Codex Marianus - Marco
Marco 1
Зачѧло е҃ваньꙉлиѣ и҃схва с҃на б҃жиѣ. ѣкоже естъ писано въ пророцѣхъ.
се азъ посълѭ а҃нꙉлъ мои прѣдъ лицемъ твоимъ. ꙇже оуготовитъ пѫть твои.
гласъ въпиѭщааго въ поустꙑни.
оуготовите пѫть г҃нь.
правꙑ творите стъѕѧ его.
бꙑстъ иоанъ кръстѧ въ поустꙑни. ꙇ проповѣдаѩ кръштение покаанию. въ отъпоуштение грѣхомъ.
ꙇ исхождааше къ немоу вьсѣ июдеиска страна и е҃рлмне и кръштаахѫ сѧ вьси въ іоръдансцѣи рѣцѣ отъ него ꙇсповѣдаѭште грѣхꙑ своѩ.
бѣ же иоанъ облъченъ власꙑ вельбѫждꙇ. ꙇ поѣсъ оусниѣнъ о чрѣслѣхъ его. ꙇ ѣдь акриди и медъ дивии.
Ꙇ проповѣдааше г҃лѧ.
грѧдетъ крѣплеи мене въ слѣдъ мене. емоуже нѣсмъ достоинъ поклонь сѧ раздрѣшити. ремене чрѣвиемъ его.
азъ оубо кръстихъ вꙑ водоѭ. а тъ кръститъ вꙑ д҃хомъ с҃тꙑмъ ⁘ кⷰ҇ ⁘
Ꙇ бꙑстъ въ дьни тꙑ.
приде и҃съ отъ назарета галилеискааго. ꙇ кръсти сѧ отъ иоана въ іорданѣ.
ꙇ абье въсходѧ отъ водꙑ. ꙇ видѣ разводѧшта сѧ н҃бса. ꙇ д҃хъ ѣко голѫбь съходѧшть на нь.
ꙇ бꙑстъ гласъ съ н҃бсе.
тꙑ еси с҃нъ мои възлюбленꙑ.
о тебѣ благоволихъ.
ꙇ абье д҃хъ изведе и вь поустꙑнѭ.
ꙇ бѣ тоу въ поустꙑни. к҃. дьнъ. ꙇскоушаемъ сотоноѭ. ꙇ бѣ съ звѣрьми. ꙇ а҃нꙉли слоꙑжаахѫ емоу.
по прѣдании же иоановѣ ⁘ приде и҃съ въ галилеѭ҄. Проповѣдаѩ е҃ванꙉлие ц҃ствіѣ б҃жиѣ г҃лѧ. ѣко исплъни сѧ врѣмѧ. ꙇ приближи сѧ ц҃срствие б҃жие.
каите сѧ и вѣроуите въ е҃внꙉлие.
ходѧ же при мори галилеисцѣ. видѣ симона ꙇ аньдрѣѭ҄ братра того симона. въметаѭшта мрѣжѧ вь море.
бѣашете бо рꙑбарѣ.
ꙇ рече има и҃съ
придѣта вь слѣдъ мене. ꙇ сътворѭ вꙑ бꙑти ловъца чловѣкомъ.
ꙇ абье оставльша мрѣжѧ своѩ по немь идете.
ꙇ прѣшедъ отъ тѫдоу оузьрѣ иѣкова зеведеова. ꙇ иоана братра его. ꙇ та въ ладии завѧзаѭшта мрѣжѧ. ꙇ абье възъва ѣ.
ꙇ оставльша отъца своего зеведеа въ ладии҅ съ наемъникꙑ. по немь идете. ⁘
Ꙇ҅ вьнидѫ въ каперънаоумъ.
ꙇ абь въ соботꙑ на соньмищи оучаше ѩ.
ꙇ дивлѣахѫ сѧ о оучении его
бѣ бо оучѧ ѣко власть ꙇ҅мꙑ. ꙇ не ѣко кънижъници ихъ ⁘
Ꙇ бѣ на соньмищихъ ч҃лкъ нечистомь д҃хмь. ꙇ възъва г҃лѧ
остани
что естъ намъ и тебѣ.
ꙇ҃се назарѣнине пришелъ еси погоубитъ насъ.
вѣмь тѧ кто еси
с҃тꙑ б҃жиі.
ꙇ запрѣти емоу и҃съ г҃лѧ.
оумлъчи
изиди из него.
ꙇ сътрѧсъ і д҃хъ нечистꙑи. ꙇ възъпивъ гласомъ велиемь ꙇзиде иж него.
ꙇ оужасѫ сѧ вьси. ꙇ сътѧѕахѫ сѧ къ себѣ г҃лѭште.
чъто оубо естъ се.
что оучение новое се. ѣко по области д҃хмъ нечистꙑмъ велитъ и послоушаѭтъ его.
Ꙇ изиде слоухъ его абие во вьсѫ странѫ галилеискѫ.
ꙇ абье ишедъше и съньмишта. придѫ въ домъ симоновъ и аньдрѣовъ. съ и҅ѣковомъ и оаномъ.
Тъшта же симонова лежаше огнемь жегома. ꙇ абие г҃лашѧ емоу о неи.
ꙇ пристѫпь вьздвиже ѭ емъ за рѫкѫ.
ꙇ остави ѭ абие огн҄ь. ꙇ слоужааше имъ.
поздѣ же бꙑвъшю. егда захождаше слъньце. приношаахѫ къ немоу вьсѧ недѫжънꙑѩ и бѣсънꙑѩ.
ꙇ бѣ весь градъ събьраль сѧ къ двъремъ.
Ꙇ исцѣли мъногꙑ недѫжънꙑ ꙇмѫштѧ различънꙑ ѩѕѧ. ꙇ бѣсꙑ мъногꙑ ꙇзгъна. ꙇ не оставлѣше г҃лати бѣсъ. ѣко видѣахѫ и ⁘
Ꙇ ютро пробрѣзгоу ѕѣло. въставъ изиде и҃сь и иде въ поусто мѣсто. ꙇ тоу молитвѫ дѣаше.
ꙇ гънашѧ и симонъ и иже бѣахѫ съ нимь. ꙇ обрѣтъше и г҃лашѧ емоу. ѣко
вьси иштѫтъ тебе.
ꙇ г҃ла имъ
идѣмъ въ ближьнѧѩ вьси и градꙑ. да и тоу проповѣмь.
на се бо изидъ.
ꙇ бѣ проповѣдаѩ на сънъмиштихъ ихъ. въ въсеи галилеи. ꙇ бѣсꙑ изгонѧ. ⁘
Ꙇ приде къ немоу прокаженъ молѧ и. ꙇ на колѣноу падаѩ и г҃лѧ емоу. ѣко
аште хоштеши можеши мѧ иштистити.
ꙇ҃с же м҃илосрдовавъ простеръ рѫкѫ коснѫ и. ꙇ г҃ла емоу
хощѫ
иштисти сѧ.
ꙇ рекъшю емоу. абие отиде проказа отъ него. ꙇ чистъ бꙑстъ.
ꙇ запрѣщь емоу абие изгъна й. ꙇ г҃ла емоу
блюди сѧ
никомоуже ничесоже не рьци.
нъ шедъ покажи сѧ архиереови. и принеси за очиштение твое. еже повелѣ моси въ съвѣдѣние имъ ⁘
онъ же ишедъ начѧтъ проповѣдати мъного. ꙇ проносити слово. ѣко к томоу не можааше ѣвѣ въ градъ вьнити. нъ вьнѣ въ поустѣхъ мѣстѣхъ бѣ. ꙇ прихождахѫ къ немоу отъ въсѫдѣ ⁘
Marco 2
Ꙇ вьниде пакꙑ и҃съ въ каперънаоумъ по дьнехъ. ꙇ слоухъ бꙑстъ ѣко въ домоу естъ.
ꙇ абье събърашѧ сѧ мъноѕи. ѣко къ томоу не вьмѣщаахѫ сѧ ни прѣдъ дверьми. ꙇ г҃лаше имъ слово.
Ꙇ придѫ къ немоу носѧште ослабленъ жилами. носимъ четꙑрьми.
ꙇ не могѫште пристѫпити къ немоу за народъ. отъкрꙑшѧ покровъ идеже бѣ. ꙇ прокопавъше съвѣсишѧ одръ на немьже ослабленꙑ сълежааше.
видѣвъ же и҃съ вѣрѫ ихъ. г҃ла ослабленоумоу.
чѧдо отъпоуштаѭтъ ти сѧ грѣси твои.
бѣхѫ же едини отъ кънижъникъ тоу сѣдѧште. ꙇ помꙑшлѣѭште въ сръдьцихъ своихъ.
что сь тако глаголетъ власфимиѩ.
кто можетъ отъпоуштати грѣхꙑ. ткмо единъ б҃ъ.
ꙇ абие разоумѣвъ и҃съ д҃хомь своимь. ѣко тако ти помꙑшлѣѭтъ въ себѣ. рече имъ.
что тако помꙑшлѣате въ с҃рдцихъ вашихъ.
что естъ оудобѣе решти ослабленоумоу. отъпоуштаѭтъ ти сѧ грѣси. ли решти въстани и вьзъми одръ твои и ходи.
нъ да вѣсте ѣко власть иматъ с҃нъ ч҃л҃вчскꙑ. отъпоуштати на земи грѣхꙑ ꙇ г҃ла ослабленоумоу. тебѣ г҃лѭ
въстани и вьзьми одръ. твои и иди въ домъ твои
и въста абье и вьзѧтъ одръ.
ꙇ изиде прѣдъ вьсѣми. ѣко дивлѣахѫ сѧ вьси и славлѣхѫ б҃а г҃лѭште. ѣко
николиже тако видѣхомъ ⁘ кⷰ҇ ⁘
ꙇ изиде пакꙑ къ морю.
ꙇ весь народъ идѣаше къ немоу и оучааше ѩ ⁘
ꙇ мимо грѧдꙑ и҃съ видѣ левьꙉиѭ альфеова. сѣдѧшта на мꙑтьници.
и г҃ла емоу
по мьнѣ грѣди.
ꙇ въставъ въ слѣдъ его иде.
ꙇ бꙑстъ възлежѧштю емоу въ домоу его. ꙇ мъноѕи мꙑтаре и грѣшъници възлежахѫ съ и҃смь и съ оученикꙑ его.
бѣахѫ бо мьноѕи
ꙇ. по немь идѫ и кънижъници фарисеи. видѣвъше и ѣдѫштъ съ мꙑтари и грѣшъникꙑ. г҃лаахѫ оученикомъ его.
что ѣко съ грѣшъникꙑ ѣстъ и пьетъ.
ꙇ слꙑшавъ и҃съ г҃ла имъ.
не трѣбоуѭтъ съдравии балиѩ нъ болѧщеи.
не придъ призъватъ праведьникъ. нъ грѣшъникꙑ въ покаание ⁘ кⷰ҇ ⁘
ꙇ бѣахѫ оученици иоанови. ꙇ фарисеи постѧще сѧ.
ꙇ придѫ и рѣшѧ емоу.
по что оученици иоанови и фарисеи постѧтъ сѧ. а твои оученици не постѧтъ сѧ.
ꙇ рече имъ и҃съ.
еда могѫтъ с҃нве брачьнии постити сѧ. доньдеже съ ни ми естъ женихъ.
елико врѣмѧ съ собоѭ имѫтъ жениха. не имѫтъ постити сѧ.
придѫтъ же дьнье. егда отъиметъ сѧ отъ нихъ женихъ. ꙇ тъгда постѧтъ сѧ въ тꙑ дьни.
ꙇ никтоже приставлениѣ плата не бѣлена. не приставлѣатъ ризѣ ветъсѣ.
аште ли же ни възьметъ конецъ отъ неѩ новое. отъ ветъхааго. ꙇ горьши дира бѫдетъ.
ꙇ никътоже не въливаатъ вина нова вь мѣхꙑ ветъхꙑ.
аще ли же ни просадитъ вино ново. ꙇ вино пролѣетъ сѧ. ꙇ мѣси погꙑбнѫтъ.
нъ вино новое въ мѣхꙑ новꙑ лиѣти ⁘
Ꙇ бꙑстъ мимо ходѧштю емоу и҃соу. въ соботꙑ сквозѣ сѣниѣ. ꙇ начѧсѧ оученици его пѫть творити въстръгаѭште класꙑ.
ꙇ фарисѣи г҃лхѫ емоу.
виждъ
что творѧтъ въ соботꙑ егоже не достоитъ.
ꙇ тъ г҃лаше имъ.
нѣсте ли николиже чьли. что сътвори д҃авдъ егда трѣбова. ꙇ възалъка самъ и иже бѣахѫ съ нимъ. како въниде въ храмъ б҃жии. при авиатари архиереи. ꙇ хлѣбꙑ прѣдъложениѣ сънѣстъ. ꙇхъже не достоѣше ѣсти. тькмо иереомъ. ꙇ дастъ и сѫштимъ съ нимъ.
ꙇ г҃лше имъ
собота ч҃лка ради бꙑстъ. а не ч҃лкъ соботꙑ ради.
тѣмь же г҃ъ естъ с҃нъ ч҃лчскꙑ соботѣ ⁘
Marco 3
ꙇ вьніде пакꙑ вь съньмиште. ꙇ бѣ тоу ч҃лвкъ соухѫ рѫкѫ имꙑ.
ꙇ назираахѫ и. аще въ соботѫ исцѣлитъ і. да на нь възглаголѭтъ.
ꙇ г҃ла ч҃лкоу имѫштоумоу соухѫ рѫкѫ
стани по срѣдѣ
и г҃ла имъ.
достоитъ ли въ соботѫ добро творити ли зъло творити. д҃шѫ съпасти ли погоубити.
они же млъчаахѫ.
ꙇ възърѣвъ на нѧ съ гнѣвомъ. скръбѧ о окаменени с҃рдца ихъ. г҃ла ч҃коу.
простьри рѫкѫ твоѭ
и простьрѣ.
ꙇ оутвръди сѧ рѫка его цѣла ѣко и дроугаѣ ⁘ кⷰ҇ ⁘
Ꙇ абие ишедъше фарисѣи съ іродиѣнꙑ. съвѣтъ творѣхѫ на нь како и бѫ погоубили.
ꙇ҃҅съ же отиде съ оученикꙑ своими къ морю. ꙇ мъногъ народъ отъ галилеѩ по немь иде. ꙇ отъ июдеѩ. ꙇ отъ и҃лма. ꙇ отъ идоумѣѩ. ꙇ съ оного полоу иоръдана. ꙇ сѫштеи о тѵрѣ и сидонѣ. мъного мъножъство. слꙑшавъше елико творѣше придѫ къ немоу.
ꙇ рече оученикомъ своимъ. да естъ при немъ ладиица народа ради. да не сътѫжаѭтъ емоу.
многꙑ бо исцѣли. ѣко нападахѫ емь хотѧште прикоснѫти сѧ емь. елико имѣахѫ ранꙑ.
