ⁘ ꙇосиовъ ⁘ елиезеровъ. ꙇорамовъ ⁘ маттатовъ ⁘ левьꙉиинъ ⁘ сѵмеоновъ ⁘ ꙇюдовъ ⁘ иосифовъ. ꙇоананевъ ⁘ елиакимовъ ⁘ мелеанновъ ⁘ маинановъ ⁘ маттатаевъ ⁘ натановъ. давꙑдовъ ⁘ ꙇесеовъ ⁘ овидовъ ⁘ воозовъ ⁘ салмоновъ ⁘ наасоновъ ⁘ аминадавовъ ⁘ арамовъ ⁘ ꙇоⷬ҇амовъ ⁘ есромовъ ⁘ фаресовъ ⁘ ꙇюдовъ ⁘ ꙇѣкѡвовъ ⁘ ꙇсаковъ. авраамовъ. тарань. нахоровъ ⁘ сероуховъ ⁘ рагавовъ ⁘ фалековъ ⁘ еверовъ ⁘ салань. каинановъ ⁘ арфаксадовъ ⁘ симовъ ⁘ ноевъ ⁘ ламеховъ ⁘ матоусаль ⁘ еноховъ ⁘ ꙇаредовъ ⁘ малелеилевъ ⁘ каиновъ ⁘ еносовъ ⁘ ситовъ ⁘ адамовъ божеꙇ҅ ⁘

Luca 4

Ꙇ҃съ же исплънь д҃ха с҃та. възврати сѧ отъ иоръдана. ꙇ ведѣаше сѧ д҃хмъ въ поустꙑнѭ. к҃. дьнии. ꙇскоушаемъ диѣволомъ. ꙇ не ѣстъ ничесоже въ тꙑ дьни ⁘ ꙇ коньчавъшемъ сѧ имъ послѣдь вьзалка.

ꙇ рече емоу диѣволъ ⁘
аще с҃нъ еси б҃жии. рьци камению семоу да бѫдетъ хлѣбъ.

и отъвѣшта и҃с къ немоу г҃лѧ.
писано естъ ѣко не о хлѣбѣ единомь живъ бѫдетъ ч҃къ. нъ о вьсѣкомь г҃лѣ б҃жии.

ꙇ вьзведе и диѣволъ на горѫ вꙑсокѫ.
показа емоу вьсѣка ц҃срствиѣ въселенꙑѩ вь чѣсѣ врѣменьнѣ.

ꙇ рече емоу диѣволъ.
тебѣ дамъ власть сиѭ вьсѫ и славѫ ихъ. ѣко мьнѣ прѣдана естъ. ꙇ емоуже аште хоштѫ прѣдамь ѭ.

тꙑ оубо аште поклониши сѧ прѣдъ мноѭ. бѫдѫтъ тебѣ вьсѣ.

ꙇ отъвѣштавъ и҃съ рече емоу.
ꙇди за мъноѭ сотоно.
писано естъ.
г҃и б҃оу твоемоу поклониши сѧ. ꙇ томоу единомоу послоужиши.

ꙇ веде и въ ꙇ҃мъ. ꙇ постави и на крілѣ ц҃рквьнѣемь. ꙇ рече емоу.
аште с҃нъ еси б҃жіи. връзи сѧ отъ сѫдоу низъ.

писано бо естъ. ѣко а҃нꙉлмъ своимъ заповѣстъ о тебѣ съхранити тѧ. ꙇ на рѫкахъ възъмѫтъ тѧ. да не о камень прѣтъкнеши ногꙑ твоеѩ.

ꙇ отъвѣштавъ и҃съ рече емоу. ѣко речено естъ.
не искоусиши г҃а б҃а твоего.

ꙇ съконьчавъ вьсѣко искоушение диѣволъ. отиде отъ него до врѣмене ⁘

ꙇ възврати сѧ ꙇ҃съ. вь силѣ д҃ховънѣи въ галилѣѭ ⁘
ꙇ вѣсть изиде по вьсеи странѣ о немь.

ꙇ тоу оучааше на сънъмищихъ ихъ. славимъ вьсѣми ⁘ зⷱ҇ ⁘

ꙇ приде въ назаретъ въ немьже бѣ въспитѣнъ. ꙇ въниде по обꙑчаю своемоу. вь день соботънꙑ въ сънъмиште. ꙇ въста чистъ.

ꙇ въздашѧ емоу кънигꙑ исаиѩ пророка. ꙇ разгънѫвъ кънигꙑ. обрѣте мѣсто идеже бѣ написано.

д҃хъ г҃нъ на мьнѣ. егоже ради помаза мѧ. благовѣститъ ништиимь
посъла мѧ. ꙇсцѣлитъ съкроушенꙑѩ с҃рдцемь. проповѣдѣтъ плѣньникомъ отъпоуштение. ꙇ слѣпꙑмъ прозьрѣние. отъпоуститъ съкроушенꙑѩ въ отърадѫ. проповѣдѣти лѣто г҃не приѩто.

ꙇ съгънѫвъ кънигꙑ въдавъ слоуѕѣ сѣде. ꙇ вьсѣмъ въ съньмищи очи бѣашете зърѧшти на нь.

начѧтъ же г҃лати къ нимъ. ѣко
дьнесь събꙑстъ сѧ писание се. въ оушию вашею.

ꙇ вьси съвѣдѣтельствовашѧ емоу. Ꙇ дивлѣахѫ сѧ о словесехъ благодати. исходѧштиихъ из оустъ его ⁘ кⷰ҇ ⁘
Ꙇ г҃лахѫ
не сь ли естъ с҃нъ иосифовъ.

и рече къ нимъ.
вьсѣко речете ми притъчѫ сиѭ҄.
балии ꙇсцѣли сѧ самъ.
елико слꙑшахомъ бꙑвъшиихъ. въ каперънаоумѣ. сътвори и сьде въ отьчствии твоемь.

рече же
аминь г҃лѭ вамъ. ѣко никоторꙑ же проркъ приѩтенъ естъ въ отечъствии своемъ.

въ істинѫ же г҃лѭ вамъ.
мъногꙑ въдовицѧ бѣшѧ. вь дьни илиинꙑ въ і҃ли. егда заклепе сѧ небо. три лѣта и шесть м҃сцъ. ѣко бꙑстъ гладъ по вьсеи земи. ꙇ ни къ единои же ихъ посъланъ бꙑстъ илиѣ҅. тъкмо въ сарефтѫ сидонъскѫѭ. къ женѣ въдовици.

ꙇ мъноѕи бѣахѫ прокажени въ издраили при елисеи пророцѣ. ꙇ ни единъ же отъ нихъ очисти сѧ. токмо нееманъ соурьскꙑ.

ꙇ исплънишѧ сѧ ѣрости вьси на съньмишти слꙑшѧште. ꙇ въставъше изгънашѧ и вонъ из града. ꙇ вѣсѧ и до връхоу горꙑ. на неиже градъ ихъ съзъданъ бѣаше. да бѫ и низъринѫли.

онъ же прошедъ по срѣдѣ ихъ идѣаше ⁘ кⷰ҇ ⁘ зⷱ҇ ⁘

Ꙇ҅ вьниде и҃съ въ каперънаоумъ въ градъ галилеискъ. ꙇ бѣ оучѧ вь соботꙑ.

ꙇ оужасаахѫ сѧ о оучении его. ѣко съ властиѭ бѣ слово его.

ꙇ въ съньмишти бѣ ч҃лкъ имꙑ д҃хъ бѣса н҃ечста. ꙇ възъпи гласомь велиемь г҃лѧ.

остани
чьто естъ намь и тебѣ и҃се назарѣнине.
пришелъ еси погоубитъ насъ.
вѣмъ тѧ кто еси
с҃тꙑ б҃жіи.

ꙇ запрѣти емоу и҃съ г҃лѧ.
прѣмлъчи
изиди из него.
ꙇ повръгъ і бѣсъ по срѣдѣ изиде иж него. никакоже не врѣждъ его.

ꙇ бꙑстъ оужасъ на вьсѣхъ. ꙇ сътѧзаахѫ сѧ дроугъ къ дроугоу г҃лѭште.
что естъ слово се. ѣко властиѭ и силоѭ велитъ. нечистꙑимъ д҃хмъ и исходѧтъ ⁘ кⷰ҇ ⁘

ꙇ҅ исхождааше шюмъ о немъ въ въсѣко мѣсто и странꙑ.

въставъ же и съньмишта. въниде въ домъ симоновъ.
тъшта же симонѣ бѣ одръжима огнемь велиемь и молишѧ и о неи.

ꙇ ставъ надъ неѭ запрѣти огню. и остави ѭ.
абие же въставъши слоужааше имъ ⁘

заходѧштю же слънъцоу. въси елико имѣахѫ болѧщѧѩ҅ недѫгꙑ различънꙑ. привождаахѫ ѩ къ немоу.
онъ же на когожъдо ихъ рѫкѫ възлагаѩ исцѣлѣаше ѩ.

ꙇсхождаахѫ же и бѣси отъ мъногъ въпиѭште и г҃лѭште. ѣко
тꙑ еси х҃ъ с҃нъ б҃жии.
и запрѣштаѩ не даѣше имъ г҃лати. ѣко вѣдѣахѫ х҃а самого сѫшта.

бъвъшю же дьни. ꙇшедъ иде въ поусто мѣсто. ꙇ народи искаахѫ его.
и придѫ до него. ꙇ дръжаахѫ и да не би отъшелъ отъ нихъ.

онъ же рече къ нимъ. ѣко
и дроугꙑимъ градомъ подобаатъ ми благовѣстити ц҃ствие б҃жіе. ѣко на се посъланъ есмъ.

ꙇ бѣ проповѣдаѩ на съньмиштихъ галилѣисцѣхъ.

Luca 5

бꙑстъ же належѧштю емоу народоу. да бѫ слꙑшали слово б҃жие ⁘ кⷰ҇ ⁘ ꙇ тъ бѣ стоѩ и҃съ при езерѣ ꙉенисаретъсцѣ. ꙇ видѣвъ дъва корабица стоѩшта при езерѣ.

рꙑбꙑтвꙑ же ошедъше отъ неѭ плакаахѫ мрѣжѧ.

вълѣзъ же въ единъ отъ корабицю иже бѣ симоновъ. моли и отъ землѧ отъстѫпити мало. ꙇ сѣдъ оучааше ис кораблѣ народꙑ.

ѣко же прѣста г҃лѧ. рече къ симоноу
вьзѣди въ глѫбинѫ. ꙇ вьметѣте мрѣжѧ вашѧ въ ловитвѫ.

ꙇ отъвѣштавъ симонъ рече емоу.
наставьниче об ношть вьсѫ трождьше сѧ не ѩсомъ ничесоже.
по г҃лоу же твоемоу въвръжемъ мрѣжѫ.

ꙇ се сътворьше. обѧсѧ мъножъство рꙑбъ много.
протръзааше же сѧ мрѣжа ихъ.

ꙇ поманѫшѧ причѧстьникомъ иже бѣахѫ въ дроуѕѣмь кораби. да пришедъше помогѫтъ имъ. ꙇ придѫ и исплънишѧ оба кораблѣ. ѣко погрѫжати сѧ има.

видѣвъ же симонъ петръ. припаде къ колѣнома и҃свама г҃лѧ.
ꙇзиди отъ мене ѣко мѫжь грѣшенъ есмъ г҃и.

оужасъ бо одръжааше и. и вьсѧ сѫщѧѩ съ нимъ о ловитвѣ рꙑбъ ѩже ѩсѧ. такожде же и иѣкова и оана с҃на зеведеова. ѣже бѣсте наслѣдьника симонови.

ꙇ рече къ симоноу и҃съ.
не бои сѧ
отъ селѣ ч҃лкꙑ бѫдеши ловѧ.

ꙇ извезъше кораблѣ на соухо и оставьше вьсе вь слѣдъ его идѫ ⁘ кⷰ҇ ⁘

ꙇ бꙑстъ егда бꙑстъ въ единомъ отъ градъ. ꙇ се мѫжъ исплънь прокажениѣ.
ꙇ видѣвъ ꙇ҃са падъ ницъ моли сѧ емоу г҃лѧ.
г҃и аште хоштеши можеши мѧ очистити.

ꙇ простеръ рѫкѫ коснѫ и рекъ
хоштѫ
очисти сѧ.
ꙇ ѣбие проказа отиде отъ него.

ꙇ тъ запрѣти емоу. никомоуже не г҃лти.
нъ шедъ покажі сѧ иереови. ꙇ принеси о очиштении своемь. ѣкоже повелѣ моси во съвѣдѣтельство имъ ⁘

Прохождааше же паче слово о немь. ꙇ сънъмаахѫ сѧ народи мьноѕи. слъшати и цѣлити сѧ отъ него. отъ недѫгъ своихъ ⁘

Тъ же бѣ оходѧ въ поустꙑнѧ и молѧ сѧ.

ꙇ бꙑстъ вь единъ отъ дьнеи. и тъ бѣ оучѧ. ꙇ бѣахѫ сѣдѧште фарисѣи. ꙇ законооучителе ⁘. ꙇже бѣахѫ пришъли отъ вьсѣкоѩ вьси. галилеискꙑ и июдеискꙑ. ꙇ отъ и҃лма. ꙇ сила г҃нѣ бѣ цѣлити ѩ.

ꙇ се мѫжи на одрѣ носѧште ч҃лвка ꙇже бѣ ослабленъ. ꙇ искаахѫ вънести и и положити и прѣдъ нимъ.

ꙇ не обрѣтъше кѫдѫ вънести и народомъ. възлѣзъше на храмъ. сквозѣ скѫдель низъвѣсишѧ и. съ одромь...прдъ и҃са.

ꙇ видѣвъ вѣрѫ ихъ рече емоу .
ч҃лвче отъпоуштаѭтъ ти сѧ грѣси твои.

и начѧсѧ помꙑшлѣти кънижъници и фарисѣи г҃лште.
къто естъ сь иже г҃летъ власфимиѭ.
кто можетъ отъпоуштати грѣхꙑ тъкмо единъ б҃ъ.

разоумѣвъ же и҃съ помꙑшлениѣ ихъ. отъвѣштавъ рече къ нимъ.
что помꙑшлѣате въ с҃рдцхъ вашихъ.

что естъ оудо ?? бѣе решти. отъпоуштаѭтъ ти сѧ грѣси твои. ли решти въстани и ходи.

нъ да оувѣсте ѣко власть иматъ с҃нъ ч҃лвчскꙑ на земи отъпоуштати грѣхꙑ.
рече ослабленоумоу
тебѣ г҃лѭ
въстани. ꙇ вьзьми одръ твои и иди въ домъ твои.

ꙇ абие въставъ прѣдъ ними. вьземъ на немъже лежааше. ꙇде въ домъ свои славѧ б҃а.

ꙇ исплънишѧ сѧ страхомь г҃лѭште. ѣко
видѣхомъ дивъна дьнесь ⁘ кⷰ҇ ⁘

ꙇ по сихъ изиде и оузьрѣ мꙑтарѣ именемъ левьꙉиѭ. сѣдѧштъ на мъітьници.
ꙇ рече емоу
иди по мьнѣ.

ꙇ оставь вьсѣ вь слѣдъ его иде

и сътвори чрѣждение велие левьꙉии емоу. въ домоу своемь.
ꙇ бѣ народъ мъногъ мꙑтарь. ꙇ инѣхъ иже бѣахѫ съ нимь вьзлежѧште.

и ръпътаахѫ кънижъници ихъ и фарисѣи. къ оученикомъ его г҃лѭще.
по чъто съ мꙑтари и грѣшъникꙑ ѣсте и пьете.

ꙇ отъвѣштавъ и҃съ рече къ нимъ.
не трѣбоуѭтъ съдравии врача нъ болѧщеи.

не придъ призъватъ праведъникъ. нъ грѣшъникꙑ въ покаание ⁘ кⷰ҇ ⁘

они же рѣшѧ кь немоу
по чъто оученици иоанови постѧтъ сѧ чѧсто и молитвꙑ творѧтъ. такожде и фарисѣистии. а твои ѣдѧтъ и пиѭтъ.

онъ же рече къ нимъ.
еда можете с҃нꙑ брачънꙑѩ доньдеже женихъ естъ съ ними сътворити постити сѧ.

придѫтъ же дьние егда отъѩтъ бѫдетъ отъ нихъ женихъ.
тъгда постѧтъ сѧ въ тꙑ дъни.

г҃лааше же и притъчѫ къ нимъ. ѣко никътоже приставлениѣ ризꙑ новꙑ. не приставлѣатъ на ризѫ ветъхѫ.
аште ли же ни и новѫѭ раздеретъ. ꙇ ветъсѣи не приключитъ сѧ приставление еже отъ новааго ⁘

ꙇ никтоже не въливаатъ вина нова въ мѣхꙑ ветъхꙑ.
аще ли же ни просадитъ вино новое мѣхꙑ. ꙇ то пролѣетъ сѧ и мѣси погꙑбнѫтъ.

нъ вино ново въ мѣхꙑ новꙑ въливати. ꙇ обое съблюдетъ сѧ.

ꙇ никътоже пивъ ветъха абие хоштетъ новоуоумоу.
г҃лтъ бо
ветъхое лоуче естъ ⁘

Luca 6

Бꙑстъ же въ соботѫ въторопръвѫѭ. ꙇти емоу сквозѣ сѣаниѣ. ꙇ въстръзаахѫ оученици его класꙑ. ꙇ ѣдѣахѫ истираѭште рѫкама.

едини же отъ фарисѣи рѣшѧ имъ.
что творите егоже не достоитъ творити въ соботѫ.

ꙇ отъвѣштавъ и҃съ рече къ нимъ.
ни ли сего есте чъли еже сътвори д҃вдъ. егда възалка сѧ самъ. и иже съ нимъ бѣахѫ. како вьниде въ домъ б҃жіи. ꙇ хлѣбꙑ прѣдъложениѣ приѩ и ѣстъ. и дастъ и сѫштиимъ съ нимь. ꙇ҅хъже не достоѣаше ѣсти. тъкмо иерѣомъ единѣмъ.

ꙇ г҃лааше имъ ѣко г҃ъ естъ с҃нъ ч҃кꙑ соботѣ ⁘

Бꙑстъ же и въ дроугѫѭ соботѫ. вънити емоу въ съньмиште и оучити.
ꙇ бѣ ч҃лвѣкъ тоу и рѫка деснаа емоу бѣ соуха.

ꙇ назьрѣахѫ и кънижъници и фарисѣи аште въ соботѫ исцѣлитꙑ и. да обрѧштѫтъ рѣчъ на нь.

онъ же вѣдѣаше помꙑшлениѣ ихъ.
ꙇ рече члвѣкови имѫштѫмоу соухѫ рѫкѫ.
въстани и стани по срѣдѣ
онъ же въста.

рече же и҃съ къ нимъ.
въпрошѫ вꙑ
что достоитъ въ соботꙑ добро ли творити или зъло творити. д҃шѫ съпасти ли погоубити.

ꙇ възьрѣвъ на вьсѧ ѩ рече емоу.
простьри рѫкѫ твоѭ
онъ же простьрѣтъ.
и оутвръди сѧ рѫка его ѣко и дроугаѣ ⁘ кⷰ҇ ⁘

они же исплънишѧ сѧ безоумьѣ. ꙇ г҃лхѫ дроугъ къ дроугоу. что бишѧ сътворили и҃сви ⁘

Бꙑстъ же во дьни тꙑ. ꙇзиде въ горѫ молити сѧ и бѣ об ношть въ молитвѣ б҃зии.

ꙇ егда бꙑстъ день пригласи оученикꙑ своѩ. ꙇ избъравъ отъ нихъ дъва на десѧте. ѩже и апостолꙑ нарече. симона егоже именова петра. ꙇ аньдрѣѭ братра его. ꙇ иѣкова и иоана. фⷧ҇ипа и вартоломѣа. матьтѣа и томѫ. иѣкова альфеова. ꙇ симона нарицаемааго зилота. ꙇюдѫ иѣковлѣ. ꙇ июдѫ искариотъскааго. ꙇже бꙑстъ и прѣдатель.

Ꙇ съшедъ съ ними ста на мѣстѣ равьнѣ. и народъ оученикъ его. ꙇ мъножьство мъного людии. отъ вьсеѩ июдеѩ и отъ и҃ерлма. ꙇ помориѣ тоурьска и сидоньска. ꙇже придѫ послоушатъ его. ꙇ исцѣлитъ сѧ отъ недѫгъ. и страждѫштеи отъ д҃хъ нечистъ. ꙇсцѣлѣахѫ сѧ.

ꙇ вьсь народь искааше прикасати сѧ емь. ѣко сила ꙇз него исхождааше и цѣлѣаше вьсѧ.

ꙇ тъ възведъ очи свои на оученикꙑ своѩ г҃лааше.

блажении ништии ѣко ваше естъ ц҃ствие б҃жие.
блажении алчѫштеи нꙑнѣ ѣко насꙑтите сѧ.
блажении плачѫштеи нꙑнѣ ѣко вьсмѣѭтъ сѧ.

блажени бѫдете егда вьзненавидѧтъ вꙑ ч҃лвци. ꙇ егда разлѫчѧтъ вꙑ и поносѧтъ. ꙇ пронесѫтъ имѧ ваше ѣко зъло. с҃на ч҃лвчскааго ради.

въздрадоуите сѧ въ тъ день и възиграите.
се бо мъзда ваша мънога на н҃ебсе.
по сихъ бо творѣахѫ п҃ркмъ о҃тци ихъ. ⁘

обаче горе вамъ богатꙑимъ. ѣко вьсприѩсте оутѣхѫ вашѫ.

горе вамъ насꙑштении ѣко възалчете сѧ.
горе вамъ смѣѭштеи сѧ нꙑнѣ ѣко въздрꙑдаате и въсплачете сѧ ⁘

Горе егда рекѫтъ добрѣ о васъ вьси ч҃лвци.
по семоу бо творѣахѫ лъжиимъ п҃ркмъ о҃тци ихъ.

