Bologna Manuscript 11

Поимъ г҃ви, славнѡ бо прослави сѧ ⁘ Кⷪнѣ и въсѣдника въвръже въ море ⁘

Помощъникъ и покровителъ бꙑстъ мнѣ въ сп҃нѥ ⁘ Се б҃ъ мои и прославлѧ ⁘ Б҃ъ ѡ҃ца моего и възнесѫ и ⁘

Г҃ъ съкрѹшаѫ брани, г҃ъ имѧ емⷹ ⁘

Колесницѫ фараѡнѧ и силѫ его въвръже въ море ⁘ Избраннꙑѫ въсадъникꙑ тръстатꙑ ⁘ Потопи въ чръмънѣмъ мори ⁘

Пѫчинⷪѫ пⷪкрꙑ ѫ ⁘ Погрѧзнѫшѫ въ глѫбинѣ ꙗко каменъ ⁘

Десница твоꙗ г҃и прослави сѧ крѣпостиѫ ⁘ Деснаꙗ твоꙗ рѫка г҃и скрѹши врагꙑ ⁘

И прѣмножъствомъ силꙑ твоеѭ стрълъ еси сѫпостатꙑ ⁘ Посла гнѣвъ свои поꙗстъ ѭ ꙗко стеблие ⁘

И д҃хомъ ꙗрости твоеѫ растѫпи сѧ вода ⁘ Огѫстѣшѫ ꙗко стѣнꙑ вѡдꙑ ⁘ Огѫстѣшѫ и влънꙑ посрѣдѣ морѣ ⁘

Рече врагъ : гънавъ постигънѫ ⁘ Раздѣлѧ користъ, насꙑщѫ д҃шѫ моѫ ⁘ Ꙋтънѫ мечемъ мⷪимъ, ѹделѣетъ рѫка моꙗ ⁘

Посла д҃хъ свои и покрꙑ ѫ море ⁘ Погрѧзѫ ꙗко ѡлово въ водѣ ꙃѣло ⁘

Къто подобенъ тебѣ въ б҃ꙃѣхъ г҃и ; кто подобенъ тебѣ ; прославенъ въ с҃тꙑхъ ⁘ Дивенъ въ славахъ творѧи чюдеса ⁘

Прострѣ десницѫ своѫ пожрѣтъ ѫ земѣ ⁘

Наставилъ еси правъдоѫ твоеѫ љѵди твоѭ, си ѫже избави ⁘ Ꙋтѣшилъ еси крѣпостиѫ въ ѡбитѣлъ с҃тѫѭ своѭ ⁘

Слꙑшашѫ ѭзꙑци и прогнѣвашѫ сѧ ⁘ Болѣзни приѭхѫ вси живѫщии въ филистимѣ ⁘

Тъгда потъщашѫ сѧ владꙑкꙑ едемъскꙑ ⁘ Кнѧꙃи моавитъсти приѫтъ ѭ трепетъ ⁘ Растаашѫ сѧ вси живѫщии въ ханаанѣ ⁘

Нападетъ на нѧ страхъ и трепетъ ⁘ Величиемъ мꙑшъцѫ твоѫ да ѡкаменѧтъ сѧ ⁘ Доидеже проидѫтъ љѵдие твои г҃и : доидеже проидѫтъ љѵдие твои сии ѫже стѧжа ⁘

Въведъ насади ѫ въ горѫ достоꙗниꙗ твоего ? ⁘ Въ готовое жилище еже съдѣла г҃ъ ⁘ Стꙑнѧ г҃и ѭже ѹготовастѣ рѫцѣ твои ⁘

Г҃ъ цр҃вѹетъ въ вѣкъ и на вѣкꙑ и еще ⁘

Ꙗко вниде конъ фараѡновъ съ колесницами и въсадникꙑ въ море ⁘ И наведе на нѧ г҃ъ водѫ моръскѫѫ ⁘ С҃нове же и҃леви проидѫ по сѹхѹ посрѣдѣ морѣ ⁘

Ѹтвръди сѧ ср҃це мое ѡ г҃и ⁘ Възнесе сѧ рогъ мои ѡ б҃ꙃѣ моемъ ⁘ Раширишѫ сѧ ѹста моꙗ на врагꙑ моѫ ⁘ И възвеселихъ сѧ ѡ сп҃ени твоемъ ⁘

Ꙗко нѣстъ с҃та ꙗко г҃ъ, и нѣстъ праведъна ꙗко б҃ъ нашъ ⁘ И нѣстъ с҃тъ развѣ тебе ⁘

Не хвалите сѧ и не г҃лѣте вꙑсокꙑхъ въ гръдꙑни ⁘ Ни да изꙑдетъ велерѣчие из ѹстъ ваших ⁘ Ꙗко б҃ъ разѹмомъ г҃ъ ⁘ И б҃ъ готоваѫ начинаниꙗ своꙗ ⁘