ꙇ егда видѣахѫ и д҃си нечистии припадаахѫ къ немоу. ꙇ въпиѣхѫ г҃лште ѣко
тꙑ еси х҃ъ с҃нъ б҃жии.
ꙇ мъного прѣштааше имъ. да не авѣ творѧтъ его.
Ꙇ вьзиде на горѫ и призъва ѩже самъ хотѣ. ꙇ идѫ къ немоу.
ꙇ сътвори дъва на десѧте да бѫдѫтъ съ нимь. ꙇ да посꙑлаатъ ѩ проповѣдати. ꙇ имѣти область цѣлити недѫгꙑ и изгонити бѣсꙑ.
ꙇ нарече имѧ симоноу петръ.
и иѣкова зеведеова. ꙇ иоана братра иѣковлѣ. ꙇ нарече има именѣ. воаниръꙉесъ. еже естъ с҃на громова.
ꙇ аньдрѣѭ и филипа. ꙇ вартоломѣа. ꙇ матътеа. ꙇ томѫ. ꙇ иѣкова алфе҄ова. ꙇ тадеа и симона. кананѣа. ꙇ юдѫ искариотъскааго. ꙇже и прѣдастꙑ и.
ꙇ придѫ въ домъ.
ꙇ събърашѧ сѧ пакꙑ народи. ѣко не мощи имъ ни хлѣба сънѣсти.
ꙇ слꙑшавъше иже бѣахѫ оу него. ꙇзидѫ ѩти и.
г҃лахѫ бо ѣко неистовъ естъ.
ꙇ кънижъници низъшедъшеи отъ и҃ерлма. г҃лхѫ ѣко вельѕѣволъ иматъ. ꙇ ѣко о кьнѧзи бѣсъ изгонитъ бѣсꙑ.
ꙇ призъвавъ ѩ въ притъчахъ г҃лаше къ нимъ.
како можетъ сотона сотонѫ изгонити.
ꙇ аште ц҃срство на сѧ раздѣлитъ сѧ. не можетъ стати цѣсарьство то.
ꙇ аште домъ на сѧ раздѣлитъ сѧ. не можетъ стати домъ тъ.
ꙇ аште сотона въста самъ на сѧ и раздѣли сѧ. не можетъ стати. нъ коньчинѫ иматъ.
никтоже не можетъ съсѫдъ крѣпъкааго въшедъ въ домъ его расхꙑтити. аште не прѣжде крѣпъкааго съвѧжетъ. ꙇ тъгда домъ его расхꙑтитъ. ⁘
А҅минь г҃лѭ вамъ ѣко вьсѣ отъпоустѧтъ сѧ с҃нмъ ч҃лвѣчъскомъ. съгрѣшениѣ и власфимиѩ҅. елико аще власфимисаѭтъ.
а иже власвимісаатъ на с҃тꙑ д҃хъ. не иматъ отъпоуштениѣ въ вѣкъ. нъ повиненъ естъ вѣчъноумоу сѫдоу.
зане г҃лаахѫ ѣко д҃хъ нечистъ иматъ.
Приде же мати его и братриѣ. ꙇ вьнѣ стоѩште посълашѧ къ немоу глашаѭште и.
ꙇ сѣдѣаше о немь народъ.
рѣшѧ же емоу
се мати твоѣ и братриѣ твоѣ и сестрꙑ твоѩ вьнѣ иштѫтъ тебе.
ꙇ отъвѣшта имъ г҃лѧ
кто естъ мати моѣ ли братрьѣ моѣ.
ꙇ съглѧдавъ стоѩштѧѩ окръсть его г҃ла.
се мати моѣ и братриѣ моѣ.
ꙇже бо аште сътворитъ волѭ б҃жиѭ҄. съ братръ мои и сестра моѣ. ꙇ мати естъ.
Marco 4
ꙇ пакꙑ начѧтъ при мори оучити.
ꙇ събъра сѧ къ немоу народъ мъногъ. ѣко самъ вьлѣзъ въ корабь сѣдѣаше въ мори. ꙇ вьсъ народъ бѣшѧ при мори на земи.
ꙇ оучааше ѩ притъчами мъного. ꙇ г҃лаше имъ въ оучении своемь ⁘
слꙑшите ⁘
Се изиде сѣѩи сѣатъ.
ꙇ бꙑстъ егда сѣаше.ова падѫ на пѫти. ꙇ придѫ птицѧ и позобашѧ ѣ.
а дроугое паде на каменьнѣемь. ꙇдеже не имѣ землѧ мъногꙑ. ꙇ абье прозѧбе зане не имѣаше глѫбинꙑ земънꙑѩ҅.
слъньцоу же въсиѣвъшю присвѧде. ꙇ зане не имѣше корениѣ оусъше.
ꙇ дроугое паде въ трънии. ꙇ вьзиде тръние и подави е҅. и плода не дастъ.
ꙇ дроугое паде на земи добрѣ. ꙇ даѣше плодъ въсходѧ и растꙑ. ꙇ приплоди ово три десѧти. ово м҃. ово съто.
ꙇ г҃лаше.
имѣѩи оуши слꙑшати да слꙑшитъ. ⁘
Е҅гда же бꙑстъ единъ. въпросишѧ и иже бѣахѫ съ нимъ съ обѣма на десѧте притъчѧ.
ꙇ г҃лаше имъ
вамъ естъ дано вѣдѣти таинаа ц҃срствиѣ б҃жиѣ.
Ѡнѣмъ же вънѣщънимь въ притъчахъ вьсѣ бꙑваѭ҄тъ. да видѧще видѧтъ и не оузьрѧтъ. ꙇ слꙑшѧште слꙑшѧтъ. ꙇ не разоумѣваѭ҄тъ. еда когда обратѧтъ сѧ и отъпоустѧтъ сѧ имъ грѣси.
ꙇ г҃ла имъ
не вѣсте ли притъчѧ сеѩ҅.
ꙇ како вьсѧ притъчѧ разоумѣете.
сѣѩи слово сѣатъ.
си же сѫтъ ѣже на пѫти. ꙇдеже сѣетъ сѧ слово. ꙇ егда слꙑшѧтъ. абие придетъ сотона. ꙇ отъиметъ слово сѣное въ сръдьцихъ ихъ.
ꙇ си такожде сѫтъ. ꙇже на каменънꙑхъ сѣеми. ꙇже егда слꙑшѧтъ слово. абие съ радостиѭ приемлѭтъ е҅. ꙇ не имѫтъ корене вь себѣ. нъ врѣменьни сѫтъ.
по томь же бꙑвъши печали ли гонению҅ словесе ради. абие съблажнѣѭтъ сѧ.
а сии сѫтъ сѣании въ трънии. слꙑшѧштеи слово
и печали вѣка сего. ꙇ лесть богатьствие и о прочиихъ похоти въходѧштѧ. подавлѣѭтъ слово. ꙇ бес плода бꙑваатъ.
а си сѫтъ сѣании на добрѣ земи. ꙇже слъшѧтъ слово и приемлѭтъ е. ꙇ плодѧтъ сѧ. на три десѧти и шесть десѧтъ и съто.
Ꙇ г҃лаше имъ.
еда приходитъ свѣтильникъ. да подъ спѫдомъ положенъ бѫдетъ. ли подъ одромъ. не да ли на свѣштъникъ възложѧтꙑ и.
нѣстъ бо ничътоже таино еже не авитъ сѧ.
ни бꙑстъ потаено. нъ да придетъ въ авление.
ꙇже иматъ оуши слꙑшати да слꙑшитъ.
ꙇ г҃лаше имъ.
блюдѣте сѧ чъто слꙑшите.
вь нюже мѣрѫ мѣрите намѣритъ сѧ вамъ. ꙇ приложитъ сѧ вамъ слꙑшѧштиимъ.
Ꙇже бо аште иматъ дастъ сѧ емоу.
а ꙇже не иматъ. ꙇ еже иматъ отъиметъ сѧ отъ него.
ꙇ г҃лаше
тако естъ цѣсарествие б҃жие. ѣкоже ч҃лкъ въмѣтаатъ сѣмѧ вь землѭ. ꙇ съпитъ. ꙇ въстаатъ ношть и дьнь. ꙇ сѣмѧ прозѧбаатъ. ꙇ растетъ ѣкоже не вѣстъ онъ.
о себѣ бо землѣ плодитъ сѧ. прѣжде трѣвѫ по томь же класъ. по томъ же и пьшеницѫ въ класѣ.
егда же созърѣатъ плодъ. абие посълетъ сръпъ. ѣко настоитъ жѧтва ⁘
Ꙇ г҃лше
чесомоу оуподобимъ ц҃срствие б҃жие.
ли коеи притъчи. приложимъ е
ѣко горюшънѣ зрънѣ. еже егда въсѣно бѫдетъ въ землѭ. мьне вьсѣхъ сѣ менъ земънꙑхъ. ꙇ егда вьсѣно бѫдетъ въздрастетъ. ꙇ бѫдетъ боле вьсѣхъ зелии. и творитъ вѣтви велиѩ. ѣко мошти подъ сѣниѭ҄ его птицамъ н҃бскꙑимъ витати.
ꙇ тацѣми притъчами мъноѕѣми г҃лше имъ слово. ѣкоже можаахѫ слꙑшати.
бес притъчѧ же не г҃лаше имъ.
единъ же съказаше оученикомъ своꙇмъ вьсѣ ⁘
Ꙇ г҃ла имъ въ тъ день вечероу бꙑвъшоу.
прѣидѣмъ на онъ полъ.
ꙇ отъпоуштьше народъ. поѩсѧ и ѣкоже бѣ въ ладии. ꙇ инꙑ же ладиѩ бѣахѫ съ нимь.
ꙇ бꙑстъ боурѣ вѣтръна велиѣ.
влънꙑ же вьливахѫ сѧ въ ладиѭ. ѣко юже погрѧзнѫти хотѣаше.
ꙇ бѣ самъ на кръмѣ на възглавьници съпѧ.
ꙇ възбоудишѧ и.
ꙇ г҃лашѧ емоу
оучителю. не родиши ли ѣко погꙑблемь.
ꙇ въставъ запрѣти вѣтроу.
ꙇ рече морю
мльчи и оустани.
и оулеже вѣтръ и бꙑстъ тишина велиѣ.
ꙇ҅ рече имъ
чъто тако страшиви есте.
како не имете вѣрꙑ.
ꙇ възбоѣшѧ сѧ страхомь велиемь. ꙇ г҃лахѫ дроугъ къ дроугоу.
къто оубо естъ сь. ѣко и вѣтри и море послоушаѭтъ его.
Marco 5
ꙇ придѫ на онъ полъ морѣ. въ странѫ гадаринскѫ ⁘
Ꙇ излѣзъшоу емоу ис кораблѣ. абие сърѣте и отъ гробъ ч҃къ. нечистомъ д҃хмъ. ꙇже жилиште имѣаше въ гробѣхъ. ꙇ ни желѣзномъ ѫжемь его никтоже не можааше съвѧзати. зане мъногꙑ кратꙑ пѫтꙑ и ѫжи желѣзнꙑ съвѧзанѫ сѫщю. прѣтръзаахѫ сѧ отъ него. ѫжа желѣзна и пѫта съкроушаахѫ сѧ. ꙇ никтоже его не можааше оумѫчити. и вꙑ-инѫ день и ношть. въ гробѣхъ и въ горахъ бѣ. вьпиѩ и тлъкꙑ сѧ камениемь.
оузьрѣвъ же и҃са из далече. тече и поклони сѧ емоу. ꙇ възъпивъ гласомъ велиемь г҃ла.
что мьнѣ и тебѣ и҃се с҃не б҃а вꙑшънѣаго.
заклинаѭ тѧ б҃мъ
не мѫчи мене.
г҃ла емоу
изиди д҃ше нечистꙑи отъ ч҃лвка.
ꙇ въпрашаше и
како ти естъ і҅мѧ.
ꙇ г҃ла емоу
леꙉеонъ мьнѣ естъ и҅мѧ. ѣко мъноѕи есмъ.
ꙇ молѣше и мъного. да не посълетъ ихъ кромѣ странꙑ.
бѣ же тоу стадо свино пасомо велие при горѣ.
ꙇ молишѧ и вьси бѣси г҃лѭште.
посъли нꙑ вь свиниѩ да вь нѧ вьнидемь.
ꙇ абие повелѣ имъ и҃съ.
ꙇ ишедъше д҃си нечистии. вьнидѫ вь свиниѩ. ꙇ оустръми сѧ стадо по брѣгоу въ море. бѣ же ихъ ѣко дъвѣ тꙑсѫшти. ꙇ оутапаахѫ въ мори.
ꙇ пасѫшти свиниѩ бѣжашѧ. ꙇ вьзвѣстишѧ въ градѣ и на селѣхъ.
ꙇ придѫ видѣтъ что естъ бꙑвъшее.
придѫ къ и҃сви и видѣшѧ бѣсъновавъшааго сѧ. сѣдѧща обльчена. ꙇ съмꙑслѧшта имѣвъшааго леꙉеонъ. ꙇ оубоѣшѧ сѧ и повѣдѣшѧ имъ видѣвъшеи. како бꙑстъ бѣсъноуемоу. ꙇ о свиниѣхъ.
ꙇ начѧсѧ молити и. отити отъ прѣдѣлъ ихъ.
ꙇ въходѧштю емоу въ ладиицѫ. молѣаше и бѣсъновавꙑ сѧ. да би съ нимь бꙑлъ.
ꙇ҃съ же не дастъ емоу. нъ г҃ла емоу
иди въ домъ твои къ твоимъ.
ꙇ вьзвѣсти имь. елико ти г҃ъ сътвори и помилова тѧ.
ꙇ иде и начѧтъ проповѣдати въ декаполи елико сътвори емоу и҃съ. ꙇ вьси дивлѣахѫ сѧ.
ꙇ прѣѣвъшю и҃сви въ кораби пакꙑ на онъ полъ. събъра сѧ народъ мъногъ о немь. ꙇ бѣ при мори.
ꙇ се приде единъ отъ архисоунагогъ. ꙇменемь иаирь. ꙇ видѣвъ і паде на ногоу его. ꙇ молѣше и мъного г҃лѧ. ѣко
дъшти моѣ на коньчинѣ естъ.
да пришедъ възложи на нѭ рѫцѣ. да с҃псна бѫдетъ и оживетъ.
ꙇ иде съ нимь. ꙇ по немь идѣаше народъ мъногъ. ꙇ оугнѣтаахѫ и.
ꙇ жена едина сѫшти въ точении кръве лѣтъ дьвѣ на десѧте. ꙇ много пострадавъши отъ мъногъ балии. ꙇ иждивъши вьсе свое. ꙇ ни единоѩ польѕѧ обрѣтъши. нъ паче въ горе пришьдъши. слꙑшавъши о и҃сѣ. пришедъши въ народѣ. съ зади прикосно сѧ ризѣ его.