Нъ вамъ г҃лѭ слꙑшѧштиимъ.
любите врагꙑ вашѧ.
добро творите ненавидѧштиимъ васъ.

Благословите клънѫщѧѩ вꙑ.
молите сѧ за творѧштѧѩ вамъ обидѫ.

биѭштюмоу тѧ въ ланитѫ. подаи дроугоуѭ. ꙇ отемлѭштюмоу тебѣ ризѫ. ꙇ срачицѧ не възбрани.

въсѣкомоу же просѧштоумоу оу тебе даи. ꙇ отъ отемлѭштааго твоѣ не истѧѕаи. ⁘ зⷱ҇ ⁘

Ꙇ ѣкоже хоштете да творѧтъ вамъ ч҃лци. и вꙑ творите имъ такожде.

ꙇ ѣште...любите любѧщѧѩ вꙑ каѣ вамъ хвала естъ.
ꙇбо и грѣшъници любѧштѧѩ ихъ любѧтъ.

ꙇ аште благотворите благотворѧщиимъ васъ. каѣ вамъ хвала естъ.
ибо и грѣшъници тожде творѧтъ.

ꙇ аште въ заимъ даате отъ нихъже чаате въсприѩти. каѣ вамъ хвала естъ.
ꙇбо и грѣшъници грѣшъникомъ въ заимъ даѭтъ. да вьсприимѫтъ равъно.

обаче любите врагꙑ вашѧ и благотворите. ꙇ въ заимъ даите ничесоже не чаѭще.
и бѫдетъ мъзда ваша мънога. ꙇ бѫдете с҃нове вꙑшънѣего. ѣко тъ благъ естъ на невъзблагодатънꙑѩ и зълꙑѩ.

бѫдѣте оубо милостиви. ѣкоже и отецъ вашъ м҃илосрдъ естъ ⁘ кⷰ҇ ⁘

ꙇ не сѫдите да не сѫдѧтъ вамъ.
не осѫждаите да не осѫдѧтъ васъ.
отъпоуштаите и отъпоустѧтъ вꙑ.

даите и дастъ сѧ вамъ.
мѣрѫ добро натъканѫ и потрѫсънѫ и прѣлиѣѭштѫ сѧ. дадѧтъ на лоно ваше.
тоѭ бо мѣроѭ еѭже мѣрите вьзмѣритъ сѧ вамъ.

Рече же притъчѫ имъ.
еда можетъ слѣпецъ слѣпъца водити.
не оба ли вь ѣмѫ въпадете сѧ.

нѣстъ оученикъ надъ оучителемъ своимъ.
съвръшенъ же въсѣкъ бѫдетъ. ѣкоже оучитель его.

что же видиши сѫчецъ иже естъ въ очесе братра твоего. а бръвъна еже естъ въ очесе твоемь не чюеши.

ли како можеши решти братроу твоемоу. братре остави да изъмѫ сѫчецъ иже естъ въ оцѣ твоемь. самъ бръвъна въ оцѣ твоемь не видѧ.
лицемѣре. изъми пръвѣе бръвъно из очесе твоего. ꙇ тъгда прозьририши изѧти сѫчецъ иже естъ въ очесе братра твоего.

нѣстъ бо дрѣво добро творѧ плода зъла. Ни дрѣво зъло творѧ плода добра.

вьсѣко бо дрѣво отъ плода своего познаатъ сѧ.
не отъ тръниѣ бо чешѫтъ смокъви. ни отъ кѫпинꙑ грозда обемлѭтъ ⁘

Благꙑ ч҃лкъ отъ б҃лгаго съкровишта с҃рдца своего износитъ благое. ꙇ зълꙑ ч҃лкъ отъ зълааго съкровища с҃рдца своего износитъ зълое.
отъ избітъка бо с҃рдца г҃лтъ оуста его.

что же мѧ зовете г҃и г҃и а не творите ѣже г҃лѭ.

въсѣкъ грѧдꙑ къ мьнѣ и слꙑшѧи словеса моѣ и творѧ ѣ. съкажѫ азъ комоу естъ подобенъ.

Подобенъ естъ ч҃лвкоу зиждѫштю храминѫ. ꙇже ископа и оуглѫби. ꙇ положи основание на камене.
наводию же бꙑвъшоу. припаде рѣка храминѣ тои. ꙇ не може двигнѫти еѩ.
основана бо бѣ на камене.

а слꙑшавꙑ и не сътворь. подобенъ естъ ч҃лвкоу. съзъдавъшоу храминѫ на земи без основаниѣ. еиже прирази сѧ рѣка.
и абие разори сѧ.
ꙇ бꙑстъ раздроушение храминꙑ тоѩ велие.

Luca 7

егда съконьча вьсѧ г҃лꙑ сиѩ. въ слоухꙑ людемь. въниде въ каперънаоумъ ⁘ ⁘ зⷱ҇ ⁘

Сътъникоу же етероу рабъ болѧ зълѣ оумирааше. ꙇже бѣ емоу чъстенъ.

слꙑшавъ же о и҃сѣ. посъла къ немоу старъцѧ июдеискꙑ. молѧ и да пришедъ с҃пстъ раба его.

они же пришедъше къ и҃сви. молѣахѫ и тъштъно г҃лѭште ѣко
достоинъ естъ. еже аште даси емоу.

любитъ бо ѩ҃зкъ нашъ. ꙇ съньмиште тъ съзъда намъ.

и҃съ же идѣаше съ ними.
еште же емоу недалече сѫщоу отъ домоу. посъла къ немоу дроугꙑ сътьникъ г҃лѧ емоу.
г҃и не движи сѧ.
нѣсмъ бо достоинъ да подъ кровъ мои вънидеши.

тѣмь же ни себе достоина сътворихъ прити къ тебѣ.
нъ ръци словомъ и исцѣлѣетъ отрокъ мои.

ꙇбо азъ ч҃лвкъ есмъ подъ властелꙑ оучиненъ. ꙇмѣѩ подъ собоѭ воѩ.
ꙇ г҃лѭ семоу иди и идетъ.
ꙇ дроугоумоу приди и придетъ.
ꙇ рабоу моемоу сътвори се и сътворитъ.

слъшавъ же се и҃съ чюди сѧ емоу. ꙇ обраштъ сѧ послѣдоуѭштоумоу народоу рече.
г҃лѭ вамъ
ни вꙑ и҃зли толикоѩ вѣрꙑ не обрѣтъ.

ꙇ възвраштъше сѧ въ домъ посълании. обрѣтѫ болѧштааго раба исцѣлѣвъша. ⁘ кⷰ҇ ⁘

ꙇ бꙑстъ въ прочии. ꙇдѣаше и҃съ въ градъ нарицаемꙑи наинъ. ꙇ съ нимь идѣахѫ оученици его. ꙇ народъ мъногъ.

ѣко же приближи сѧ къ вратомъ града. ꙇ се изношаахѫ оумерошъ с҃нъ иночѧдъ матери своеи. ꙇ та бѣ въдова. ꙇ народъ отъ града мъногъ бѣ съ неѭ.

ꙇ видѣвъ ѭ г҃ъ м҃илосрдова ѭ҄.
ꙇ рече еи
не плачи сѧ.

ꙇ пристѫпь коснѫ въ одръ.
носѧштеи же сташѧ.
ꙇ рече
юноше тебѣ г҃лѭ
въстани.

ꙇ сѣде мрътвꙑ и начѧтъ г҃лати. ꙇ дастꙑ и матери его.

Приѩтъ же страхъ вьсѧ. ꙇ славлѣахѫ б҃а г҃лѫште. ѣко пⷬ҇къ великъ въста въ насъ. ꙇ ѣко посѣти г҃ь б҃ъ людеи своихъ ⁘ кⷰ҇ ⁘

ꙇ изиде слово се по вьсеи июдеи о немь. ꙇ по вьсеи странѣ.

ꙇ҅ вьзвѣстишѧ иоаноу оученици его о вьсѣхъ сихъ.

ꙇ призъвавъ дъва етера отъ оученикъ своихъ иоанъ. посъла къ и҃сви г҃лѧ.
тꙑ ли еси грѧдꙑи: ли иного чаемъ.

пришьдъша же къ немоу мѫжа рѣсте.
ꙇоанъ кръститель посъла нꙑ къ тебѣ г҃лѧ.
тꙑ ли еси грѧдꙑи ли иного чаемъ.

въ тъ часъ исцѣли мъногꙑ отъ недѫгъ. ꙇ ранъ и д҃хъ зълъ. ꙇ мъногомъ слѣпомъ дарова прозьрѣние.

ꙇ отъвѣштавъ ꙇ҃съ рече има.
шъдъша възвѣстита иоанови. ѣже видѣста и слꙑшаста. ѣко слѣпии прозираѭтъ. хромии ходѧтъ. прокажении очиштаѭтъ сѧ. глоусии слꙑшѧтъ мрътвии въстаѭтъ. ништии благовѣстоуѭтъ.

ꙇ блаженъ естъ иже аште не съблазнитъ сѧ о мьнѣ.

ошедъшема же вѣстьникома иоанновома ⁘ Начѧтъ г҃лти къ народомъ о иоанѣ.
чесо изидете въ поустꙑнѭ видѣтъ.
трьсти ли вѣтромъ движемꙑ.

нъ чесо изидете видѣтъ.
ч҃лка ли мѧкъками ризами одѣна.
се иже въ одежди славьнѣ ꙇ пишти сѫште. вь ц҃срхъ сѫтъ.

нъ чесо изидете видѣтъ.
п҃рк ли
еи г҃лѭ вамъ
и лише п҃рка.

сь естъ о немьже писано естъ.
се азъ посꙑлаѭ а҃нꙉлъ мои прѣдъ лицемъ твоимь. ꙇже оуготоваатъ пѫть твои прѣдъ тобоѭ.

г҃лѭ же вамъ.
болии рожденꙑхъ женами п҃ркъ. ꙇоана кръстителѣ никтоже нѣстъ.
мьниꙇ҅ же въ ц҃срстви божии болии его естъ ⁘

Ꙇ҅ вьси людье слꙑшавъше и мꙑтаре оправъдишѧ б҃а кръштъше сѧ. кръштениемь иоановомъ.

фарисѣи же и законьници. съвѣтъ б҃жии отъвръгѫ вь себѣ. не крьщьше сѧ отъ него.

Комоу оубо оуподоблѭ ч҃лкꙑ рода сего. ꙇ комоу сѫтъ подобьни.

Подобьни сѫтъ отрочиштемъ сѣдѧштемь на тръжиштихъ. ꙇ приглашаѭштемъ дроугъ дроуга. ꙇ глаголѭштемъ.
пискахомъ вамъ и не плѧсасте.
рꙑдахомъ вамъ и не плакасте сѧ.

Приде бо иоанъ кръститель. ни хлѣба ѣдꙑ ни вина пиѩ.
и г҃лте
бѣсъ иматъ. ⁘

Приде с҃нъ ч҃лвчскꙑ. ѣдꙑ и пиѩ и г҃лте.
се ч҃лвкъ ѣдъца и винопиица. дроугъ мъитаремъ и грѣшъникомъ.

ꙇ оправьди сѧ прѣмѫдрость отъ чѧдъ своихъ. ⁘

Молѣаше же и единъ отъ фарисѣи да би ѣлъ съ нимъ.
ꙇ въшедъ въ домь фарисѣовъ вьзлеже.

ꙇ се жена въ градѣ ѣже бѣ грѣшъница. ꙇ оувѣдѣвъши ѣко вьзлежитъ. въ храминѣ фарисѣовѣ. принесъши алавастръ мѵроу. ꙇ ставъши зади при ногоу его. плачѫшти сѧ начѧтъ мочити ноѕѣ его слъзами. и власꙑ главꙑ своеѩ отирааше. ꙇ облобꙑзааше ноѕѣ его и мазааше мѵромь.

видѣвъ же фарисѣи възъвавꙑ его рече вь себѣ г҃лѧ.
съ аште би бꙑлъ п҃ркъ. вѣдѣлъ би оубо кто и какова жена прикасаатъ сѧ емь. ѣко грѣшъница естъ.

отъвѣщавъ же и҃съ рече къ немоу.
симоне имамъ ти нѣчъто решти.
онъ же отъвѣштавъ рече
оучителю рьци.

дъва длъжьника бѣсте заимодавъцоу етероу.
единъ бѣ длъженъ пѧтиѭ сотъ динарь. а дроугꙑ пѧтьѭ десѧтъ.

не имѫщема же има въздати обѣма има отъда.
которꙑ оубо ею паче възлюбитꙑ и.

отъвѣштавъ же симонъ рече.
непьштюѭ ѣко емоуже вѧште отъда.
онъ же рече емоу.
правѣ сѫдилъ еси.

ꙇ обраштъ сѧ къ женѣ рече симоноу.
видиши ли сиѭ женѫ.
вънидъ въ домъ твои.
водꙑ на ноѕѣ мои не дастъ.
си же слъзами омочи нозѣ мои. ꙇ власꙑ своимі отьре.

лобъзаньѣ мьнѣ не дастъ.
си же отънели вьнидъ. не прѣста облобꙑзаѭшти ногоу моею.

олѣемь главꙑ моеѩ не помаза.
си же нозѣ мои мироѭ помаза. егоже ради г҃лѭ ти.

отъпоуштаѭтъ сѧ еи грѣси мьнози. ѣко вьзлюби мъного.
а емоуже мьне отъда сѧ. мьньшьми любитъ.

Рече же еи
отъпоуштаѭтъ ти сѧ грѣси.

и начѧсѧ възлежѧщеи съ нимь г҃лати вь себѣ.
кто сь естъ иже и грѣхꙑ отъпоуштаатъ.

рече же къ женѣ.
вѣра твоѣ спасе тѧ
иди въ миръ ⁘ кⷰ҇ ⁘

Luca 8

бꙑстъ же по томъ и тъ прохождааше. скозѣ градꙑ и вьси. проповѣдаѩ и благовѣстоуѩ ц҃срствие б҃жие. ꙇ оба на десѧте съ нимь. ꙇ женꙑ едінꙑ ѩже бѣахѫ исцѣленꙑ. отъ д҃хъ зьль и болѣзнии. мариѣ нарицаемаѣ магдалини. ꙇз неѩже изиде седмь бѣсъ. ꙇ иоанна жена хоузанѣ приставъника иродова. и соусана и инꙑ мъногꙑ. ѩже слоужаахѫ емоу. отъ имѣнии своихъ.

Разоумѣѭштю же народоу мъногоу. ꙇ грѧдѫщемъ отъ вьсѣхъ градъ кь немоу ⁘ Рече г҃ъ притъчѫ сиѭ҄ къ нимъ.

ꙇзиде сѣѩи сѣатъ сѣмене своего.
ꙇ егда сѣаше ово паде при пѫти и попърано бꙑстъ. ꙇ птицѧ н҃ебскꙑѩ позобашѧ е.

а дроугое паде на камене и прозѧбъ оусъше. зане не имѣаше влагꙑ.

а дроугое паде по срѣдѣ тръниѣ. ꙇ въздрасте тръние и подави е.

а дроугое паде на земи добрѣ. ꙇ прозѧбъ сътвори плодъ сътократицеѭ.
се г҃лѩ в҃ъзгласи.
имѣѩи оуши слꙑшати да слꙑшитъ.

въпрашаахѫ же и оученици его г҃лѭште.
что естъ притъча си.

онъ же рече.
вамъ естъ дано вѣдѣти таинꙑ ц҃ⷭ҇рствиѣ б҃жиѣ. а прочиимъ въ притъчахъ. да видѧште не видѧтъ. и слꙑшѧште не разоумѣѭтъ.

естъ же притъча си.
Сѣмѧ естъ слово б҃жие.

а иже при пѫти сѫтъ слꙑшѧштеи.
по томь же придетъ диѣволъ. ꙇ възъметъ слово отъ с҃рдца ихъ. да не вѣрꙑ емъше с҃псни бѫдѫтъ.

а иже на камении. іже егда оуслꙑшѧтъ съ радостиѭ приемлѭтъ слово. ꙇ сии корене не имѫтъ. ꙇже въ врѣмѧ вѣрѫ емлѭтъ. ꙇ въ врѣмѧ напасти остѫпаѭтъ.

а падъшеи въ трънии сии сѫтъ слꙑшавъшеи. ꙇ отъ бгаатьствиѣ и сластьми житеискꙑими ходѧще подавлѣѭтъ сѧ. ꙇ не до връха плода творѧтъ.

а еже на добрѣ земи сии сѫть. ꙇже добромь сръдьцемъ и благомь. слꙑшавъше слово дръжѧтъ. ꙇ плодъ творѧтъ въ тръпѣнии. ⁘ ⁘

Никтоже оубоу свѣтильника въжегъ. покрꙑваатъ его съсѫдомь. ли подъ одръ подълагаатъ. нъ на свѣштъникъ възлагаатъ. да въходѧштеи видѧтъ свѣтъ.

нѣстъ бо таино еже не авитъ сѧ. ни оутаено еже не бѫдетъ познано. ꙇ въ ѣвление придетъ ⁘

Блюдѣте сѧ оубо како слꙑшите.
ꙇже бо иматъ дастъ сѧ емоу. а иже не иматъ. и еже мьнитъ сѧ имѣѩ отъиметъ сѧ отъ него ⁘

Придѫ же къ немоу мати и братриѣ его. ꙇ не можѣахѫ бесѣдовати къ немоу народомь.

ꙇ вьзвѣстишѧ емоу г҃лѫште. ѣко
мати твоѣ и братрьѣ твоѣ вьнѣ стоѩтъ. видѣти тѧ хотѧште.

онъ же отъвѣщавъ рече къ нимъ.
мати моѣ и братрьѣ моѣ сии сѫтъ. слꙑшѧщеи слово б҃жие и творѧште е ⁘ кⷰ҇ ⁘

Бꙑстъ же въ единъ отъ дънеи. ꙇ тъ вълѣзе въ корабъ. ꙇ оученици его.
ꙇ рече къ нимъ
прѣѣдѣмъ на онъ полъ езера.

ꙇ въѣдѫ
ѣдѫштемъ же имъ. оусъпе.
ꙇ съниде бѫрѣ вѣтръна въ езеро. ꙇ исконьчаваахѫ сѧ и вълаахѫ сѧ.

пристѫпьше же възбоудишѧ и г҃лѭште.???
наставъниче погꙑблемь.
онъ же въставъ запрѣти вѣтроу. ꙇ влънению водъноумоу
и оулеже.
ꙇ бꙑстъ тишина.

ꙇ рече къ нимъ.
къде естъ вѣра ваша.
оубоѣвъше же сѧ. чюдишѧ сѧ г҃лѭште къ себѣ.
къто оубо съ естъ. ѣко и вѣтромь велитъ и водѣ. ꙇ послоушаѭтъ его.

ꙇ прѣѣдѫ на земл҄ѭ гадаринъскѫ. ѣже естъ об онъ полъ галилѣѩ

ꙇшедъшю же емоу на землѭ. сърѣте и мѫжъ единъ отъ града. ꙇже имѣ бѣсꙑ отъ лѣтъ мъногъ. ꙇ вь ризѫ не облачааше сѧ. ꙇ въ храмѣ не живѣаше. нъ въ гробѣхъ.

оузьрѣвъ же и҃са и възъпивъ. припаде къ немоу.
ꙇ гласомь велиемь рече.
что естъ мънѣ и тебѣ и҃се. с҃не б҃а вꙑшънѣаго.
молѭ ти сѧ
не мѫчи мене.

прѣштааше бо доухови нечистоуоумоу ꙇзити отъ ч҃лка.
отъ мъногъ бо лѣтъ въсхꙑштааше и. ꙇ вѧзаахѫ и ѫжи желѣзнꙑ. ꙇ пѫтꙑ стрѣгѫштеи. ꙇ растръѕавъ ѫзꙑ. гонимъ бꙑвааше бѣсомъ сквозѣ поустꙑнѭ.

въпроси же и и҃съ г҃лѧ
что ти имѧ естъ.
онъ же рече леꙉеонъ. ѣко бѣси мъноѕи вънидѫ во нь.

ꙇ молѣахѫ и да не повелитъ имъ въ бездънѫ ити

бѣ же тоу стадо свинии мъного пасомо въ горѣ.
ꙇ молишѧ и да повелитъ имъ въ тъи вънити.
ꙇ повелѣ имъ.

ꙇшедъше же бѣси отъ ч҃лвка. вънидѫ въ свиниѩ. ꙇ оустръми сѧ стадо по брѣгоу въ езⷬ҇о и истопе.

видѣвъше же пасѫштеи бꙑвъшее бѣжашѧ и възвѣстишѧ въ градѣ и въ селѣхъ.

ꙇзидѫ же видѣтъ бꙑвъшааго. ꙇ придѫ къ и҃сви. ꙇ обрѣтѫ сѣдѧшта ч҃ка. ꙇз негоже бѣси изидѫ. облъчена и съмꙑслѧшта при ногоу и҃своу. ꙇ оубоѣшѧ сѧ.

възвѣстишѧ же имъ и видѣвъшеи како съпасе сѧ бѣсъновавꙑ.

ꙇ молишѧ и вьсъ народъ области гадаринъскꙑѩ. отити отъ нихъ. ѣко страхомь велиемь одръжими бѣахѫ.
онъ же вълѣзъ въ корабъ възврати сѧ.

Молѣаше же сѧ емоу мѫжъ. ꙇз негоже изидѫ бѣси. да би съ нимь бꙑлъ.
ꙇ҃съ же отъпоусти и г҃лѧ.