Лѫкъ силънꙑхъ изнеможе ⁘ А немощънии прѣпоꙗсашѫ сѧ силоѫ ⁘

Исплънъ хлѣбъ лишишѫ сѧ ⁘ А лачѫщии прѣидѫ земⷧѧ ⁘ Ꙗко неплодꙑ породи седмъ ⁘ А многа въ чѫдѣхъ изнеможе ⁘

Г҃ъ мⷬътвитъ и живитъ ⁘ Низводитъ въ адъ и възводит ⁘

Г҃ъ ѹбожитъ и богатитъ ⁘ Съмѣрѣетъ и вꙑситъ ⁘

Въздвиꙃаѫ ѿъ земⷧѧ ѹбога : и ѿъ гноища ѹстраблѣетъ нища ⁘ Да посадитъ ѭ съ могѫтъми љѵдъскꙑми ⁘ И прѣстолъ славꙑ насладитъ емѹ ⁘

Даѫ мⷪлитвѫ мⷪлѧщѡмѹ сѧ ⁘ И бл҃вилъ естъ лѣта праведънааго ⁘ Ꙗко не ѹкрѣплѣетъ сѧ силенъ мѫжъ крѣпостиѫ своеѫ ⁘

Г҃ъ немощъна сътворитъ сѫпостата емѹ, г҃ъ с҃тъ ⁘ Да не хвалитъ сѧ прѣмѫдрꙑ прѣмѫдростиѫ своеѫ ⁘ И да не хвалитъ сѧ силнꙑ сїлоѫ свⷪеѫ ⁘ И да не хвалитъ сѧ богатꙑ б҃атъствомъ своимъ ⁘ Нъ ѡ семъ хвали сѧ хвалѧи сѧ еже разѹмѣвати и знати г҃а ⁘ И творити сѫдъ и правдѫ по срѣдѣ земѧ ⁘ Г҃ъ възꙑде на н҃бса и възгръмѣ ⁘ Тъи сѫдитъ конъцемъ земи правденъ сꙑ ⁘ И дастъ крѣпостъ ц҃ремъ нашимъ ⁘ И възнесетъ рогъ х҃а своего ⁘

Г҃и ѹслꙑшахъ слѹхъ твои и ѹбоꙗхъ сѧ, раз[о]ѹмѣхъ дѣла твоꙗ и дивихъ сѧ ⁘ По срѣдѣ двою животънѹ познанъ бѫдеши ⁘ Ѥгда приближѫтъ сѧ лѣта , познанъ бѫдеши ⁘ Ѥгда придетъ врѣмѧ, ꙗвишиⷭ ⁘ Ѥгда смѧтетъ сѧ д҃ша моꙗ, въ гнѣвѣ милости помѧнеши ⁘

Б҃ъ ѡⷮ юга придетъ ⁘ И с҃тꙑ ѡⷮ горꙑ сѣннꙑ чѫсти ⁘ Покрꙑ н҃бса добродѣтѣлъ его ⁘ И хвалꙑ его исъплънъ земълѣ ⁘

И сиꙗние его ꙗко и свѣтъ бѫдетъ ⁘ Роꙃи въ рѫкѹ его ⁘ И положи љѵбовъ твръдѫ крѣпости своеѫ ⁘

Прѣⷣ лицемъ его идетъ слово ⁘ Изꙑде на полѣ запѧти его ⁘

Ста и подвижа сѧ земѣ ⁘ Призрѣ и растаашѫ сѧ ѫз҃ци ⁘ Скрѹшишѫ сѧ горꙑ нѫждеѫ и сташѫ хлъми вѣчнии ⁘

Шествиꙗ вѣчнаа за трѹдꙑ видѣшѫ ⁘ Села етиѡпъска ѹбоѫтъ сѧ и храми земⷧѧ мадиамъскꙑ ? ⁘

Еда въ рѣкахъ прогнѣваеши сѧ г҃и, ли въ рѣкахъ ꙗростъ твоꙗ ; ⁘ Ли въ мори ѹстръмение ? твое ; ⁘ Ꙗко въсѧдеши на конѧ твоѫ и ꙗждение твое и сп҃ение ⁘

Налѧцаѫ налѧчеши лѫкъ свои на скѵпътрꙑ, г҃летъ г҃ъ ⁘ Рѣками расѧдетъ сѧ земⷧѣ ⁘

Ꙋзрѧтъ и разболѧтъ сѧ љѵдие ⁘ Растачаѫ водꙑ нашествиꙗ ⁘ Дастъ бездна гласъ свои и вꙑсотѫ привидѣниꙗ свⷪегⷪ ⁘