г҃лаше бо. ѣко
аште прикоснѫ сѧ понѣ ризѣ его с҃псна бѫдѫ.
ꙇ абие исѧкнѫ источьникъ кръве еѩ. ꙇ разоумѣ тѣломъ ѣко цѣлѣатъ отъ ранꙑ.
ꙇ абье и҃съ оштюшть вь себѣ силѫ ишедъшѫ отъ него. обраштъ сѧ вь народѣ г҃лаше.
кто прикоснѫ сѧ ризахъ моихъ.
ꙇ г҃лашѧ емоу оученици его.
видиши народъ оугнѣтаѭштъ тѧ. ꙇ г҃леши
къто сѧ прикоснѫ сѧ мънѣ.
ꙇ озирааше сѧ видѣти сътворьшѫѭ се ⁘
Жена же оубоѣвъши сѧ и трепещѫшти. вѣдѫщи еже бꙑстъ еи. приде и припаде къ немоу. ꙇ рече емоу въсѫ истинѫ.
и҃съ же рече еи
дъшти вѣра твоѣ с҃пстѧ
иди съ миромъ.
ꙇ бѫди цѣла отъ ранꙑ твоеѩ҅.
Ꙇ еште г҃лѭштоу емоу придѫ отъ архисѵнагога г҃лѭште. ѣко
дъшти твоѣ оумьрѣтъ
что движеши оучителѣ.
ꙇ҃съ же абие слꙑшавъ. слово г҃лемое. г҃ла архисѵнагогови
не бои сѧ.
тъкмо вѣроуи.
ꙇ не остави ити по себѣ ни единого же. тъкмо петра и иѣкова. ꙇ иоана братра иѣковлѣ.
ꙇ приде въ домъ архисѵнагоговъ. ꙇ видѣ мльвѫ и плачѫштѧ сѧ. ꙇ кричѧштѧ мъного. ꙇ въшедъ г҃ла имъ.
чьто млъвите и плачете сѧ.
отроковица нѣстъ оумръла нъ съпитъ.
ꙇ рѫгаахѫ сѧ емоу.
онъ же изгънавъ вьсѧ. поѩтъ о҃тца отроковицѧ и матерь. ꙇ иже бѣшѧ съ нимь. ꙇ вьниде идеже бѣ отрочѧ лежѧ.
ꙇ емъ за рѫкѫ отроковицѫ г҃ла еи.
талитакоумъ. еже естъ съказаемое.
дѣвице тебѣ г҃лѭ
въстани.
ꙇ абие въста дѣвица и хождааше.
бѣ бо лѣтома дъвѣма на десѧте.
ꙇ оужаснѫшѧ сѧ оужасомь велиемь.
ꙇ запрѣти имъ мъного да никтоже не оувѣстъ сего. ꙇ рече дати еи ѣсти ⁘
Marco 6
Ꙇ изиде отъ тѫдоу. ꙇ приде въ отечьствие свое. ꙇ по немь идѫ оученици его.
ꙇ бꙑвъши соботѣ. начѧтъ на сьнмишти оучити. ꙇ мънози слꙑшавъше дивлѣхѫ сѧ г҃лѭще.
отъ кѫдоу се естъ семоу. ꙇ что прѣмѫдрость данаѣ емоу.
ꙇ силꙑ таковꙑ рѫкама его бꙑваѭтъ.
не сь ли естъ тектонъ с҃нъ мариинъ. братръ же иѣковоу и оси и юдѣ и симоноу.
не и ли сестрꙑ его сѫтъ оу насъ сьде.
ꙇ съблажнаахѫ сѧ о немь. ⁘
Г҃лааше же имъ и҃съ ѣко нѣстъ пророкъ без чьсти. тъкъмо въ своемь отьчьствии и въ рождении и въ домоу своемь
не можааше тоу ни единоѩ силꙑ сътворити.
тъкмо на мало недѫжьникъ рѫцѣ възложь исцѣли.
ꙇ диви сѧ за невѣръство ихъ.
ꙇ объхождаше градъцѧ оучѧ ⁘
Ꙇ призъвавъ оба на десѧте и начѧтъ ѩ сълати дъва нъ дъва. ꙇ дааше имъ власть на д҃сѣхъ нечистꙑхъ. ꙇ запрѣти имъ. да ничьсоже не вьземлѭтъ на пѫть. тъкмо жезлъ единъ. ни пирꙑ ни хлѣба ни при поѣсѣ мѣди. нъ обоувенꙑ въ сандалиѩ. ꙇ не облачити сѧ вь дъвѣ ризѣ.
ꙇ҅ г҃лаше имъ
идеже колижъдо вънидете въ домъ. тоу прѣбꙑваите доньдеже изидете отъ тѫдѣ.
ꙇ елико аште не приимѫтъ васъ. ни послоушаѭтъ васъ. ꙇсходѧште отъ тѫдѫ отътрѧсѣте прахъ иже естъ подъ ногами вашими въ съвѣдѣтельство имъ.
А҅минь г҃лѭ вамъ
отърадьнѣе бѫдетъ содомомъ ли гоморѣнемь. вь день сѫдънꙑи. неже градоу томоу.
ꙇ ишедъше проповѣдаахѫ да покаѭтъ сѧ. ꙇ бѣсꙑ мъногꙑ изгонѣахѫ. ꙇ мазаахѫ олеемъ мъногꙑ недѫжънꙑ и исцѣлѣахѫ ⁘
Ꙇ оуслꙑшавъ ц҃сръ иродъ слоухъ и҃свъ. ѣвѣ бꙑстъ имѧ его. ꙇ г҃лаше ѣко иоанъ кръстѧи въста отъ мрътвꙑхъ. ꙇ сега ради силꙑ дѣѭтъ сѧ о немъ.
ꙇни же г҃лахѫ ѣко илиѣ естъ. ѣко единъ отъ п҃ркъ.
слꙑшавъ же иродъ рече. ѣко
егоже азъ оусѣкнѫхъ иоана сь естъ.
тъ въста отъ мрътвꙑхъ.
Тъ бо иродъ посълавъ ѩтъ иоана. ꙇ съвѧза и въ темьници. ꙇродиѣдꙑ ради женꙑ филипа братра своего. ѣко ожени сѧ еѭ.
г҃лаше бо иоанъ иродови.
не достоитъ тебѣ имѣти женꙑ филипа братра своего.
ꙇродиѣ же гнѣвааше сѧ на нь. ꙇ хотѣаше и оубити и не можааше.
ꙇродъ бо боѣаше сѧ иоана. вѣдꙑ и мѫжа праведъна и с҃та. и хранѣаше и. ꙇ послоушаѩ его мъного творѣше. ꙇ въ сласть его послоушааше.
ꙇ приклоучьшю сѧ дьни потрѣбъноу. егда иродъ рождъствоу своемоу вечерѭ творѣаше кънѧѕемъ своимъ и тꙑсѫштьникомъ. ꙇ старѣишинамъ галилеискамъ. и въшедъши дъштери еѩ иродиѣдѣ. ꙇ плѧсавъши и оугождъши иродови. ꙇ възлежѧштиимъ съ нимъ. рече ц҃срь дѣвици
проси оу мене емоуже аште хощеши и дамъ ти.
ꙇ клѧтъ сѧ еи. ѣко
егоже аште просиши дамь ти. до полъ ц҃с҃рствиѣ моего.
она же ишедъши рече къ матери своеи.
чесо прошѫ.
она же рече
главꙑ иоана к҃рстителѣ.
ꙇ въшедъши абие съ тъштаниемь къ ц҃срю. проси г҃лѭшти
хощѫ да даси ми. отъ него на блюдѣ главѫ иоана крьстителѣ.
ꙇ прискръбенъ бꙑстъ ц҃срь
за клѧтвꙑ. и възлежѧщиихъ съ нимъ. не въсхотѣ отърещи сѧ еи.
ꙇ абие посълавъ ц҃срь воина. повелѣ принести главѫ его
онъ же шедъ оусѣкнѫ и вь темьници. ꙇ принесе главѫ его на мисѣ и дастъ ѭ дѣвици. ꙇ дѣвица дастъ ѭ матери своеи.
и слꙑшавъше оученици его. вьзѧсѧ троупъ его и положишѧ и въ гробѣ.
и събърашѧ сѧ а҃пли къ и҃соу. ꙇ вьзвѣстишѧ емоу вьсѣ елико сътворишѧ и елико наоучишѧ.
Ꙇ҅ рече имъ
придѣте вꙑ сами въ поусто мѣсто едини. ꙇ почиите мало
бѣахѫ. бо приходѧштии. ꙇ оходѧштеи мъноѕи.
ꙇ не бѣ имъ коли понѣ ѣсти.
ꙇ идѫ въ поусто мѣсто кораблемь едини.
и видѣшѧ ѩ идѫштѧ. ꙇ познашѧ ѩ мъноѕи. ꙇ пѣши отъ вьсѣхъ градъ притѣшѧ тамо. и варишѧ ѩ.
и шедъ и҃съ видѣ народъ мъногъ. ꙇ мили емоу бꙑшѧ. зане бѣхѫ ѣко овъцѧ не имѫштѧ пастꙑрѣ. ꙇ начѧтъ оучити ѩ мъного.
ꙇ оуже часоу мъногоу минѫвъшоу ⁘ Пристѫпьше къ немоу оученици его г҃лашѧ. ѣко поусто естъ мѣсто. ꙇ юже година минѫ.
отъпоусти ѩ да шедъше въ окръстьниихъ селѣхъ. ꙇ вьсехъ коупѧтъ себѣ. хлѣбꙑ.
не имѫтъ бо чесо ѣсти.
онъ же отъвѣштавъ рече имъ.
дадите имь вꙑ ѣсти.
ꙇ г҃лашѧ емоу. да
шедъше коупимъ дъвѣма сътома пѣнѧѕъ хлѣбꙑ. ꙇ дамь имъ ѣсти.
онъ же г҃ла имъ.
колико имате хлѣбъ.
ꙇдѣте и видите.
ꙇ оувѣдѣвъше г҃лашѧ.
пѧть хлѣбъ и дъвѣ рꙑбѣ.
ꙇ повелѣ имъ посадити вьсѧ народꙑ...на сподꙑ на трѣвѣ зеленѣ.
ꙇ вьзлегѫ на лѣхꙑ на лѣхꙑ по сътоу и по пѧти десѧтъ.
и приемъ пѧть хлѣбъ и дъвѣ рꙑбѣ. възьрѣвъ на н҃бо б҃лгслви. ꙇ прѣломи хлѣбꙑ. ꙇ даѣше оученикомъ своимъ. да полагаѭтъ прѣдъ ними. ꙇ обѣ рꙑбѣ раздѣли вьсѣмъ.
ꙇ ѣшѧ вьси и насꙑтишѧ сѧ.
ꙇ вьзѧсѧ оукроухъ дъва на десѧте коша исплънь и отъ рꙑбоу.
ѣдъшихъ же бѣ хлѣбꙑ. пѧть тꙑсѫшть мѫжь.
ꙇ абие оубѣди оученикꙑ своѩ вънити въ корабь. ꙇ варити и на ономъ полоу къ видъсаидѣ. доньдеже самь отъпоуститъ народꙑ.
ꙇ отърекъ сѧ имъ иде въ горѫ помолитъ сѧ ⁘
Ꙇ вечероу бꙑвъшю. бѣ корабъ по срѣдѣ морѣ. а сь единъ на земи.
ꙇ видѣвъ ѩ страждѫштѧ въ гребении. бѣ бо противенъ вѣтръ имъ. ꙇ при четврътѣи стражи ноштънѣи. приде къ нимъ по морю ходѧ.
ꙇ хотѣ ѩ минѫти.
они же видѣвъше и по морю ходѧштъ. непьштевашѧ призракъ бꙑти.
ꙇ възъвашѧ
вьси бо видѣшѧ и и вьзмѧшѧ сѧ.
онъ же абие г҃ла съ ними и рече имъ.
дръзаите
азъ есмъ
не боите сѧ.
ꙇ вьниде къ нимъ вь корабь. ꙇ оулеже вѣтръ.
ꙇ ѕѣло излиха въ себѣ дивлѣахѫ сѧ и оужасаахѫ сѧ.
не разоумѣшѧ бо о хлѣбѣхъ. нъ бѣ сръдъце ихъ окаменено.
ꙇ прѣѣвъше придѫ на з҃емлѭ ꙉенисаретъскѫ и присташѧ ⁘
Ꙇшедъшемъ же имъ ис кораблѣ абие познашѧ и. ꙇ прѣтѣшѧ въсѫ странѫ тѫ. ꙇ начѧсѧ приносити на одрѣхъ болѧщѧѩ. ꙇдеже слꙑшаахѫ и ѣко тоу естъ.
ꙇ ѣможе колижъдо въхождааше. вь вьси ли въ градꙑ ли въ села. на распѫтихъ полагаахѫ недѫжънꙑѩ. ꙇ молѣахѫ и. да понѣ вьскрилин ризꙑ его прикоснѫтъ сѧ.
ꙇ елико аште прикасахѫ сѧ емь съпасени бꙑваахѫ.
Marco 7
ꙇ събърашѧ сѧ къ немоу фарисеи. и едини отъ кънижъникъ пришедъше отъ и҃ероуслма.
ꙇ҅ видѣвъше единꙑ отъ оученикъ его. нечистама рѫкама. си рѣчь не оумьвенама ѣдѫштѧ хлѣбꙑ зазьрѣахѫ.
фарисеи бо и вьси июдеи. аште не оумꙑѭтъ рѫкоу търѫште не ѣдѧтъ. дръжѧще прѣдаание старецъ. и отъ коуплѧ аште не покѫплѭ҄тъ сѧ не ѣдѧтъ. ꙇ ина мънога сѫтъ ѣже приѩсѧ дръжати. крьштениѣ стькльницамъ и чъваномъ. ꙇ котъломъ и одромъ ⁘
По томь же въпрашаахѫ и фарисѣи и кьнижьници.
по чъто не ходѧтъ оученици твои по прѣдаанию старецъ. нъ не оумъвенама рѫкама ѣдѧтъ хлѣбъ.
онъ же отъвѣштавъ рече имъ ⁘ ѣко
добрѣ прорече исаиѣ о васъ. лицемѣри. ѣкоже естъ псно.
сии людие оустънами мѧ чътѫтъ. а сръдьце ихъ кромѣ отъстоитъ отъ мене.
въ соуе же чътѫтъ мѧ. оучѧще оучениѣ заповѣдии члвѣческъ.
о҅ставьше бо заповѣдь б҃жиѭ. дръжите прѣданиѣ ч҃лвчска. кръштениѣ чъваномъ и стькльницамъ. ꙇ ина подобъна такова мънога творите.
Ꙇ г҃лаше имъ
добрѣ отъметаате сѧ заповѣди б҃жиѩ҅. да прѣдание ваше съблюдете ⁘
Моси бо рече
чьти отъца своего и матерь своѭ.