възврати сѧ въ домъ твои. и повѣдаи елико ти сътвори б҃ъ.
ꙇ иде по вьсемоу градоу. проповѣдаѩ елико сътвори емоу и҃съ ⁘ кⷰ҇ ⁘

бꙑстъ же егда възврати сѧ и҃съ приѩтꙑ и народъ.
бѣахѫ бо вьси чаѭште его ⁘

Ꙇ се приде мѫжь къ и҃соу. емоуже бѣ имѧ иаиръ. ꙇ тъ кънѧзъ съньмиштю бѣ.
ꙇ падъ при ногоу и҃своу. молѣаше и вънити въ домъ свои. ѣко дъшти иночѧда бѣ емоу. ѣко дъвою на десѧте лѣтоу.

и та оумирааше.
егда идѣаше народи оугнѣтаахѫ и.

ꙇ жена сѫшти въ точении кръве. отъ дъвоѭ на десѧте лѣтоу. ѣже балиѣмъ издаѣвъши вьсе имѣние. ни отъ единого же не може исцѣлѣти. пристѫпьши съ слѣда коснѫ сѧ вьскрилии ризꙑ его. ꙇ абие ста токъ кръве еѩ.

ꙇ рече и҃съ.
къто естъ коснѫвꙑ сѧ мьнѣ.
отъметаѭштемъ же сѧ въсѣмъ. рече петръ и иже съ нимь бѣахѫ.
наставъниче народи оутѣштаѭтъ тѧ и гнетѫтъ. ꙇ г҃леши
къто естъ коснѫвꙑ сѧ мьнѣ.

ꙇ҃съ же рече
прикоснѫ сѧ мьнѣ нѣкъто.
азъ бо чюхъ силѫ ишедъшю из мене.

видѣвъши же жена ѣко не оутаи сѧ. трепещѫщи пр҅иде. ꙇ падъши прѣдъ нимъ. за нѭже винѫ прикоснѫ сѧ емъ. повѣдѣ емоу прѣдъ вьсѣми людьми. ꙇ ѣко исцѣлѣ абие.

онъ же рече еи
дръзаи
дъшти вѣра твоѣ спасе тѧ
иди въ миръ.

еще емоу г҃лѭштоу. приде единъ отъ архисѵнагога г҃лѧ емоу. ѣко
оумърѣтъ дъшти твоѣ
не движи оучителѣ.

ꙇ҃съ же слꙑшавъ отъвѣшта емоу г҃лѧ.
не бои сѧ
тъкмо вѣроуи и с҃псна бѫдетъ.

пришедъ же въ домъ не да никомоуже вьнити токмо петрови. и иоаноу и иѣковоу. ꙇ о҃тцю отроковицѧ и матери.

рꙑдаахѫ же вьси.
и плакаахѫ сѧ еѩ.
онъ же рече
не плачите сѧ еѩ.
нѣстъ оумръла нъ съпитъ.

ꙇ рѫгаахѫ сѧ емоу вѣдѫште ѣко оумьрѣтъ.

онъ же изгънавъ вьсѧ вонъ. ꙇ емъ ѭ за рѫкѫ възгласи г҃лѧ.
отроковице въстани.

и възврати сѧ д҃хъ еѩ. ꙇ въскръсе абие. ꙇ повелѣ дати еи ѣсти.

ꙇ оужасете сѧ родителѣ еѩ.
онъ же запрѣти има не повѣдѣти никомоуже бꙑвъшаго ⁘ кⷰ҇ ⁘

Luca 9

Съзъвавъ же и҃съ оба на десѧте. дастъ имъ силѫ и власть на вьсѣхъ бѣсѣхъ. ꙇ недѫгꙑ цѣлити. ꙇ посъла ѩ. проповѣдѣти ц҃срствие б҃жие. ꙇ цѣлити болѧщѧѩ. ꙇ рече къ нимъ.

ничъсоже не вьземлѣте на пѫть. ни жъзла ні пирꙑ. ни хлѣба ни съребра.
ни дъвою ризоу имѣти.

ꙇ въ ньже домъ вънидете тоу прѣбꙑваите. ꙇ отъ тоудоу исходите.

ꙇ елико не приемлѭтъ васъ. ꙇсходѧште отъ града того. ꙇ прахъ отъ ногъ вашихъ отътрѧсѣте. вь съвѣдѣние на нѧ.

ꙇсходѧште же прохождаахѫ сквозѣ вьси. благовѣстоуѭште. ꙇ цѣлѧште въсѫдѫ ⁘ кⷰ҇

Слꙑша же иродъ четврътовластецъ. бꙑваѭштаа отъ него вьсѣ. ꙇ не домꙑшлѣаше сѧ зане г҃лаглъ бѣ отъ етеръ. ѣко иоанъ въста отъ мрътвꙑхъ. отъ инѣхъ же ѣко илиѣ ѣви сѧ. отъ дроугꙑхъ же ѣко п҃ркъ нѣкꙑ отъ древьнихъ въскръсе.

ꙇ рече иродъ
ꙇоана азъ оусѣкнѫхъ.
кто же естъ съ о немъже азъ слꙑшѫ таковаа.
ꙇ҅ и҅скааше видѣти и.

ꙇ҅ възвращьше сѧ а҃пли повѣдашѧ емоу елико сътворишѧ.
ꙇ поемъ ѩ отиде единъ на мѣсто поусто. града нарицаемааго видъсаида.

народи же разоумѣвъше по немь идѫ. ꙇ приимъ ѩ г҃лааше имъ о ц҃ѣсарествии б҃жии. ꙇ трѣбоуѭштѧѩ ицѣлениѣ цѣлѣаше ⁘

Дьнь же начѧтъ прѣкланѣти сѧ.
пристѫпьша же оба на десѧте рѣсте емоу.
отъпоусти народꙑ. да шедъше въ окръстьнѧѩ вьси и села витаѭтъ. ꙇ обрѧштѫтъ брашъно. ѣко съде на поустѣ мѣстѣ есмъ.

рече же къ нимъ.
дадите имъ вꙑ ѣсти.
они же рѣшѧ
не имамъ съде вѧште пѧти хлѣбъ. ꙇ рꙑбоу дъвоѭ. аще оубо не мꙑ шьдъше во вьсѧ люди сиѩ҅. коупимъ брашъна.

бѣаше бо мѫжь ѣко пѧть тꙑсѭшть. ⁘
Рече же къ оученикомъ своимъ
посадите ѩ на сподꙑ по пѧти десѧтъ.

ꙇ сътворишѧ тако. ꙇ посадишѧ вьсѧ.

приемъ же пѧть хлѣбъ и обѣ рꙑбѣ. вьзьрѣвъ на небо благослови ѩ. и съломи и даѣаше оученикомъ прѣдъложити народоу.

ꙇ ѣсѧ и насꙑтишѧ сѧ вьси. ꙇ възѧшѧ избꙑвъшее имъ кошъ б҃ꙇ҃ ⁘

Ꙇ бꙑстъ егда молѣаше сѧ единъ. съ нимь бѣахѫ оученици его. ꙇ въпроси ѩ г҃лѧ.
кого мѧ непьштюѭтъ народи бꙑти.

они же отъвѣштавъше рѣшѧ.
ꙇоана к҃рстителѣ и ини же илиѭ. ови же ѣко п҃ркъ единъ древьниихъ воскръсе.

Рече же имъ
вꙑ же кого мѧ г҃лете бꙑти.
отъвѣштавъ же петръ рече
х҃а б҃жиѣ.

онъ же запрѣштъ имъ. повелѣ никомоуже не г҃лати сего рекъ. ѣко подабаатъ с҃ноу ч҃лскоуоумоу мьного пострадати. ꙇ искоушеноу бꙑти отъ старецъ. ꙇ архиереи и кънижъникъ. ꙇ оубьеноу бꙑти и третии день въстати.

г҃лааше же къ вьсѣмъ.
аште кто хоштетъ по мьнѣ ити. да отъвръжетъ сѧ себе. ꙇ да възьметъ к҃рстъ свои по вьсѧ дьни и ходитъ по мьнѣ.

ꙇже бо аште хоштетъ д҃шѫ своѭ съпасти погоубитъ ѭ.
ꙇ иже аште погоубитъ д҃шѫ своѭ мене ради с҃пстъ ѭ.

каѣ бо полъѕа естъ ч҃лкоу аште приобрѧщетъ весь миръ. а себе погоубитъ. ли отъштетитъ.

ꙇже бо аште постꙑдитъ сѧ мене и моихъ словесъ. сего с҃нъ ч҃лскꙑ постꙑдитъ сѧ. егда придетъ въ славѣ своеи и отъчи. Ꙇ с҃тꙑихъ а҃нꙉлъ.

г҃лѭ же вамъ въ істинѫ
сѫтъ едини отъ стоѩштиихъ съде иже не имѫтъ въкоусити съмръти. доньдеже оузърѧтъ ц҃срствие б҃жие.

Бꙑстъ же по словесехъ сихъ ѣко дьнии осмь. ꙇ поемъ петра и иоана и иѣкова. вьзиде на горѫ помолитъ сѧ.

ꙇ бꙑстъ егда молѣаше сѧ видѣние лица его ино. Ꙇ одѣние его блисцаѩ сѧ.

и се мѫжа дъва съ нимь г҃лѭща. ѣже бѣсте мосии ꙇ илиѣ. ѣже ѣвльша сѧ въ славѣ г҃лаашете исходъ его. ꙇже хотѣаше съконьчати въ и҃лмѣ:

Петръ же и сѫштаа съ нимь бѣахѫ отѧгъчени съномь.
оубоуждъше же сѧ видѣшѧ славѫ его. ꙇ оба мѫжа стоѩща съ нимъ.

ꙇ҅ бꙑстъ егда разлѫчаашете сѧ отъ него. рече петръ къ и҃сви. наставьниче добро естъ намъ съде бꙑти. Ꙇ сътворимъ скиниѩ҅ три. единѫ тебѣ и единѫ мосеови. ꙇ единѫ илии. не вѣдꙑ еже г҃лааше.

се же емоу г҃лѫштю бꙑстъ облакъ. ꙇ осѣни ѩ
и оубоѣшѧ же сѧ. въшедъшема има онѣма въ облакъ.

ꙇ г҃лсъ бꙑстъ из облака г҃лѧ.
сь естъ с҃нъ мои възлюбленꙑи.
того слоушаите.

ꙇ егда бꙑстъ гласъ. обрѣте сѧ и҃съ единъ. ꙇ ти оумлъчашѧ.
ꙇ никомоуже не вьзвѣстишѧ въ тꙑ дьни. ничесоже о тѣхъ еже видѣшѧ ⁘ кⷰ҇ ⁘

Бꙑстъ же въ прочии день. съшедъшемъ имъ съ горꙑ. сърѣте и народъ мъногъ.

ꙇ се мѫжъ ꙇз народа възъпи г҃лѧ.
оучителю молѭ ти сѧ
призъри на с҃нъ мои҅. ѣко иночѧдъ ми естъ.

ꙇ се д҃хъ емлетꙑ- и. ꙇ вънезаапѫ въпиетъ и прѫжаатъ сѧ съ пѣнами. ꙇ едъва оходитъ отъ него съкроушаѩ и.

ꙇ молихъ сѧ оученикомь твоимь да ижденѫтъ і. ꙇ не възмогѫ.

отъвѣштавъ же и҃съ рече ⁘
Ѡ роде невѣрьнь и҅ развраштенъ до колѣ бѫдѫ въ васъ и тръплѭ вꙑ.
приведи ми снъ твои сѣмо.

еште же грѧдѫщю емоу. повръже и бѣсъ и сътрѧсе и.
запрѣти же и҃съ д҃хоу нечистоуоумоу. ꙇ исцѣли отрока. и въдастъ і о҃цю его.

дивлѣахѫ же сѧ вьси о величии б҃жии ⁘
Вьсѣмъ же чюдѧштемь сѧ о вьсѣхъ ѣже творѣше и҃съ. рече къ оученикомъ своимъ.

въложите въ оуши ваши словеса си.
с҃нъ бо ч҃лвчскꙑ иматъ прѣдати сѧ въ рѫцѣ ч҃лвчсцѣ.

они же не разоумѣшѧ г҃ла сего.
бѣ бо прикръвънь отъ нихъ да не оштютѧтъ его. ꙇ боѣахѫ сѧ въпросити его о г҃лѣ семь ⁘

Вьниде же помꙑшление вь нѧ. къто ихъ вѧштеи би бꙑлъ.

ꙇ҃съ же вѣдꙑ помꙑшление с҃рдца ихъ. приемъ отрочѧ постави е оу себе и рече имъ.

ꙇже аште прииметъ отрочѧ се въ імѧ мое мѧ приемлетъ. ꙇ иже аште приемлетъ мѧ. приемлетъ посълавъшааго мѧ.
ꙇже бо мьнии естъ во вьсѣхъ васъ. сь естъ вѧштеи. ⁘

О҅тъвѣштавъ же иоанъ рече.
наставъниче видѣхомъ етера. о имени твоемь изгонѧшта бѣсꙑ. ꙇ възбранихомъ емоу ѣко вь слѣдъ не ходитъ съ нами.

и рече къ немоу ꙇ҃съ.
не браните
нѣстъ бо на вꙑ.
ꙇже бо нѣстъ на вꙑ по васъ естъ.

Бꙑстъ же егда съконьчаваахѫ сѧ дьнье въсхождению его. ꙇ тъ оутвръди лице свое въ и҃мъ ити. ꙇ посъла вѣстьникꙑ прѣдь лицемъ своимъ.

ꙇ шьдъше вънидѫ вь весь самарѣнъскѫ. да оуготоваѭтъ емоу.

ꙇ не приѩсѧ его. ѣко лице его бѣ грѧдꙑ въ и҃҅мъ.

видѣвъша же оученика его иѣковъ и иоанъ. рѣсте
г҃и. хоштеши ли и речевѣ да огнь сънидетъ съ небесе. ꙇ поѣстъ ѩ. ѣкоже и илиѣ сътвори.

обраштъ же сѧ запрѣти има.

и идѫ вꙑ инѫ весь.

Бꙑстъ же идѫштемъ по пѫти. рече единъ къ немоу.
ꙇдѫ по тебѣ ѣможе колижъдо идеши г҃и.

ꙇ рече емоу и҃съ.
лиси ѣзвинꙑ имѫтъ. и птицѧ н҃ебскꙑѩ гнѣзда. а с҃нъ ч҃лчскꙑ не иматъ къде подъклонити главꙑ.

Рече же къ дроугоуоумоу
ходи вь слѣдъ мене.
онъ же рече
г҃и. повели ми древле шедъше погрети о҃тца моего.

Рече же емоу и҃съ
остави мрътвꙑмъ погрети своѩ мрътвъцѧ.
тꙑ же шедъ възвѣштаи ц҃срствие б҃жие.

рече же и дроугꙑ
идѫ по тебѣ г҃и.
древле же повели отърешти ми сѧ. ꙇже сѫтъ въ домоу моемь.

рече же къ немоу и҃съ.
никътоже възложъ рѫкꙑ своеѩ на рало. ꙇ зьрѧ вьспѧть оуправленъ естъ въ ц҃ѣсрствие б҃жие ⁘ кⷰ҇ ⁘

Luca 10

ꙇ по сихъ же ѣви г҃ъ и ꙇ҅нѣхъ седмь десѧтъ. ꙇ посъла ѩ по дьвѣма прѣдъ лицемь своимь. вь вьсѣкъ градъ и мѣсто. ѣможе хотѣаше самъ ити.

г҃лааше же къ нимъ.
жѧтва оубо мънога а дѣлатель мало.
молите сѧ оубо г҃ноу жѧтвѣ да изведетъ дѣлателѧ на жѧтвѫ своѭ.

ꙇдѣте
се азъ посꙑлаѭ҄ вꙑ. ѣко агньцѧ по срѣдѣ влъкъ.

не носите вълагалишта ни врѣтишта ни сапогъ. ꙇ никогоже на пѫти не цѣлоуите.

вь ньже домъ вънидете колижъдо. пръвѣе г҃лте
миръ домоу семоу.

и аште бѫдетъ тоу с҃нъ мира. почиетъ на немь миръ вашъ.
аште ли ни къ вамъ възвратитъ сѧ.

въ томь же домоу прѣбꙑваите ѣдѫште и пиѭште ѣже сѫтъ оу нихъ.
достоинъ бо естъ дѣлатель мьздꙑ своеѩ.
не прѣходите из домоу въ домъ.

ꙇ въ ньже гдрадъ колижъдо въходите и приемлѭтъ вꙑ. ѣдите прѣдълагаемаа вамъ. ꙇ҅ цѣлите недѫжънꙑѩ иже сѫтъ въ немь. ꙇ г҃лите имъ.

приближи сѧ на вꙑ ц҃срствие б҃жие.

Вь ньже колижъдо градъ въходите ꙇ не приемлѭтъ васъ. ꙇшъдъше на распѫтьѣ его рьцѣте.

ꙇ прахъ прилепъшеи насъ отъ града вашего отътрѧсаемъ вамъ.
обаче се вѣдите ѣко приближи сѧ на вꙑ ц҃срствие б҃жие.

г҃лѭ же вамъ ѣко содомлѣнемъ отърадьнѣе бѫдетъ въ тъ день. неже градоу томоу.

Горе тебѣ хоразинъ. Горе тебѣ видьсаида.
ѣко аште въ тѵрѣ и сидонѣ. бишѧ силꙑ бꙑлꙑ бꙑвъшѧѩ въ ваѭ. древле оубо въ врѣтишти и попелѣ сѣдѧште покаали сѧ бишѧ.

обаче тѵроу и сидоноу отърадьнѣе бѫдетъ на сѫдѣ. неже вама.

Ꙇ тꙑ каперънаоуме до н҃ебсе възнесꙑи сѧ. до ада низъведеши сѧ ⁘

Слоушаѩи васъ мене слоушаатъ. ꙇ отъмѣтаѩи сѧ васъ мене сѧ отъмѣтаатъ.
а отъмѣтаѩи сѧ мене отъмѣтаатъ сѧ посълавъшааго мѧ.

Възвратишѧ же сѧ седмь десѧтии. съ радостиѭ г҃лѭще.
г҃и и бѣси повиноуѭтъ сѧ намъ о имени твоемь.

рече же имъ
видѣхъ сотонѫ ѣко млъниѭ съ небесе падъша ⁘

Се даѭ вамь власть настѫпати на змиѩ ꙇ скоръпиѩ. ꙇ на вьсѫ силѫ врага. ꙇ ничътоже васъ не врѣдитъ.

обаче о семь не радоуите сѧ ѣко доуси вамъ повиноуѭтъ сѧ.
радоуите же сѧ ѣко имена ваша написана сѫтъ н҃бсⷯ҇ъ ⁘

Въ тъ часъ въздрадова сѧ д҃хомъ и҃съ и рече.
ꙇсповѣдаѭ ти сѧ о҃тче г҃и н҃бсе и землѧ. ѣко оутаилъ еси се отъ прѣмѫдръ и разоуменъ. ꙇ отъкрꙑ си младеньцемъ.
еи отьче ѣко тако бꙑстъ благоволение прѣдъ тобоѭ ⁘ кⷰ҇ ⁘

ꙇ обрашть сѧ къ оученикомь рече.
вьсѣ мьнѣ прѣдана бꙑшѧ отъ о҃ца моего. ꙇ никтоже не вѣстъ кто естъ с҃нъ тъкмо отецъ. ꙇ҅ кто естъ о҃тцъ ткмо с҃нъ. ꙇ емоуже аште хощетъ с҃нъ авити.

и обрашть сѧ къ оученикомь единѣмъ рече.
блаженѣ очи видѧштеи ѣже видите.

г҃лѭ бо вамъ ѣко мъноѕи пророци и ц҃сре въсхотѣшѧ видѣти ѣже вꙑ видите. ꙇ не видѣшѧ. ꙇ слꙑшати ѣже слꙑшасте и не слъшашѧ ⁘

Ꙇ се законьникъ етеръ въста къ и҃сви. искоушаѩ и и г҃лѧ.
оучителю что сътворь животъ вѣчънꙑи наслѣдъствоуѭ.

онъ же рече къ немоу.
въ законѣ чъто писано естъ
како чьтеши.

онъ же отъвѣштавъ рече.
възлюбиши г҃а б҃а твоего. отъ вьсего с҃рдца твоего. и вьсеѭ д҃шеѭ твоеѭ. ꙇ вьсеѭ крѣпостиѭ твоеѭ ⁘ ꙇ вьсѣмь помꙑшлениемь твоимь. и искрънѣаго твоего ѣко самъ сѧ.

Рече же емоу
правѣ отъвѣшта
се твори и живъ бѫдеши.

онъ же хотѧ оправьдити сѧ самъ. рече къ и҃сви.
ꙇ кто естъ ꙇскрънии мои.

отъвѣштавъ же и҃съ рече.
ч҃лкъ единъ съхождааше отъ и҃҅ема въ ерихѫ. ꙇ въ разбоинꙑкꙑ вьпаде. иже и съвлъкъше и. и ѣзвꙑ възложъше отидѫ. оставльше елѣ живъ сѫштъ.

по приключаю же иереи единъ съхождааше пѫтемь тѣмь. ꙇ видѣвъ і мимо иде.

такожде же и левъꙉиитъ. бꙑвъ на томь мѣстѣ. пришедъ и видѣвъ і мимо иде.

самарѣнинъ же единъ грѧдꙑ приде надь нь. ꙇ видѣвъ і милосрд҃ва. ꙇ пристѫпь обѧза строупꙑ его възливаѩ олѣи и вино.

въсаждъ же и на свои скотъ приведе и въ гостиницѫ. ꙇ прилежа емъ.

ꙇ на оутрьни ишедъ изьмь дъва пѣнѧѕа дастъ гостиньникоу.
ꙇ рече емоу
прилежи емь. ꙇ еже аште прииждивеши. азъ егда възвраштѫ сѧ въздамь ти.

кто оубо тѣхъ трии искрънии мьнитъ сѧ бꙑти. въпадъшѭоумоу въ разбоиникꙑ.