Въздвиже сѧ сл҃це и лѹна ста въ чинѣ своемъ ⁘ Въ свѣтъ стрѣлꙑ твоѫ поидѫтъ ⁘ Въ блистании мⷧъниѫ ѡрѫжиꙗ твоего ⁘

Прѣщениемъ ѹмалиши зеⷧмѧ ⁘ И ꙗростиѫ низложиши ѫз҃кꙑ ⁘

Изꙑде въ сп҃ение љѵдемъ свⷪимъ ⁘ Сп҃сти х҃ꙑ своѫ ⁘ Въложи въ главѫ безаконънꙑхъ смрътъ, въздвиже ѫзꙑ до вꙑ(ѭ) въ конец ⁘

Съсѣклъ еси ѹжасомъ главѫ силънꙑхъ ⁘ Сътрѧсѫтъ сѧ и ѡ немъ ⁘ Развръзѫтъ ѫзгꙑ своѫ ꙗко ꙗдѧ нищии таи ⁘

И наведе на море конѧ своѫ, съмѫщаѫщѫѫ водꙑ многꙑ ⁘

Съхранихъ сѧ и ѹбоꙗ сѧ ср҃це мое ⁘ Ѿъ гласа мⷧвꙑ ѹстънъ моих ⁘ И въниде трепетъ въ кости моѫ ⁘ И въ мнѣ смѧте сѧ крѣпостъ моꙗ ⁘ Почиѫ въ д҃нъ печали моѫ ⁘ Да възꙑдѫ въ љѵди пришелъствиꙗ моего ⁘

Зане смокви плода не створитъ : и не бѫдетъ рода въ виноградѣхъ ⁘ Сълъжетъ дѣло маслинъно и полѣ не створѧтъ ꙗди ⁘ Ѡскѫдѣшѫ ѡвъцѫ ѡⷮ пищѫ : и не бѫдетъ воловъ въ ꙗслехъ.

Аз же ѡ г҃и взвеселѧ сѧ, възрадѹѭ сѧ ѡ б҃ꙃѣ сп҃ѣ моемъ ⁘

Г҃ъ б҃ъ мои, сила моꙗ и ѹчинитъ ноꙃѣ мои на сп҃ение ⁘ И на вꙑсокаа наводѧ мѧ, да побѣждѫ въ пѣснехъ его ⁘

Отъ нощи ѹтрънѹетъ д҃хъ мои къ тебѣ б҃же ⁘ Зане свѣтъ повелѣниꙗ твоꙗ по земи ⁘ Правдѣ наѹчите сѧ живѫщии на земи ⁘

Прѣста бо нечъстивꙑ всѣкъ иже не наѹчитъ сѧ правдѣ ⁘ На земи истинꙑ не иматъ створити ⁘ Възметъ сѧ нечъстивꙑ, да не видитъ славꙑ г҃нѧ ⁘

Г҃и вꙑсокаа твоꙗ мꙑшъца ⁘ и не видѣвъше , разѹмѣвъше же да постꙑдѧтъ сѧ ⁘ Жалостъ прииметъ љѵди [и] ненаказаннꙑ ⁘ И ннѣ ѡгнъ сѫпостатꙑ поꙗстъ ⁘

Г҃и б҃же нашъ миръ даждъ намъ, въсе бо въздалъ еси намъ ⁘

Г҃и б҃же нашъ сътѧжи нꙑ ⁘ Г҃и развѣ тебе иного не знаемъ, имѧ твое нарицаемъ ⁘

Мрътвии живота не имѫтъ видѣти ⁘ Ни врачеви ѫ не имѫтъ въскрѣсити ⁘ Сего ради наведе и погѹби и възѧтъ всѣкъ мѫжескъ полъ ихъ ⁘

Приложи имъ зло г҃и : приложи зло славънꙑхъ земи ⁘

Г҃и въ печали помѧнѫхомъ тѧ ⁘ Въ печали мало наказание твое естъ нам ⁘

Ꙗ[ꙗ]ко болѧщиꙗ приближаетъ сѧ родити и въ бⷪлѣзни свⷪеи впиꙗше, такⷪ бꙑхоме възљѵбенѡемѹ твⷪемꙋ ⁘

Сⷮраха ради твоего г҃и въ чрѣвѣ приѫхомъ ⁘ И поболѣхомъ и родихомъ д҃хъ сп҃ениꙗ твоего еже створи на земи ⁘ Не падемъ сѧ, нъ падѫтъ сѧ живѫщии на земи ⁘

Въскрснѫтъ мрътвии и въстанѫтъ сѫщии въ гробѣхъ ⁘ И възвеселѧтъ сѧ иже сѫтъ на земи⁘ Роса бо ꙗже ѡⷮ тебе исцѣление имъ естъ ⁘ Земⷧѣ же нечъстивꙑхъ падетъ ⁘