ꙇ иже зълословитъ отъца ли матерь съмрътьѭ҄ да оумьретъ.
вꙑ же г҃лте
аште речетъ ч҃лкъ отъцоу ли матери корван ⁘ еже естъ даръ. ꙇ еже аште отъ мене польѕевалъ еси. ꙇ к томоу не оставлѣате его. ничьсоже сътворити о҃цю своемоу. ли матери своеи. прѣстѫпаѭште слово б҃жие. прѣдааниемь вашимъ еже прѣдасте.
ꙇ подобъна такова мънога творите.
и призъвавъ вьсь народъ г҃лааше имъ.
послоушаите мене вьси и разоумѣваите.
ничьтоже естъ еже отъ вьнѣѫдоу ч҃лвка. въходѧ во нь можетъ оскврънити и.
нъ ꙇ҅сходѧштаа из него та сѫтъ с҃кврънѧштаа ч҃лка.
Аще къто иматъ оуши слꙑшати да слꙑшитъ. ⁘
Ꙇ҅ егда вьниде въ домъ отъ народа. въпрашаахѫ и оученици его о притъчи.
ꙇ г҃ла имъ.
тако ли и вꙑ не разоумиви есте.
не разоумѣате ли ѣко вьсѣко еже из въноу въходитъ въ ч҃лвка. не можетъ его оскврънити. ѣко не въходитъ емоу въ сръдце нъ въ чрѣво и сквозѣ афедронъ исходитъ. ꙇстрѣблѣѩ въсѣ брашъна.
г҃лааше же ѣко исходѧштее отъ ч҃лвка то скврънитъ ч҃лвка.
ꙇз оутрьѭдѫ бо отъ с҃рдца ч҃лвчка помꙑшлениѣ исходѧтъ. прѣлюбодѣаниѣ любодѣаниѣ. оубииства татъбꙑ. обидъи лѫкавъство. льсть стоудодѣание. око лѫкавъно власфимиѣ. гръдꙑни безоумье.
вьсѣ си зъла из ѫтрь исходѧтъ. ꙇ скврънѧтъ ч҃лвка.
Ꙇ отъ тѫдоу въставъ иде въ прѣдѣлꙑ тѵрьскꙑ и сидоньскꙑ. ꙇ въ домъ въшедъ. не хотѣаше да би и къто чюлъ. ꙇ не може оутаити сѧ ⁘
Слꙑшавъши бо жена о немь. еѩже дъшти имѣше д҃хъ нечистъ. Пришедъши припаде къ ногама его.
жена же бѣ поганꙑни. сѵрофоникиссанꙑни родомь.
ꙇ молѣаше и да ижденетъ бѣсъ из дъштере ѩ.
ꙇ҃съ же речееи.
остани да пръвѣе насꙑтѧтъ сѧ чѧда.
нѣстъ бо добро отѧти хлѣба чѧдомъ. ꙇ псомъ поврѣшти.
она же отъвѣштавъши рече емоу еи г҃и.
ꙇбо и пси подъ трапезоѭ ѣдѧтъ отъ кроупицъ дѣтескъ.
ꙇ рече еи
за слово се иди.
ꙇ҅зиде бѣсъ из дъштере твоеѩ҅.
ꙇ шедъши домови обрѣте отроковицѫ лежѧщѫ на одрѣ и бѣсъ ишедъшъ.
Ꙇ пакꙑ ишедъ и҃съ. отъ прѣдѣлъ тѵръскъ и сѵдоньскъ. приде на море галилеиско. междю прѣдѣлꙑ декапольскꙑ.
ꙇ привѣсѧ къ немоу глоуха гѫгънива. ꙇ молѣахѫ и да възложитъ на нь рѫкѫ.
ꙇ поемꙑ и единъ отъ народа. въложи пръстꙑ своѩ въ оуши его. ꙇ плинѫвъ коснѫ и въ ѩ҃зкъ. ꙇ възърѣвъ на н҃бо въздъхнѫ. ꙇ г҃ла емоу
еффꙿата. еже естъ развръзи сѧ.
ꙇ абье разврѣсте сѧ слоуха его. ꙇ раздрѣши сѧ ѫза ѩ҃зка его. ꙇ г҃лаше чисто.
ꙇ запрѣти имъ да никомоуже не повѣдѧтъ.
еликоже ꙇмъ тъ заповѣдаа҅ше. они паче излиха проповѣдаахѫ.
ꙇ прѣизлиха дивлѣахѫ сѧ г҃лѭште.
добрѣ вьсе творитъ.
глоухꙑѩ творитъ слꙑшати. ꙇ нѣмꙑѩ г҃лати ⁘ кⷰ҇ ⁘ ⁘
Marco 8
Въ тꙑ дьни пакꙑ мъногоу сѫштоу народоу. ꙇ не имѫштемъ чесо ѣсти. призъвавъ оученикꙑ своѩ и҃съ. г҃ла имъ.
милъ ми естъ народось. ѣко юже три дьни присѣдѧтъ мьнѣ. ꙇ не имѫтъ чесо ѣсти.
ꙇ аште отъпоущѫ ѩ не ѣдъшѧ въ домꙑ своѩ. ослабѣѭ҄тъ на пѫти.
дроуѕии бо ихъ из далече сѫтъ пришъли.
ꙇ отъвѣшташѧ емоу оученици его.
отъ кѫдоу сьѩ можетъ къто съде насꙑтити хлѣбъ на поустꙑни.
ꙇ въпроси ѩ
колико имате хлѣбъ.
они же рѣшѧ
седмь.
ꙇ повелѣ народоу възлешти на земи. ꙇ приемъ седмь тѫ хлѣбъ. хвалѫ въздавъ прѣломи. ꙇ даѣше оученикомъ своимъ да прѣдълагаѭтъ.
ꙇ положишѧ прѣдъ народомъ.
ꙇ имѣахѫ и рꙑбицъ мало.
ꙇ тꙑ благословивъ рече.
прѣдъложите и тꙑ.
ѣсѧ же и насꙑтишѧ сѧ. ꙇ вьзѧсѧ избꙑтъкꙑ оукроухъ седмь кошъницъ.
бѣ же ѣдъшиихъ ѣко четꙑри тꙑсѫштѧ.
ꙇ отъпоусти ѩ ⁘
Ꙇ абие вълѣзъ въ корабъ съ оученикꙑ своими. приде въ странꙑ далъманоутанъскꙑ.
ꙇ изидѫ фарисѣи и начѧсѧ сътѧзати сѧ съ нимь. ꙇскѫште отъ него знамениѣ съ н҃ебсе искѫшаѭште и.
ꙇ въздъхнѫвъ д҃хомъ своимъ г҃ла.
чъто родъ сь знамениѣ иштетъ.
аминь г҃лѭ вамъ.
аште дастъ сѧ родоу семоу знамение.
ꙇ оставь ѩ вьлѣзъ пакꙑ въ корабь иде на онъ полъ.
ꙇ забꙑшѧ вьзѧти хлѣбꙑ. ꙇ развѣ единого хлѣба не имѣахѫ съ собоѭ въ корабли ⁘
Ꙇ прѣштааше имъ г҃лѧ.
видите
блюдѣте сѧ отъ кваса фарисѣиска. ꙇ отъ кваса иродова.
ꙇ помꙑшлѣахѫ дроугъ къ дроугоу г҃лѭште. ѣко
хлѣбъ не имамъ.
ꙇ разоумѣвъ и҃съ г҃ла имъ.
что помꙑшлаате ѣко хлѣбъ не имате.
не ю ли чюете ни разоумѣете еште.
окаменено ли имате с҃рдце ваше.
очи имѫште не видите. ꙇ оуши имѫште не слꙑшите. ꙇ не помьните ли. егда пѧть хлѣбъ прѣломихъ вь пѧть тꙑсѫщь. ꙇ колико кошъ оукроухъ приѩсте.
г҃лашѧ емоу
дъва на десѧте.
ꙇ егда седмь въ четꙑри тꙑсѫштѧ. колико кошъницъ исплънениѣ оукроухъ вьзѧсте.
они же рѣшѧ
седмь.
ꙇ г҃лааше имъ
како не разоумѣсте ⁘
ꙇ҅ приде въ видъсаидѫ.
ꙇ привѣсѧ къ немоу слѣпа. ꙇ молѣахѫ и да и коснетъ.
ꙇ емъ за рѫкѫ слѣпааго. ꙇзведе и вьнъ ꙇз вьси. ꙇ плинѫ на очи его и възложи рѫцѣ на нь. въпрашааше и аште чъто видитъ.
ꙇ вьзьрѣвъ г҃лааше.
зьрѭ
чловѣкъи ѣко дрѣво виждѫ ходѧштѧ.
по томь же пакꙑ възложи рѫцѣ на очи его. ꙇ сътвори и прозьрѣти. ꙇ оутвори сѧ и оузьрѣ вьсѧ свѣтъло.
ꙇ посъла и въ домъ его г҃лѧ.
ни вь весь вьниди. ни повѣждъ никомоуже вь вьси. ⁘
Ꙇзиде же и҃съ и оученици его. въ вьси кесариѩ филиповꙑ.
ꙇ на пѫти въпрашааше оученикꙑ своѩ г҃лѧ имъ.
кого мѧ г҃лѭтъ ч҃лвци бꙑти.
они же отъвѣшташѧ.
ови иоана крстителѣ. ꙇ ини илиѭ. а дроуѕии единого отъ п҃ркъ.
ꙇ тъ г҃ла имъ
вꙑ же кого мѧ г҃лте бꙑти.
отъвѣштавъ же петръ г҃ла емоу.
тꙑ еси х҃ъ.
ꙇ запрѣти имъ да никомоуже не г҃лѭтъ о немъ.
ꙇ начѧтъ оучити ѩ. ѣко подобаатъ с҃ноу ч҃лвчскоумоу. мъного пострадати и искоушеноу бꙑти отъ старецъ и аръхиереи и кънижъникъ и оубьеноу бꙑти. ꙇ трети день вьскрьснѫти. ⁘ кⷰ҇
Ꙇ не обиноуѩ сѧ слово глаголааше.
ꙇ приемъ і петръ начѧтъ прѣтити емоу.
онъ же обраштъ сѧ и възьрѣвъ на оученикꙑ своѩ. запрѣти петрови г҃лѧ.
ꙇди за мъноѭ сотоно. ѣко не мꙑслиши ѣ сѫтъ б҃жѣа. нъ ѣже сѫтъ чловѣчьскаа ⁘
ꙇ призъвавъ народꙑ съ оученикꙑ своими рече имъ. ⁘
Ꙇже хоштетъ по мьнѣ ити да отъвръжетъ сѧ себе. ꙇ вьзьметъ к҃рстъ свои и грѧдетъ по мьнѣ
ꙇже бо аште хоштетъ д҃шѫ своѭ с҃псти погоубитъ ѭ҄.
ꙇже бо аште погоубитъ д҃шѫ своѭ мене ради и е҃внꙉлиѣ тъ с҃пстъ ѭ҄.
каа бо польѕа естъ ч҃лкоу аште приобрѧщетъ весь миръ. ꙇ отъщетитъ д҃шѫ своѭ҄.
что бо дастъ ч҃лвкъ ꙇзмѣнѫ на д҃ши своеи.
ꙇже бо аште постꙑдитъ сѧ мене и моихъ словесъ. въ родѣ семь прѣлюбодѣимъ и грѣшънѣемь. ꙇ с҃нъ ч҃лвчскъ постꙑдитъ сѧ его. егда придетъ въ славѣ о҃тца своего. съ а҃нꙉлꙑ с҃тꙑими.
Marco 9
аминь г҃лѭ вамъ. ѣко сѫтъ едини отъ съде стоѩштиихъ. ꙇже не имѫтъ въкоусити съмръти. дондеже видѧтъ ц҃сртвие б҃жие пришедъшее вь силѣ ⁘ кⷰ҇. ⁘
ꙇ по шести денъ поѩтъ и҃съ. петра и иѣкова и иоана. ꙇ вьзведе ѩ на горѫ вꙑсокѫ единꙑ. ꙇ прѣобрази сѧ прѣдъ ними. ꙇ бꙑшѧ ризꙑ его льштѧштѧ сѧ бѣлꙑ ѕѣло ѣко снѣгъ. ѣцѣхъ не може гнафеи на земи тако оубѣлити.
ꙇ ѣви сѧ имъ илиѣ съ мосеемъ. ꙇ бѣашете г҃лаголѭшта съ исусомъ.
ꙇ отъвѣштавъ петръ г҃ла и҃сви.
равьви добро естъ намъ съде бꙑти. ꙇ сътворимъ три скиниѩ. тебѣ единѫ и мосеові единѫ. ꙇ илии единѫ.
не вѣдѣаше бо что г҃лтъ.
пристрашъни бо бѣахѫ.
ꙇ бꙑстъ же облакъ осѣнѣѩ ѩ. и приде гласъ из облака.
сь естъ с҃нъ мои вьзлюбленꙑ
послоушаите его.
ꙇ вънезаапѫ вьзьрѣвъше никогоже не видѣшѧ. тъкъмо нъ и҃са единого съ собоѭ.
съходѧштемъ же имъ съ горꙑ. запрѣти имъ да никомоуже не повѣдѧтъ ѣже видѣшѧ. тъкмо егда с҃нъ ч҃лвчскꙑи въскръснетъ из мрътвꙑхъ.
ꙇ оудръжашѧ слово вь себѣ. сътѧзаѭште сѧ что естъ еже из мрътвꙑхъ въскръснѫти.
и въпрашаахѫ и г҃лѭште ѣкоже г҃лѭтъ кънижьници. ѣко
илии подобаатъ прѣжде прити.
онъ же отъвѣштавъ рече имъ.
ꙇлиѣ оубо пришедъ прѣжде оустроитъ вьсѣ.
ꙇ како естъ писано о с҃нѣ чловѣчьсцѣемь.
да мъного постраждетъ и оуничьжѧтъ і.
нъ г҃лѭ вамъ ѣко илиѣ приде. и сътворишѧ емоу елико хотѣшѧ. ѣкоже естъ писано о немь.
ꙇ пришедъ къ оученикомъ. видѣ народъ мъногъ о нихъ. ꙇ кънижьникꙑ сътѧзаѭштѧ сѧ съ ними.
ꙇ абье вьсь народъ видѣвъше и оужасѫ сѧ. и пририштѫште цѣловаахѫ и.
ꙇ въпроси кънижъникꙑ.
чъто сътѧѕаате сѧ вь себѣ.
ꙇ отъвѣштавъ единъ отъ народа рече.
оучителю привѣсъ с҃нъ мои къ тебѣ. ꙇмѫштъ д҃хъ нѣмъ. ꙇ иже аште колижъдо иметъ і. разбиваатъ і
и пѣнꙑ тѣштитъ. ꙇ скрьжьштетъ зѫбꙑ своими. и оцѣпѣнѣатъ
ꙇ. рѣхъ оученикомъ твоимъ. да ижденѫтъ і и не възмогѫ.