онъ же рече
сътвории милость сь нимь.
Рече емоу и҃съ
иди и тꙑ твори такожде ⁘ кц ⁘

Бꙑстъ же ходѧщемъ ꙇмъ ꙇ҅ тъ въниде и҃съ въ весь единѫ.
жена едина именемь маръта. приѩтъ і въ домъ свои.

ꙇ сеи бѣ сестра именемъ мариѣ. ѣже и сѣдъши при ногоу и҃своу слꙑшааше слово его.

ꙇ марта млъвлѣаше о мъноѕѣ слоужъбѣ.
ставъши же рече.
г҃и не радиши ли ѣко сестра моѣ единѫ мѧ остави слоужити.
рьци оубо еи да ми поможетъ.

отъвѣштавъ же рече еи и҃съ.
марта маръта печеши сѧ и млъвиши о мьнозѣ.

едино же естъ на потрѣбѫ.
мариѣ бо благѫѭ чѧсть избьра. ѣже не отъиметъ сѧ отъ неѩ. ⁘

Luca 11

Ꙇ҅ бꙑстъ сѫштоу емоу на мѣстѣ единомь молѧштю сѧ. ѣко прѣста рече едінъ оученикъ его къ немоу
г҃и. наоучи нꙑ молити сѧ ѣкоже иоанъ наоучи оученикꙑ своѩ.

рече же имъ.
егда молите сѧ г҃лте. Отъче нашъ иже еси на н҃бсх.
да с҃титъ сѧ имѧ твое
да придетъ ц҃срствие твое.
да бѫдетъ волѣ твоѣ ѣко на н҃бсе и на земи.

хлѣбъ нашъ насѫштънꙑ. даи намъ на вьсѣкъ день.

ꙇ остави намъ грѣхꙑ нашѧ.
ꙇбо и сами оставлѣемъ вьсѣкомоу длъжьникоу нашемоу.
ꙇ҅ не вьведи насъ въ іскоушение. нъ и҅збави нꙑ отъ неприѣзни ⁘

Ꙇ рече къ нимъ
къто отъ васъ иматъ дроугъ. ꙇ идетъ къ немоу полоу ношти. ꙇ речетъ емоу
дроуже даждъ ми въ заимъ три хлѣбꙑ.

ꙇде дроугъ ми приде съ пѫти къ мьнѣ. ꙇ не имамъ чесо положити прѣдъ нимь.

ꙇ отъ из ѫтръѫдѫ отъвѣштавъ речетъ
не твори ми троудъ.
юже двьри затворенꙑ сѫтъ. ꙇ дѣти моѩ съ мъноѭ на ложи сѫтъ.
не могѫ въстати дати тебѣ.

г҃лѭ вамъ
аште и не дастъ емоу въставъ зане естъ дроугъ емоу. нъ за безочъство его въставъ дастъ емоу елико трѣбоуоутъ.

ꙇ азъ г҃лѭ вамъ.
просите и дастъ сѧ вамъ.
ꙇштите и обрѧщете
тльцѣте и отвръзетъ сѧ вамъ.

вьсѣкъ бо просѧи приемлетъ. ꙇ иштѧи обрѣтаатъ. ꙇ тлъкѫщоумоу отвръзетъ сѧ.

котерааго же отъ васъ о҃ца въспроситъ с҃нъ хлѣба. еда камень подастъ емоу.
ли рꙑбꙑ. еда въ рꙑбꙑ мѣсто змиѭ подастъ емоу.

или аште проситъ аица. еда подастъ емоу скорьпии.

аште оубо вꙑ зьли сѫште. оумѣате дааниѣ блага даѣти чѧдомъ вашимъ. кольми паче о҃тцъ с н҃бсе дастъ д҃хъ с҃тъ. просѧштиимъ оу него.

Ꙇ бѣ изгонѧ бѣсъ и тъ бѣ нѣмъ.
бꙑстъ же бѣсоу изгънаноу п҃рогла нѣмꙑ.
ꙇ дивлѣахѫ сѧ народи.

едини же отъ нихъ рѣшѧ.
о вельзѣвоулѣ кънѧзи бѣсъ изгонитъ бѣсꙑ.

дроуѕии же искоушаѭще знамениѣ отъ него искаахѫ съ н҃бсе.

онъ же вѣдꙑ ихъ помꙑшлениѣ. рече имъ
вьсѣко ц҃срствие раздѣль сѧ само вь себѣ запоустѣатъ. ꙇ домъ на домъ падаатъ.

аште же и сотона самъ вь себѣ раздѣли сѧ. како станетъ ц҃срсво его.
ѣко г҃лте о вельѕѣвоулѣ изгонѧщъ мѧ бѣсꙑ.

аште же азъ о вельѕѣвоулѣ изгонѭ бѣсꙑ. с҃нве ваши о комь изгонѧтъ.
сего ради ти бѫдѫтъ вамъ сѫдиѩ.

аще ли же о пръстѣ б҃жіи азъ изгонѭ бѣсꙑ. оубо постиже на васъ цѣсарествие б҃жие.

егда крѣпъкꙑ оуорѫжь сѧ хранитъ свои дворъ. вь мирѣ сѫтъ имѣниѣ его.

а понеже крѣплеи его нашедъ побѣдитъ і и вьсѣ орѫжиѣ его отьметъ на нѣже оупъвааше и користь его раздаатъ.

ꙇже нѣстъ съ мъноѭ на мѧ естъ. ꙇ иже не събираатъ съ мьноѭ растачаатъ.

егда же нечистꙑи д҃хъ изидетъ отъ ч҃ка. прѣходитъ сквозѣ безводънаѣ мѣста иштѧ покоѣ и не обрѣтаѩ г҃лтъ.
възвраштѫ сѧ въ домъ мои отъ нѭдѫже изидъ.

ꙇ пришедъ обрѣтаатъ пометенъ и оукрашенъ.

Тъгда изидетъ и поиметъ дроугꙑихъ горешъ седмь д҃хъ. ꙇ въшедъше живѫтъ тоу. ꙇ бꙑваѭтъ послѣдьнѣа ч҃лкоу томоу горьша пръвꙑихъ ⁘

Бꙑстъ же егда г҃лааше се. въздвигъши гласъ едина жена отъ народа рече емоу.
блаженое чрѣво ношъше тѧ. ꙇ съсъца ѣже еси съсалъ.

онъ же рече.
тѣмъ же оубо блажении слꙑшѧштеи слово б҃жие и хранѧште ⁘ кⷰ҇ ⁘

Народомъ же събираѭштемъ сѧ. начѧтъ г҃лти.
родъ съ лѫкавънъ естъ.
знамениѣ иштетъ. і знамение не дастъ сѧ емоу. тъкъмо знамение ионꙑ пⷬ҇ка.

ѣкоже бо бꙑстъ иона знамение ниневъꙉитомъ. тако бѫдетъ и с҃нъ ч҃лвскꙑ родоу семоу.

Ц҃срца южьскаа въстанетъ на сѫдъ. съ мѫжи рода сего и осѫдитъ ѩ҅.
ѣко приде отъ конецъ землѧ слꙑшати прѣмѫдрости соломонѧ. и се мьножѣе соломона съде.

мѫжи ниневъꙉитьсции вьскръснѫтъ на сѫдъ. съ родомь симь
и осѫдѧтꙑ и. ѣко покаашѧ сѧ въ проповѣдь ионинѫ. ꙇ се мъножѣе ионꙑ съде ⁘

Никтоже оубо свѣтилъника въжегъ въ съкровѣ полагаатъ. ни подъ спѫдомь. нъ на свѣштъницѣ да въходѧштеи видѧтъ свѣтъ ⁘

Свѣтильникъ тѣлоу естъ око.
егда оубо око твое просто бѫдетъ. ꙇ вьсе тѣло твое. свѣтъло бѫдетъ.
а понеже лѫкаво бѫдетъ. ꙇ тѣло твое тьмьно бѫдетъ.

блюди оубо еда свѣтъ иже естъ въ тебѣ тъма естъ.

аште оубо тѣло твое вьсе свѣтъло бѫдетъ. не имꙑ чѧсти единꙑ тъмънꙑ. бѫдетъ свѣтъло вьсе. ѣко се егда свѣтильникъ блисцаниемь просвѣштаатъ тѧ ⁘

Егда же г҃лааше молѣаше и фарисѣи единъ да обѣдоуоутъ оу него.
въшедъ же възлеже.

фарисѣи же видѣвъ диви сѧ. ѣко не прѣжде кръсти сѧ пръвѣе обѣда.

рече г҃ь къ немоу.
нꙑнѣ вꙑ фарисѣи вьнѣштьнее стькльници и мисѣ очиштаате. а вънѫтрьнѣа ваша плъна сѫтъ хꙑштениѣ и зълобꙑ.

безоумьни не иже ли естъ сътворилъ вънѣштьнее. ꙇ вънѫтрьнее сътвори.

обаче сѫштаа дадите милостꙑнѭ. ꙇ се вьсѣ чиста вамъ сѫтъ ⁘ ⁘

Нъ горе вамъ фарисѣемъ ѣко десѧтинѫ даате отъ мѧтꙑ и пиганъ и вьсѣкого зелиѣ. ꙇ мимо ходите сѫдъ. ꙇ любъвъ б҃жиѭ.
си же подобааше сътворити и онѣхъ не оставлѣти ⁘

Горе вамъ фарисеи ѣко любити прѣдъсѣданиѣ на съньмиштихъ. ꙇ цѣлованиѣ на тръжиштихъ ⁘

Горе вамъ кънижъници и фарисѣи. ꙇ лицемѣри. ꙇде есте ѣко гроби не вѣдоми. ꙇ ч҃лвци ходѧщеи връхоу не вѣдѧтъ.

отъвѣштавъ же единъ отъ законьникъ г҃ла емоу.
оучителю се г҃лѧ и намъ досаждаеши.

онъ же рече и вамъ законьникомъ горе.
ѣко накладаате на ч҃лкꙑ брѣмена не оудобь носима. а сами ни единѣмъ же пръстомъ вашимь прикасаате сѧ брѣменехъ. ⁘

Горе вамъ ѣко зиждете гробꙑ проⷬ҇къ. о҃тци же ваши избишѧ ѩ.

оубо съвѣдѣтельствоуоуте и волѭ имате. дѣломъ о҃тцъ вашихъ. ѣко ти оубо избишѧ ѩ. вꙑ же зиждете ихъ гробꙑ.

сего ради и прѣмѫдрость б҃жиѣ рече.
посълѭ вь нѧ п҃ркꙑ и а҃постлꙑ. и отъ нихъ оубиѭтъ. и ижденѫтъ. да мьститъ сѧ кръвь вьсѣхъ п҃ркъ. проливаема отъ съложениѣ вьсего мира. отъ рода сего. отъ кръве авелѣ праведънааго. до кръве захариѩ погꙑбъшааго междю олтаремь и храмомъ.

еи г҃лѭ вамъ
вьзиштетъ сѧ отъ рода сего.

Горе вамъ законьникомъ. ѣко вьзѧсте ключь разоумѣнию.
сами не вьнидете. и въходѧштеимъ възбранисте.

Г҃лѭщю же емоу къ нимъ сице. начѧсѧ кънижъници и фарисѣи. лютѣ ѣко гнѣвати сѧ. ꙇ прѣстаати и о мъножаишиихъ. лаѭще его оуловити нѣчъто отъ оустъ его. да на нь в҃ьзглаголѭтъ.

Luca 12

о нихъже сънемъшемъ сѧ тъмамъ народа. ѣко попираахѫ дроугъ дроуга. начѧтъ г҃лати къ оученикомъ своимъ пръвѣе.
вьнемлѣте себѣ отъ кваса фарисѣиска. еже естъ лицемѣрие ⁘

Ничтоже бо покръвено естъ еже не отъкрꙑетъ сѧ. и таино еже не разоумѣатъ сѧ.

зане елико въ тъмѣ рѣсте вь свѣтѣ оуслꙑшитъ сѧ. ꙇ еже къ оухоу г҃ласте въ таилищихъ. проповѣстъ сѧ на кровѣхъ.

Г҃лѭ же вамъ дроугомъ своимъ.
не оубоите сѧ отъ оубиваѭштиихъ тѣло. и по томь не могѫштемь лиха чесо сътворити.

съказаѭ же вамъ кого сѧ оубоите.
оубоите сѧ имѫщтааго власть по оубьении вьврѣшти въ ꙉеонѫ.
еи г҃лѭ вамъ.
того оубоите сѧ.

не пѧть ли птицъ вѣнитъ сѧ пѣнѧѕема дъвѣма.
ꙇ ни едина отъ нихъ нѣстъ забьвена прѣдъ б҃мъ.

нъ и҅ власи главꙑ вашеѩ вьси иштьтени сѫтъ.
не боите сѧ
оубо мъноѕѣхъ пътицъ соулѣиши есте.

Г҃лѭ же вамъ
вьсѣкъ иже колижъдо исповѣстъ мѧ прѣдъ ч҃лвкꙑ. и с҃нъ ч҃лвчскꙑ исповѣстꙑ и прѣдъ а҃нꙉлꙑ б҃жіи.

а отъвръгꙑ сѧ мене прѣдъ ч҃лкꙑ. отъвръжень бѫдетъ прѣдъ а҃нꙉлꙑ б҃жіи.

ꙇ вьсѣкъ иже речетъ слово на с҃нъ ч҃лвскꙑи. отъпоуститъ сѧ емоу.
а҅ ꙇже власвимисаатъ на д҃хъ с҃тꙑ. не отъпоуститъ сѧ емоу.

егда же приведѫтъ вꙑ на соньмишта и власти и владꙑчъствиѣ҅. не пцѣте сѧ како или что отъвѣштаате или что речете.

с҃тꙑи бо д҃хъ наоучитъ вꙑ во тъ часъ. ѣже подобаатъ г҃лати. ⁘

Рече же емоу единъ отъ народа.
оучителю рьци братроу моемоу да раздѣлитъ съ мъноѭ достоѣнье.

онъ же рече емоу
ч҃лче кто мѧ постави сѫдиѭ ли дѣлителѣ надъ вами.

рече же къ нимь
блюдѣте сѧ и храните сѧ отъ вьсѣкого лихоимьствиѣ. ѣко отъ избꙑтъка комоужьдо животъ его естъ отъ имѣниѣ емоу ⁘

Рече же притъчѫ къ нимь г҃лѧ.
ч҃коу единомоу богатоу оугобьѕи сѧ нива.

ꙇ мꙑшлѣаше вь себѣ г҃лѧ.
что сътворѭ. ѣко не имамъ къде събⷬ҇ати...плодъ моихъ.

ꙇ рече
се сътворѭ
разорѭ житьницѧ моѩ и большѧ съзиждѫ.
ꙇ҅ съберѫ тоу вьсѣ жита моѣ и добро мое и рекѫ д҃ши моеи.

д҃ше имаши мъного добро лежѧште на лѣта мьнога.
почиваи
ѣждь
пии
весели сѧ.

рече же емоу б҃ъ.
безоумьне вь сьѭ нощь д҃шѫ твоѭ истѧѕаѭтъ отъ тебе.
а ѣже оуготова комоу бѫдѫтъ.

тако събираѩи себѣ. а не въ б҃ъ богатѣѩ.
си г҃лѧ възгласи
имѣѩи оуши слꙑшати да слꙑшитъ ⁘кⷰ҇⁘

Рече къ оученикомъ своимъ.
сего ради г҃лѭ вамъ.
не пцѣте сѧ д҃шеѭ вашеѭ что ѣсте. ни тѣломь вь чъто облѣчете сѧ.

д҃ша бо больши естъ пиштѧ и тѣло одеждѧ.

съмотрите вранъ ѣко не сѣѭтъ ни жьнѭтъ. ꙇмьже нѣстъ съкровишта. ни хранилишта. и б҃ъ питѣатъ ѭ.
кольми паче вꙑ есте лоучьше птицъ.

къто же отъ васъ пекꙑ сѧ можетъ приложити тѣлѣ своемь лакоть единъ.

аште оубо ни мала чесо можете чъто о прочиихъ печете сѧ.

съмотрите кринь како растѫтъ.
не троуждаѭтъ сѧ ни прѧдѫтъ.
Г҃лѭ же вамъ ѣко ни соломонъ. во вьсеи славѣ своеи облѣче сѧ ѣко единъ отъ сихъ.

аште ли же трѣвѫ дьнесь на селѣ сѫщѫ. и оутрѣ вь пешть вьметаемоу ⁘ б҃ъ тако дѣатъ. кольми паче васъ маловѣри.

ꙇ вꙑ не иштете что имате ѣсти. и что пити. и не възносите сѧ.

вьсѣхъ бо сихъ ѩ҃зци мира сего иштѫтъ.
вашъ же отецъ вѣстъ ѣко трѣбоуоуте сихъ.

обаче иштите ц҃ѣсрствиѣ б҃жиѣ҅. и си вьсѣ приложѧтъ сѧ вамъ. ⁘

Не бои сѧ малое стадо ѣко благоизволи о҃тцъ вашъ дати вамъ ц҃срствие.

Продадите имѣние ваше. и дадите милостꙑнѭ.
сътворите себѣ вълагалишта не ветъшаѭшта. съкровиште не скѫдѣемо на н҃ебсхъ. идеже татъ не приближаатъ сѧ. ни тьлѣ тьлитъ.

ꙇдеже бо. естъ съкровиште ваше тоу и с҃рдце ваше бѫдетъ ⁘

Бѫдѫ чрѣсла ваша прѣпоѣсана. и свѣтильници горѫсте.

и вꙑ подобьни ч҃лкомь чаѭштемь г҃а своего когда възвратитъ сѧ отъ бракъ. да пришедъшю и тлъкнѫвъшю абие отвръзѫтъ сѧ емоу ⁘

Блажени раби ти ѩже г҃ъ пришедъ обрѧштетъ бьдѧштѧ.
аминь г҃лѭ вамъ. ѣко
прѣпоѣшетъ сѧ и посадитъ ѩ. и минѫвъ послоужитъ имъ.

любо во въторѫѭ. любо въ третиѫ стражѫ придетъ. и обрѧщетъ тако: блажени сѫтъ раби ти ⁘

Се же вѣдите ѣко аште би вѣдѣлъ г҃нъ храминꙑ. въ кꙑ часъ тать придетъ бьдѣлъ оубо би и не далъ би подъкопати домоу своего.

ꙇ вꙑ оубо бѫдѣте готови. ѣко вь ньже часъ не мьните с҃нъ ч҃лскꙑ придетъ. ⁘ кⷰ҇ ⁘

Рече же емоу петръ.
г҃и къ намъ ли притъчѫ сиѭ г҃леши. ли къ вьсѣмъ.

рече же г҃ъ
къто оубо естъ вѣрънꙑ приставьникъ и мѫдрꙑ. егоже поставитъ г҃ъ надъ челѣдиѭ своеѭ. даѣти вь врѣмѧ житомѣрение.

Блаженъ рабъ тъ егоже пришедъ г҃ь его. обрѧштетъ творѧща тако.

въ істінѫ г҃лѭ вамъ. ѣко надъ вьсѣмь имѣниемь своимь поставитъ і.

аште ли же речетъ рабъ тъ въ с҃рдци своемь. кьснитъ г҃ь мои прити. и начьнетъ бити рабꙑ и рабꙑнѧ. ѣсти же и пити и оупивати сѧ. придеть господинь раба того. вь ньже день не чаатъ. ꙇ вь годинѫ вь нѭже не вѣстъ. ꙇ протешетъ і. ꙇ чѧсть его съ невѣрънꙑми положитъ.

ть же рабъ вѣдѣвꙑ волѭ г҃а своего. ꙇ не оуготовавъ ли не сътворь по воли его. бьенъ бѫдетъ мьного.

не вѣдѣвꙑ же сътворь же достоинаа ранамъ бъень бѫдетъ малꙑ.
вьсѣкомоу же емоуже дано бꙑстъ мьного. изиштетъ сѧ отъ него. и емоуже прѣдашѧ мьного лишьша просѧть отъ него ⁘

О҅гнѣ придъ вьврѣштъ въ землѭ
что хоштѫ аште юже и възгорѣ сѧ.

крьщение же имамъ кръстити сѧ. ꙇ како оудръжѫ сѧ доньдеже коньчаатъ сѧ.

мьните ли ѣко мира придъ дати на землѭ.
ни г҃лѭ вамь
нъ раздѣлениѣ.

бѫдетъ бо отъ селѣ пѧть вь единомъ домоу раздѣленъ трие на дъва. и дъва на три. ꙇ раздѣлѧтъ сѧ отъцъ на с҃нъ. ꙇ҅ с҃нъ на о҃тъца. мати на дъштерь. и дъшти на матерь. свекрꙑ на невѣстѫ своѭ. и невѣста на свекровь своѭ ⁘

Г҃лааше же и народомь.
егда оузьрите облакъ въсходѧщь отъ западъ. абие г҃лете ѣко тѫча грѧдетъ. и бꙑваатъ тако.

ꙇ егда югъ доушѫштъ г҃лете ѣко варъ бѫдетъ. и бꙑваатъ.

ѵ҅покрити лице небоу и земи оумѣате искоушати. а врѣмене сего не искоушаате.

что же и о себѣ не сѫдите правъдꙑ ⁘

Егда бо грѧдеши съ сѫпьремь твоимь къ кьнѧѕоу. на пѫти даждъ дѣлание избꙑти отъ него. да не привлѣчетъ тебе къ сѫдии. ꙇ сѫдии тѧ прѣдастъ слоуѕѣ. и слоуга тѧ въсадитъ въ темьницѫ.

г҃лѭ тебѣ
не имаши изити отъ тоудѣ. доньдеже и послѣдьнии трьхьть въздаси ⁘

Luca 13

приключишѧ же сѧ едини въ то врѣмѧ повѣдаѫште емоу о галилеихъ. ꙇ҅. хъже кръвъ пилатъ съмѣси съ жрътвами ихъ.