Възопихъ въ печали моеи къ г҃ѹ б҃ѹ моемѹ и ѹслꙑша мѧ ⁘ Исъ чрѣва адова веплъ мои ?, ѹслꙑша глаⷭ мⷪи ⁘

Отъвръже мѧ въ глѫбинѫ ср҃ца моръскааго ⁘ И рѣкꙑ {адовꙑ} ѡбидошѫ мѧ ⁘ Въсѧ вꙑсотꙑ твоѭ и влънꙑ твоѫ по мнѣ прѣидѫ ⁘

И азъ рѣхъ, ѡⷮринѫхъ сѧ ѿъ ѡчию твоею ⁘ Приложѫ ли ѹбо призрѣти ми къ црⷦви с҃тѣи тв҃еи ; ⁘

Възлиꙗ сѧ на мѧ вода до д҃шѫ моеѫ ⁘ Бездна ѡбиде мѧ послѣднѣа ⁘ Понърѣтъ глава мⷪꙗ въ пропасти горъскꙑѭ ⁘

Сънидохъ въ земⷧѧ еиже верѣѫ и заклепи вѣчнии ⁘ И да изїдетъ изъ їстлѣнїа жївⷪт мои къ тебѣ г҃и б҃же мⷪи ⁘

Егда исконъчавааше сѧ ѡⷮ ме(не) д҃ша мⷪꙗ , г҃а помѣнѫхъ ⁘ И да придетъ къ тебѣ мⷪва мⷪꙗ къ црⷦви с҃тѣи твⷪеи ⁘

Хранѧщии сѹетъна и лъжѫ милости свⷪѫ ѡставиш{ѫ} ⁘

Азъ же съ глаⷭмъ хвалениꙗ и исповѣданиꙗ пожрѫ тебѣ ⁘ Елико ѡбѣщахъ въздамъ тебѣ въ сп҃ение мое г҃ви ⁘

Благословенъ еси господи боже ѡ҃цъ нашихъ ⁘ и хвалъно и прославено имѧ твое въ вѣкꙑ ⁘

Ꙗко правъденъ еси ѡ всѣчъскꙑхъ ꙗже створи намъ ⁘ И въсѣ дѣла твоꙗ истоваа и правии пѫтие твои ⁘ И въси сѫди твои истинни :

и сѫдъбꙑ истовꙑѭ сътворилъ еси ⁘ По всѣчъскꙑмъ ꙗже наведе на нꙑ ⁘ И на градъ с҃тꙑ ѡ҃цъ нашихъ иерѹсалимъ ⁘ Ꙗко истиноѭ и сѫдомъ наведе си всѣ грѣхъ ради нашихъ ⁘

Ꙗко съгрѣшихомъ и безаконновахомъ ѡⷮстѫпити ѡⷮ тебе : и прѣгрѣшихомъ ѡ всемъ,

Заповѣдеи твоихъ не послѹшахомъ ⁘ Ни събљѵдохомъ ни сътворихⷪмъ ⁘ Ꙗкоже заповѣда намъ, да благо намъ бѫдетъ ⁘

И всѣ елико створи намъ и всѣ елико наведе на нꙑ , въ истинѫ сѫдъ створи ⁘

И прѣдастъ нꙑ въ рѫцѣ врагъ безаконенъ мръзокъ прѣстѫпъникъ ⁘ И ц҃рю неправедънѹ : и лѫкавънѣишѹ паче всеѭ землѧ ⁘

И ннѣ нѣстъ намъ ѡⷮврѣсти ѹстъ ⁘ Стѹдѹ и поношению бꙑшѫ рабъ твоихъ чтѫщих тѧ ⁘

Не прѣдаждъ насъ до конъца имени твоего ради ⁘ И не раздрѹши завѣта с҃тго твоего ⁘

И не ѡстави милости твоѫ ѡⷮ насъ ⁘ Авраама ради възљѵбенааго ѡⷮ тебе : и за исака раба твоего : и҃лѣ с҃тааго твоего ⁘

Имже г҃ла ѹмножити сѣмѧ ихъ ꙗко ꙃвѣзⷣꙑ н҃беснꙑѫ : и ꙗко пѣсокъ въс краи морѣ ⁘

Ꙗко владꙑко ѹмалихомъ сѧ паче всѣхъ ѭзꙑкъ ⁘ И есме смѣрени по всеи земи днесъ грѣхъ ради наших ⁘

И нѣстъ въ врѣмѧ се кнѧꙃа ни пророка ни владꙑкꙑ ⁘ Ни ѡлокавтоси ни жрътвꙑ ни принⷪшенїꙗ ни кадила ⁘ Ни мѣста пожръти прѣдъ тобоѭ и изобрѣсти милостъ ⁘