онъ же отъвѣштавъ емоу г҃ла ⁘
ѡ҅ роде невѣрънь доколѣ въ васъ бѫдѫ.
доколѣ тръплѭ вꙑ.
принесѣте и къ мънѣ
и принѣсѧ и къ немоу.
ꙇ видѣвъ і д҃хъ абие сътрѧсе и. ꙇ падъ на земи валѣаше сѧ пѣнꙑ тѣштѧ.
ꙇ҅ въпроси и҃съ о҃тца его.
колико лѣтъ естъ одънелиже се бꙑстъ емоу.
онъ же рече
из отрочинꙑ.
и мъножицеѭ ꙇ въ огнь въвръже. ꙇ въ водѫ да и би погоубилъ.
нъ аште что можеши помози намъ. милосрдовавъ о насъ.
ꙇ҃с же рече емоу. еже аште можеши вѣровати.
вьсѣ възможъна вѣроуѭштюмоу.
ꙇ абие възъпивъ отецъ отрочѧте съ слъзами г҃лааше.
вѣроуѭ
г҃и помози моемоу невѣрьствию҅.
видѣвъ же и҃съ ѣко съриштетъ сѧ народъ. запрѣти д҃хоу нечистоумоу г҃лѧ емоу.
нѣмꙑ ꙇ глоухꙑ д҃ше. азъ ти велѭ изити из него. ꙇ к томоу не вьниди вь нь.
ꙇ възъпивъ и мъного прѫжавъ сѧ изиде.
ꙇ бꙑстъ ѣко мрътвъ. ѣко мънози г҃лаахѫ ѣко оумьрѣтъ.
ꙇ҃с же е҅мъ і за рѫкѫ въздвиже ꙇ въста.
ꙇ въшедъшю емоу въ домъ. оученици его въпрашахѫ и единого. ѣко
мꙑ не възмогомъ изгънати его.
ꙇ рече имъ.
тъ родъ ничимъже не можетъ изити ткмо молитвоѭ҄ и постомъ. ⁘
Ꙇ҅ отъ тѫдѫ ишедъше идѣахѫ скозѣ галилеѭ҄. ꙇ не хотѣаше да къто оувѣстъ.
оучааше бо оученикꙑ своѩ и г҃лаше имъ. ѣко с҃нъ ч҃лвскꙑ прѣданъ бѫдетъ въ рѫцѣ ч҃лвчсцѣ. ꙇ оубьѭтъ і и оубьенъ бꙑвъ. въ третии день въскръснетъ ⁘ кⷰ҇. ⁘
они же не разоумѣшѧ г҃ла. ꙇ боѣахѫ сѧ въпросити и ⁘
ꙇ приде въ каперънаоумъ ꙇ въ домоу бꙑвъ въпрашааше ѩ.
что на пѫти вь себѣ помꙑшлѣашете.
они же млъчаахѫ ⁘
Дроугъ къ дроугоу бо сътѧѕашѧ на пѫти. кто естъ болеи.
ꙇ сѣдъ гласи оба на десѧте. ꙇ г҃ла имъ
аште кто хощетъ старѣи бꙑти да бѫдетъ вьсѣхъ мьнеи. ꙇ вьсѣмъ слоуга.
ꙇ приемъ отрочѧ постави е по срѣдѣ ихъ и обемъ е рече имъ.
ꙇже аште едино таковꙑхъ отрочѧтъ. прииметъ въ імѧ мое. мѧ приемлетъ.
ꙇ иже аще мене приемлетъ. не мене приемлетъ нъ посълавъшааго мѧ ⁘ ⁘
о҅тъвѣшта емоу иоанъ г҃лѧ
оучителю видѣхомъ единого именемъ твоимь изгонѧшта бѣсꙑ. ꙇже не ходитъ по насъ. ꙇ възбранихомъ емоу. ѣко не послѣдова намъ.
ꙇ҃с же рече
не браните моу.
никтоже бо естъ иже сътворитъ силѫ о имени моемь. ꙇ възможетъ въскорѣ зълословити мѧ.
ꙇже бо нѣстъ на вꙑ по васъ естъ.
ꙇ҅же бо аште напоитъ вꙑ чашѫ водꙑ. въ імѧ ѣко хръстови есте. аминь г҃лѭ вамъ. не погоубитъ мъздꙑ своеѩ҅.
ꙇ иже аще съблазнитъ единого отъ малꙑхъ сихъ вѣроуѭштиихъ вь мѧ. добрѣе емоу естъ паче. аще обложѧтъ камень жръновънꙑ о вꙑи его. ꙇ въвръгѫтъ і въ море.
Ꙇ҅ аште съблажнаатъ тѧ рѫка твоѣ. отъсѣци ѭ҄.
добрѣа ти естъ маломоштиѭ въ животъ вънити. неже обѣ рѫцѣ имѫштю ити вь ꙉеонѫ. въ огнь не гашѫщии. ꙇдеже чръвь ихъ не оумираатъ. ꙇ огнь не оугасаатъ.
ꙇ аште нога твоѣ съблажнаатъ тѧ отъсѣци ѭ҄.
добрѣа ти естъ вънити въ животъ хромоу. неже дъвѣ ноѕѣ имѫще въвръженоу бꙑти въ ꙉеонѫ. въ огнь не гашѫштии. ꙇдеже чръвь ꙇхъ не оумираатъ. ꙇ огнь не оугасаатъ.
ꙇ аште око твое съблажнаатъ тѧ истъкни е.
добрѣа ти естъ съ единѣмь окомь вьнити въ ц҃срствие б҃жие҅. неже обѣ очи имѫщю. ꙇти въ ꙉеонѫ огньнѫѭ. ꙇдеже чръвь ихъ не оумираатъ. ꙇ огнь не оугасаатъ.
вьсѣкъ бо огнемь осолитъ сѧ. ꙇ вьсѣка жрътва солиѭ осолитъ сѧ.
добро естъ соль.
Аште ли же соль не слана бѫдетъ чимь осолите.
ꙇмѣите соль вь себѣ. ꙇ҅ миръ имѣте междю собоѭ҄.
Marco 10
ꙇ отъ тѫдоу въставъ приде въ прѣдѣлꙑ июдеискꙑ. по ономоу полоу иоръдана. и придѫ пакꙑ народи къ немоу. ꙇ ѣко имѣ обꙑчаи пакꙑ оучааше ѩ ⁘
Ꙇ пристѫпьше фарисѣи въпрашаахѫ и. аще достоитъ мѫжю женѫ поуштати. окоушаѭште и.
онъ же отъвѣштавъ рече имъ.
что вамъ заповѣдѣ моси.
повелѣ моси кънигꙑ распоустънꙑѩ написати и поустити.
ꙇ отъвѣщавъ и҃съ рече имь.
по жестосръдию вашемоу написа вамъ заповѣдь сиѭ.
а҅ отъ начѧла съзъданию. мѫжа и женѫ сътворилъ ѣ естъ б҃ъ.
сего ради оставитъ ч҃лкъ о҃тца своего и матерь. ꙇ прилѣпитъ сѧ къ женѣ своеи. ꙇ бѫдете оба въ плъть единѫ.
тѣмь же юже нѣсте дъва нъ плъть едина.
еже оубо б҃ъ съчеталъ естъ. ч҃къ да не разлѫчаатъ ⁘
ꙇ въ домоу пакꙑ оученици его о семъ въпрашаахѫ и.
ꙇ г҃ла имъ.
иже аште поуститъ женѫ своѭ. ꙇ оженитъ сѧ иноѭ прѣлюбꙑ творитъ на нѭ.
ꙇ аште жена поуштъши мѫжа посагнетъ за инъ прѣлюбꙑ творитъ.
ꙇ приношаахѫ къ немоу дѣти. да ѩ коснетъ.
оученици же прѣштаахѫ приносѧщиимъ.
видѣвъ же и҃съ негодова.
ꙇ г҃ла имъ.
не дѣите дѣтии приходити къ мьнѣ. ꙇ не браните имъ.
тацѣхъ бо естъ ц҃срствие б҃жие.
амин г҃лѭ вамъ.
ꙇже аште не прииметъ ц҃сртвиѣ б҃жиѣ. ѣко отрочѧ. не иматъ вънити вь не.
ꙇ обемъ ѩ благословлѣаше. възлагаѩ рѫцѣ на нѧ ⁘
Ꙇ исходѧштю емоу на пѫть приде единъ ꙇ поклонь сѧ емоу на колѣноу въпрашааше и.
оучителю благꙑ. что сътворѭ да животъ вѣчънꙑ наслѣдъствоуѭ.
ꙇ҃с же рече емоу
что мѧ г҃лши блага.
никтоже благъ тъкъмо единъ б҃ъ.
заповѣди вѣси
не прѣлюбъ дѣи.
не оуби
не оукради.
не лъжѧ съвѣдѣтельствоуи.
не обиди.
чти о҃тца твоего и м҃трь.
онъ же отъвѣщавъ рече емоу.
оучителю вьсѣ си съхранихъ отъ юности моеѩ.
ꙇ҃с же възьрѣвъ на нь възлюби и. и рече емоу.
единого еси не доконьчалъ.
аште хоштеши съвръшенъ бꙑти. ꙇди елико имаши продаждъ и даждъ ништиимъ. ꙇ имѣти имаши съкровиште на небесе. ꙇ приди ходи въ слѣдъ мене въземъ к҃рстъ.
онъ же дрѧхлъ бꙑвъ о словеси. отиде скръбѧ.
бѣ бо имѣѩ сътѧжаниѣ мънога.
ꙇ възьрѣвъ и҃съ г҃ла оученикомъ своимъ.
како не оудобь имѫщеи богатъство. въ ц҃рствие б҃жие вънидѫтъ.
оученици же оужасаахѫ сѧ о словесехъ его.
ꙇ҃с же пакꙑ отъвѣштавъ г҃ла имъ
чѧда. како не оудобь естъ оупъваѭштимъ на бгатъство. въ ц҃ѣсрствие б҃жие вьнити.
оудобѣе естъ вельбѫдоу сквозѣ игълинѣ оуши проити. неже богатоу въ ц҃срствие б҃жие вънити.
они же излиха дивлѣахѫ сѧ г҃лѭште къ себѣ.
кто можетъ с҃пснъ бꙑти.
и възърѣвъ на нѧ и҃съ г҃ла.
отъ ч҃лвкъ не възможъно нъ отъ б҃а.
вьсѣ бо възможъна отъ б҃а сѫтъ ⁘
Начѧтъ же петръ г҃лати емоу.
се мꙑ оставихомъ вьсѣ и въ слѣдъ тебе идомъ.
отъвѣштавъ же ꙇ҃съ рече.
аминь г҃лѭ вамъ.
никтоже естъ иже оставитъ домъ. ли братриѭ ли сестрꙑ. ли о҃тца или матерь. ли женѫ ли чѧда ли села...мене ради и е҃ванꙉлиѣ. аште не иматъ приѩти съторицеѭ въ врѣмѧ се нꙑнѣ домовъ и братриѩ и сестръ. ꙇ о҃тца и матеръ и чѧдъ и селъ. по изгънании. ꙇ вь вѣкъ грѧдѫштии животъ вѣчьнꙑи.
мъноѕи же бѫдѫтъ пръвии послѣдьнии. ꙇ послѣдьнии пръвии.
бѣахѫ же на пѫти въсходѧще въ иероусалимъ. ꙇ бѣ варѣѩ и҃съ. ꙇ оужасаахѫ сѧ. ꙇ послѣдь грѧдѫште боѣахѫ сѧ ⁘. Ꙇ поемъ и҃съ пакꙑ оба на десѧте. начѧтъ и҅мъ г҃лти. еже хотѣаше бꙑти емоу. ѣко
се въсходимъ въ иероусалимъ. ꙇ с҃нъ ч҃кскꙑ прѣданъ бѫдетъ архиереомъ и кънижъникомъ. ꙇ осѫдѧтъ і на съмръть. ꙇ прѣдадѧтъ і ѩ҃зкмъ. ꙇ порѫгаѭтъ сѧ емоу и оубиѭтъ і. и третии день вьскръснетъ ⁘
ꙇ҅ прѣдъ нимъ идете иѣковъ и иоанъ. сꙑна зеведеова г҃лѭшта емоу.
оучителю хоштевѣ да егоже аще просивѣ сътвориши нама.
ꙇ҃с же рече има
что хоштета да сътворѭ вама.
она же рѣсте емоу.
даждъ нама да единъ о деснѫѭ тебе. и единъ о шюѭ тебе сѧдевѣ въ славѣ твоеи
и҃с же рече има.
не вѣста сѧ чесо просѧшта.
можета ли пити чашѫ ѭже азъ пиѭ. ли кръщениемъ имъже азъ кръштаѭ сѧ кръстити сѧ.
она же рѣсте емоу
можевѣ.
ꙇ҃с же рече има.
чашѫ оубо ѭже азъ пиѭ испиета.
и кръштениемь имъже азъ кръштаѭ сѧ кръстита сѧ.
а еже сѣсти о деснѫѭ мене и о шюѭѫ. нѣстъ мьнѣ дати. нъ имъже естъ оуготовано.
Ꙇ слꙑшавъше десѧть начѧсѧ негодовати. о иѣковѣ. ꙇ иоанѣ.
ꙇ҃с же призъвавъ ѩ г҃ла имъ.
вѣсте ѣко мьнѧштеи сѧ власти ѩ҃зкꙑ оустоѩтъ имъ. и велици ихъ обладаѭ҄тъ ими.
не такожде же бѫди въ васъ.
нъ иже аште хоштетъ вѧштии҅ бꙑти въ васъ. да бѫдетъ вамъ слоуга. ꙇ иже аште хощетъ въ васъ бꙑти старѣи. да бѫдетъ вьсѣмъ рабъ.
ꙇбо с҃нъ ч҃лвѣчьскꙑ не приде да послоужѧтъ емоу нъ послоужитъ. ꙇ дати д҃шѫ своѭ избавление за мъногꙑ ⁘ кⷰ҇ ⁘
и придѫ въ ерихѫ.
ꙇсходѧштю емоу отъ иерихона. ꙇ оученикомъ его. ꙇ народоу мъногоу. сꙑнъ тимеовъ вартимеи. слѣпъ сѣдѣаше при пѫти хлѫбаѩ҅.
ꙇ слꙑшавъ ѣко и҃съ назарѣнинъ естъ. начѧтъ зъвати и г҃лати.
с҃не д҃вдвъ и҃с помилоуи мѧ.
ꙇ прѣщаахѫ емоу мъноѕи да оумлъчитъ.
онъ же излиха въпиѣше.
с҃не давꙑдовъ помилоуи мѧ.
ꙇ ставъ и҃съ рече възгласити и.
ꙇ зъваахѫ слѣпъца г҃лѭште емоу
дръзаи.
въстани
зоветъ тѧ.
онъ же отъвръгъ ризꙑ своѩ въставъ приде къ и҃сви.