и отъвѣштавъ и҃съ рече имъ.
мьните ли ѣко галилѣане сии грѣшънѣиши паче вьсѣхъ ч҃лкъ бѣшѧ. ѣко тако пострадашѧ.

ни. г҃лѭ вамъ.
нъ аште не покаате сѧ. вьси такожде погꙑблете.

ли они осмь на десѧте на нѧже паде стлъпъ силоуамъскъ. ꙇ поби ѩ. мьните ли ѣко ти длъжьнѣише бѣшѧ. паче вьсѣхъ ч҃лкъ живѫштихъ въ е҃рлмѣ.

ни г҃лѭ вамъ.
нъ аште не покаате сѧ вьси такожде погꙑбнете ⁘

Г҃лааше же сиѭ притъчѫ
смоковьницѫ имѣаше единъ въ виноградѣ своемь въсажденѫ.
ꙇ приде иштѧ плода на неи и не обрѣте.

рече же къ винареви.
се третиее лѣто прихождѫ иштѧ плода на смоковьници сеи и не обрѣтаѭ.
посѣци ѭ
въскѫѭ и землѭ опражнѣатъ.

онъ же отъвѣштавъ рече емоу.
г҃и остави ѭ и се лѣто доньдеже ѭ окопаѭ окрьсть. и осꙑплѭ гноемь.

и аште оубо сътворитъ плодъ.
аще ли же ни. вь грѧдѫштее врѣмѧ посѣчеши ѭ҄. ⁘

Бѣ же оучѧ и҃съ на единомь отъ соньмишть въ соботꙑ.

ꙇ се жена бѣаше д҃хъ имѫшти недѫжень. ѕ҃ ꙇ҃. на десѧте лѣтъ. и бѣ слѫка. ꙇ не могѫшти сѧ въсклонити отънѫдь.

оузьрѣвъ же ѭ и҃съ п҃ригласи и рече еи.
жено отъпоуштена еси отъ недѫга твоего.

и възложи на нѭ рѫцѣ.
и абие простьрѣ сѧ. и славлѣаше б҃а.

отъвѣштавъ же архисѵнагогъ негодоуѩ зане въ соботѫ исцѣли ѭ и҃съ. г҃лаше народоу.
шесть денъ естъ вь нѧже достоитъ дѣлати.
въ тꙑ оубо приходѧште цѣлите сѧ а не вь день соботънꙑ.

отъвѣшта къ немоу г҃ь и рече.
лицемѣри. къжъдо васъ въ соботѫ. не отрѣшаатъ ли своего волоу ли осъла отъ ѣслии. и ведъ напаѣатъ.

сиѭ же дъштерь аврамлѭ сѫштѫ. ѭже съвѧза сотона се осмое на десѧте лѣто. не достоѣаше ли раздрѣшити еѩ отъ ѫзꙑ вь день соботънꙑ.

и се емоу г҃лѭштоу. стꙑдѣахѫ сѧ вьси противлѣѭштеи сѧ емоу. и вьси людие радоваахѫ сѧ. о вьсѣхъ славънꙑихъ. бꙑваѭштиихъ отъ него ⁘ кⷰ҇ ⁘

Г҃лааше же
комоу подобъно естъ ц҃срствие б҃жие.
и комоу оуподоблѭ е ⁘

Подобъно естъ ц҃ствие н҃ебское зръноу горюшьноу. еже приемъ ч҃лвкъ. въвръже въ врътоградъ свои.
и въздрасте и бꙑстъ въ дрѣво велие. и птицѧ н҃ебскꙑѩ вьселишѧ сѧ вь вѣтви его.

Пакꙑ рече
комоу оуподоблѭ ц҃ѣсрствие б҃жие.

подобъно естъ квасоу. иже приемъши жена съкрꙑ въ мѫцѣ. трии сатъ. доньдеже вькꙑсѣ вьсѣ.

и прохождааше сквозѣ градꙑ и вьси оучѧ. ꙇ шьстье творѧ въ ероусалимъ.

Рече же единъ къ немоу
г҃и аште мало естъ с҃ъпсаѭштиихъ сѧ.
онъ же рече къ нимъ

подвиѕаите сѧ вънити сквозѣ тѣснаа врата.
ѣко мъноѕи г҃лѭ. вьзищѫтъ вьнити и не възмогѫтъ.

отъ нелиже оубо въстанетъ г҃ь домоу. и затворитъ двьри. и начьнете вьнѣ стоѣти. и тлѣшти въ двьри г҃лѭще.
г҃и г҃и отврьзи намъ.
и отъвѣщавъ речетъ вамъ.
не вѣмъ васъ отъ коудѫ есте.

тогда начьнете г҃лати.
ѣсмь прѣдъ тобоѭ и пихомъ. ꙇ на распѫтиихъ нашихъ оучилъ еси.

ꙇ речетъ
г҃лѭ вамъ.
не вѣмь васъ отъ кѫдоу есте.
отъстѫпите отъ мене вьси дѣлателе неправьдѣ.

тоу бѫдетъ плачь и скрьжетъ зѫбомь. егда оузьрите авраама и исака и иѣкова. ꙇ вьсѧ пророкꙑ въ ц҃срствии б҃жии. вꙑ же изгонимꙑ вонъ.

и придѫтъ отъ въстокъ и западъ и сѣвера и юга. и вьзлѧгѫтъ въ ц҃рствии б҃зіи ⁘ кⷰ҇ ⁘

ꙇ се сѫтъ послѣдьнии иже бѫдѫтъ прѣдьнии҅. и сѫтъ прѣдьнии. ꙇже бѫдѫтъ послѣдьнии.

Въ тъ день пристѫпишѧ едини фарисѣи г҃лѭще емоу.
ꙇзиди и иди отъ сѫдоу. ѣко иродъ хоштетъ тѧ оубити.

и рече имъ
шедъше рьцѣте лисоу томоу.
се изгонѭ бѣсꙑ. ꙇ исцѣлениѣ творѭ дьнесь и въ трети коньчаѭ.

обаче подобаатъ ми дьнесь и ютрѣ. и въ онъ день ити. ѣко не възможъно естъ п҃ркоу погꙑбнѫти кромѣ и҃ерсма.

ꙇ҃ме и҃ме избивꙑ п҃ркꙑ. ꙇ каменьемь побиваѩ посъланꙑѩ къ тебѣ. Коль кратꙑ въсхотѣхъ събърати чѧда твоѣ. ѣкоже кокошъ гнѣздо свое подъ крилѣ. и не въсхотѣсте.

се оставлѣатъ сѧ вамъ домъ вашъ.
г҃лѭ же вамъ. ѣко не имате видѣти мене доньдеже придетъ егда речете.
б҃лгсвнъ грѧдѧи въ імѧ г҃не ⁘

Luca 14

Ꙇ бꙑстъ егда вьниде и҃съ въ домъ единого кънѧѕа фарисѣиска въ соботѫ хлѣба ѣстъ. и ти бѣахѫ назираѭште и.

ꙇ се ч҃лвкъ единъ имꙑ водънꙑи трѫдъ. бѣ прѣдъ нимь.

и отъвѣштавъ рече и҃съ рече къ законьникомъ и фарисѣемъ г҃лѧ.
аште достоитъ въ соботꙑ цѣлити.
они же оумлъчашѧ.

и приемъ и исцѣли и и отъпоусти и.

и отъвѣштавъ къ нимъ рече.
которааго васъ осълъ ли волъ въ стоуденецъ въпадетъ. ꙇ не абие истръгнетъ его. вь день соботънꙑ.

ꙇ не възмогѫ отъвѣштати емоу къ семоу ⁘

Г҃лааше же къ зъванъиимъ притъчѫ одръжѧ. како прѣдъсѣданиѣ избираахѫ. г҃лѧ къ нимь.

егда зъванъ бѫдеши цѣмъ на бракъ. не сѧди на прѣдьнимь мѣстѣ. еда къто чьстьнѣи тебе бѫдетъ зъванꙑхъ. ꙇ пришедъ зъвавꙑ тѧ и оного речетъ ти.

даждъ семоу мѣсто.
и тогда начьнеши съ стоудомъ послѣдьнее мѣсто дръжати.

нъ егда зъванъ бѫдеши. шъдъ сѧди на послѣдьниимь мѣстѣ. да егда придетъ зъвавꙑи тѧ. речетъ ти
дроуже посѧди вꙑше.
тъгда бѫдетъ ти слава прѣдъ сѣдѧштиими съ тобоѭ.

ѣко вьсѣкъ възносѧи сѧ съмѣритъ сѧ. и съмѣрѣѩи сѧ вьзнесетъ сѧ ⁘ кⷰ҇ ⁘

Г҃лааше же къ зъвавъшюмоу и.
егда твориши обѣдъ ли вечерѭ. не зови дроугъ твоихъ. ни братриѩ твоеѩ ни рождениѣ твоего. ни сѫсѣдъ богатъ. еда коли и ти тѧ такожде възовѫтъ. и бѫдетъ ти въздаание.

нъ егда твориши пиръ. зови ништѧѩ маломошти. хромꙑ слѣпꙑ. ꙇ блаженъ бѫдеши. ѣко не имѫтъ ти чесо въздати ти.

въздастъ бо ти сѧ во вьскрѣшение праведънꙑхъ.

Слꙑшавъ же единъ отъ възлежѧштиихъ съ нимъ си рече емоу.
блаженъ иже сънѣстъ обѣдъ въ ц҃срствии б҃жии.

онъ же рече емоу ⁘
Ч҃лвкъ единъ сътвори вечерѭ велиѭ. и зъва мъногꙑ. и посъла рабъ свои въ годъ вечерѧ. решти зъванꙑмъ

грѧдѣте. ѣко оу҅же готова сѫтъ вьсѣ.

ꙇ начѧсѧ въкоупъ отърицати сѧ вьси.
пръвꙑ рече емоу.
село коупихъ и имамъ нѫждѫ изити и видѣти е.
молѭ тѧ
имѣи мѧ отърочъна.

и дроугꙑ рече
сѫпрѫгъ воловънꙑихъ коупихъ пѧть.
и грѧдѫ искоуситъ ихъ.
молѭ тѧ
имѣи мѧ отърочъна.

и дроугꙑ рече
женѫ поѩсъ и сего ради не могѫ прити.

и пришъдъ рабъ тъ повѣдѣ се г҃спдиноу своемоу.
тогда разгнѣвавъ сѧ господинъ домоу. рече рабоу своемоу.
изиди ѩдро на распѫтиѣ и стъгнꙑ града. ꙇ ништѧѩ и бѣдънꙑѩ и хромꙑѩ и слѣпꙑѩ въведи сѣмо.

ꙇ рече рабъ.
г҃и бꙑстъ ѣкоже повелѣ. и еште мѣсто естъ.

и рече г҃ъ рабоу.
изиди на пѫти и халѫгꙑ. и оубѣди вьнити. да наплънитъ сѧ домъ мои.

г҃лѭ бо вамъ. ѣко ни единъ же мѫжь тѣхъ зъванꙑхъ. не въкоуситъ моеѩ вечерѧ.
мъноѕи бо сѫтъ зъвании мало же избъранꙑхъ ⁘ кⷰ҇ ⁘

Ꙇдѣахѫ же съ нимь народи мъноѕи. и обраштъ сѧ рече къ нимъ.

аште кто грѧдетъ къ мьнѣ. и не възненавидитъ о҃тца своего и матере. и женъи и чѧдъ и братриѩ и сестⷬ҇ъ. еште же и д҃шѧ своеѩ. не можетъ мои оученикъ бꙑти.

ꙇ иже не носитъ к҃рста своего и въ слѣдъ мене грѧдетъ. не можетъ бꙑти мои оученикъ. ⁘

Къто бо отъ васъ хотѧи стлъпъ созъдати. не прѣжде ли сѣдъ раштьтетъ доволъ. аште иматъ иже естъ на съвръшение. да не егда положитъ основаниѣ. и не можетъ съвръшити. вьси видѧштеи начънѫтъ рѫгати сѧ емоу г҃лѭште. ѣко

сь ч҃лвкъ начѧтъ зъдати. и не може съвръшити.

ли кꙑи ц҃сръ идꙑ къ иномоу ц҃срю. сънити сѧ на брань. не сѣдъ ли прѣжде. съвѣштаваатъ аште силънъ естъ. съ десѧтиѭ тꙑсѫштъ сърѣсти грѧдѫштааго. съ дъвѣма десѧтъма тꙑсѫштама на нь.

аште ли же ни. еште далече емоу сѫштю. молитвѫ посълавъ молитъ сѧ о мирѣ.

Тако оубо вьсѣкъ отъ васъ. иже не отъречетъ сѧ вьсего своего имѣниѣ. не можетъ мои бꙑти оученикъ.

добро естъ солъ.
аште же соль обоуѣатъ о чемъ осолитъ сѧ.

Ни вь земи ни въ гнои трѣбѣ естъ.
вонъ исꙑплѭтъ ѭ.
ꙇмѣѩи оуши слꙑшати да слꙑшитъ. ⁘ ⁘

Luca 15

Бѣахѫ же къ немоу приближаѭште сѧ вьси мꙑтаре и грѣшъници. послоушатъ его.

и роптаахѫ фарисѣи. и кънижъници г҃лѭште. ѣко сь грѣшъникꙑ приемлетъ. и съ ними ѣстъ ⁘

Рече же къ нимь притъчѫ сиѭ г҃лѧ.

кꙑ ч҃лвкъ отъ васъ. имꙑ съто овецъ и погоубль единѫ отъ нихъ. не оставитъ ли девѧти десѧтъ и девѧти въ поустꙑни. и идетъ въ слѣдъ погꙑбъшѧѩ. доньдеже обрѧштетъ ѭ.

ꙇ обрѣтъ възлагаатъ на рамѣ свои радоуѩ сѧ. и пришедъ въ домъ. съзꙑваатъ дроугꙑ и сѫсѣдꙑ г҃лѧ имъ.

радоуите сѧ съ мъноѭ ѣко обрѣтъ овъцѫ моѭ погꙑбъшѫѭ.

г҃лѭ вамъ ѣко тако радостъ бѫдетъ на н҃бсе. о единомъ грѣшъницѣ каѭшти сѧ. неже о девѧти десѧтъ и девѧти праведъницѣхъ иже не трѣбоуѭтъ покааниѣ.

ли каѣ жена имѫшти десѧтъ драгмъ. аште погоубитъ драгмѫ единѫ. не въжиѕаатъ ли свѣтильника. и помететъ храминꙑ. ꙇ иштетъ прилежъно доньдеже обрѧштетъ.

и обрѣтъши съзꙑваатъ дроугꙑ. и сѫсѣдꙑнѧ г҃лѭшти.
радоуите сѧ съ мъноѭ҄. ѣко обрѣтъ драгмѫ ѭже погоубихъ.

тако г҃лѭ вамъ. радость бꙑваатъ прѣдъ аⷩ҇лꙑ б҃жии. о единомь грѣшъницѣ каѭштиимъ сѧ...

Рече же г҃ъ
ч҃лвкъ единъ имѣ дъва с҃на.

и рече юнѣи ею о҃тцю.
о҃тче даждь ми достоинѫѭ чѧсть имѣниѣ.
и раздѣли има имѣние.

ꙇ не по мъноѕѣхъ дьнехъ събъравъ вьсе мьнии с҃нъ отиде на странѫ далече. и тоу расточи имѣние свое живꙑ блѫдъно.

иждивъшю же емоу вьсѣ. бꙑстъ гладъ крѣпокъ на странѣ тои. и тъ начѧтъ лишити сѧ.

и шедъ прилѣпи сѧ единомъ отъ жителъ тоѩ странꙑ. и посъла и на села своѣ пастъ свинии.

ꙇ желааше насꙑтити чрѣво свое отъ рожецъ ѩже ѣдѣахѫ свиниѩ. и никтоже не даѣше емоу.

вь себѣ же пришедъ рече.
колико наимъникъ отъца моего. избꙑваѭтъ хлѣби.
азъ же гладомь гꙑблѭ.

въставъ идѫ къ о҃тцю моемоу.
ꙇ рекѫ емоу
отъче съгрѣшихъ на небо и прѣдъ тобоѭ.

юже нѣсмъ достоинъ нарещи сѧ с҃нъ твои.
сътвори мѧ ѣко единого отъ наимъникъ твоихъ.

ꙇ҅ въставъ иде къ о҃тцю своемоу.
еще же емоу далече сѫштю. оузьрѣ и отецъ его. и милъ емоу бꙑстъ. ꙇ текъ нападе на вꙑѭ его и облобꙑза и.

рече же емоу с҃нъ
о҃тче. съгрѣшихъ на небо и прѣдъ тобоѭ.
юже нѣсмъ достоинъ нарешти сѧ с҃нъ твои.

рече же о҃тцъ къ рабомъ своимъ.
ꙇзнесѣте одеждѫ пръвѫѭ ꙇ облѣцѣте и. ꙇ дадите пръстень на рѫкѫ его. ꙇ сапогꙑ на ноѕѣ.

ꙇ҅ приведъше телецъ оупитѣнꙑ заколите. и ѣдъше да веселимъ сѧ. ѣко с҃нъ мои сь мрътвъ бѣ и оживе. ꙇзгꙑблъ бѣ и обрѣте сѧ.

ꙇ начѧсѧ веселити сѧ.

бѣ же с҃нъ его старѣи на селѣ.
ꙇ ѣко грѧдꙑ приближи сѧ къ домоу. слꙑша пѣниѣ и ликꙑ.

ꙇ призъвавъ единого отъ рабъ. въпрашааше
что оубо си сѫтъ.

онъ же рече емоу ѣко
братръ твои приде. ꙇ закла о҃тцъ твои телецъ оупитѣнꙑ ѣко съдрава и приѩтъ.

разгнѣва же сѧ и не хотѣаше вънити.
о҃тцъ же его ишедъ молѣаше и.

онъ же отъвѣщавъ рече о҃тъцю своемоу.
се толико лѣтъ работаѭ тебѣ. ꙇ николиже заповѣди твоеѩ не прѣстѫпихъ. ꙇ мьнѣ николиже не далъ еси козьлѧте. да съ дроугꙑ моими възвеселилъ сѧ бимь.

егда же с҃нъ твои сь. ꙇзѣдꙑ твое имѣние съ любодѣицами приде. закла емоу телецъ питомꙑ.

онъ же рече емоу.
чѧдо тꙑ вьсегда съ мьноѭ еси. ꙇ вьсѣ моѣ твоѣ сѫтъ.

вьзвеселити же сѧ и въздрадовати подобааше. ѣко братръ твои сь мрътвь бѣ и оживе. ꙇзгꙑбль бѣ и обрѣте сѧ. ⁘ кⷰ҇ ⁘

Luca 16

Г҃лааше же и къ оученикомъ своимъ ⁘
Ч҃лвкъ етеръ бѣ богатъ. ꙇже имѣаше приставьникъ. ꙇ тъ оклеветанъ бꙑстъ къ немоу. ѣко растачаѩ имѣние его.

ꙇ призъвавъ ꙇ рече емоу.
что се слъшѫ о тебѣ.
въздаждь отъвѣтъ о приставлении домовьнѣемь.
не възможеши бо къ томоу домоу строити.

рече же вь себѣ приставъникъ домоу.
что сътворѭ ѣко г҃ь мои отъемлетъ строение домоу отъ мене.
копати не могѫ.
хлѫпати стꙑждѫ сѧ.

разоумѣѭ что сътворѭ. да егда оставленъ бѫдѫ отъ строениѣ домоу приимѫтъ мѧ въ домꙑ своѩ.

и призъвавъ единого когожъдо...длъжьникъ господи своего. г҃лааше пръвоумоу.
колицѣмь длъженъ еси господиноу моемоу.

онъ же рече
сътомь мѣръ отъ олѣа.
ꙇ рече емоу.
приими боукъви твоѩ.
ꙇ сѣдъ скоро напиши пѧть десѧтъ.

и по томь же дроугоумоу рече.
тꙑ же колицѣмь длъженъ еси.
онъ же рече
сътомь корецъ пьшеницѧ.
и г҃ла емоу
приими боукъви твоѩ и напиши осмь десѧтъ.

и похвали г҃ь иконома неправедънааго. ѣко и мѫдрѣ сътвори.
ѣко с҃нве вѣка сего мѫдрѣише паче с҃нвъ свѣта въ родѣ своемь сѫтъ ⁘

Ꙇ азъ вамъ г҃лѭ
сътворите себѣ дроугꙑ отъ мамонинꙑ неправъдꙑ. да егда оскѫдѣате приимѫтъ вꙑ въ вѣчънꙑѩ кровꙑ ⁘

Вѣрънꙑ въ малѣ и въ мъноѕѣ вѣренъ естъ. ꙇ неправъдънꙑ въ малѣ и въ мьнозѣ неправъденъ естъ.

аште оубо въ неправедьнѣемь жити не бꙑсте вѣрьни. въ істиньнѣмь къто вамъ вѣрѫ иметъ.

ꙇ аште въ тоуждемь вѣрьни не бꙑсте. ваше къто вамъ дастъ.

никꙑи же рабъ не можетъ дъвѣма г҃ьма работати.
ли бо единого възненавидитъ. а дроугааго възлюбитъ. ли единого дръжитъ сѧ. а о дроуѕѣмь не родити начьнетъ.
Не можете б҃оу работати и мамонѣ.

слꙑшаахѫ же си вьсѣ. ꙇ фарисѣи съребролюбьци сѫще. ꙇ подрѣжаахѫ и.

и рече имъ.
вꙑ есте оправъдаѭштеи себе прѣдъ ч҃лвкꙑ.
б҃ъ же вѣстъ с҃рдца ваша.
ѣко еже естъ въ ч҃лвцхъ вꙑсоко. мръзость прѣдъ б҃мь естъ ⁘ кⷰ҇ ⁘

Законъ и пророци до иоана.
отъ толи ц҃срствие б҃жие благовѣствоуоутъ сѧ.