Нъ д҃шеѭ скрѹшеноѭ и д҃хомъ смѣреномъ да приѫти бѫдемъ ⁘

Ꙗко (въ) ѡлокавтоматѣхъ ѡвънихъ и юнъчихъ ⁘ И ꙗко въ тъмахъ агнецъ тѹченъ ⁘ Тако да бѫдетъ жрътва наша прѣдъ тобоѫ днеⷭ ⁘ И исъконъчаетъ сѧ по тебѣ : ꙗко нѣстъ стѹда ѹпваѭщимъ на тѧ ⁘

И ннѣ въ слѣдъ тебе идемъ всѣмъ ср҃цемъ и боимъ сѧ тебе ⁘ И ищемъ лица твоего,

не посрами насъ ⁘ Нъ твори съ нами по смотрению ? твоѥмѹ : и по мноꙃѣи милости твоеи :

изъми нꙑ по чюдесемъ твоимъ ⁘ И даждъ славѫ имени твоемꙋ господи ⁘

И да срамѧтъ сѧ вси ꙗвлѣѭщии рабомъ твоимъ злаа ⁘ И постꙑдѧтъ сѧ ѡⷮ всѣкоѭ силꙑ и крѣпостъ ихъ скрѹшитъ сѧ ⁘

И разѹмѣѭтъ ꙗко тꙑ еси г҃ъ б҃ъ единъ ⁘ И славенъ по въсеи въселенѣи ⁘

И не прѣсташѫ въметаѭщеи слѹгꙑ ц҃ревꙑ жегѫще пещъ нафтѫ и пекломъ : и изгрѣбъми и лозѥмъ ⁘

И распалааше сѧ пламенъ надъ пещиѭ на : м҃ : и : ө҃ : лакотъ :

ѡбиде и пожеже ѭже ѡбрѣте ѡ пещи халъдеистѣи ⁘

Аггелъ же г҃нъ сниде кѹпно съ азарииноѭ чѫдиѭ въ пещъ : и ѡⷮѭтъ пламенъ ѡгнънꙑ ѡⷮ пещи :

и створи срѣдѫ пещи ꙗко д҃хъ хладенъ шѹмѧщъ ⁘ И не прикоснѫ сѧ ихъ ѡⷮнѫдъ ѡгнъ : ни ѡскръби ? ни стѫжи имъ :

тъгда ти три ꙗко единѣми ѹстꙑ поꙗхѫ и блⷭвѣахѫ и славлѣахѫ б҃а въ пещи г҃лѧще ⁘

Блавословенъ еси г҃и б҃же ѡ҃цъ нашихъ ⁘ И хвалимъ и прѣвъзносимъ в вѣк ⁘ И бл҃но имѧ славꙑ твоѥѫ с҃тое и хва ⁘

Бл҃нъ еси въ црⷦви с҃тꙑѫ славꙑ твоэѭ : и хвали ⁘

Бл҃нъ еси видѧи безднꙑ сѣдѧи на херовимѣ ⁘ И хвалимъ и прѣвъзносимъ в вѣ ⁘

Бл҃нъ еси на прѣстолѣ славꙑ црⷭва твоего ⁘ И хвалимъ л прѣвъзносимъ в вѣ ⁘

Бл҃нъ еси на твръди н҃беснѣи ⁘ И хвалимъ и прѣвъзносимъ ⁘

Бл҃те всѣ дѣла г҃нѣ господа ⁘ Поите и прѣвъзносите его в вѣкꙑ ⁘

Бл҃те аггели , н҃бса г҃нѣ , господа ⁘ Поите и прѣвъзносите ⁘

Бл҃те водꙑ всѧ прѣвꙑшнѧѭ н҃бесъ, всѧ силꙑ г҃нѧ г҃а ⁘ Поите и прѣвъзносите его ⁘

Бл҃те сл҃це и мⷭцъ, ꙃвѣздꙑ н҃беснꙑѭ г҃а ⁘ Поите и прѣвъзно(си)те его ⁘

Бл҃те всѣкъ дъждъ, роса, и вси дѹси г҃а ⁘ Поите и прѣвъзно(си)те ⁘

Бл҃те ѡгнъ, знои , зима , варъ г҃а ⁘ Поите и прѣвъзносите его ⁘

Бл҃те росꙑ и инꙑ, леди и мрази г҃а ⁘ Поите и прѣвъзносите его ⁘

Бл҃те сланꙑ и снѣꙃи, нⷪщъ и д҃нъ г҃а ⁘ Поите и прѣвъзносите ⁘

Бл҃те свѣтъ и тма, мъниѭ и ѡблаци г҃а ⁘

Бл҃те землѣ, горꙑ и хлъми, всѣ прⷪзѧбаѭщиꙗ на земи г҃а ⁘ Поите и прѣвъзносите его ⁘