ꙇ отъвѣштавъ г҃ла емоу и҃съ.
чесомоу хощеши да сътворѭ тебѣ.
слѣпецъ же г҃ла емоу.
раввоуни да прозьрѭ.
ꙇ҃с же рече емоу.
ꙇди
вѣра твоѣ спасе тѧ.
и абие прозьрѣ. ꙇ по и҃сѣ иде въ пѫтъ.
Marco 11
Ꙇ егда приближи сѧ въ и҃мъ. въ витъфаꙉиѭ. ꙇ витаниѭ. къ горѣ елеоньсцѣ. посъла дъва отъ оученикъ своихъ. ꙇ҅ г҃ла има.
ꙇдѣта вь весь ѣже естъ прѣмо вама. ꙇ абие въходѧшта вь нѫѭ обрѧштета жрѣбецъ привѧзанъ. на ньже нѣстъ не оу никтоже отъ ч҃къ вьсѣлъ.
отрѣшъша и приведѣта.
ꙇ аще вама къто речетъ. что се дѣата. ръцѣта ѣко г҃ь его трѣбоуоутъ. ꙇ абье посълетъ і сѣмо.
ꙇдете же и обрѣтете жрѣбецъ привѧзанъ при двьрехъ. вьнѣ на распѫтии. ꙇ отрѣшаашете и.
ꙇ҅ едини отъ стоѩштихъ тоу г҃лашѧ има
что дѣата отрѣшаѭща жрѣбецъ.
она же рѣсте имъ. ѣкоже заповѣдѣ и҃съ.
оставишѧ ѣ.
ꙇ привѣсте жрѣбецъ къ и҃сви. ꙇ възложишѧ на нь ризꙑ своѩ҅. и вьсѣде на нь.
мъноѕи же ризꙑ своѩ постилаахѫ по пѫти. а дроуѕии вѣие рѣзаахѫ отъ дрѣва. ꙇ постилаахѫ по пѫти.
ꙇ прѣдъ ходѧште и въ слѣдъ ходѧштеи вьпиѣхѫ г҃лѭште.
Ѡ҅санънна б҃лгсвнъ грѧдꙑ въ імѧ г҃не.
б҃лно грѧдѫште ц҃срствие въ імѧ г҃и о҃тца нашего д҃авда. ѡсанна въ вꙑшъниихъ.
ꙇ вьниде въ е҃рсмъ и҃съ и въ ц҃рквъ.
ꙇ с҃ъглѧда вьсе.
поздѣ юже сѫштоу часоу. ꙇзиде въ витаниѭ҅. съ обѣма на десѧте.
ꙇ въ оутрьнии ишедъшемъ имъ отъ витаниѩ. възалка.
ꙇ видѣвъ смоковъницѫ из далече. ꙇмѫштѫ листвье. приде аште оубо обрѧштетъ на неи чъто. ꙇ пришедъ къ неи ничесоже не обрѣте на неи тъкмо листвие.
не бѣ бо врѣмѧ смокъвамъ.
ꙇ отъвѣштавъ и҃съ рече еи.
къ томоу отъ тебе въ вѣкъ никтоже плода не сънѣстъ.
слꙑшаахѫ же оученици его.
ꙇ придѫ въ и҃лмъ. и въшедъ и҃съ въ цркⷡ҇ъ. начѧтъ изгонити продаѭштѧѩ҅. ꙇ коупоуѭщѧѩ в ц҃ркве. ꙇ дъскꙑ тръжъникъ. ꙇ сѣдалишта продаѭштихъ голѫби испровръже.
ꙇ не дадѣаше никомоуже мимо нести съсѫдъ сквозѣ ц҃рквъ. ꙇ оучааше г҃лѧ имъ.
нѣстъ ли писано. ѣко
храмъ мои храмъ молитвѣ. наречетъ сѧ вьсѣмъ ѩ҃зкмъ.
вꙑ же сътвористе и врътъпъ разбоиникомъ ⁘
Ꙇ҅ слꙑшашѧ кънижъници и архиереи. и искаахѫ како и бѫ погоубили.
боѣхѫ бо сѧ его. ѣко весь народъ дивлѣхѫ сѧ о оучении его.
ꙇ ѣко поздѣ бꙑстъ исхождааше вонъ из града.
ꙇ мимо ходѧште ютро видѣшѧ смоковьницѫ оусъхъшѫ ис корениѣ.
ꙇ въспомѣнѫвъ петръ г҃ла емоу
равьви. виждъ
смоковъница ѭже проклѧтъ оусъше.
ꙇ отъвѣштавъ и҃съ г҃ла емоу.
ꙇмѣите вѣрѫ б҃жиѭ҄.
аминь г҃лѭ вамъ. ѣко иже речетъ горѣ сеи. двигни сѧ и въвръѕи сѧ въ море. ꙇ не оусѫмьнитъ сѧ въ с҃рдци своемь. нъ вѣрѫ иметъ. ѣко еже г҃лтъ бꙑваатъ. бѫдетъ емоу еже аште речетъ ⁘
Сего ради г҃лѭ вамъ
вьсѣ елико молѧште сѧ просите. вѣроуите ѣко приемлете. ꙇ бѫдетъ вамъ.
ꙇ егда стоите молѧште сѧ. отъпоуштаите аште что имате на кого да и отцъ вашъ н҃бскꙑ отъпоуститъ вамъ съгрѣшениѣ ваша.
аште ли вꙑ не отъпоустите. ни отецъ вашъ иже въ н҃ебсхъ отъпоуститъ прѣгрѣшении вашихъ.
ꙇ придѫ пакꙑ въ. и҃рслмъ.
ꙇ въ ц҃ркве ходѧштю емоу. придѫ къ немоу архиереи и кънижъници. и старьци.
ꙇ г҃лашѧ емоу.
коеѭ҄ областиѭ се твориши. ꙇ кто ти дастъ область сиѭ да си твориши.
ꙇ҃с же отъвѣштавъ рече имъ.
въпрошѫ и ѣзъ вꙑ единого словесе. ꙇ отъвѣштаите ми. ꙇ рекѫ вамъ коеѭ областиѭ се творѭ҄.
крьштение иоаново отъ кѫдѫ бѣ. съ н҃ебс ли или отъ ч҃лкъ.
отъвѣштаите ми.
и мꙑшлѣахѫ къ себѣ г҃лѭште.
аште речемъ съ небесе. речетъ по что оубо не вѣровасте емоу.
аште речемъ отъ ч҃къ
боѣахѫ сѧ людии.
вьси бо имѣахѫ иоана ѣко п҃рка.
ꙇ отъвѣштавъше г҃лашѧ и҃сви
не вѣмь.
ни азъ г҃лѭ вамъ. коеѭ властиѭ си творѭ.
Marco 12
ꙇ начѧтъ имъ притъчами г҃лти.
виноградъ ч҃лкъ насади. ꙇ огради и оплотомь. ꙇ ископа точило и созъда стлъпъ. ꙇ въдастъ і тѧжателемъ и отиде.
ꙇ посъла къ тѧжателемъ рабъ въ врѣмѧ. да отъ тѧжателъ прииметъ. отъ плодъ винограда.
они же емъше и бишѧ и посълашѧ тьшть.
ꙇ пакꙑ посъла къ нимъ дроугꙑи рабъ.
ꙇ того камениемь бивъше пробишѧ главѫ емоу. ꙇ҅ посълашѧ бещьстъна.
ꙇ пакꙑ иного посъла и того оубишѧ
инꙑ мъногꙑ. овꙑ биѭште овꙑ оубиѣѭште.
еште же имѣаше единого с҃на. вьзлюбленааго своего.
посъла и того къ нимъ послѣдь г҃лѧ. ѣко
посрамлѣѭтъ сѧ с҃на моего. ⁘
они же тѧжателе къ себѣ рѣшѧ. ѣко сь естъ наслѣдъникъ.
придѣте
оубиѣмъ і.
ꙇ наше бѫдетъ достоѣние.
ꙇ емъше оубишѧ и. ꙇ извръгѫ и вонъ из винограда.
чъто оубо сътворитъ г҃ь винограда
придетъ и погоубитъ тѧжателѧ.
ꙇ дастъ виноградъ инѣмъ.
ни ли сихъ есте кънигъ чьли.
камень егоже неврѣдоу сътворишѧ зиждѫштеи. съ бꙑстъ въ главѫ ѫгълоу.
отъ г҃а бꙑстъ си. ꙇ естъ дивъна въ очиѭ нашею.
Ꙇ҅ искаахѫ ѩти и и оубоѣшѧ сѧ народа.
разоумѣшѧ бо ѣко къ нимъ рече притъчѫ.
ꙇ оставьше и отидѫ.
ꙇ посълашѧ къ немоу единꙑ отъ фарисѣи. ꙇ иродиѣнꙑ да и бѫ обльстили словомь.
они же пришедъше г҃лашѧ емоу оучителю.
вѣмь ѣко истиненъ еси ꙇ не родиши ни о комьже.
не зьриши бо на лице ч҃лвкомъ. нъ вꙑ истинѫ пѫти б҃жию оучиши.
достоитъ ли дати киньсъ кесареви или ни.
дамь ли или не дамь.
онъ же вѣдꙑ ихъ лицемѣрие рече имъ.
чъто мѧ окоушаате.
принесѣте ми пѣнѧзъ да виждѫ.
они же принѣсѧ и г҃ла имъ.
чии естъ образъ сь и написание.
они же рѣшѧ емоу
кесаровъ.
ꙇ отъвѣщавъ и҃съ рече имъ.
кесарова въздадите кесарови. ꙇ б҃жиѣ б҃ви
и чюдишѧ сѧ о немь.
ꙇ придѭ садоукеи къ немоу иже г҃лглѭтъ не бꙑти вьскрѣшению и въпросишѧ и г҃лѭште.
оучителю. мосии написа намъ. ѣко аще комоу братръ оумьретъ. ꙇ оставитъ женѫ. а чѧдъ не оставитъ. да поиметъ братръ женѫ его. ꙇ вьскрѣситъ сѣмѧ братра своего.
бѣ же седмь братриѩ.
ꙇ пръвꙑ поѩ женѫ и оумираѩ не остави сѣмене.
ꙇ въторꙑ поѩ ѭ и оумьрѣтъ ꙇ тъ не остави сѣмене.
ꙇ третии такожде.
ꙇ поѩсѧ ѭ҄ седмь и не оставишѧ сѣмене.
послѣдь же вьсѣхъ оумьрѣтъ и жена.
въ въскрѣшение оубо егда воскръснѫтъ. котороумоу ихъ бѫдетъ. жена.
седмь бо ихъ имѣшѧ ѭ женѫ.
ꙇ отъвѣштавъ и҃съ рече имъ.
не сего ли ради блѫдите не вѣдѫште кънигъ. ни силꙑ б҃жиѩ.
Егда бо из мрътвꙑхъ въскръснѫтъ. ни женѧтъ сѧ ни посагаѭтъ. нъ сѫтъ ѣко а҃нꙉи на небесехъ.
а о мрътвꙑихъ ѣко въстанѫтъ. нѣсте ли чъли въ кънигахъ мосеовахъ. при кѫпинѣ како рече емоу б҃ъ г҃лѧ.
азъ б҃ъ аврамль и б҃ъ исаковъ. и б҃ъ иѣковль.
нѣстъ богъ мрътвꙑхъ. нъ б҃ъ живꙑхъ.
вꙑ оубо мъного блѫдите.
ꙇ пристѫпь единъ отъ кънижьникъ. слꙑшавъ ѩ сътѧѕаѭштѧ сѧ. видѣвъ ѣко добрѣ отъвѣшта имъ. въпроси и
каѣ естъ заповѣдъ пръва вьсѣхъ.
ꙇ҃с же г҃ла емоу. Ѣко
пръвѣиши заповѣдь естъ вьсѣхъ.
слꙑши и҃злю
г҃ъ б҃ъ нашъ. г҃ъ единъ естъ.
ꙇ вьзлюбиши г҃а б҃а твоего. вьсѣмъ с҃рдцемъ твоимъ. ꙇ вьсеѭ д҃шеѭ своеѭ҄. ꙇ вьсеѭ мꙑслиѭ своеѭ҄. ꙇ вьсеѭ крѣпостиѭ своеѭ.
си пръва вьсѣхъ заповѣдь.
ꙇ вътораѣ подобъна еи.
вьзлюбиши искрьнѣго своего ѣко самъ себе.
большѧ сею иноѩ заповѣди нѣсть.
Ꙇ҅ рече емоу кънижъникъ
добрѣ оучителю въ істинѫ рече. ѣко единъ естъ. ꙇ нѣстъ иного развѣ его.
ꙇ еже любити и вьсѣмъ с҃рдцемь. ꙇ вьсѣмь разоумомъ. ꙇ вьсеѭ д҃шеѭ҅. ꙇ вьсеѭ крѣпостиѭ. ꙇ иже любитъ искрьнѣаго ѣко себе. боле естъ вьсѣхъ олокавтоматъ и жрътвъ.
ꙇ҃с же видѣвꙑ и. ѣко съмꙑслъно отъвѣшта рече емоу.
не далече еси отъ ц҃срствиѣ б҃жиѣ.
ꙇ никътоже не съмѣаше его къ томоу въпросити.
ꙇ отъвѣштавъ и҃съ г҃лаше оучѧ въ ц҃ркве.
Како г҃лѭтъ кънижьници ѣко х҃ъ с҃нъ д҃авъ естъ.
тъ бо рече д҃авдъ д҃хмь с҃втъмъ.
рече г҃ъ г҃ви моемоу
сѣди о деснѫѭ мене. дондеже положѫ врагꙑ твоѩ подъножие ногама твоима.
самъ оубо д҃вдъ нарицаатъ і г҃а.
ꙇ како емоу естъ с҃нъ.
ꙇ҅ мъноѕи народи послоушаахѫ его въ сласть ⁘
ꙇ г҃лаше имъ въ оучении своемъ.
блюдѣте сѧ отъ кънижьникъ. хотѧштиихъ въ одѣаниихъ ходити. ꙇ цѣлованиѣ на тръжиштихъ. ꙇ прѣждесѣданиѣ на соньмиштихъ. ꙇ прьвовьзлежениѣ на вечерѣхъ. поѣдаѭштихъ домꙑ въдовіцъ. ꙇ непъщеваниемъ далече молѧште сѧ. сии приимѫтъ лише осѫждение.
ꙇ҅ сѣдъ и҃съ прѣмо газофилакеови. видѣаше како народъ мететъ мѣдь вь газофилакиѭ.
ꙇ мноѕи богатии въмѣтаахѫ многа.
ꙇ пришедъши едина въдовица оубога. въвръже дъвѣ лептѣ. еже естъ кодрантъ.
ꙇ призъвавъ оученикꙑ своѩ рече имъ.
аминь г҃лѭ вамъ ѣко въдовица си оубогаа. мъножѣе вьсѣхъ въвръже. въмѣтаѭштиихъ въ газофилакиѭ.