оудобѣе же естъ небоу и земи прѣити. неже отъ закона единои чрътѣ погꙑбнѫти.

вьсѣкъ поуштаѩи женѫ своѭ и приводѧ инѫ. прѣлюбꙑ дѣатъ. ꙇ женѧи сѧ поуштеноѭ отъ мѫжа. прѣлюбꙑ творитъ ⁘

Ч҃лвкъ же единъ бѣ богатъ. ꙇ облачаше сѧ въ порфꙿѵрѫ. ꙇ вѵсонъ. веселѧ сѧ на вьсѣкъ день свѣтъло.

нищъ же бѣ единъ именемъ лазаръ. ꙇже лежааше при вратѣхъ его гноинъ. и желааше насꙑтити сѧ отъ кроупицъ. падаѭштиихъ отъ трапезꙑ богатааго.

нъ и пси приходѧште облизаахѫ гнои его.

бꙑстъ же оумьрѣти ништюмоу. ꙇ несеноу бꙑти а҃нꙉлꙑ на лоно аврамл҄е.
оумьрѣтъ же и богатꙑи и погрѣсѧ и.

ꙇ҅ въ адѣ възведъ очи свои сꙑ въ мѫкахъ оузьрѣ аврама из далече. и лазарѣ на лонѣ его.

ꙇ тъ възглашъ рече
о҃тче аврааме помилоуи мѧ.
и посъли лазарѣ да омочитъ конецъ пръста своего въ водѣ. и оустоудитъ ѩ҃зкꙑ мои. ѣко страждѫ въ пламени семь.

рече же авраамъ
чѧдо помѣни ѣко въсприѩлъ еси тꙑ благаа твоѣ въ животѣ твоемь. ꙇ лазарь такожде зълаа.
нꙑнѣ же сьде оутѣшаатъ сѧ а тꙑ страждеши.

ꙇ надъ вьсѣми сими. междю нами и вами. пропадь велиѣ оутвръди сѧ. ѣко да хотѧштеи минѫти отъ сѫдоу къ вамъ не възмагаѭтъ. ни иже отъ тѫдѫ къ намъ прѣходѧтъ ⁘

Рече же
молѭ тѧ оубо отьче. да и посълеши въ домъ о҃тца моего. ꙇмамь бо пѧть братриѩ. ѣко да засъвѣдѣтельствоуоутъ имъ. да не и ти придѫтъ на мѣсто се мѫчъное.

г҃ла же емоу авраамъ.
имѫтъ мосѣа и п҃ркꙑ
да послоушаѭтъ ихъ.

онъ же рече ни отьче аврааме.
нъ аште къто отъ мрътвꙑихъ идетъ къ нимъ покаѭтъ сѧ.

рече же емоу
аште мосѣа и п҃ркъ не послоушаѭтъ. ни аште кто отъ мрътвꙑхъ въскрьснетъ. не имѫтъ вѣрꙑ ⁘ кⷰ҇ ⁘

Luca 17

Рече же къ оученикомъ
не възможъно естъ да не придѫтъ сканъдали.
Горе же томоу имьже придѫтъ.

оунѣе емоу би бꙑло. аште би камень жръновънꙑ възложенъ на вꙑѭ его. ꙇ въвръженъ въ море. неже да сканъдалисаатъ малꙑихъ сихь единого ⁘

Вьнемлѣте себѣ.
аште же съгрѣшитъ тебѣ братръ твои запрѣти емоу. и аште покаатъ сѧ отъпоусти емоу.

и аште седморицеѭ дьнемъ съгрѣшитъ въ тѧ. и седморицеѭ дьнемь обратитъ сѧ г҃лѧ каѭ сѧ. отъпоусти емоу.

ꙇ рѣшѧ а҃пли г҃ви.
приложи намъ вѣрѫ.

рече же г҃ъ.
аште бисте имѣли вѣрѫ ѣко зръно горюшьно. г҃лали бисте оубо сѵкаминѣ сеи.
вьздери сѧ и въсади сѧ въ море.
и послоушала би васъ. ⁘

Которꙑи же отъ васъ. рабъ имѣѩ орѭштъ ли пасѫщъ ꙇже пришьдъшю съ села. речетъ
абие минѫвъ възлѧѕи.

нь не речетъ ли емоу.
оуготоваи чъто вечерѣѭ. ꙇ прѣпоѣсавъ сѧ слоужи ми. доньдеже ѣмь и пиѭ. ꙇ по томь ѣси и пьеши тꙑ.

е҅да иматъ хвалѫ рабоу томоу. ѣко сътвори повелѣнаа.
не мьнѭ

тако. и вꙑ егда сътворите вьсѣ повелѣнаа вамъ. г҃лите ѣко
раби недостоини есмъ. ѣко еже длъжъни бѣхомъ сътворити сътворихомъ. ⁘ кⷰ҇ ⁘

Ꙇ бꙑстъ идѫштю емоу въ и҃мъ. ꙇ тъ прохождааше междю самариеѭ галилѣеѭ ⁘

Ꙇ въходѧштю емоу вь единѫ весь. сърѣте и десѧть прокаженъ мѫжъ. ꙇже сташѧ из далече. ꙇ ти вьзнѣсѧ гласъ г҃лѭште.

ꙇ҃се наставъниче помилоуи нꙑ.

ꙇ видѣвъ ѩ рече имъ.
шьдьше покажите сѧ иерѣомъ.
и бꙑстъ идѫштемъ имь. иштистишѧ сѧ.

единъ же отъ нихъ видѣвъ ѣко ицѣлѣ. възврати сѧ съ гласомь велиемь славѧ б҃а. и паде ницъ на ногоу его. хвалѫ емоу въздаѩ.

и тъ бѣ самарѣнинъ.

отъвѣштавъ же и҃съ рече.
не десѧть ли ищистишѧ сѧ.
да девѧть како не обрѣтѫ сѧ. възвраштъше сѧ дати славꙑ б҃оу. тъкъмо иноплеменьникъ сь.

ꙇ рече емоу
въставъ иди
вѣра твоѣ с҃псе тѧ ⁘ кⷰ҇ ⁘

въпрошенъ же бꙑвъ отъ фарисѣи. когда придетъ ц҃срствие б҃жие. отъвѣшта имъ и рече.
не придетъ ц҃срствие б҃жие съ сѫмьнѣниемь.

ни рекѫтъ се сьде ли овьде.
се бо ц҃срствие б҃жие вънѫтрьѫдѫ въ васъ естъ.

рече же къ оученикомъ.
придѫтъ дьние егда въжделѣате единого дьнии с҃на ч҃лвскааго видѣти.
ꙇ не оузьрите.

и рекѫтъ вамъ
се сьде
овъде х҃ъ.
не изидѣте ни поженѣте.

ѣко бо млънии блисцаѭщи сѧ отъ подънебес҃кꙑѩ. на подънебескѫѭ свьтитъ сѧ. тако бѫдетъ с҃нъ ч҃лскꙑ въ день свои.

прѣжде же подобаатъ емоу мъного пострадати. ꙇ искоушеноу бꙑти отъ рода сего.

ꙇ ѣкоже бꙑстъ въ дьни ноевꙑ. тако бѫдетъ и въ дьни с҃на ч҃лвскааго.

ѣдѣахѫ пиѣхѫ женѣахѫ сѧ посагахѫ. до негоже дьне вьниде ное въ ковьчегъ. и приде потопъ и погоуби вьсѧ.

такожде и ѣкоже бꙑстъ вь дьни лотовꙑ.
ѣдѣахѫ и пиѣхѫ.
коуповаахѫ и продаѣахѫ.
саждаахѫ
зъдаахѫ.

вь ньже день изиде лотъ. отъ содомлѣнь. одъжди жюпелъ и огнь съ н҃ебсе. ꙇ погоуби вьсѧ.

по томоужде бѫдетъ и день. вь ньже с҃нъ ч҃лвчскꙑ ѣвитъ сѧ.

въ тъ день иже бѫдетъ на кровѣ. ꙇ съсѫди его въ домоу. да не сълазитъ вьзѧтъ ихъ. и иже на селѣ такожде да не възвратитъ сѧ въспѧть.

Поминаите женѫ лотовѫ.

и иже аще възиштетъ д҃шѧ своеѩ. ѭ с҃псти погоубитъ ѭ. ꙇ иже погоубитъ ѭ живитъ ѭ.

г҃лѭ вамъ.
въ тѫ ношть бѫдете дъва на ложи единомь.
единъ поемлѭтъ а дроугꙑ оставлѣѭтъ.

бѫдете дьвѣ вькоупѣ мелѭшти.
единѫ поемлѭтъ а дроугоуѭ оставлѣѭтъ.
дъва бѫдете на селѣ.
единъ поемлѭтъ а дроугꙑ оставлѣѭтъ.

ꙇ отъвѣштавъше г҃лашѧ емоу.
къде г҃и.
онъ же рече имъ.
ꙇдеже тѣло тоу орьли сънемлѭтъ сѧ.

Luca 18

г҃лааше же и притъчѫ къ нимъ. како подобаатъ въсегда молити сѧ. ꙇ не сътѫжати си г҃лѭ

Сѫди⁘ бѣ единъ. въ единомь градѣ. б҃а не боѩ сѧ и ч҃къ не срамлѣѩ сѧ.

въдова же бѣ въ градѣ томь. ꙇ прихождааше къ немоу г҃лѭшти.
мьсти мене отъ сѫпьрѣ моего.

ꙇ не хотѣаше на длъѕѣ врѣмени.
послѣди же рече вь себѣ.
аште и б҃а не боѭ сѧ и ч҃лвкъ не срамлѣѭ сѧ. зане творитъ ми троудъ въдовица си. да мьщѭ еѩ да не до коньца приходѧшти застоитъ мене.

Рече же г҃ъ
слꙑшите чъто сѫдии неправедънꙑ г҃лтъ.

а б҃ъ не иматъ ли сътворити мьсти. ꙇзбъранꙑхъ своихъ. въпиѭштиихъ къ немоу день и нощь. и тръпитъ на нихъ.

г҃лѭ вамъ. ѣко сътворитъ месть ихъ въ скорѣ ⁘ кⷰ҇ ⁘
обаче с҃нъ ч҃лвчьскꙑ пришедъ оубо обрѧштетъ ли вѣрѫ на земи.

рече же и къ единѣмь надѣѭштемъ сѧ на сѧ. ѣко сѫтъ праведъници. и оуничъжаѭщемъ прочѧѩ притъчѫ сиѭ ⁘

Ч҃лвка дъва вънидете въ ц҃рквъ помолитъ сѧ.
единъ фарисѣи а дроугꙑ мꙑтарь.

фарисѣи ставъ вь себѣ молѣаше сѧ.
б҃же хвалѫ тебѣ въздаѭ. ѣко нѣсмъ ѣко и прочии ч҃лвци. хꙑщьници неправедьници. прѣлюбодѣи. ли ѣко сь мꙑтарь.

поштѫ сѧ дъва кратꙑ въ соботѫ.
десѧтинѫ даѭ вьсего елико притѧжѭ.

а мꙑтарь из далече стоѩ. не хотѣаше ни очию възвести на небо.
нъ биѣаше пръси своѩ г҃лѧ.
б҃же милостивъ бѫди мьнѣ грѣшъникоу.

г҃лѭ вамъ.
съниде сь оправъданъ въ домъ свои. паче оного.
ѣко вьсѣкъ възносѧи сѧ съмѣритъ сѧ. и съмѣрѣѩи сѧ възнесетъ сѧ ⁘ кⷰ҇ ⁘

Приношаахѫ же къ немоу и младенъцѧ. да би сѧ ихъ коснѫлъ.
видѣвъше же оученици прѣштаахѫ имъ.

ꙇ҃с же призъва ѩ г҃лѧ.
не дѣите дѣтии приходити къ мьнѣ. и не браните имъ.
таковꙑхъ бо естъ ц҃срствие б҃жие.

аминь г҃лѭ вамъ.
иже аште не приметъ ц҃срствиѣ б҃жиѣ ѣко отрочѧ. не иматъ вънити въ не. ⁘ неⷣ҇. и҃ѕ҃ ⁘

Ꙇ въпроси и единъ кънѧѕь г҃лѧ.
оучителю благꙑ чъто сътворь животъ вѣчънꙑ наслѣдъствоуѭ.

рече же емоу и҃съ
чъто мѧ г҃леши блага.
никтоже е благъ тъкъмо единъ б҃ъ.

заповѣди вѣси
не оуби
не прѣлюбъ сътвори.
не оукради.
не лъжь съвѣдѣтель бѫди.
чьти отъца твоего и матерь твоѭ.

онъ же рече
вьсѣ си съхранихъ изь юности моеѩ.

слꙑшавъ же се и҃съ рече емоу.
еще единого не доконьчалъ еси.
въсѣ елико имаши продаждъ и раздаи нищиимъ. и имѣти имаши съкровиште на небесе. ꙇ грѧди по мьнѣ.

онъ же слꙑшавъ се прискръбенъ бꙑстъ.
бѣ бо богатъ ѕѣло.

видѣвъ же и҃съ прискръбенъ бꙑвъшъ рече.
како не оудобь имѫштеи бгатъство. въ ц҃срствие б҃жие вънидѫтъ.

оудобѣе бо естъ вельбѫдоу сквозѣ игьлинѣ оуши проити. неже богатоу въ ц҃срствие. вьнити.

рѣшѧ же слꙑшавъшеи.
то кто можетъ с҃пснъ бꙑти.

онъ же рече
не възможънаа отъ ч҃лвкъ. възможъна отъ б҃а сѫтъ ⁘ кⷰ҇ ⁘

Рече же петръ
се мꙑ оставихомъ въсѣ.
ꙇ по тебѣ идомъ.

онъ же рече имъ
аминь г҃лѭ вамъ. ѣко никтоже естъ. ꙇже оставитъ домъ ли родителѧ. ли братриѭ ли женѫ. ли чѧда. ц҃срствиѣ б҃жиѣ ради. ꙇже не вьсприиметъ мъножицеѭ вь врѣмѧ се. и въ вѣкъ грѧдѫштии животъ вѣчънꙑ.

Поимъ же оба на десѧте рече къ нимъ.
се въсходимъ въ и҃мъ. и съконьчаѭтъ сѧ вьсѣ писана п҃ркꙑ. о с҃нѣ ч҃л҃вѣчсцѣмь.

прѣдадѧтъ бо и ѩзꙑкмъ. и порѫгаѭтъ сѧ емоу. и досадѧтъ емоу и заплюѭтъ і. и бивъше оубиѭтъ і. ꙇ҅ трети день вьскрьснетъ.

ꙇ ти ничесоже отъ сихъ не разоумѣшѧ. ꙇ бѣ г҃ло сь съкръвенъ отъ нихъ. ꙇ не разоумѣахѫ г҃лмꙑхъ ⁘

Бꙑстъ же егда приближи сѧ и҃съ въ ерихѫ. слѣпецъ етеръ сѣдѣаше при пѫти просѧ.

слꙑшавъ же народъ мимо ходѧшть. въпрашааше
что оубо естъ се.

повѣдѣшѧ же емоу ѣко и҃съ назарѣнинъ мимоходитъ.

ꙇ възъпи г҃лѧ
и҃се с҃не д҃вдвъ помилоуи мѧ.

ꙇ прѣдь идѫштеи прѣштаахѫ емоу. да оумлъчитъ.
онъ же паче ѕѣло въпиѣше г҃лѧ.
с҃не д҃авдвъ помилоуи мѧ.

ставъ же и҃съ повелѣ привести и къ себѣ.
приближьшю же сѧ емоу къ немоу. въпроси и г҃лѧ.

что хощеши да ти сътворѭ.
онъ же рече
г҃и да прозьрѭ.

и҃с же рече емоу
прозьри
вѣра твоѣ съп҃с тѧ.

и абие прозьрѣ. ꙇ вь слѣдъ его грѧдѣаше славѧ б҃а.
ꙇ вьси людие видѣвъше въздашѧ хвалѫ б҃ви ⁘ кⷰ҇ ⁘

Luca 19

Ꙇ въшедъ прохождааше и҃съ въ ерихѫ.

и се мѫжъ именемь нарицаемъ закьхеи. ꙇ сь бѣ старѣи мꙑтаремъ. ꙇ тъ бѣ богатъ.

ꙇ искааше видѣти и҃са къто естъ. ꙇ не можааше народомъ. ѣко тѣломъ малъ бѣ.

и прѣди текъ възлѣзе на сѵкомориѭ. да видитъ і. ѣко тѫдѣ хотѣаше минѫти.

ꙇ ѣко приде на мѣсто. възьрѣвъ и҃с видѣ и.
ꙇ рече къ немоу.
закьхѣе потъштавъ сѧ сълѣзи.
дънесь бо подобаатъ ми въ домоу твоемь бꙑти.

и потъштавъ сѧ сълѣзе. и приѩтъ і радоуѩ сѧ.

ꙇ видѣвъше вьси ръптаахѫ г҃лѭште. ѣко къ грѣшънѫ мѫжю въниде витатъ.

ставъ же закьхеи рече къ г҃и.
се полъ имѣниѣ моего г҃и дамъ ништиимъ. ꙇ аште е҅смъ кого чимь обидѣлъ. възвращѫ четворицеѭ҄.

Рече же къ немоу и҃съ. ѣко
дьнесь с҃псние домоу твоемоу бꙑстъ. зане и сь с҃нъ авраамль естъ.

Приде бо с҃нъ ч҃лвчскꙑ възискатъ. ꙇ с҃пстъ погꙑбъшааго. ⁘ кⷰ҇ ⁘

Слꙑшѧщемъ же имъ се. приложь притъчѫ рече. занеже тъ бѣ близъ и҃ма. ꙇ мьнѣахѫ ѣко абие хоштетъ ц҃срствие б҃жие авити сѧ ⁘

Рече же.
ч҃лкъ единъ добра рода иде на странѫ далече. приѩти себѣ ц҃срствие. ꙇ възврати сѧ.

Призъвавъ же и десѧть рабъ своихъ. ꙇ дастъ имъ десѧть мънасъ. ꙇ рече къ нимъ.
коуплѫ дѣите доньдеже придѫ.

граждане же его ненавидѣахѫ его.
посълашѧ молитвѫ въ слѣдъ его г҃лѭще.
не хоштемъ семоу да ц҃срствоуоутъ надъ нами.

ꙇ бꙑстъ егда сѧ възврати. приимъ ц҃срствие. ꙇ рече да пригласѧтъ емоу рабꙑ тꙑ. ꙇмъже дастъ съребро. да оувѣстъ какѫ коуплѭ сѫтъ сътворили.

приде же пръвꙑ г҃лѧ
г҃и. мънⷭ҇ъ твоѣ придѣла десѧть мьнасъ.

ꙇ рече емоу благꙑ рабе и добрꙑ.
ѣко о малѣ вѣренъ бꙑстъ. бѫди область имꙑ надъ десѧтьѭ градъ.

ꙇ приде въторꙑ г҃лѧ.
мънасъ твоѣ г҃и сътвори д҃ мънасъ.

рече же и томоу.
ꙇ тꙑ бѫди надъ пѧтиѭ градъ.

ꙇ дроугꙑ приде г҃лѧ
г҃и. се мънасъ твоѣ ѭже имѣхъ. положенѫ въ оуброусѣ.

боѣахъ бо сѧ тебе. ѣко ч҃лвкъ ѣръ еси.
вьземлеши егоже не положъ. ꙇ жьнеши егоже не сѣвъ.

г҃ла емоу
отъ оустъ твоихъ сѫждѫ ти зълꙑ рабе.
вѣдѣаше ѣко азъ ч҃лвкъ ѣръ есмъ. въземлѧ егоже не положихъ. ꙇ жьнѧ егоже не сѣхъ.

ꙇ по чъто не въдастъ моего съребра пѣнѧжьникомъ.
ꙇ азъ пришедъ съ лихвоѭ истѧзалъ е бимъ.

ꙇ прѣдъстоѩштиимъ рече.
вьзьмѣте отъ него мънасѫ.
ꙇ дадите имѫштѫоумоу. ꙇ҃. мънасъ.

ꙇ рѣшѧ емоу
г҃и иматъ ꙇ҃ мънасъ.

Г҃лѭ же вамъ ѣко вьсѣкомоу имѫщюмоу дадѧтъ. а отъ не имѫштааго. и еже иматъ отъимѫтъ отъ него ⁘ кⷰ҇ ⁘

Обаче врагꙑ моѩ тꙑ. не хотѣвъшѧѩ мьнѣ да ц҃срь бимь бꙑлъ надъ ними. приведѣте сѣмо. ꙇ исѣцѣте ѩ прѣдъ мъноѭ ⁘

Ꙇ се рекъ идѣаше прѣди въсходѧ въ и҃мъ.

ꙇ бꙑстъ ѣко приближи сѧ въ витъфаꙉиѭ и витаниѭ҄. къ горѣ нарицаемѣи елеонъ. посъла дъва оученикъ своихъ г҃лѧ.

ꙇдѣта вь прѣмьнѭѫ весь. вь нѭже въходѧшта обрѧштета жрѣбѧ привѧзано. на неже никтоже къде отъ ч҃лкъ не вьсѣде.
отрѣшша е приведѣта.

ꙇ аще къто вꙑ въпрашаатъ. тако речета емоу.
ѣко г҃ъ трѣбоуоутъ его.

шедъша же посъланаѣ. обрѣтете ѣкоже рече има.

отрѣшаѭштема же има жрѣбѧ. рѣшѧ господие его къ нима.
чъто отрѣшаата жрѣбѧ.

она же рѣсте ѣко г҃ъ трѣбоуоутъ его.