Бл҃те [и] источъници морѣ и рѣкꙑ, кѵти и всѣ движѫщиꙗ сѧ въ водахъ г҃а. Поите и прѣвъзно ⁘

Бл҃те всѧ птицꙑ н҃беснꙑѭ, ꙃвѣри и вси скⷪти г҃а ⁘

Бл҃те с҃нове чл҃чи, бл҃ви и҃љѵ г҃а : пои ⁘

Бл҃те иереи г҃ни , раби г҃ни г҃а : поите и прѣвъзноси ⁘ БАР: Блгвте дхве дша праведнни прпоⷣнии и смирени срцмь гⷭа поите Блгвте ананиꙗ азарьꙗ. мисаил? гⷭа поите и превозно Блгвмъ ѡца и сна и стго дха гⷭа х?валимъ блгвимъ и славим? Блгви? поимъ и превозносимъ єго

Величитъ д҃ша моꙗ г҃а,

и възрадова сѧ д҃хъ мои ѡ боꙃѣ спасѣ моемъ ⁘

Ꙗко призрѣ на смѣрение рабъꙇ своеѭ : се бо ѿъ селѣ блажѫтъ мѧ вси роди ⁘

Ꙗко створи мнѣ величие силънꙑ : и с҃то имѧ егⷪ,

и мⷧтъ его въ родъ и рⷪд [на] бⷪѭщимъ сѧ его ⁘

Створи дръжавѫ мꙑшъцⷷѫ с҃еѫ, рⷶсточї гръдꙑѫ мꙑслїѫ ср҃ца ихъ ⁘

Низложи силънꙑѫ ѡⷮ прѣстолъ : и взнесе смѣренꙑѫ :

алъчѫщѫ исплъни благъ : и богатѧщѫѫ сѧ ѡⷮпѹсти тъщѫ ⁘

Приѫтъ и҃лѣ ѿрока своего : помѧнѫти мⷧтъ его :

ꙗкоже г҃ла къ ѡ҃цмъ нашимъ аврамѹ и сѣмени его до вѣка ⁘

Бл҃нъ г҃ъ б҃ъ и҃левъ, ꙗко посѣти и створи избавле[вле]ние љѵдемъ своимъ ⁘

И въздвиже рогъ сп҃ениꙗ нашего въ домѹ д҃двѣ ѿрока своего ⁘

Ꙗкоже г҃ла ѹстꙑ с҃тꙑми сѫщиими ѡⷮ вѣка прⷪркъ

сп҃ние : ѡⷮ врагъ нашихъ : из рѫкꙑ всѣхъ ненавидѧщихъ насъ ⁘

Сътворити мⷧстъ съ ѡ҃цꙑ ншими : и помѣнѫти завѣтъ с҃тꙑ свои ⁘

Клѧтвоѫ еѫже клѧтъ сѧ къ авраамѹ ѡ҃цѹ нашемѹ :

дати намъ бе-страха из рѫкꙑ врагъ н(а)шихъ избавъшемъ сѧ ⁘

Слѹжити емѹ прѣподобиемъ и правдоѫ прѣдъ нимъ всѧ дни живота н҃шего ⁘

И тꙑ ѿрочѫ прⷪркъ вꙑшнѣаго наречеши сѧ : прѣдъидеши бо прѣдъ лицемъ г҃немъ ѹготовати пѫти его⁘

Дати разѹмъ сп҃ениꙗ љѵдемъ его въ ѡставленїэ грѣхъ нашихъ

милосръдиꙗ ради милости б҃а нашего ⁘ БАР|| Въ нихъже посѣти насъ въстокъ съвꙑше,

просвѣтити сѣдѧщѫѫ въ тъмѣ и въ сѣни смрътънѣи ⁘ Направити ногꙑ нашѫ на пѫтъ миренъ ⁘

Вънъми небо и възг҃лѧ : и слꙑши земⷧе г҃лꙑ ѿъ ѹстъ моихъ ⁘

Да чаетъ сѧ ꙗкⷪ дъжⷣъ прⷪвѣщанѥ мое ⁘ И снидѫтъ ꙗко роса г҃ли мои ⁘ Ꙗко тѫча на троскотъ, ꙗко инеи на сѣно ⁘

Ꙗко имѧ г҃не призвахъ ⁘ Дадите величие б҃ѹ нашемѹ ⁘

Б҃ъ, истинна дѣла его ⁘ И вси пѫти его сѫдъ ⁘ Б҃ъ вѣренъ и нѣстъ неправъдꙑ в немъ ⁘ Правъденъ и прѣподобенъ г҃ъ ⁘