вьси бо отъ избꙑтъка своего въвръгѫ. а си отъ лишениѣ своего вьсе елико имѣаше въвръже. вьсе житие свое ⁘
Marco 13
Ꙇ исходѧштю емоу отъ ц҃ркве. г҃ла емоу единъ отъ оученикъ своихъ.
оучителю виждъ каково камение и каково зъдание.
ꙇ҃с же отъвѣштавъ рече емоу.
видиши ли великаа си зъданиѣ.
не иматъ остати сьде камень на камени. ꙇже не иматъ разорити сѧ ⁘
Ꙇ сѣдѧштю емоу на горѣ елеонъсцѣ. прѣмо ц҃ркви въпрашаахѫ и единого. петръ и иѣковъ. ꙇ иоань и аньдрѣа.
ръци намъ когда се бѫдетъ. ꙇ кое бѫдетъ знамение. егда имѫтъ съконьчати сѧ вьсѣ си.
ꙇ҃с же отъвѣштавъ начѧтъ г҃лати имъ.
блюдѣте сѧ да не кто прѣльститъ васъ.
мънози бо придѫтъ въ мое имѧ г҃лште. ѣко азъ есмъ ꙇ мъногꙑ прѣльстѧтъ ⁘
егда же оуслꙑшите брани и слоухꙑ брании. не оужасаите сѧ.
подобаатъ бо бꙑти. нъ не оу коньчина.
въстанетъ бо ѩзꙑкъ на ѩ҃зкъ. ꙇ ц҃срство на ц҃срство. ꙇ бѫдѫтъ трѫси по мѣста. ꙇ бѫдѫтъ глади и мѧтежи.
начѧло болѣзнемъ си.
Блюдѣте же вꙑ сѧ сами ⁘
прѣдадѧтъ бо вꙑ въ сънѧтиѣ.
ꙇ на сънъмищихъ бьени бѫдете. ꙇ прѣдъ воеводами и прѣдъ ц҃сри станете мене ради. въ съвѣдѣтельство имъ.
ꙇ въ вьсѣхъ ѩзꙑцѣхъ. подобаатъ прѣжде проповѣдати сѧ е҃внꙉлию ⁘
Егда же водѧтъ вꙑ прѣдаѭште не пьцѣте сѧ прѣжде что възглаголете: ни пооучаите сѧ. нъ еже аште дастъ сѧ вамъ въ тъ часъ то глаголете.
не вꙑ бо бѫдете глаголѭштеи. нъ д҃хъ с҃тꙑ.
прѣдастъ же братръ братра на съмръть. ꙇ о҃тцъ чѧдо. и въстанѫтъ чѧда на родителѧ. ꙇ оубьѭтъ ѩ.
и бѫдете ненавидими вьсѣми имене моего ради.
прѣтръпѣвꙑ же до коньца тъ с҃пснъ бѫдетъ. ⁘
Егда же мръзость оузьрите запоустѣниѣ. реченѫѭ данииломъ п҃ркмъ. стоѩштѫ идеже не подобаатъ. чътꙑ да разоумѣатъ. тъгда иже бѫдѫтъ въ іюдеи да бѣгаѭтъ на горꙑ. ꙇ иже на кровѣ да не сълазитъ въ домъ. ни да вънидетъ вьзѧтъ чесо отъ домоу своего. и сꙑи на селѣ да не възвратитъ сѧ вьспѧть вьзѧтъ ризъ своихъ ⁘
Горе же непраздънꙑмъ и доѩштімъ въ тꙑ дъни.
молите же сѧ да не бѫде бѣство ваше зимѣ.
бѫдѫтъ бо дъне ти скръбьни. ѣко не бꙑстъ такова отъ начѧла зъданию. еже съзъда б҃ъ. до нꙑнѣ и не бѫдетъ.
Ꙇ҅ аште не би г҃ъ прѣкратилъ дьнии. не би бꙑла съпасена вьсѣка плъть.
нъ ꙇ҅збъранꙑхъ ради ѩже избъра прѣкратитъ дьни ⁘
ꙇ тъгда аште речетъ къто вамъ се сьде х҃ь се овъде. не имѣте вѣрꙑ .
въстанѫтъ бо лъжи хръсти. и лъжи пророци. ꙇ дадѧтъ знамениѣ и чюдеса. да прѣльстѧтъ аще възможъно избъранꙑѩ.
вꙑ же блюдѣте сѧ
се прѣжде рѣхъ вамъ вьсѣ ⁘ ⁘
Нъ въ тꙑ дьни по скръби тои слъньце помрачитъ сѧ. ꙇ лоуна не дастъ свѣта своего. ꙇ звѣздꙑ начънѫтъ падати съ н҃бсе. ꙇ силꙑ ѩже сѫтъ на н҃бсхъ подвижѧтъ сѧ ⁘
ꙇ тъгда оузьрѧтъ с҃на ч҃ловчскааго. грѧдѫшта на облацѣхъ. съ силоѭ мъногоѭ и славоѭ҄.
ꙇ тъгда посълетъ а҃ньꙉлꙑ своѩ. ꙇ съберетъ избъранꙑѩ своѩ отъ четꙑръ вѣтръ. отъ коньца землѧ до коньца н҃бсе.
отъ смоковьницѧ же навꙑкнѣте притъчѫ.
егда юже вѣтвье еѩ бѫдетъ младо. и прозѧбнетъ листвье. вѣсте ѣко близъ естъ жѧтва.
тако и вꙑ егда оузьрите си бꙑваѭща. вѣдите ѣко близъ естъ при двьрехъ.
амин глаголѭ вамъ ѣко не иматъ прѣити родъсь дондеже вьсѣ си бѫдѫтъ.
н҃бо и землѣ прѣидетъ. а моѣ словеса не прѣидѫтъ ⁘
А о дьни томь и о часѣ никтоже не вѣстъ. ни а҃нꙉли иже сѫтъ на н҃бсхъ. ни с҃нъ тъкъмо отецъ.
блюдѣте сѧ и молите сѧ.
не вѣсте бо когда врѣмѧ бѫдетъ.
ѣкоже ч҃лвкъ оходѧ остави домъ свои. ꙇ давъ рабомъ своимъ властъ и комоужъдо дѣло свое. ꙇ вратьникоу повелѣ да бьдитъ. бьдите оубо
не вѣсте бо когда г҃ь домоу придетъ. вечеръ ли въ полоу ношти. ли въ кокотоглашение. ли ютро.
да не пришедъ вьнезаапѫ обрѧщетъ вꙑ съпѧштѧ.
а еже вамъ г҃лглѭ. вьсѣмъ г҃лѭ
бьдите ⁘
Marco 14
Бѣ же пасха и опрѣснъци по дъвою дъноу.
ꙇ искаахѫ архиереи и кънижъници како и лестьѭ емъше оубиѭтъ.
г҃лахѫ же
нъ не въ праздьникъ.
еда како бѫдетъ млъва людемь.
ꙇ сѫштю емоу въ витании. въ домоу симона прокаженааго. вьзлежѧштю емоу приде жена. ꙇмѫшти алавастръ хризмꙑ. наръдънꙑ пистикиѩ драгꙑ.
ꙇ҅ съкроушъши алавастръ възлиѣ емоу на главѫ.
бѣахѫ же едини негодѫѭште вь себѣ и г҃лѭште.
вь чемъ гꙑбѣль си хризмънаѣ бꙑстъ.
можааше бо си хризма продана бꙑти. вѧште три сотъ пѣнѧѕъ. ꙇ҅ дати сѧ ништиимъ
и прѣштаахѫ еи.
ꙇ҃с же рече
останѣте еѩ
по чъто ѭ троуждаате.
добро бо дѣло съдѣла о мьнѣ.
вьсегда бо ништѧѩ имате съ собоѭ҄. ꙇ егда хощете можете имъ добро творити. а мене не вьсегда имате.
еже имѣ си сътвори ⁘
Варила естъ похризмити тѣло мое на погребение.
аминь г҃лѭ вамъ.
идеже колижъдо проповѣдано бѫдетъ е҃внꙉлие се. вь вьсемь мирѣ. и еже сътвори си. г҃лано бѫдетъ въ памѧть еѩ҅ ⁘
ꙇюда искариотъскꙑ единъ отъ обою на десѧте. ꙇде къ архиереомъ да и прѣдастъ имъ.
они же слꙑшавъше въздрадовашѧ сѧ. ꙇ обѣщашѧ емоу съребрьникꙑ дати.
и искааше како и въ подобъно врѣмѧ прѣдастъ.
и въ пръвꙑ дьнь опрѣснькъ. егда пасхѫ жьрѣахѫ. г҃лашѧ емоу оученици свои
къде хоштеши шедъше оуготовимъ да ѣси пасхѫ.
ꙇ посъла дъва отъ оученикъ своихъ.
и г҃ла има
идѣта въ градъ и сърѧштета вꙑ ч҃лвкъ. въ скѫдьльницѣ водѫ носѧ.
по немь идѣта.
ꙇ҅ идеже аште вънидетъ рьцѣта г҃ноу домоу. ѣко
оучитель г҃лтъ.
къде естъ обитѣль идеже пасхѫ съ оученикꙑ своими сънѣмъ.
ꙇ тъ вама покажетъ горьницѫ велиѭ. постъланѫ готовѫ.
тоу оуготоваита намъ.
ꙇ изидете оученика его и придете въ градъ. и обрѣтете ѣкоже рече има. и оуготовасте пасхѫ ⁘
ꙇ вечероу бꙑвъшоу приде съ обѣма на десѧте.
ꙇ възлежѧштемъ имъ. ꙇ ѣдѫштемъ рече и҃съ.
амин г҃лѭ҄ вамъ. ѣко единъ отъ васъ прѣдастъ мѧ. ѣдꙑ съ мъноѭ ⁘
Ѡни же начѧсѧ скръбѣти и тѫжити. ꙇ г҃лати емоу единъ по единомоу.
еда азъ.
ꙇ дроугꙑи
еда азъ.
онъ же отъвѣштавъ рече имъ.
единъ отъ обою на десѧте. омочии съ мъноѭ въ солило.
с҃нъ же оубо ч҃лвчскꙑ идетъ ѣкоже естъ писано о немь ⁘
Горе же ч҃лвкоу томоу имъже с҃нъ ч҃лвчскꙑ прѣдаатъ сѧ.
добро би емоу бꙑло. аште не би родилъ сѧ ч҃лвѣкотъ ⁘
Ꙇ ѣдѫштемъ имъ приемъ и҃съ хлѣбъ. б҃лгслвештъ прѣломи.
ꙇ дастъ имъ и рече.
приимѣте
се естъ тѣло мое.
ꙇ приимъ чашѫ хвалѫ въздавъ дастъ имъ. ꙇ пишѧ отъ неѩ вьси.
и рече имъ
се естъ кръвь моѣ новааго завѣта. проливаема за мъногꙑ ⁘
Аминь же г҃лѭ вамъ. ѣко юже не имамъ пити отъ плода лозънааго. до того дьне егда пьѭ ино въ ц҃срствии б҃жии.
ꙇ въспѣвъше изидѫ въ горѫ елеонъскѫ ⁘
Ꙇ҅ г҃ла имъ и҃съ ѣко
вьси съблазните сѧ о мьнѣ вь сиѭ ноштъ.
писано бо естъ.
Поражѫ пастꙑрѣ. и овъцѧ разбѣгнѫтъ сѧ.
Нъ по томь егда вьскрьснѫ варѭ вꙑ въ галилеи.
петръ же рече емоу.
и аште вьси съблазнѧтъ сѧ нъ не азъ.
ꙇ г҃ла емоу и҃съ.
Аминь г҃лѭ ти. ѣко
тꙑ дьнесь вь сьѭ ноштъ. прѣжде даже въторицеѭ. кокотъ не в҃ъзгласитъ. три кратꙑ отъвръжеши сѧ мене.
онъ же излиха г҃лааше паче.
аште ми сѧ ключитъ съ тобоѭ оумьрѣти. не отъвръгѫ сѧ тебе.
такожде и вьси г҃лаахѫ.
Придѫ вь весь еиже имѧ ꙉетъсимани. ꙇ г҃ла оученикомъ своимъ.
сѧдѣте съде доньдеже шедъ помолѭ сѧ.
ꙇ поѩтъ петра и иѣкова. ꙇ оана съ собоѭ. и начѧтъ оужасати сѧ и тѫжити. ꙇ г҃ла имъ
прискръбъна естъ д҃ша моѣ до съмръти.
пожидѣте съде и бьдите.
и прѣшедъ мало паде на земли. и молѣаше сѧ да аште възможъно естъ мимо идетъ отъ него часъ. ꙇ г҃лаше
авва о҃тцъ. въсѣ възможъна тебѣ сѫтъ.
мимо неси чашѫ сиѭ отъ мене ⁘
Нъ не ѣко азъ хоштѫ нъ еже тъ.
ꙇ приде ꙇ обрѣте ѩ съпѧштѧ. и г҃ла петрови.
симоне съпиши ли.
не възможе единого часа побъдѣти.
бьдите и молите сѧ да не вьнидете въ напасть.
д҃хъ бо естъ бьдрь а плътъ немоштъна.
ꙇ пакꙑ шедъ помоли сѧ тожде слово рекъ.
и възврашть сѧ обрѣте ѩ пакꙑ съпѧштѧ.
бѣашете бо имъ очи тѧготьнѣ. ꙇ не оумѣхѫ чъто бѫ отъвѣштали емоу ⁘
Ꙇ приде третиици.
и г҃ла имъ.
съпите прочее҅ и почиваите.
приспѣ коньчина
приде часъ.
се прѣдаатъ сѧ с҃нъ ч҃лвчскꙑ въ рѫцѣ грѣшъникомъ.
въстанѣте
идѣмъ.
се прѣдаѩи мѧ приближи сѧ
ꙇ абие еште емоу г҃лѭщю. приде июда единъ отъ обоѭ на десѧте. и съ нимь народъ мъногъ. съ орѫжии и дръкольми. отъ архиереи и кънижъникъ и старецъ ⁘
Дастъ же прѣдаѩи его знамение имъ г҃лѧ.
егоже аште лобъжѫ имѣте и
тъ естъ.
и ведѣте съхраньно.
ꙇ пришедъ абие пристѫпь къ немоу г҃ла.
равви равви.
ꙇ облобꙑза и.
они же възложишѧ рѫцѣ на нь и ѩсѧ и҅.
единъ же отъ стоѩштихъ. ꙇзвлъкъ ножъ оудари раба архиереова. ꙇ оурѣза емоу оухо.
ꙇ отъвѣштавъ и҃съ рече имъ.
ѣко на разбоиника ли изидете съ орѫжьемь и дръкольми ѩти мѧ.
по вьсѧ дьни бѣхъ въ васъ оучѧ въ ц҃ркве и не ѩсте мене.
нъ да събѫдѫтъ сѧ кънигꙑ.
ꙇ оставьше и вьси бѣжашѧ.