и привѣсте е къ и҃сви. ꙇ възвръгъше ризꙑ своѩ҅ на жрѣбѧ. въсадишѧ и҃са ⁘

Ꙇдѫщтю же емоу постилаахѫ ризꙑ по пѫти.

приближаѭштю же сѧ емоу абие къ низъхождению горѣ елеоньстцѣи. начѧтъ вьсе мьножъство оученикъ радоуѭште сѧ хвалити б҃а гласомь велиемь о вьсѣхъ силахъ ѩже видѣшѧ. г҃лѭще

б҃лгослвнъ грѧдꙑ въ імѧ г҃не.
миръ на небесе и слава въ вꙑшъниихъ.

ꙇ едини фаⷬ҇сѣи отъ народа рѣшѧ къ немоу.
оучителю запрѣти оученикомъ твоимъ.

и отъвѣщавъ рече имъ.
г҃лѭ вамъ. ѣко аще и сии оумлъчѧтъ. камение въпити иматъ.

ꙇ ѣко приближи сѧ видѣвъ градъ плака сѧ о немь г҃лѧ. ѣко

аште би разоумѣлъ въ дьнь съ твои. ꙇ тꙑ ѣже къ мироу твоемоу.
нꙑнѣ же оукрꙑ сѧ отъ очиѭ твоею.

ѣко придѫтъ дьнье на тѧ. ꙇ обложѧтъ врази твои острогъ о тебѣ. и обидѫтъ тѧ. ꙇ осѧдѫтъ тѧ въсѫдѫ. ꙇ разбиѭтъ тѧ и чѧда твоѣ въ тебѣ. ꙇ не оставѧтъ вь тебѣ камене на камени. понеже не разоумѣ врѣмене ⁘ Посѣщению твоемоу ⁘

Ꙇ въшедъ въ ц҃рквъ. начѧтъ изгонити продаѭштѧѩ вь неи и коупоуѭштѧѩ. г҃лѧ имъ.

писано естъ.
храмъ мои храмъ молитвѣ естъ.
вꙑ же сътвористе и врътъпъ разбоиникомъ. ⁘ ⁘

Ꙇ бѣ оучѧ въ ц҃ркве по вьсѧ дьни.
архиереи же и кънижьници. искаахѫ его погоубити. и старѣишинꙑ людемь.

ꙇ не обрѣтаахѫ чъто сътворѧтъ емоу.
людье бо вьси дръжаахѫ сѧ его послоушаѭште.

Luca 20

Ꙇ бꙑстъ вь единь отъ дьнеи тѣхъ. оучѧштю емоу люди въ ц҃ркви. и благовѣстъствоуѭштю. състашѧ сѧ архиереи и кънижъници съ старьци. ꙇ рѣшѧ г҃лѭште къ немоу.

рьци намъ коеѭ областиѭ се твориши и къто естъ давꙑ тебѣ областъ сиѭ.

отъвѣштавъ же рече къ нимъ.
въпрошѫ вꙑ и азъ единого словесе и рьцѣте ми.

кръштение иоаново съ небсе ли бѣ или отъ ч҃лвкъ.

они же помꙑшлѣахѫ въ себѣ г҃лѭште. ѣко
аште речемъ отъ н҃ебсе. речетъ
по чъто не вѣровасте емоу.

аште ли речемъ отъ ч҃лкъ. людие вьси камениемь побиѭтъ нꙑ.
ꙇзвѣстъно бо бѣ людемъ. ѣко иоанъ п҃ркъ бѣ.

ꙇ отъвѣщашѧ
не вѣмъ отъ кѫдоу.

ꙇ҃съ же рече имъ.
ни азъ г҃лѭ вамъ коѭ властиѭ се творѭ ⁘

Начѧтъ же къ людемь г҃лти притъчѫ сиѭ.
ч҃лкъ насади виноградъ и въдастъ і дѣлателемь. ꙇ отиде на лѣта мънога.

и въ врѣмѧ посъла къ дѣлателемъ рабъ. да отъ плода виногⷬ҇да дадѧтъ емоу.
дѣлателе же бивъше поустишѧ тъшть.

ꙇ приложи дроугꙑ посълати рабъ.
они же и того бивъше и досаждьше емоу поустишѧ тъштъ.

ꙇ приложи трети посълати.
они же и сего оуѣзвьше изгънашѧ.

Рече же г҃ь винограда.
чъто сътворѭ
посълѭ с҃нъ мои възлю҄бле҄нꙑ.
негъли сего видѣвъше оусрамлѣѭтъ сѧ.

видѣвъше же и дѣлателе. мꙑшлѣахѫ дроугъ къ дроугоу г҃лѭште.
сь естъ наслѣдьникъ
придѣте
оубиѣмъ і. да наше бѫдетъ достоѣние.

ꙇ изведъше и вонъ из винограда оубишѧ.
чъто оубо сътворитъ имъ г҃нъ винограда.

придетъ и погоубитъ дѣлателѧ сиѩ. ꙇ въдастъ виноградъ инѣмъ.
слꙑшавъше же рѣшѧ
да не бѫдетъ. ⁘

О҅нъ же възърѣвъ на нѧ рече.
что оубо естъ писаное се.
камень егоже неврѣдоу сътворишѧ зиждѫштеи. съ бꙑстъ въ г҃лвѫ ѫгълоу.

вьсѣкъ падꙑ на камене томь съкроушитъ сѧ.
а на немьже падетъ сътъретъ і ⁘

Ꙇ҅ вьзискашѧ архиереи и кънижъници възложити на нь рѫцѣ въ тъ часъ. ꙇ оубоѣшѧ сѧ людии.
разоумѣшѧ бо ѣко къ нимъ рече притъчѫ сиѭ.

ꙇ съглѧдавъше посълашѧ засѣдьникꙑ. творѧщѧ сѧ праведьници сѫште да имѫтъ і въ словеси. да бѫ и прѣдали владꙑчъствоу и области воеводꙑ.

и въпросишѧ и г҃лѫште ⁘
оучителю вѣмь ѣко право г҃леши. ꙇ оучиши. ꙇ не на лица зъриши. нъ вꙑ истинѫ пѫти б҃жию оучиши.

достоитъ ли намъ кесареви дань дати. или ни.

разоумѣвь же лесть ихъ рече къ нимъ.
что мѧ окоушаате.

покажѣте ми пѣнѧѕъ.
чии иматъ образъ и написание.
отъвѣштавъше рѣшѧ
кесаровъ.

онъ же рече къ нимъ.
въздадите оубо ѣже сѫтъ кесарева кесареви. и ѣже сѫтъ б҃жиѣ б҃ви.

ꙇ не могѫ зазьрѣти г҃лѣ его прѣдъ лѭдьми. и дивьше сѧ о отъвѣтѣ его оумлъчашѧ.

Пристѫпьше же едини отъ садоукеи г҃лѭште вьскрѣшению не бꙑти. въпрашаахѫ и г҃лѫште.

оучителю. мосии написалъ естъ намъ. аште комоу братръ оумъретъ имꙑ женѫ. и тъ бе штѧдъ оумьретъ. да поиметъ женѫ его братръ. и вьскрѣситъ сѣмѧ братра своего.

Седмь оубо братриѩ бѣ.
и пръвꙑ поемъ женѫ оумьрѣтъ бештѧдень.

и поѩтъ въторꙑ женѫ. ꙇ тъ оумьрѣтъ бештѧдьнъ. и трети поѩтъ ѭ. такожде же и вьсѣ седмь оумьрѣшѧ не оставльше чѧдъ.

послѣжде же вьсѣхъ и жена оумьрѣтъ.

во въскрѣшение оубо которааго ихъ бѫдетъ жена.
седмь бо имѣшѧ ѭ женѫ.

и отъвѣштавъ и҃съ рече имъ.
с҃нове вѣка сего женѧтъ сѧ и посагаѭтъ.

а съподобльшеи сѧ вѣкъ тъ оулоучити. и вьскрѣшение еже отъ мрътвꙑхъ. ни женѧтъ сѧ ни посагаѭтъ.

ни оумьрѣти бо по томь могѫтъ.
равьни бо сѫтъ а҃нꙉлмъ. ꙇ с҃нве сѫтъ б҃жии. вьскрѣшению с҃нве сѫще.

а ѣкоже въстаѭтъ мрътвии. и мосии съказа при кѫпинѣ. ѣкоже г҃летъ. г҃а б҃а аврамлѣ. и б҃а исакова. и б҃а иѣковлѣ.

б҃ъ же нѣстъ мрътвꙑхъ нъ живꙑхъ.
въси бо томоу живи сѫтъ.

отъвѣштавъше же едини кънижъници рѣшѧ.
оучителю добрѣ рече.

къ томоу же не съмѣахо его въпрашати ничьсоже.

рече же къ нимъ.
како г҃лѭтъ едини. х҃а бꙑти с҃на д҃ва.

а самъ д҃авдъ г҃летъ въ кънигахъ псаломъскꙑхъ.
рече г҃ъ г҃ви моемоу
сѧди о деснѫѭ мене. доньдеже положѫ врагъі твоѩ подъножию ногама твоима.

д҃авдъ і оубо г҃ь нарицаатъ то како емоу естъ с҃нъ ⁘

Слишѧштемъ же вьсѣмъ людемъ. рече къ оученикомъ своимъ. ⁘

Вьнемлѣте отъ кънижъникъ. хотѧштиихъ въ одеждахъ ходити. и любѧштиихъ цѣлованиѣ на тръжиштихъ. ꙇ прѣдъсѣданиѣ на съньмищихъ. и прѣждезъваниѣ на обѣдѣхъ. и на вечерѣхъ. ꙇже сънѣдаѭтъ домꙑ въдовицъ. и виноѭ далече молѧтъ сѧ.

сии приимѫтъ осѫжденье больше.

Luca 21

възьрѣвъ же видѣ въмѣтаѭштѧѩ въ газофилакиѭ дарꙑ своѩ богатꙑѩ.

видѣ же и единѫ въдовицѫ оубогѫ. въмѣтаѭштѫ тоу дъвѣ лептѣ. и рече

въ істꙑнѫ г҃лѭ вамъ. ѣко въдовица си оубогаѣ. боле вьсѣхъ въвръже
си. г҃лѧ възгласи
имѣѩи оуши слꙑшати да слꙑшитъ. ⁘ кⷰ҇ ⁘

вьси бо си отъ избꙑтъка своего въвръгѫ въ дарꙑ б҃жиѩ. а си отъ лишениѣ своего. вьсе имѣние еже имѣ въвръже ⁘

ꙇ҅ единѣмъ г҃лѭштемь о ц҃ркви. ѣко камениемь добромь и съсѫдꙑ оукрашена естъ. рече.

си ѣже видите. придѫтъ дьнье вь нѧже не останетъ. камень на камене. иже не разоритъ сѧ.

Въпросишѧ же и г҃лѭштю.
оучителю. когда оубо си бѫдѫтъ.
и что естъ знамение егда хотѧтъ си бꙑти.

онъ же рече.
блюдѣте сѧ да не прѣльщени бѫдете.
мъноѕи бо придѫтъ въ імѧ мое г҃лѭште. ѣко
азъ есмъ и врѣмѧ приближи сѧ .
не идѣте оубо въ слѣдъ ихъ.

егда же оуслꙑшите брани и нестроениѣ. не оубоите сѧ.
подобаатъ бо симъ прѣжде бꙑти. нъ не оу абие коньчина.

тъгда г҃лаше имъ.
въстанетъ...ѩ҃зкъ на ѩ҃зкъ. и ц҃срство на цѣсарьство.

трѫси же велици по мѣста. и глади и мори бѫдѫтъ.
страхованиѣ же. и знамениѣ с н҃бсе велиѣ бѫдѫтъ ⁘

Прѣжде же сихъ всхъ . възложѧтъ на вꙑ рѫкꙑ своѩ. и ижденѫтъ прѣдаѭште на соньмишта и темъницѧ. ведомꙑ къ цѣсаремъ и влдⷦ҇мъ. имене моего ради.

приключитъ же сѧ вамъ въ съвѣдѣтельство ⁘

Положите оубо на с҃рдъцихъ вашихъ. не прѣжде поуоучати сѧ отъвѣщати.

азъ бо дамъ вмь оуста и прѣмѫдростъ. еиже не възмогѫтъ противити сѧ. и отъвѣштати въси противлѣѭщеи сѧ вамъ.

прѣдани же бѫдете родителꙑ и братриѭ. и родомъ и дроугꙑ. ꙇ оумрътвѧтъ отъ васъ. ꙇ бѫдете ненавидими отъ всѣхъ имене моего ради.

и власъ главꙑ вашеѩ не погꙑблетъ

въ тръпѣни вашемъ сътѧжите д҃шѧ вашѧ ⁘

Егда же оузьрите объстоимъ вои и҃мъ. тогда разоумѣете ѣко приближи сѧ запоустѣние емоу.

тогда сѫште въ іюдеи да бѣгаѭтъ въ горꙑ. ꙇ иже по срѣдѣ его да исходѧтъ. и иже въ странахъ да не въходѧтъ въ нъ. ѣко дьнье мъштению си сѫтъ. да исплънѧтъ сѧ вьсѣ написанаа. ⁘

Горе же непраздънꙑимъ и доѩштимъ въ тꙑ дьни.
бѫдетъ бо бѣда велиѣ на земи. и гнѣвъ на людехъ сих и падѫтъ въ острии меча. и плѣнени бѫдѫтъ въ ѩзꙑкꙑ вьсѧ. ꙇ е҃рслмъ бѫдетъ попираемъ ѩзкꙑ. доньдеже съконьчаѭтъ сѧ врѣмена ѩ҃зкъ.

и бѫдѫтъ знамениѣ въ слънъци и лоунѣ. и ѕвѣздахъ. ꙇ на земи тѫга ѩ҃зкмъ. отъ нечааниѣ шюма моръскааго и възмѫщениѣ

издꙑхаѭштемъ ч҃лкмъ отъ страха. и чааниѣ грѧдѫштихъ на вьселенѫѭ. силꙑ бо н҃бскꙑѩ подвигнѫтъ сѧ.

ꙇ тъгда оузьрите с҃на ч҃лвчскааго на облацѣ. съ силоѭ и славоѭ мъногоѭ҄.

начинаѭштемъ же симъ бꙑвати. въсклоните сѧ и въздвигнѣте главꙑ вашѧ. зане приближи сѧ избавление ваше.

ꙇ рече имъ притъчѫ.
видите смоковьницѫ и вьсѣ дрѣва.

егда прошибаѭтъ сѧ юже видѧще о себѣ вѣсте ѣко юже близъ жѧтва естъ.

тако и вꙑ егда оузьрите си бꙑваѭшта. вѣдите ѣко близъ естъ ц҃срствие б҃жие.

амін. г҃лѭ вамъ ѣко не иматъ прѣити родо сь. доньдеже вьсѣ бѫдѫтъ.

небо и землѣ мимо идетъ. а словеса моѣ не мимо идѭтъ ⁘

Вьнемлѣте же себѣ еда когда отѧжаѭтъ с҃рдца ваша. обѣданиимь и пьѣньствомь. ꙇ печальми житеискꙑими. ꙇ наидетъ на вꙑ вънезаапѫ дьнь тъ.

ѣко сѣть бо придетъ на вьсѧ сѣдѧштѧѩ на лици вьсеѩ землѧ:

Бьдите оубо на вьсѣко врѣмѧ молѧште сѧ. да съподобите сѧ оубѣжати. въсѣхъ сихъ хотѧштихъ бꙑти. и стати прѣдъ с҃номъ ч҃лвчскомь ⁘

бѣ же вь дьне оучѧ въ ц҃ркве. а ноштиѭ въдварѣаше сѧ исходѧ въ горѣ нарицаемѣи елеонъ.

и вьси людие из оутра прихождаахѫ къ немоу въ ц҃рквъ послоушатъ его.

Luca 22

Приближааше же сѧ праздьникъ опрѣснокъ. нарицаемꙑ пасха. ꙇ искаахѫ архиереи и кънижьници како и бѫ оубили.

боѣахѫ бо сѧ людии. ⁘

Вьниде же сотона вꙑ июдѫ. нарицаемааго искариотъ. сѫща отъ числа обою на десѧте.

ꙇ шедъ г҃ла архиереомъ и воеводамъ. како имъ прѣдастꙑ и.

и въздрадовашѧ сѧ. и съвѣшташѧ емоу дати съребро и исповѣдѣ.

ꙇ҅ искааше подобъна врѣмене да и прѣдастъ имъ без народа ⁘

Приде же дьнь о҃прѣснькъ. вь ньже подобъно бѣ жръти пасхѫ. и посъла петра и иоана. рекъ.

шедъша оуготоваита намъ пасхѫ да ѣмъ.

она же рѣсте емоу.
къде хоштеши да оуготоваевѣ.

онъ же рече има.
се въшедъшема вама въ градъ. сърѧштетъ вꙑ ч҃лкъ. въ скѫдьльницѣ водѫ носѧ.
по немь идѣта въ домъ вь ньже въходитъ.

и речета г҃ноу домоу.
г҃летъ тебѣ оучитель.
къде есть обитѣль идеже пасхѫ съ оученикꙑ моими сънѣмь.

ꙇ тъ вама покажетъ горьницѫ велиѭ постъланѫ.
и тоу оуготоваита.

шьдъша же обрѣтете ѣкоже рече има. ꙇ оуготовасте пасха.

ꙇ егда бꙑстъ година възлеже. и оба на десѧте а҃постла съ нимъ.

и рече къ нимь.
желѣниемь се въжделѣхъ. пасха ѣсти съ вами. прѣжде даже не приимѫ мѫкꙑ.

г҃лѭ бо вамъ. ѣко отъ селѣ не имамъ ѣсти отъ него. доньдеже коньчаатъ сѧ. въ ц҃срствии б҃жи.

и приимъ чашѫ хвалѫ въздавъ рече.
приимѣте се и раздѣлите себѣ.

г҃лѭ бо вама.
отъ селѣ не имамъ пити отъ плода лозънаго. доидеже ц҃срествие б҃жие придетъ.

ꙇ приимъ хлѣбъ хвалѫ въздавъ прѣломи. и дастъ имъ г҃лѧ.
се естъ тѣло мое даемое за вꙑ.
се творите въ моѭ памѧть.

ꙇ чашѫ такожде по вечерѣнии г҃лѧ.
си чаша новꙑ завѣтъ моеѭ кръвиѭ҄. ѣже за вꙑ пролѣатъ сѧ.

Обаче се рѫка прѣдаѭштааго мѧ съ мъноѭ естъ на трапезѣ.

ꙇ с҃нъ оубо ч҃лчьскꙑ по нареченоумоу идетъ. обаче горе ч҃лвкоу томоу. имьже прѣданъ бѫдетъ.

ꙇ ти начѧсѧ искати вь себѣ. которꙑ оубо бѫдетъ отъ нихъ. хотѧи сътворити се.

бꙑстъ же и пьрѣ вь ихъ кꙑи мънитъ сѧ ихь бꙑти болеи

онъ же рече имъ.
ц҃сре ѩ҃зкъ оустоѩтъ имъ. и обладаѭште ими благодателе нарицаѭтъ сѧ.

вꙑ же не тако. нъ болии васъ да бѫдетъ ѣ҅ко мьнии. ꙇ старѣи ѣко слоужѧ.

кꙑ бо болии възлежѧи ли или слоужѧи.
не вьзлежѧи ли.
азъ же по срѣдѣ васъ есмь ѣко слоужѧи.

вꙑ же есте прѣбꙑвъшеи съ мъноѭ въ напастехъ моихъ.

ꙇ азъ завѣштаваѭ вамъ. ѣкоже завѣшта мьнѣ о҃тцъ мои. ц҃срство. да ѣсте и пиете на трапезѣ моеи. въ ц҃срствии моемь. ꙇ сѧдете на прѣстолѣхъ. сѫдѧште обѣма на десѧте колѣнома издраилевома ⁘

Рече же г҃ъ
симоне симоне се сотона проситъ васъ да би сѣлъ ѣко пшеницѫ.

азъ же молихъ сѧ о тебѣ да не оскѫдѣатъ вѣра твоѣ.
ꙇ тꙑ нѣкъгда обраштъ сѧ оутвръди братриѭ твоѭ.

онъ же рече моу
г҃и съ тобоѭ готовъ есмъ и въ темьницѫ и въ съмръть ити.

онъ же рече
г҃лѭ ти петре.
не възгласитъ кокотъ дьнесь. доидеже три кратꙑ отъвръжеши сѧ мене. не вѣдѣти.

и рече имъ
егда посълахъ вꙑ без вълагалишта. ꙇ бес пирꙑ. ꙇ бе сапогъ. еда чесо лишени бꙑсте.
они же рѣшѧ
ничесоже.

рече же имъ
нъ нꙑнѣ иже иматъ вълагалиште да възьметъ такожде и пирѫ.
ꙇ иже не иматъ да продастъ ризѫ своѭ и коупитъ ножъ.

г҃лѭ бо вамъ. ѣко еште писаное се подобаатъ да съконьчаатъ сѧ о мьнѣ. еже
и съ безаконьникꙑ въмѣни сѧ.
ꙇбо еже о мьнѣ коньчинѫ иматъ ⁘

они же рѣшѧ
г҃и се ножа съде дъва.
О҅нъ же рече имъ
довольно естъ.

ꙇ ишедъ иде по обꙑчаю въ горѫ елеонъскѫ.
по немьже идѫ оученици его.

Бꙑвъ же на мѣстѣ рече имъ.
молите сѧ да не вънидете въ напасть.

ꙇ самъ остѫпи отъ нихъ. ѣко връжение камени.
и поклонь колѣнѣ молѣаше сѧ г҃лѧ ⁘

о҃тче аще волиши мімо неси чашѫ сиѭ отъ мене.
обаче не моѣ волѣ нъ твоѣ да бѫдетъ.

ави же сѧ емоу а҃нꙉлъ. с н҃бсе оукрѣплѣѩ и.