Съгрѣшишѫ, не того чѫда, пѡрочъна ⁘ Родъ стропътивъ развращенъ ⁘

Си л[ѫ]ꙇ г҃ви въздаете ⁘ Сии љѵдие бѹи немѫдри ; ⁘ Не самъ ли се ѡ҃цъ твои сътѧжа тѧ ⁘ И створи тѧ и създа тѧ ; ⁘

Помѧнѣте дни вѣка ⁘ Разѹмѣите же лѣта рода родъ ⁘ Въпроси ѡ҃ца твоего и възвѣстѧтъ тебѣ ⁘ Старъцѫ твоѭ и рекѫтъ тебѣ ⁘

Егда раздѣлѣаше вꙑшнии ѫз҃кꙑ ⁘ Ѭже расѣꙗ с҃нꙑ адамовꙑ ⁘ Постави прѣдѣлꙑ ѫз҃комъ по чиⷭлѹ аггелъ б҃жии ⁘

И бꙑстъ чѫстъ г҃нѣ љѵдии его иꙗковъ ⁘ Ѭже дѣломѣрно достоꙗние его и҃лъ ⁘

Ꙋдовлилъ еси въ пѹстꙑни ⁘ Въ жѫжⷣѫ зноꙗ въ безводнѣ ⁘ 0биде и наказании ⁘ И съхрани ꙗко ꙃѣницѫ ѡкѹ ⁘

Ꙗко ѡрелъ покрꙑетъ гнѣздо свⷪе ⁘ И на птенъцѫ своѫ въжделѣ ⁘ Простеръ крилѣ свои приѫтъ ѫ ⁘ И възѧтъ ѫ на рамѹ своею ⁘

Г҃ъ единъ вождааше ѫ ⁘ И не бѣ с ними б҃ъ тѹждъ ⁘

Възведе ѫ на силѫ земи ⁘ Насꙑти ѫ житъ селънꙑхъ ⁘ Съсашѫ медъ [и] ис камене ⁘ И ѡлѣи ѡⷮ твръда камене ⁘

Масло кравие, мⷧѣко ѡвъче ⁘ Съ тѹкомъ агнъчемъ и ѡвънемъ ⁘ С҃новъ юнечъ и козелъ ⁘ Съ тѹкомъ пшеничъномъ ⁘ И кръвъ гроздовѫ пиꙗхѫ вино ⁘

И ꙗстъ иꙗковъ и насꙑти сѧ ⁘ И ѡⷮвръже сѧ възљѵбленꙑ ⁘ Ꙋтꙑ, ѹтлъстѣ и раширѣ ⁘ И ѡстави б҃а створъшааго и ⁘ И ѡⷮстѫпи ѡⷮ б҃а сп҃а своего ⁘

Раздражишѫ мѧ ѡ тѹждиихъ ⁘ Мързостъми своими прогнѣвашѫ мѧ ⁘

Пожръшѫ демономъ а не б҃ѹ ⁘ Богомъ ихъже не вѣдѣшѫ ⁘ Нови секратъ придѫтъ , ихже не вѣдѣшѫ ѡ҃ци их ⁘

Б҃а рождъшааго тѧ ѡстави ⁘ И забꙑ б҃а питаѫщааго тѧ ⁘

И видѣ г҃ъ и възревънова ⁘ И раздражи сѧ за гнѣвъ с҃новъ ихъ и дъщеръ ⁘

И рече, ѡⷮвращѫ лице свое ѿъ них ⁘ И покажѫ что бѫдетъ имъ на послѣдокъ ⁘ Ꙗко родъ развращенъ естъ ⁘ С҃нове ихъже нѣстъ вѣрꙑ в них ⁘

Ти раздражишѫ мѧ не ѡ б҃ꙃѣ ⁘ И пргнѣвашѫ мѧ въ идолѣхъ своихъ ⁘ И азъ раздражѫ ѫ (не) w ѭзꙑцѣ ⁘ Ѡ ѭз҃цѣ неразѹмънѣ прогнѣваѭ тѧ ⁘

Ꙗко ѡгнъ разгоритъ сѧ ѿъ ꙗрости моеѭ ⁘ Раждежетъ сѧ до ада прѣисподнѣаго ⁘ Поꙗстъ земⷧѧ и жита еѫ ⁘ Попалитъ ѡснованиꙗ горъскаꙗ ⁘

Съберѫ на нѧ злаꙗ ⁘ И стрѣлꙑ моѫ исконъчаѫ на нихъ ⁘

Таѫще гладемъ и ꙗдениемъ птицъ ⁘ И гробъ неисъцѣленъ ⁘ Зѫбꙑ ꙃвѣреи послѧ на нѧ ⁘ Съ ꙗростиѫ прѣсмꙑкаѫщїхъ сѧ по земи ⁘