ꙇ единъ юноша етеръ по немь иде. одѣнъ въ плаштаницѫ нагъ. ꙇ ѩсѧ и юношѧ.
онъ же оставь плаштаницѫ. нагъ бѣжа отъ нихъ.
ꙇ вѣсѧ и҃са къ архиереови. ꙇ сънидѫ сѧ къ немоу въси архиереи ꙇ҅ старьци и кънижъници.
ꙇ петръ ꙇ҅здалече въ слѣдъ его иде. до вънѫтрь въ дворъ архиереовъ и бѣ сѣдѧ съ слоугами и грѣѩ сѧ при свѣшти.
архиереи же и весь сънемъ. ꙇскаахѫ на и҃са съвѣдѣтельства да и оубьѭтъ. ꙇ не обрѣтаахѫ.
мъноѕи бо лъже съвѣдѣтельствоваахѫ на нь. ꙇ не бѣахѫ равъна съвѣдѣтельства Ꙇ едини въставъше лъжѫ съвѣдѣтельствоваахѫ на нь г҃лште. ѣко
мꙑ слꙑшахомꙑ и г҃лѭшть. ѣко
азъ разорѭ ц҃рквь сиѭ рѫкотворенѫѭ. ꙇ трьми дьньми инѫ нерѫкотворенѫ съзиждѫ.
ꙇ тако же не бѣ равъно съвѣдѣтельство имъ.
ꙇ въставъ архиереи по срѣдѣ въпроси и҃са г҃лѧ
не отъвѣштаваеши ли ничесоже.
чъто сии на тѧ съвѣдѣтельствоуѭтъ.
онъ же млъчааше. ꙇ ничьсоже не отъвѣштааше.
Пакꙑ архиереи въпроси и и г҃ла емоу.
тꙑ ли еси х҃ъ с҃нъ б҃лгсвнааго.
ꙇ҃съ же рече
азъ есмъ.
ꙇ оузьрите с҃на ч҃лскааго. о д҃еснѫѭ сѣдѧшта силꙑ. ꙇ грѧдѫшта съ облакꙑ н҃бсскꙑими.
архиереи же растръзавъ ризъи своѩ г҃ла.
что еште трѣбоуемъ съвѣдѣтель.
слꙑшасте власфимиѭ его.
что вамъ сѧ авлѣатъ.
они же вьси осѫдишѧ и повинъноу бꙑти съмръти.
ꙇ начѧсѧ едини пльвати на нь. ꙇ прикрꙑвати лице его и мѫчити и. ꙇ г҃лати емоу.
прорьци намъ х҃е кто естъ оудареи тѧ.
ꙇ слоугꙑ биѭште за ланитѫ прѣѩсѧ и ⁘
ꙇ сѫштоу петрови низоу на дворѣ. приде едина отъ рабꙑнь архиереовъ. ꙇ видѣвъши петра грѣѭшта сѧ. вьзьрѣвъши на нь г҃ла.
ꙇ҅ тꙑ съ назарѣниномь и҃смъ бѣ.
О҅нъ же отъвръже сѧ г҃лѧ.
не оумѣѭ ни съвѣмь что тꙑ г҃лши.
ꙇ изиде вонъ на прѣдъдворие. ꙇ кокотъ вьспѣтъ.
ꙇ видѣвъши и рабꙑни пакꙑ начѧтъ г҃лати къ стоѩштиимъ. ѣко
сь естъ отъ нихъ.
онъ же пакꙑ отъметааше сѧ.
ꙇ не по мъногоу пакꙑ стоѩщеи. г҃лаахѫ петрови.
вꙑ истинѫ отъ нихъ еси.
ꙇбо галилѣанинъ еси.
ꙇ бесѣда твоѣ подобитъ сѧ.
онъ же начѧтъ ротити сѧ и клѧти сѧ. ѣко
не вѣмъ ч҃лвка сего егоже г҃лте.
ꙇ въторицеѭ кокотъ въспѣтъ. ꙇ помѣнѫ петръ г҃лъ иже рече емоу и҃съ.
прѣжде даже кокотъ не възг҃ласитъ дъва кратꙑ. отъвръжеши сѧ мене три кратꙑ.
ꙇ начѧтъ плакати сѧ.
Marco 15
ꙇ абье на оутрѣи съвѣтъ сътворьше архиереи и старьци. и кънижъникꙑ и весь сънемъ. съвѧзавъше и҃са вѣсѧ. и прѣдашѧ и пилатови.
и въпроси и пилатъ.
тꙑ ли еси ц҃сръ июдеискъ.
онъ же отъвѣштавъ рече емоу.
тꙑ г҃лши.
ꙇ г҃лхѫ на нь архиереи мъного.
онъ же ничесоже не отъвѣштавааше.
Пилатъ же пакꙑ въпрашааше и г҃лѧ.
не отъвѣштаваеши ли ничесоже.
виждъ колико на тѧ съвѣдѣтельствоуѭтъ.
ꙇ҃с же к томоу ничесоже не отъвѣшта. ѣко дивити сѧ пилатови.
на вьсѣкъ же праздьникъ отъпоуштааше имъ. единого съвѧзьнѣ егоже прошаахѫ.
бѣ же нарицаемꙑ варавва съ своими ковьникꙑ съвѧзанъ. ꙇже въ ковѣ оубииство сътворишѧ.
и възъпивъше начѧсѧ просити ѣкоже присно творѣаше имъ.
пилатъ же отъвѣшта имъ г҃лѧ.
хоштете ли да отъпоуштѫ въ ц҃срѣ июдеиска.
вѣдѣаше бо ѣко зависти ради прѣдашѧ и архиереи.
Архиереи же поманѫшѧ народоу. да паче варавѫ отъпоуститъ имъ.
Пилатъ же пакꙑ отъвѣштавъ рече имъ.
что оубо хоштете сътворѭ егоже г҃лете ц҃срѣ июдеиска.
они же пакꙑ възьпишѧ
пропьни и.
пилатъ же г҃лаше имъ
что бо зъло сътвори.
они же лише възъпишѧ
пропьни и.
Пилатъ же хотѧ народоу похоть сътворити. поусти имъ варавѫ. ꙇ прѣдастъ и҃са бивъ. да и пропънѫтъ ⁘
Воини же вѣсѧ и҃са вънѫтрь на дворъ. еже естъ прѣторъ. ꙇ призъвашѧ вьсѫ спирѫ.
ꙇ облѣшѧ и въ прапрѫдъ. ꙇ възложишѧ на нь съплетъше тръновъ вѣнецъ.
ꙇ начѧсѧ цѣловати и.
радоуи сѧ ц҃срю июдеискъ.
ꙇ биѣхѫ и тръстьѭ по главѣ. и пльваахѫ на нь. ꙇ прѣгꙑбаѭште колѣна кланѣахѫ сѧ емоу.
и егда порѫгашѧ сѧ емоу. съвлѣшѧ съ него прапрѫдъ. ꙇ облѣшѧ и въ ризꙑ своѩ҅.
ꙇ извѣсѧ и да пропънѫтъ і. ⁘
ꙇ задѣшѧ мимо ходѧштоу единомоу симоноу кѵрѣниноу грѧдѫштю съ села. о҃тцоу алексѧдровоу. и рѵфовоу. да вьзъметъ к҃стъ его.
и привѣсѧ и на мѣсто голъгота еже естъ съказаемо краниево мѣсто.
ꙇ даѣхѫ емоу пити оцътъно вино.
онъ же не приѩтъ.
ꙇ пропьнъше и раздѣльше ризꙑ его меташѧ жрѣбиѩ о нѧ. кто что вьзьметъ.
бѣ же година третиѣа. ꙇ пропѧсѧ и.
ꙇ бѣ написание винꙑ его написано ц҃сръ июдеискъ.
ꙇ съ нимь пропѧшѧ дъва разбоиника. единого о деснѫѭ. а дроугааго о шюѭ его. ꙇ събꙑстъ сѧ писаное еже г҃лтъ.
ꙇ҅ съ безаконьникома причътенъ бꙑстъ.
ꙇ мимо ходѧштеи хоулѣахѫ и. ꙇ покꙑваѭште главами своими. ꙇ г҃лште
оува. разарѣѩи ц҃рквъ. и трьми дьньми съзидаѩ съпаси сѧ самъ. ꙇ съниди съ к҃рста.
такожде и архиереи рѫгаѭште сѧ съ кънижъникꙑ. дроугъ къ дроугоу г҃лаахѫ.
ꙇнꙑ съпасе. али себе не можетъ съпасти
х҃ъ ц҃сръ издаилвъ. да сънидетъ нꙑнѣ съ к҃рста. да видимъ и вѣрѫ имемъ ⁘
ꙇ пропѧтаѣ съ нимь поношаашете емоу.
Бꙑвъши же годинѣ шестѣи. тъма бꙑстъ по вьсеи земи до девѧтꙑѩ годинꙑ.
ꙇ въ девѧтѫѭ годинѫ възъпи и҃съ гласомь велиемь г҃лѧ.
елѡи елѡи лима савахтани.
еже естъ съказаемое
б҃же б҃же мои въскѫѭ мѧ остави.
ꙇ едини отъ стоѧштихъ. слꙑшавъше г҃лаахѫ.
виждъ
илиѭ глашаатъ.
текъ же единъ исплънь гѫбѫ оцъта. ꙇ вьзнезъ на тръсть напаѣше и г҃лѧ.
не дѣите да видимъ. аште придетъ илиѣ сънѧтъ его.
ꙇ҃с же поущъ гласъ велии издъше.
ꙇ опона ц҃рквнаѣ раздъра сѧ на дъвое съ вꙑше до ниже.
Видѣвъ же сотьникъ стоѩи прѣмо емоу. ѣко тако вьзъпивъ издъше. рече
въ істинѫ ч҃лкъ съ с҃нъ б҃жии бѣ.
бѣахѫ же и женꙑ издалече зърѧштѧ. въ нихъже бѣ и мариѣ магдалини. ꙇ мариѣ иѣкова малаего. ꙇ мати иосиова. ꙇ саломи. ѩже егда бѣ въ галилеи по немь хождаахѫ и слоужаахѫ емоу. ꙇ инꙑ мъногꙑ въшедъшѧѩ съ нимь въ и҃лмъ.
ꙇ юже поздѣ бꙑвъшю. Понеже бѣ параскевьꙉии пасцѣ. еже естъ къ соботѣ ⁘ Приде иосифъ отъ ариматѣѩ. благообразенъ съвѣтьникъ. ꙇже и тъ бѣ чаѩ ц҃срствиѣ б҃жиѣ. ꙇ дръзнѫвъ въниде къ пилатоу. ꙇ проси тѣла и҃сва.
пилатъ же диви сѧ аште оуже оумърѣтъ.
призъвавъ сътъника аште оуже оумьрѣтъ.
ꙇ оувѣдѣвъ отъ кентѵриона. дастъ тѣло иосифови.
ꙇ коупль плаштаницѫ и сънемꙑ и обитꙑи въ плаштаницѫ. ꙇ въложи въ гробъ. ꙇже бѣ исѣченъ отъ камене. ꙇ привали камень на двьри гробоу ⁘
Мариѣ же магдалини. ꙇ мариѣ иосиова. зьрѣашете къде и полагаахѫ ⁘ кⷰ҇ ⁘
Marco 16
Ꙇ минѫвъши соботѣ. мариѣ магдалини. ꙇ҅ мариѣ иѣковлѣ и саломи. коупишѧ ароматъи. да пришедъшѧ помажѫтъ і.
ꙇ ѕѣло за оутра вь единѫ соботъ. придѫ на гробъ въсиѣвъшю слъньцю.
ꙇ г҃лаахѫ къ себѣ.
кто отъвалитъ намъ камень отъ двьреи гроба.
ꙇ възьрѣвъшѧ видѣшѧ ѣко отъваленъ бѣ камень.
бѣ бо велеи ѕѣло.
ꙇ вълѣзъшѧ въ гробъ видѣшѧ юношѫ сѣдѧшть о деснѫѭ. одѣнъ въ одеждѫ бѣлѫ и оужасѫ сѧ. ⁘
Ѡнъ же рече имъ.
не оужасаите сѧ.
ꙇ҃са ищете назарѣнина пропѧтааго.
въста
нѣстъ съде.
се мѣсто иде бѣ положенъ.
нъ и҅дѣте
ръцѣте оученикомъ его и петрови. ѣко варѣатъ вꙑ въ галилеи.
тоу и видите ѣкоже рече вамъ.
ꙇ ишедъшѧ бѣжашѧ отъ гроба.
ꙇ имѣаше же ѩ трепетъ и оужасъ и никомоуже ничесоже не рѣшѧ боѣхѫ бо сѧ. ⁘ кⷰ҇. ⁘
Вьскрьсъ же и҃съ за оутра въ пръвꙑ соботѣ. ѣви сѧ прѣжде марии магдалини. ꙇж неѩ҅же изгъна ж҃ бѣсъ.
она шьдъши вьзвѣсти бꙑвъшимъ съ нимъ. плачѫштемъ сѧ и рꙑдаѭштемъ.
они же слꙑшавъше ѣко живъ естъ. и видѣнъ бꙑстъ еѭ. не ѩсѧ вѣрꙑ.
по сихъ же дьвѣма отъ нихъ грѧдѫштема. ѣви сѧ инѣмь образомь. ꙇдѫщема на село.
ꙇ та шедъша вьзвѣстисте прочиимъ.
ни тѣма же вѣрꙑ ѩсѧ.
послѣдь же вьзлежѧштемъ имъ. единоуемоу на десѧте ѣви сѧ. ꙇ поноси невѣрьствию ихъ и жестосръдью. ѣко видѣвъшиимъ его въставъша из мрътвꙑхъ не ѩсѧ вѣрꙑ.
ꙇ рече имъ
шедъше въ весь миръ. проповѣдите е҃ванꙉлие вьсеи твари.
ꙇ иже вѣрѫ иметъ и кръститъ сѧ съпасенъ бѫдетъ. а иже не иметъ вѣрꙑ осѫжденъ бѫдетъ ⁘
Знамениѣ же вѣроуѭштиимъ си послѣдъствоуѭтъ.
ꙇменемъ моимъ бѣсꙑ ижденѫтъ. ѩ҃зкꙑ в҃ъзглаглѭтъ новꙑ ꙇ въ ркахъ змиѩ вьзъмѫтъ. аще и съмрътъно что испиѭтъ ничътоже ихъ не врѣдитъ. на недѫжьникꙑ рѫкꙑ...възложѧтъ. и съдрави бѫтъ ⁘
г҃ь же и҃съ по г҃лании его къ нимъ. вьзнесе сѧ на небо. ꙇ сѣде о деснѫѭ б҃а.
они же ишедъше проповѣдѣшѧ въсѫдѣ. г҃ю поспѣшъствоуѭштоу. ꙇ слово оутвръждаѭштю. послѣдъствоуѭштиими знаменими
аминь. ⁘ ⁘