ꙇ бꙑвъ въ подвиѕѣ. прилежьнѣе молѣаше сѧ.
ꙇ бꙑстъ потъ его ѣко и каплѧ кръве. каплѭштѧ на землѭ.

ꙇ въставъ отъ молитвꙑ пришедъ къ оученикомъ обрѣте ѩ съпѧштѧ отъ печали.

и рече имъ
чъто съпите
въставъше помолите сѩ да не вънидете въ напастъ ⁘

Еще же емоу г҃лѭштю. се народъ и нарицаемꙑ июда. единъ отъ обою на десѧте прѣдъ ними идѣаше. и пристѫпи къ і҃сви лобъзатъ его.
се бо бѣ знамение далъ имъ.
егоже лобъжѫ тъ естъ.

ꙇ҃с же рече емоу
июдо лобъзаниемь ли с҃на ч҃лскааго прѣдаеши.

видѣвъше же и иже бѣахѫ о немь. бꙑваемое рѣшѧ емоу
г҃и аще оударимъ ножемъ.

ꙇ оудари единъ нѣкꙑ отъ нихъ архиереова раба. ꙇ отърѣза емоу оухо десное.

отъвѣштавъ же и҃с рече.
оставите до сего.
и коснѫвъ въ оухо его исцѣли и҅.

рече же и҃с къ пришедъшимъ на нь архиереомъ. ꙇ стратигомъ ц҃рквнꙑмъ. и старьцемъ.
ѣко на разбоиникъ ли придете съ орѫжиемь и дръкольми.

по вьсѧ дьни сѫщю ми съ вами въ ц҃ркве. не простьрѣсте рѫкъ на мѧ.
нъ се естъ ваша година и область тьмьнаѣ.

ꙇмъше же и вѣсѧ. ꙇ въвѣсѧ и въ домъ архиереовъ.
петръ же идѣаше въ слѣдъ из далече.

вьзгнѣштъшемъ же огнъ по срѣдѣ двора. ꙇ въкоупѣ сѣдъшемъ имъ. сѣдѣаше петръ по срѣдѣ ихъ.

оузърѣвъши же и раба едина сѣдѧшть при свѣтѣ. и вьзьрѣвъши на нь рече.
ꙇ сь бѣ съ нимь.

онъ же отъвръже сѧ его г҃лѧ.
не знаѭ его жено.

ꙇ не по мъногоу дроугꙑ видѣвъ і рече.
ꙇ тꙑ отъ нихъ еси.
петръ же рече
ч҃лвче нѣсмъ.

ꙇ мимо шедъши ѣко годинѣ единои. ꙇнъ етеръ крѣплѣаше сѧ г҃лѧ.
въ істинѫ и сь бѣ съ нимь.
ꙇбо галилеанинъ естъ.

рече же петръ
ч҃лвче не вѣмь еже г҃лглеши.
ꙇ абие еште емоу г҃лѭштю. възгласи кокотъ ⁘ ⁘

Ꙇ обраштъ сѧ г҃ъ възьрѣ на петра. ꙇ помѣнѫ петръ слово г҃не ѣкоже рече емоу. ѣко
прѣжде даже не възгласитъ кокотъ три кратꙑ отъвръжеши сѧ мене.

ꙇ ишедъ вонъ петръ плака сѧ горько.

ꙇ мѫжи дръжѧштеи и҃са. рѫгаахѫ сѧ емоу биѭште

и. закрꙑвъше и биѣахѫ по лицю.
въпрашаахѫ же и г҃лще
прорьци кто тѧ оудари.

ꙇ ина мънога хоулѧште г҃лаахѫ на нь.

ꙇ ѣко бꙑстъ дьнь събърашѧ сѧ старьци людьсции. ꙇ архиереи и кънижьници. ꙇ вѣсѧ и на сънмь свои г҃лѭште.
аште тꙑ еси х҃ъ ръци намъ.

рече же имъ.
аште вамъ рекѫ не имете вѣрꙑ.

аште же и въпрошѫ вꙑ не отъвѣштаате ми. ни поустите.

отъ селѣ бѫдетъ с҃нъ ч҃лвчъскꙑи сѣдѧ о деснѫѭ силꙑ б҃жиѩ҅.

рѣшѧ же вьси
тꙑ ли еси оубо с҃нъ б҃жии.
онъ же къ нимъ рече.
вꙑ г҃лете ѣко азъ есмъ.

они же рѣшѧ
чъто еште трѣбоуемъ съвѣдѣтельства
сами бо слꙑшахомъ отъ оустъ его.

Luca 23

ꙇ въставъше въсе мъножьство ихъ. вѣсѧ и къ пилатоу.

начѧсѧ же на нь вадити г҃лѭште.
сего обрѣтомъ. развраштаѭшта ѩзꙑкъ нашъ. ꙇ възбранѣѭшта даѣти кесарови дань. г҃лѭща себе х҃а ц҃срѣ бꙑти.

пилатъ же въпроси и г҃лѧ.
тꙑ ли еси цѣсарь июдеомъ.
онъ же отъвѣштавъ рече емоу.
тꙑ г҃леши.

Пилатъ же рече къ аръхиереомъ и къ народоу.
никоеѧже винꙑ не обрѣтаѭ въ ч҃лвцѣ семь.

они же крѣплѣахѫ сѧ г҃лѭште. ѣко развраштаатъ люди оучѧ по вьсеи июдеи. наченъ отъ галилеѩ до сьде.

Пилатъ же слꙑшавъ галилеѭ въпроси и. аште ч҃лкъ галилѣискъ естъ. ꙇ разоумѣвъ ѣко отъ области иродовꙑ естъ. посъла и къ іродоу сѫштю и томоу въ и҅роусалимѣ вь дьни тꙑ.

ꙇродъ же видѣвъ и҃са радъ бꙑстъ ѕѣло.
бѣ бо желѣѩ отъ мъногъ врѣменъ видѣти. зане слꙑшааше мънога о немь. ꙇ надѣаше сѧ знамение етеро видѣти отъ него бꙑваемо.

въпрашааше же и словесꙑ мъногꙑ.
онъ же ничесоже не отъвѣштавааше емоу.

Стоѣхѫ же архиереи и кънижьници прилежъно вадѧште на нь. ⁘

Оукорь же и иродъ съ вои своими. и порѫгавъ сѧ. облъкъ і вь ризѫ свѣтълѫ. възврати и къ пилатови.

бꙑсте же си дроуга. ꙇродъ же и пилатъ въ тъ день съ собоѭ.
прѣжде бо бѣашете вражъдѫ имѫшта междю собоѭ.

пилатъ же созъвавъ архиереѩ и кънѧзѧ и люди. рече къ нимъ

привѣсте ми ч҃лка сего. ѣко развращаѭща люди.
ꙇ се азъ истѧзавъ прѣдъ вами. не обрѣтъ ни единоѩ же о ч҃лвцѣ семь винꙑ. ѩже на нь вадите.

нъ ни иродъ.
посꙑлахъ бо и къ немоу. ꙇ се ничътоже достоино съмръти сътворено естъ о немь.

показавъ оубо отъпоуштѫ и.

потрѣбѫ же имѣаше на вьсѧ праздьникꙑ отъпоуштати имъ единого.

Възъпишѧ же въси народи г҃лѭште.
вьзьми сего
отъпоусти же намъ варавѫ.

ꙇже бѣ за единѫ крамолѫ бꙑвъшѫѭ въ градѣ и оубииство въвръженъ въ темьницѫ.

Пакꙑ же пилатъ възгласи хотѧ отъпоустити и҃са.

они же вьпиѣхѫ г҃лѫште.
пропьни
пропьни:

Онъ же третиицеѭ рече къ нимъ.
чьто бо сътвори зъло.
ничьсоже достоина съмръти обрѣтъ о немь.
показавъ і оубо отъпоуштѫ.

они же прилежаахѫ гласꙑ велии просѧште его на пропѧтие. ꙇ҅ оустоѣахѫ гласи ихъ. ꙇ архиереистии.

Пилатъ же посѫди бꙑти прошение ихъ.

отъпоусти же имъ въсажденааго въ темьницѫ. за крамолѫ и оубииство егоже прошаахѫ. и і҃са прѣдастъ воли ихъ.

ꙇ ѣко и повѣсѧ емъше симона единого кѵринѣа грѧдѫшта съ села. задѣшѧ емоу к҃рстъ носити по и҃сѣ.

ꙇдѣаше же въ слѣдъ его мъногъ народъ людии. мѫжи и женꙑ. ѩже и биѣахѫ сѧ и плакаахѫ сѧ его.

обрашть же сѧ и҃съ къ нимь рече.
дъштери ꙇ҃мскꙑ. не плачите сѧ о мьнѣ.
обаче себе плачите сѧ и чѧдъ вашихъ. ѣко се дьнье грѧдѫтъ. вь нѧже рекѫтъ.

блаженꙑ неплодъви и чрѣва ѣже не родишѧ. ꙇ сьсъци иже не доишѧ.

тогда начънѫтъ г҃лати горамъ
падѣте на нꙑ.
ꙇ хлъмомъ
покрꙑите нꙑ.

зане аште въ сꙑрѣ дрѣвѣ си творѧтъ. въ соусѣ что бѫдетъ ⁘

Ведѣахѫ же съ и҃смъ и ина дъва зълодѣѣ съ нимь оубитъ.

ꙇ егда придѫ на мѣсто нарицаемое краниево. тоу пропѧсѧ и. ꙇ зълодѣа ового оубо о деснѫѭ. а дроугааго о шѫѭѫ.

ꙇ҃с же г҃лааше
о҃тче отъпоусти имъ.
не вѣдѧтъ бо сѧ чъто творѧтъ.
раздѣлѣѭште же ризꙑ его метаахѫ жрѣбиѩ.

ꙇ стоѣахѫ людие зьрѧште.
подрѣжаахѫ же и и кънѧѕи г҃лѭще съ ними.
ꙇнꙑ естъ с҃ъпслъ
да с҃пстъ и сѧ. аште сь естъ х҃ъ с҃нъ б҃жии. ꙇзбъранꙑ.

рѫгаахѫ же сѧ емоу и воини пристѫпаѭште и оцетъ придѣѭште емоу и г҃лѭште.

аште тꙑ еси ц҃срь июдеискъ с҃п сѧ самъ.

бѣ же и написание написано надъ нимъ. кънигами елинъсками и римъсками. ꙇ евреисками.
сь естъ ц҃сръ июдеискъ.

Единъ же отъ обѣшеноую зълодѣѭ҄ хоулѣаше и г҃лѧ.
аште тꙑ еси х҃ъ съпаси сѧ самъ и нꙑ.

отъвѣштавъ же дроугꙑ прѣштааше емоу г҃лѧ.
ни ли тꙑ боиши сѧ б҃а. ѣко въ томьжде осѫждении еси.

ꙇ вѣ оубо въ правъдѫ
достоинаа бо дѣломъ наю въсприемлевѣ.
а сь ничьсоже зъла не сътвори.

ꙇ г҃лааше и҃сви
помѣни мѧ г҃и. егда придеши въ ц҃срствии твоемь.

ꙇ рече емоу и҃съ
аминь г҃лѭ тебѣ.
дьнесь съ мъноѭ бѫдеши вь раи.

бѣ же ѣко година шестаа. ꙇ тъма бꙑстъ по вьсеи земи до годинꙑ девѧтꙑѩ. и помръче слъньце.

ꙇ катапетазма ц҃рквнаѣ раздъра сѧ на дъвое.

ꙇ възглашъ гласомь велиемь и҃съ. рече.
отьче въ рѫцѣ твои прѣдаѭ д҃хъ мои.
ꙇ се рекъ издъше.

Видѣвъ же сътьникъ бꙑвъшее прослави б҃а г҃лѧ.
въ істинѫ ч҃лвк сь правьдень бѣ.

ꙇ вьси пришедъшеи народи на позоръ сь. видѧште бꙑваѭштаа. биѭште пръси своѩ възвраштаахѫ сѧ.

стоѣахѫ же вьси знаемии его из далече. ꙇ женꙑ въшедъшѧѩ съ нимъ отъ галилеѩ зьрѧштѧ сихъ. ⁘ кⷰ҇ ⁘

ꙇ се мѫжь ꙇменемь иосифъ. съвѣтьникъ сꙑ. мѫжъ благъ и правьденъ.

сь не бѣ присталъ съвѣтѣ и дѣлѣ ихъ. отъ ариматѣѩ. града июдеиска. ꙇже чааше и тъ ц҃сарествиѣ б҃жиѣ.

сь пристѫпь къ пилатоу испроси тѣло и҃сво. ꙇ сънемъ е обитъ е плаштаницеѭ. ꙇ положи е въ гробѣ исѣченѣ. въ немьже не бѣ никътоже никогдаже положенъ.

ꙇ дьнь бѣ параскевьꙉи. ꙇ собота свитааше.

въ слѣдъ же шедъшѧ женꙑ. ѩже бѣахѫ пришълꙑ съ нимь отъ галилеѩ. видѣшѧ гробъ и ѣко положено бꙑстъ тѣло его.

възвраштьшѧ же сѧ оуготовашѧ ароматꙑ. ꙇ мѵро.
ꙇ въ соботѫ оубо оумлъчашѧ по заповѣди ⁘

Luca 24

Вь единѫ же соботѫ ѕѣло рано. придѫ на гробъ несѫштѧ ѩже оуготовашѧ ароматꙑ. и дроугꙑѩ съ ними.

обрѣтѫ же камень отъваленъ отъ гроба. ꙇ въшедъшѧ не обрѣтѫ тѣлесе г҃а и҃са.

ꙇ бꙑстъ не домꙑслѧштамъ сѧ имъ о семь. ꙇ се мѫжа дъва стасте въ нихъ вь ризахъ бльштѧштахъ сѧ.

Пристрашънамъ же бꙑвъшамъ имъ. ꙇ поклоньшамъ лице на землѭ. рѣсте къ нимъ.
чъто иштете живааго съ мрътвꙑими.

нѣстъ съде нъ въста.
помѣнѣте ѣкоже г҃ла вамъ. еште сꙑ въ галилеи г҃лѧ. ѣко

подобаатъ с҃ноу ч҃лвчскоумоу прѣданоу бꙑти. въ рѫцѣ ч҃лвкъ грѣшъникъ. пропѧтоу бꙑти. ꙇ третии день въскръснѫти.

ꙇ помѣнѫшѧ г҃лꙑ его. ꙇ възвраштъшѧ сѧ отъ гроба. вьзвѣстишѧ вьсѣ си единомоу на десѧте и вьсѣмъ прочиимъ.

бѣаше же мариѣ магдалини. ꙇ иоанна. ꙇ мариѣ иѣковлѣ. и прочѧѩ съ ними. ѩже и г҃лаахѫ къ а҃плмъ се.

и ѣвишѧ сѧ прѣдъ ними ѣко блѧди г҃ли ихъ. и не имѣахѫ имъ вѣрꙑ ⁘

Петръ же въставъ тече къ гробоу. ꙇ приникъ видѣ ризꙑ единꙑ лежѧштѧ. ꙇ иде вь себѣ дивѧ сѧ бꙑвъшюмоу.

ꙇ се дъва отъ нихъ бѣсте идѫшта въ тъжде день. вь весь отъстоѩштѫ стадии шесть десѧтъ отъ ꙇ҃ма. еиже имѧ емаоусъ. ꙇ та бесѣдоваашете къ себѣ. о вьсѣхъ сихъ. приключьшиихъ сѧ.

ꙇ бꙑстъ бесѣдоуѭштема има и сътѧѕаѭштема сѧ. и самъ и҃съ. приближь сѧ идѣаше съ нима.

очи же ею дръжаашете сѧ да его не познаате.

рече же къ нима.
что сѫтъ словеса си о нихъже сътѧѕаата сѧ къ себѣ идѫща.
ꙇ еста дрѧхла.

отъвѣштавъ же единъ емоуже имѧ клеопа. рече къ немоу.
тꙑ ли единъ пришълецъ еси въ ꙇ҃мъ. ꙇ не чю бꙑвъшиихъ въ дьни сиѩ.

ꙇ рече има
кꙑхъ.
она же рѣсте емоу.
ѣже о и҃сѣ назарѣнинѣ. ꙇже бꙑстъ мѫжъ п҃ркъ силенъ. дѣломь и словомь. прѣдъ б҃мъ и вьсѣми людьми. ꙇ како и прѣдашѧ архиереи и кьнѧѕи наши. на осѫждение съмръти. и пропѧсѧ и.

мꙑ же надѣемь сѧ ѣко сь естъ хотѧи ꙇ҃лѣ избавити.
нь ꙇ҅ надъ вьсѣми сими третии се день иматъ дънесь. отъ нелиже си бꙑшѧ.

нъ ꙇ҅ женꙑ единꙑ отъ насъ. оужасишѧ нꙑ
бꙑвьшѧ рано оу гроба. ꙇ не обрѣтъшѧ тѣлесе его. придѫ г҃лѭштѧ. ꙇ авление а҃ньꙉлъ видѣвъшѧ. ꙇже г҃лѭтъ і жива.

ꙇ идѫ едини отъ насъ къ гробоу. ꙇ обрѣтѫ тако ѣкоже и женꙑ рѣшѧ. самого же не видѣшѧ.

ꙇ тъ рече къ нима.
Ѡ несъмꙑслънаа и мѫдъна с҃дцмь. вѣровати о вьсѣхъ ѣже г҃лашѧ п҃рци.

не тако ли подобаше пострадати х҃оу. ꙇ҅ вьнити въ славѫ своѭ.

ꙇ наченъ отъ мосѣа и отъ вьсѣхъ пророкъ съказаше има кънигъ. ѣже бѣахѫ о немь.

ꙇ҅ приближишѧ сѧ вь весь вь нѭже идѣашете. ꙇ тъ творѣаше сѧ дале ити.

ꙇ нѫждаашете и г҃лѭшта.
облѧѕи съ нама ѣко при вечерѣ естъ. ꙇ прѣклонилъ сѧ естъ юже день.
ꙇ вьниде съ нима облешть.

ꙇ бꙑстъ ѣко възлеже съ нима. приемъ хлѣбъ б҃лгви. ꙇ прѣломь даѣаше има.

онѣма же отврѣсте сѧ очи и познасте и.
ꙇ тъ иштезе отъ нею.

ꙇ рѣсте къ себѣ.
не с҃рдце ли наю горꙙ бѣ въ наю. егда г҃лааше къ нама на пѫти. ꙇ ѣко съказаше нама кънигꙑ.

ꙇ въставъша во тъ часъ вратисте сѧ въ ꙇ҃҅мъ. ꙇ обрѣтета съвъкоуплъшѧ сѧ единого на десѧте. ꙇ иже бѣахѫ съ ними г҃лѭштѧ. въ істинѫ ѣко въста х҃ъ и ѣви сѧ симоноу.

ꙇ та повѣдаашете ѣже бꙑшѧ на пѫти. ꙇ ѣко сѧ позна има въ прѣломлении хлѣба ⁘ кⷰ҇ ⁘

Си же имъ г҃лѭштемъ. самъ и҃съ ста по срѣдѣ ихъ ⁘
въскресъ исъ из мрътвꙑихъ ста по срѣдѣ оученикъ своихъ
и г҃ла имъ.
миръ вамъ.
азъ есмъ
не боите сѧ.

оубоѣвъше же сѧ и пристрашъни бꙑвъше. мьнѣахѫ д҃хъ видѧште.

и рече имъ
чьто съмѫштени есте.
и по что помꙑшлениѣ въходѧтъ въ с҃рдца ваша.

видите рѫцѣ мои и ноѕѣ мои. ѣко самъ азъ есмъ.
осѧжате мѧ и видите. ѣко д҃хъ плъти и кости не иматъ. ѣкоже мѧ видите имѫща.

ꙇ се рекъ показа имъ рѫцѣ и ноѕѣ ⁘

Еште же не вѣроуѭштемъ имъ отъ радости и чюдѧштемъ сѧ. рече имъ.
ꙇмате ли чъто сънѣдъно съде.

они же дашѧ емоу рꙑбꙑ печенꙑ чѧсть. ꙇ отъ бъчелъ сътъ.

ꙇ въземъ прѣдъ ними ѣстъ.
прочее дастъ имъ.

рече же имъ
се сѫтъ словеса. ѣже г҃лахъ къ вамъ еште сꙑ съ вами. ѣко подобаатъ съконьчати сѧ въсѣмъ написанꙑмъ. въ законѣ мосѣовѣ и п҃рцхъ. ꙇ п҃слъмѣхъ о мьнѣ.

тъгда отвръзе имъ оумъ да разоумѣѭтъ кънигꙑ.

ꙇ рече имъ ѣко тако естъ писано. и тако подобааше пострадати х҃оу. и въскръснѫти отъ мрътвꙑхъ. третии день ꙇ проповѣдати сѧ въ імѧ его покаанию҅. ꙇ отъпоуштению грѣховъ въ вьсѣхъ ѩзꙑцѣхъ. наченъше отъ и҃ма.

вꙑ же есте съвѣдѣтеле симъ.

ꙇ се азъ посълѭ обѣтование о҃тца моего на вꙑ.
вꙑ же сѣдѣте въ градѣ иероусалимъсцѣ. доньдеже облѣчете сѧ силоѭ съ вꙑше.

изведе же ѩ вонъ до витаниѩ҅. и въздвигъ рѫцѣ свои благослови ѩ.

ꙇ бꙑстъ егда благословѣше ѩ. отъстѫпи отъ нихъ. ꙇ възношааше сѧ. на небо.

ꙇ ти поклоньше сѧ емоу. възвратишѧ сѧ въ и҃҅мъ. съ радостиѭ велиеѭ. ꙇ бѣахѫ въ ꙇ҅нѫ въ ц҃ркве. хвалѧште и б҃лагословѧште б҃а

аминь кⷰ҇ ⁘

Codex Marianus - Luca