Вънѣѫдѹ бещѫдитъ ѫ меч ⁘ И ѿъ храмъ страхъ ⁘ Юношѫ съ д҃воѫ ⁘ Съсѫще съ ѿрокомъ и старъцемъ ⁘

Рѣхъ, расѣѭ ѫ ⁘ Ѡставлѧ же ѡⷮ члⷪкъ памѧтъ ихъ ⁘

Тъкмо за гнѣвъ врагъ, да не длъго лѣтъ живѫтъ ⁘ И да не налѧгѫтъ сѫпостати ⁘ Да не рекѫтъ ꙗко рѫка наша вꙑсока ⁘ А не г҃ъ створи сихъ всѣхъ ⁘

Ꙗко ѫз҃къ погѹб(ль) свѣтъ естъ ⁘ И нѣстъ въ нихъ хѫдожъства ⁘

Не съмꙑслишѫ разѹмѣти ⁘ Си всѣ да приимѫтъ на грѧдѫщее лѣто ⁘

Како поженетъ единъ тисѫщѫ ⁘ А два двигнета тъмѫ ⁘ Аще не б҃ъ ѡⷮдастъ ѫ и г҃ъ прѣдастъ ѫ ⁘

Не сѫтъ боꙃи ихъ ꙗко б҃ъ нашъ ⁘ Враꙃи же наши неразѹмиви ⁘

Отъ виноградъ бо содомъскъ виноградъ их ⁘ И лоза ихъ ѿъ гоморъ ⁘ Гроздъ ихъ гроздъ злъчи ⁘ Гроздъ горести ихъ ⁘

Ꙗростъ змиева вино ихъ : ꙗростъ аспидова неисцѣлена ⁘

Не си ли всѣ събрашѫ сѧ ѹ мене ⁘ И запечатлѣшѫ сѧ въ скровиⷳхъ своихъ ; ⁘

Въ д҃нъ мъсти въздамъ ⁘ Въ врѣмѧ егда съблазнитъ сѧ нога ихъ ⁘ Ꙗко близъ д҃нъ погꙑбѣли ихъ ⁘ И присташѫ готова вамъ ⁘

Ꙗко сѫдитъ г҃ъ љѵдемъ своим ⁘ И ѡ рабѣхъ своихъ ѹмилитъ сѧ ⁘ Видѣ бо ѫ ѡслабѣвъшѫ и печалънꙑ ⁘ Въ плѣнъ ведомꙑ и трѹдънꙑ ⁘

И рече г҃ъ, къде сѫтъ б҃ꙃи ихъ ⁘ Въ нихъже ѹпъвашѫ на нѧ ; ⁘

Ихъже тѹкꙑ и жрътвꙑ ꙗдѣасте и пиꙗсте вино трѣбꙑ ихъ ⁘ Да вскр҃снѫтъ и пⷪмⷪгѫтъ вамъ ⁘ И бѫдѫтъ вамъ покровители ⁘

Виⷣ виⷣ ꙗко азъ есмъ и нѣстъ б҃а развѣ мене ⁘ Азъ ѹбиѫ и жити створѧ ⁘ Поражѫ азъ и исъцѣлѧ ⁘ И нѣстъ иже изметъ ѡⷮ рѫкѹ моею ⁘

Ꙗко въздвигнѫ на н҃бо рѫкѫ мѫ ⁘ И клънѫ сѧ десницеѫ моеѫ ⁘ И рекѫ, живѫ азъ в вѣкъ ⁘

Ꙗко поѡщрѧ ꙗко мⷧъниѫ мечъ мои ⁘ И прииметъ сѫдъ рѫка моꙗ ⁘ И въздамъ местъ врагомъ ⁘ И ненавидѧщиимъ мѧ въздамъ ⁘ [рест оф БАР иллегибле]

Ꙋпоѫ стрѣлꙑ моѫ ѿъ кръве ⁘ И ѡрѫжие мое сънѣстъ мѧса ⁘ Ѿъ кръве ꙗзвънꙑхъ плѣнъникъ ⁘ Ѿъ главꙑ кнѧꙃъ ѫз҃чънꙑх ⁘

Възвеселите сѧ н҃бса кѹпно с нимъ ⁘ И да поклонѧтъ сѧ емѹ вси аггели б҃жии ⁘ Възвеселите сѧ ѫз҃ци съ љѵдъми его ⁘ И да ѹкрѣпѧтъ сѧ вси с҃нове б҃жии ⁘ Ꙗко кръвъ с҃новъ своихъ мъщаетъ ⁘ И мъститъ и въздастъ местъ врагомъ ⁘ И ненавидѧщимъ егⷪ въздастъ ⁘ И ѡчиститъ г҃ъ земⷧѧ љѵдеи своихъ ⁘